Реферат по история и теория на културата


Категория на документа: История


УНИВЕРСИТЕТ ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ

СПЕЦИАЛНОСТ "Информационни фондове на културно-историческото наследство"

УЧЕБНА ДИСЦИПЛИНА:История и теория на културата

РЕФЕРАТ

Траки-бит и култура

София

2014

Носители на културата от бронзовата епоха в нашите земи били траките. Науката още не е в състояние да разреши въпроса, дали те от край време са обитавали нашите земи или са дошли от другаде. Все пак има ясни указания, че първоначално траките са заемали по-обширна област на полуострова, отколкото през времето около VІІІ-VІІ век пр.н.е., когато се появяват първите писмени сведения за тях.
През второто хилядолетие траките населявали земите от двете страни на долния Дунав, като на север обхващали Трансилвания и Влашко, а на юг достигали до Егейския бряг, на изток Черно море, а на запад Адриатическия бряг. Около края на второто хилядолетие под натиска на сродните им илирийски племена траките се придвижили на изток, като западната част на полуострова била заета от илирийските племена.При тези етнически размествания на полуострова някои от тракийските племена достигнали на юг до Средна Гърция, заели северните егейски острови, Тасос, Самотраки, а други през Босфора преминали в Мала Азия, където заселили значителни области.
Траките спадат към индоевропейската етническа група народи.От техния език са запазени незначителни следи: известен брой отделни думи, и то предимно собствени имена, както и известния надпис с гръцко писмо върху златния пръстен от Езерово, Първомайско, който обаче не е задоволително разчетен.Може със сигурност да се каже, че тракийският език е спадал към източната индоевропейска езикова група, така наречените на "сатем-езици", към която спадат и славянските езици.
Античните автори съобщават не само за големия брой на тракийските племена, но и за различното равнище на тяхното развитие.Това проличава още от сведенията за тракийските племена в Омировия епос. Докато траките, които живеели южно от Родопите, били достигнали значително развитие по времето, когато Омировия епос се бил оформил, онези тракийски племена, които населявали планинските неплодородни и изолирани райони на нашите земи, били значително изостанали в своето развитие.Онези тракийски племена, които по-късно играели значителна роля в историята на нашите земи, населявали предимно крайбрежните области на Тракия или долното и средното течение на големите тракийски реки.
Одрисите живеели по долното течение на р. Марица, тракийския Хебър, и по нейните притоци в Югоизточна Тракиа.Бесите обитавали средното и част от долното течение на Марица,както и северните склонове на Родопите.По брега на Черно море, южно от Балкана, наричан тогава Хемус, жевеели тините. Техни съседи били астите. Едно от най-многобройните тракийски племена били гетите, които населявали днешна Североизточна България. Други тракийски племена в Северна и Северозападна България били трибалите и мизите. В днешното Софийско поле живеели сардите или сердите, а в Кюстендилско - дентелетите. Медите, друго едно значително тракийско племе, обитавали областите, включени между средните течения на днешните реки Струма и Места, античните Стримон и Нестос. По левия бряг от долното течение на Струма живеели одомантите, които на юг достигали р. Ангит (дн. Ангиста), а южно от тях живеели едоните, които заемали североизточните склонове на богатата със златни залежи планина Пангей (дн. Кушница или Пърнар-даг). По крайбрежието на Егейско море между долното течение на Марица и Места живеели многобройни тракийски племена, като киконите, бистоните, сапеите, едоните, сатрите и др. В Родопската област известни били диите.
С траките се намирали отрано в допир съседните и сродни с тях скитски племена от североизток, на запад илирите, към които принадлежат и пеонците, обитаващи областите на запад от Струма в днешния Пиянец.
Към края на ІХ в. пр.н.е. в Тракия се появили вече железните оръжия и железните оръдия на труда. Повечето от тракийските племена и във вътрешността на Тракия били вече уседнали и се занимавали особено в равнините и изобщо в плодородните части на страната със земеделие. Сеели предимно житни растения. Наред със земеделието в Тракия, особено в земите южно от Стара планина, било развито отрано лозарството и винарството. Природните и почвените условия в Тракия спомагали не по-малко и за развитието на овощарството и градинарството. Но траките се занимавали и със скотовъдство, като развъждали и отглеждали главно коне, мулета и овце. Доста развито по онова време било и грънчарството, като грънчарските изделия се изработвали още на ръка, но тяхното качество било по-високо от качеството на грънчарските изделия от предходната епоха.
