Разказ за пренасянето на мощите на Иван Рилски в Рилския манастир


Категория на документа: История




Разказ за пренасянето на мощите на Иван Рилски в Рилския манастир

Владислав Граматик е български книжовник,писал на старобългарски език и творил през втората половина на 15 век в Северна Македония.
Считан е за късен представител на Търновската книжовна школа.Автор е на едно известно оригинално съчинение,преводач,съставител на сборници,преписвач и калиграф.Творчеството му обхваща над 4300 ръкописни страници.,,Разказ за пренасянето на мощите на Иван Рилски в Рилския манастир''е най-известното авторско съчинение на Владислав Граматик,той е обстоятелствен и реалистичен.
В текста е упомената битката при Косово през 1389 година,която е езпизод от Османското завладяване на Балканите.В нея един срещу друг застават сърбите и османските турци.В тежката битка загива предводителят на османската армия Мурад,,всред боя загина и лютият насилник, който ги предвождаше'',но въпреки това сръбската земя пада под властта им.Малко след това те бързо завладяват и българските земи,,...подобно на някое слабо гнездо,заедно с оня чуден град ,в който лежаха чудодейните мощи на чудотворния светец.''
След извесно време когато военните действия престават и обществения живот потича спокойно,Граматик описва трима мъже-миряни,благочестиви и благородни по потекло а по народност-българи и братя по плът.Те се заселват в ,,Рилската пустиня''и стават образ и пример за добродетелен живот на всички които идват след тях.Първият се казва Йоасаф,вторият Давид,а третият -Теофан.
С помоща на кир Георги-ктитор на светата обител те поправят и украсяват всички манастирски здания които са съборени.Един ден при тях в манастира идва свещеник на име Яков-той им разказва за чудотворния ковчек на преподобния,който от години лежи в Търновската архиепископия покрит и напълно достъпен за външните хора.Те немогат дълго време да повярват ,че това е истина,,защото дотогава не бяха слушали,нито пък бяха разбрали,че ковчегът на преподобния наистина бе в Търново''
Те изпращат пратеник които добре познава тамошната земя и които да види лично мощите на преподобния,та като се завърне да им разкаже за всичко.Това се случва и те вече се убеждават в истинноста на информацията.Братята с голяма бързина съобщават за това на царица Мария-дъщеря на Георги Бранкович,сръбски владетел по ония времена.Тя им съдейства за издаването на ферман който им позволява пренасянето на мощите на светеца от Търново в Рилската обител.По общото решение на цялото братство и по заповед на игумена са отредени тези които ще се заемат с тази важна задача.Това са йеромонах кир Теофан,йеромонах кир Варлаам,брат Келасий,пресвитер Йоан от Белчин и някои други.Когато пристигат в царствения български град Търново те срещат пречка при извършването на мисията си-гражданите са недоволни,но това бързо се решава при посещението им при градския съдия.От гражданите никой не ги съпровожда при тази важна мисия само неколцина от бедните.По пътя си те стигат до една придошла река която обаче благодарение на молитвите на светеца успяват да преминат.След чудодейното преминаване на река Росита следва пристигането им в град Никопол,където шествието е приветствано тържествено от жупана Богдан и неговите съграждани след отслужената литургия в домашния му параклис всички отиват в,,църквата на името на светеца'',градски храм явно който носи името на светеца.На сбогуване гореспоменатият велможа обсипва с дарове и почит носителите на ковчега.След неколкодневно пътуване те стигат до ,,славния град Средец''те внасят мощите ,,във великия храм на великомъченик Георги,гдето лежи и светият крал Милутин,наричан Бански''.Целият град се стича при тях да отдаде почит на двамата светци.Шествениците решават да предопредят за своето пристигане в манастира и изпращат пратеник с писмо което завърша с думите,,Молете се за нас!''
Жителите на Средец шест дена славят и почитат мощите на светеца,дори ,,една жена от тамошните богаташки''прави на светеца нов ковчег от негниещо дърво.Голяма част от населението дори иска да съпроводи светеца но бързо се отказват поради страх.
Като научават за пристигането на светеца жителите на околните села се събират при река Герман за да го посрещнат тържествено.Когато шествието тръгва отново на път се сблъсква с чудеса на които няма обяснение.
На 30 юни 1469 година мощите на светеца са положени на специално отредено за него място в манастира,,И до днес от неговите честни мощи,които почиват там,извира вечнотекущият поток на безвъзмездното изцеление на онези,които с топла вяра прибягват към тях!''
1 юли когато се чества деня на светите безсребърници Козма и Дамян е обявено да се извършва бдение в обителта на преподопния и тържествено да се празнува възвръщането на светите мощи.
След всичко шествениците уведомяват царица Мария,от която са получили огромна помощ,за светото шествие.
Граматик пише,,във възпоменателния ден на светеца оздравяха мнозина,които,мъчени през дванадесет и повече години,боледуваха от нечисти духове''с това чудесата не се изчерпват,,За слава на бога,такива изцеления и досега върши светецът на ония,които отиват при него с вяра''.
Рилският манастир е символ на духовното,културното и социалното наследство,той е съхранил вярата и надеждата на хората през трудните времена на османско владичество.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Разказ за пренасянето на мощите на Иван Рилски в Рилския манастир 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.