Развитие на занаятите и промишлеността


Категория на документа: История



Важно място в преработвателното занаятчийско производство през Възраждането заема добиването на розово масло. Най-добре това занаятчийско производство се развива в Казанлък, Карлово и Клисура. В този бранш се издигат и по-едри предприемачи, които широко прилагат наемен труд и изграждат манифактурни работилници.

През XVIII в. по-голяма част от занаятчиите в българските земи все още работят по поръчка в собствени или наемни работилници, или в домовете си. Онези, които произвеждат по-масова стокова продукция, задоволяват главни местните нужди и само частично изнасят стока на по-далечни пазари. Едва към края на XVIII и началото на XIX в. и то само в арабаджийството, започва да си пробива път практиката да се изнася продукция за по далечните провинции на Османската империя.

Капиталистките- търговци и предпреемачи, в градове като Пловдив, Сливен и свързаните с тях средногорски и старопланински селища са със силни развито стоково производство за далечни пазари, с традиции в организацията в занаятчийското производство, въвличат в работа за нуждите на износа производителите от околните села и градчета. Така се издават микрорайони с развито домашно текстилно производство, подчинено на градска поръчка.

Като една от първите централизирани капиталистически манифактури в българскитве земи се счита създадената още в края на XVIII в. от габрофския търговец Христо Рачков. Той изгражда свои филатури(манифактури за отмотаване на пашкулите и за получаване на сурова коприна от тях) в Габрово, Казанлък и Търново. В тези малки фабрики широко се прилага наемния труд, а доставката на пашкули за свилоточенето предпреемача осигурява от същите райони.

Най-широко разпространение у нас манифактурата достига в текстилното производство. Повишените и постоянни държавни поръчки за значителни количества аба и шаяк, нарастналия обем, специализация и концентрация на промишленото производство, налагат нови форми на организация. Закономерно се достига до манифактурното разделение на труда, при което въвлечените в изработването на стандартно установена стока производители от града и селото се съсредоточават в отделни средища в оглед обособяване на операциите по изпирането на вълната, развлачването и боядисването, прекарването през тепавица на готовите тъкани и т.н.

Манифактурното производство прониква сравнително по-широко и в гайтанджийството. С въвеждането на чарка този занаят излиза от сферата на домашното производство. Тук също преобладават разпръснати манифактури.

Манифактурната организация на производството прониква и в други отрасли. На подобни начала работят ножарските предприятия в Габрово и Габровско, ножарските работилници на Комсиеви и Брадинов в Цариград и на Д. Мичковиц в Габрово, голяма държавна работилница за военни дрехи в Цариград- "Хамбара".

Новата манифактурна организация на труда не успява да измести изцяло дребното занаятчийско производство, нито еснафа, но собствениците на манифактури все повече подчиняват дребните стокопроизводители, рушат отвътре производствените и търговските норми на еснафа, приспособявайки към изискванията на националния, общоимперския и международния пазар.

Първата текстилна фабрика на Балканите е основана от Добри Желязков. През 1834г. този сливенски търговец пренася тайно от Русия машини и съоръжения и открива в родния си град модерна тъкачница, която скоро след това разширява и дооборудва с нови станове и дараци.

Втората значителна вълненотекстилна фабрика е построена през 1848г. от синовете на манифактуриста Атанас Гюмюшгердан в с. Дермендере(Първенец, Пловдивско). В нея са монтирани австрийски машини, построени са предачен и тъкачен цех, даракчийница, бояджийница и тепавица.

През 60-те и 70-те години на XIX в. са създадени още няколко текцтилни фабрики: в Карлово от търговеца Иван Грозев, в Сливен от братя Манолови и техни съдружници, в София, Панагюрище, Търново, Разград, Силистра. В Калофер е основана фабрика за гайтан. След Кримската война фабричното производство прониква и в копринарството. В Търновои Ст. Загора се създават предприятия за предене на коприна.

Освен в текстилното производство фабричната промишленост прониква и в брашнарството. Нарасналото търсене на брашно за бързо увеличаващото се градско население, както и за износ, дава тласък за развитието на търговското малничарство. Парни мелници са построени в Русе, Видин, Свищов, Одрин, Пловдив и др.- общо около 20 в страната; използват се и модерни водни мелници с по 4 камъка.

Друг клон на фабричното производсво е спиртоварството. Фабрики за спирт са открити в Самоков, Ст. Загора, Силистра, Шумен, Бяла, Радомир и др. Особено интересен и показателен за характера на българското капиталистическо производство през Възраждането е случаят със Ст. Карагьозов, открил една от най-големите спиртни фабрики в Търново в средата на 60-те години на XIX в. не след дълго към фабриката е построена и парна мелница. Освен фабриките за спирт, коприна и парна мелница Ст. Карагьозов създава животновъдна ферма с 250-300 глави добитък, които се изхранват предимно с отпадаци от фабричното производство.

Фабричното производство през Възраждането обхваща и някои други клонове на промишлеността. Открити са първите фабрики за стъкло(1855-1856г.) и кибрит(1870г.) в Самоков, за хартия(1865г.) в с. Килифарево, Търновско, за макарони и фиде, за сапун в Търново(1875г.) и Габрово(1876г.), за производство на бира в Шумен, за поправка на вагони в Русе, дървопреработвателна фабрика в Кричим и др.

Скромно място в българското градско стопанство заема производството на плавателни съдове. Главно лодки и малки речни кораби се изработват в специализирани манифактури в Русе, Видин, Тулча и др. Само в Свищов съшествуват шест предприятия за производство на гемии.

Според проучванията на Н. Тодоров, К. Косев и др. изследователи към края на възрожденския период в българските земи съществуват 11 по-едри фабрики, около 500 предприятия от манифактурен тип със заети средно по 10 души наемни работници и голям брои дребни занаятчийски работилници, които само в Дунавския вилает наброяват около 24 500.

В резолтат от създалите се благоприятни условия през периода на Възраждането и особено след годините на Кримската война в българските земи настъпва известен подем в промишленото производство. Но условията в Османската империя създават редица затруднения за ускореното развитие на обработвателните процеси в градското стопанство.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Развитие на занаятите и промишлеността 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.