Металодобиването и по-специално металообработването отбелязали по онова време значителен напредък в Тракия. Разработването на рудните залежи в Родопската област, в Стара планина, Станджа, Пангей и др. давало богат материал за развитието на металообработването. Траките през онова време изработвали вече не само метални оръдия на труда и оръжия, но и предмети за домашна употреба и накити. В Омировия епос (Илиадата) се говори изрично за тракийски мечове, за тракийските сребърни съдове, за обкованите със злато и сребро колесници на тракийските племенни вождове.
По археологическите находки от нашите земи въпреки техния случаен характер от тази епоха могат да се добият достатъчно данни за местното тракийско производство на оръжия и оръдия за производството. Пак по случайни, макар и забележителни находки от нашите земи за тази епоха, като прочутото златно съкровище от с.Вълчи трън (Плевенско), може да се съди със сигурност за значителното усъвършенствуване на металургичната техника в областите, населени с траки за промеждутъка VІІІ до VІІ в.пр.н.е., както и за натрупването на значителни количества разкошни златни съдове в ръцете на знатната тракийска върхушка.
През VІІІ и VІІ в.пр.н.е. преобладаващото мнозинство от тракийските племена, които населявали вътрешността на нашите земи, се намирало несъмнено все още на степента на първобитно-общинния строй, но нарастването на производителните сили съдействувало за по-нататъшното развитие на социалното неравенство в недрата на тези племена,особено за времето от VІІ и VІ в.пр.н.е., което по-нататък довело до възникването на класовото общество, а през V и ІV в.пр.н.е.и до образуването на държавата.
Процесът на разлагане на първобитно-общинния строй и на създаване на наченките на най-ранното класово общество в нашите земи може да се проследи в своя по-късен стадий както въз основа на изричните сведения на античните писатели, така и въз основа на археологическите находки. Античните писатели, като Хекатей, Есхил и др. Говорят за тракийски градове. Археологическите находки от края на VІ в.пр.н.е., колкото и малко на брой да са засега, показват недвусмислено, че частната собственост в тракийското общество била вече на лице, а били също така налице и условията за нейното натрупване в лицето на малцина.Сведенията на Херодот, които важат не само за V, а най-малко и за втората половина на VІ в.пр.н.е., рисуват достатъчно ярко привилегированото положение на знатната тракийска върхушка и трудното положение на широките слоеве на тракийските селяни. Жената в тракийското общество била напълно зависима от своя мъж, бащата имал правото на живот и смърт както над жена си, така и над децата си. Той могъл да продава децата си в робство, което свидетелствува, че по онова време сред по-голямата част от траките било напълно развито патриархалното робство. При постоянните междуплеменни сблъсквания попадналите в победителите военнопленници отначало били продавани в робство на гърците от крайбрежието. По-късно обаче със засилването на имуществената диференциация в траките и особено със съсредоточаването на все по-значителни късове земя в ръцете на тракийската аристокрация последната започнала да използва все повече и повече част от тези пленници като земеделски работници и пастири в своите имения наред с многобройните полузависими тракийски селяни. След като от многобройните и в повечето случаи малки тракийски племена започнали да се образуват по-големи и по-силни племена, които подчинявали по-слабите,родовата аристокрация особено в по-силните племена се превръщала постепенно в класа на богати земевладелци-робовладелци. Те притежавали обширни земи, големи стада добитък, голям брой метални и други предмети и особено многобройни изделия на лукса.
През VІІ в.пр.н.е. По тракийските брегове възникнали и първите гръцки колонии. В резултат на по-нататъшното развитие на икономическия строй в гръцкото общество настъпили големи социални промени. Новите робовладелски производствени отношения подкопавали и рушели господството на родовата аристокрация в Елада. Една от съществените последици от засилването на социалните противоречия в гръцкото общество бил мощният поток от изселници от Балканска и Малоазийска Гърция, които при търсенето на нови, по-изгодни места за заселване се насочили най-напред към тракийското крайбрежие на Егея, а след това и към бреговете на Черно море.
Проникването на гърците в Тракия срещало ожесточена съпротива от страна на траките, която се изразявала в избиването, залавянето в плен и превръщането на пришълците в роби, понякога траките разрушавали основаните на тяхна земя гръцки колонии. Враждебността на траките спрямо гърците била предизвикана от гръцките колонисти, които, като се заселвали в заварените тракийски селища или наблизо до тях, извършвали често грабителски нападения срещу тракийското население във вътрешността.
Гръцката колонизация по бреговете на Тракия се извършила в един момент, когато развитието на производителните сили в тракийското общество било напреднало вече до такава степен, че неговото производство било в състояние да задоволи нуждите на елинските заселници откъм необходимите стоки. Това обстоятелство създавало благоприятни условия за бързото икономическо процъфтяване на гръцките колонии. И действително от първоначално транзитни търговски центрове и земеделски поселения елинсите колонии скоро се развили в търговско-промишлени средища, производството на които намирало пласмент в Тракия. Развитието на търговията с гръцките колонии ускорявало темпа на развитието на производителните сили в траките, което засилвало разлагането на родово-общинните отношения в тях.
Гръцките колонии по западния бряг на Черно море били Истрия (Истрос), южно от устието на Дунава, Томи (дн. Кюстенджа), Калатис (дн. Мангалия), Дионисополис (дн. Балчик), Одесос (дн. Варна), Месемврия (дн. Несебър), Анхиало (дн. Поморие), Аполония (дн. Созопол) и Византион (дн. Истанбул). С изключение на градовете Калатис, Месемврия и Византион, които били основани главно от гр. Мегара, всички останали гръцки колонии по западния бряг на Черно море били резултат от дейността на милетски заселници по тези места.
От гръцките колонии по бреговете на Егейска Тракия по-особено значение имали Енос на устието на р. Марица, Марония (източно от дн. Портолагос), Абдера (недалеч от устието на р. Места), Амфиполис на р. Струма, недалеч от морето. При основаването на другите гръцки полиси по бреговете на Егейска Тракия взели участие главно преселници от Мала Азия, но при основаването на отделни колонии, какъвто е случаят например с Амфипол и с други градове, дейна роля имал градът Атина. Повечето от изброените елински колонии по бреговете на Тракия били основани през перида от втората половина на VІІ до началото на VІ в.пр.н.е.
В гръцките колонии по бреговете на Тракия били развити различни отрасли на занаятчийската промишленост. Тук имало значителен брой строители, майстори-оръжейници, корабостроители, риболовци, грънчари, тухлари, лекари и др., без които тези градове не само не са могли да съществуват, но и да възникнат. В градове, като Аполония, Истрия, Одесос, Месемврия, Абдера и др., съществували работилници за производство на художествени изделия от мрамор, глина, злато, сребро, бронз и др. Гръцките колонии по западния бряг на Черно море и по северния бряг на Егея доставяли храни и суровини не само на Балканска, но и на Малоазийска Гърция. Те изнасяли преди всичко големи количества зърнени храни, дървен строителен материал, дървени въглища, смола, добитък, роби, мед, восък, животинси кожи, солена, сушена, както и пушена риба, коноп, лен и др. От пристанищата на тези колонии били изнасяни освен това и значителни количества руди, както и благородни метали. Срещу това от Гърция в Тракия се внасяли вино, дървено масло, сол, оръдия на труда, оръжия, покъщнина, както и предмети на лукса (тънко изработени златни, сребърни, бронзови и керамични съдове и др.). Главни вносители през класическата епоха на споменатите изделия на Тракия били отначало градовете Милет, Коринт, Атина, Мегара, както и някои други по-значителни производствени центрове, като остров Тасос например. Впоследствие, особено през V в., Атина и нейните съюзници взели решително връх в търговията с Тракия. Периодът на икономическия и културния разцвет на гръцките колонии по бреговете на Тракия съвпаднал по време с връхната точка на атинското надмощие в източната половина на Средиземно море. След рухването на атинското великодържавие и особено през ІІІ в.пр.н.е. тук взели връх постепенно островите Родос, Хиос, Лесбос, Делос, както и някои градове покрай Протоците. Така например икономическото влияние на Кизик се засилило по тези места още към края на V в.пр.н.е.
По всяка вероятност и в елинските колонии по бреговете на Тракия първоначално играели ръководна роля лица, които произхождали от някои аристократически родове, емигрирали от метрополиите на тези градове.
Наред със свободното и пълноправно население в гръцките колонии по бреговете на Тракия живеели преселници от други гръцки и негръцки селища (така наречените метеки), както и немалко роби и освобожденци.Негръцкият и по-специално тракийският етнически елемент бил застъпен широко в тези градове. В тях бушували ожесточени социални борби между различните прослойки на свободното население, както и между робите и робовладелците.Когато Атина западнала окончателно и на нейно място в източната половина на Средиземно море се появили големите еленистически държави, черноморското жито и стоки, които били така жизнено необходими за промишлеността на Балканска Гърция, могли да бъдат доставени на по-евтини цени, по-бързо и в по-големи количества от Египет и Предна Азия. Вследствие на това кримското и тракийското жито престанали да бъдат жизнено необходими за Балканска и Малоазийска Гърция, а това намалило значението на гръцките колонии, които били на пътя, водещ към "Черноморския пазар".
От края на VІ в. източната и южната част на Тракия попаднали в обсега на големите политически събития, които се развили в източносредиземноморския басейн. В 512г. персийският цар Дарий І предприел поход през Дунава, за да удари в гръб скитите, които нападали постоянно северните предели на държавата му. Той прекосил източните тракийски земи и установил за кратко господство над тях, сломявайки съпротивата на траките. Южна Тракия играела значителна роля в 480 г. по време на походите срещу Гърция, предприети от персийския пълководец Мардоний и наследника на Дарий - Ксеркс. Персите трябвало да водят постоянни борби с тракийските племена и със сила да си пробиват път по суша към Елада.

По това време, особено в началото на V в.пр.н.е., във вътрешността на Тракия се извършили големи промени, които упражнили твърде силно влияние върху съдбата на гърците по тракийските брегове на Черно море и Егея. Голяма част от тракийските племена, които преди Гръко-персийските войни живеели разпокъсано, били обединени в началото на V в.пр.н.е. от вождовете на голямото и силно племе одриси, като по този начин възникнало мощното одриско царство, което започнало да играе значителна роля в политическите събития през втората половина на V в.пр.н.е. Държавата на траките възниква най-рано сред одрисите в резултат на ранното развитие на класовото общество при тях. Знатната класа при одрисите се отделила рязко със своите богатства от народните низини. Тя смятала за срамно да се занимава с обработване на земята и със занаяти. Единствено почетно занятие тя считала войната, лова и конния спорт. Металодобиването и металообработването по това време достигнали особено голямо развитие. Наред с това и други занаяти, като производството на конопени и ленени тъкани, отбелязали значително развитие. Със земеделие, занаяти и скотовъдство се занимавал изключително простият народ. Значителна част от военнопленниците били използвани вече и от тракийските знатни като работна сила в тяхните имения.
Като пръв владетел на одрисите се споменава Терес, който успял да наложи властта си над голяма част от съседните на одрисите племена. Той оставил на своя наследник Ситалк обширна територия, северната граница на която опирала чак на Дунава. Данъците, които се събирали от населението на тази обширна територия, достигаща на запад до Струма, при Ситалк и при неговия наследник Севт І възлизали на 400 таланта в злато и сребро. Освен това по времето на Севт се събирали още толкова данъци във вид на дарове в злато и сребро, без да се смятат тъканите и многобройните скъпоценни съдове. Подобни дарове получавал не само владетелят, но и вождовете на по-малките тракийски племена, т.н. парадинасти (странични князе), а и останалите представители на знатната върхушка. Тези сведения се потвърждават и от археологическите находки от надгробните могили на разни тракийски племенни първенци, разкопани през последните четири десетилетия на различни места в Тракия и предимно по средното и долното течение на Марица и нейните притоци (находките от некрополите при Дуванли, Мезек, Брезово, Пловдив, Дълбоки и др.).
Образуването на силното одриско царство в Тракия сложило за известно време край на военните конфликти между траките и техните северни съседи - скитите. От друга страна одриските владетели гледали да бъдат добре и с гръцкиа свят и специално с Атина. След като Атина основала своя морски съюз, в който членували и гръцките колонии по егейския, а както изглежда и по черноморския бряг на Тракия, тя се видяла принудена да подобри своите първоначално не особено приятелски отношения с одриското царство, за да може да поддържа по този начин редовното си снабдяване със стоки, роби и наемници както от Крим, така и от вътрешността на Тракия. Когато започнала Пелопонеската война одриско-атинските отношения станали още по-близки. През 429 г.пр.н.е. одриският владетел Ситалк се намесил в Пелопонеската война като съюзник на Атина и нападнал в гръб Македония.
Македонската държава била създадена през VІ в.пр.н.е., когато един от племенните князе, на име Пердика, успял да се наложи над голяма част от племената, които населявали вътрешността на страната. По своя етнически произход основното ядро на македонските племена било близко с онези племена, които населявали Тесалия, но в северозападните, северните и североизточни области на страната проникнали и се заселили отрано значителни тракийски и илирийски маси. В македонската държава тогава, а и по-късно, се били запазили много черти на племенен съюз, в който решаваща роля играела родовата аристокрация от централните македонски области. От нейните среди се набирали конните хетери (другари) на царя, т.е. тежко въоръженото конно опълчение, ь македонските селяни, които в по-голямятя си част били свободни, служели в пехотата. Класовото разслоение в Македония имало значително по-бавно развитие, отколкото в гръцките области на юг от нея и робовладилските отношения се породили едва в края на VІ и в началото на Vв.пр.н.е. Македонските владетели успели в течение на V в.пр.н.е. да сложат ръка на някои от гръцките колонии в Халкидическия полуостров и по Солунския залив. От този момент Македония станала опасен съперник на търговските и политически интереси на Атина в тази част на древния свят, а не по-малко опасен съсед и за одриското царство в Тракия.
Походът на Ситалк срещу Македония обаче, макар и предприет с голяма за времето си войска, не могъл да трае повече от един месец, защото много от участващите в него тракийски племена, след като се награбили в Македония, потеглили обратно назад. След Ситалк, който загинал в една битка срещу трибалите, на одриския престол се изредили няколко владетели (Севт І, Амадок І и Хебризелм), през чието управление одриското царство постепенно отслабнало и се разпаднало.
Към края на V и началото на ІV в.пр.н.е. в Източна Тракия имало двама одриски владетели. Единият - Медок или Амадок - владеел Горна Тракия, а другият - Севт - упражнявал контрол върху Долна Тракия и владеел няколко укрепени места по брега на Мраморно море. Отношенията между тях отначало били добри, но впоследствие се развили до такава степен, че се стигнало до конфликти, които завършили със свалянето и отстраняването на владетеля на Горна Тракия от тогавашния енергичен цар на Долна Тракия Котис І. Последният успял с помощта на атинския наемнически началник Ификрат да се закрепи на престола, да обедини Горна с Долна Тракия и да управлява близо четвърт век. В стремежа си да сложи ръка и върху Тракийския Херсонес (дн. Галиполски полуостров) Котис застрашил жизнените интереси на Атина на Протоците и работите отишли до война, която завършила след неговата смърт. Одриското царство било разделено на три части между неговия син и други двама парадинасти.
Разпадането на одриското царство улеснило до голяма степен дипломатическите и военни ходове на македонците най-напред източно от р.Места, а впоследствие и техните завоевания в земите между Егея, Стара планина и Черно море (без Византион).
Завоевателната дейност на македонците по времето на Филип ІІ в нашите земи се развивала успоредно с известна колонизационна и строителна дейност. Във вътрешността на Тракия били основани нови градове от елинистически тип, от които Филипопол (дн. Пловдив) бил най-значителният. Основаването на нови селища от градски тип, както и македонският контрол в източната пловина на Балканския полуостров спомагали за нарастването на производителните сили в тази част на древния свят. От друга страна се улеснили и засилили и връзките между гръцките колонии по бреговете на Тракия и Македония. В резултат на това се засилил и стокообменът на Тракия с гръцкия свят не само по море, но и по суша, а той бил улеснен до голяма степен и от важните монетни реформи, проведени в Македония по това време.
С развитието и засилването на икономическите връзки между нашите земи и елинистическия свят се обяснява несъмнено и засиленият внос от това време в Тракия на предмети за всекидневна употреба, като оръжия, оръдия на труда, покъщнина и др., както и на забележителни изделия на лукса, като например уникалното златно съкровище - сервиз, намерен неотдавна-през 1949г. в Панагюрище (сега в Пловдивския археологически музей).
Но македонската власт в Тракия, доколкото въобще може дасе говори за стабилна и повсеместна македонска власт в нашите земи, не била пуснала и не могла да пусне дълбоки и яки корени. Още след смъртта на Филип ІІ неговия син Александър Велики, преди да започне похода си на изток, се видял принуден да "усмирява" тракийските племена в днешна Северна България. Но и Александровите операции в днешните български земи не могли да сломят трайно съпротивата на свободолюбивите траки срещу македонските завоеватели. Голямото въстание на траките срещу македонците през 331-330г. било, както изглежда, толкова значително, че послужило като сигнал и на гърците да въстанат срещу Македония и създало сериозни грижи на онези македонски военачалници, на които Александър поверил военната администрация на своите балкански владения. Македонската империя на Александър като временно и нетрайно военно административно обединение се оказала неспособна да задържи под своя власт и Тракия. Бруталният режим, установен и поддържан в нашите земи за известно време от Лизимах, един от Александровите генерали, направил македонските завоеватели още по-омразни не само сред коренното тракийско население, но и сред гръцките колонисти по крайбрежието на Тракия. За това свидетелствува голямото въстание на западнопонтийските полиси срещу Лизимах, при което последните могли да разчитат на поддръжката и на тракийското население.
След смъртта на Лизимах значителна част от Тракия станала плячка на на келтското (галатското) нашествие. Келтите, придвижвайки се от северозапад, нахлули в началото на ІІІ в.пр.н.е. в Балканския полуостров и успели, както изглежда, в кратко време да разгромят одриското царство в Тракия, но не и да сломят окончателно съпротивата на тракийското население. Една значителна орда от келтите успяла да се настани в югоизточната част на Балканския полуостров и да основе там свое царство със столица Тиле. Келтското царство в Тиле просъществувало от 278 до 218 г. пр.н.е., когато било унищожено от траките.От този момент се говори отново за одриски и други тракийски владетели. В най източната част на някогашното одриско царство през втората половина на ІІІ в. пр.н.е. се оформило укрепнало тракийското царство на астите, чиято столица била гр. Бизия (дн. Виза).
Тракия и по-специално нейните крайбрежни области блазнели твърде много завоевателните апетити на всички по-значителни елинистически държави като Македония, Египет, Сирия, Пергам и Понт. Специално понтийските владетели Фарнак І и Митридат VІ държали особено ревниво но своето влияние по западния бряг на Черно море, а пергамските владетели държали главно на владението на Тракийския Херсонес.
Траките, които живеели в днешна Северна България, и особено гръцките колонии, разположени по брега на Черно море, северно от Стара планина, трябвало да държат сметка и за своите отношения със скитите. Скитите се появили в североизточната част на Балканския полуостров още в началото на V в. Пр.н.е., когато те установили близки и дори приятелски отношения с мощното тогава одриско царство. Скитите успели да установят тук своята власт едва през 40-те години на ІV в. пр.н.е по времето на скитския цар Атей. След неговата смърт скитското влияние по тези места отслабнало, за да се засили отново едва към средата на ІІІ в. пр.н.е. Тогава в днешна Добруджа възникнало царството Малка Скития. По времето на споменатия вече скитски цар Атей отношенията на гръцките полиси северно от Стара планина със скитите добили форма на съюз, а по-късно някои от тези полиси били принудени да признаят, макар и за известно време, върховенството на Малка Скития.
Изкуството и културата през класическата и елинистическата епоха се развивали в непосредствена близост и под влиянието на елинското изкуство и култура, чиито най-близки огнища за нашите земи били гръцкитe колонии по бреговете на Тракия.
Равнището на стопанския и културен живот в черноморските гръцки колонии особено през класическия период било на значителна висота.Не случайно за украсата на обществените постройки на град Аполония през V в.пр.н.е., като на прочутия Аполонов храм, работил известният гръцки ваятел Каламис. Не случайно именно в Аполония е намерена и прочутата надгробна плоча Анаксандър, изделие на местно аполонийско ваятелско ателие. По стъпките на Аполония вървяла и Месемврия. От изследването на Месемврийския некропол може да се види, че и в този град е имало забележителни изделия на изкуството от мрамор, бронз, глина и др. От един надпис, намерен преди няколко години в Несебър, се вижда, че в античната Месемврия е имало и театър. Това е първото изрично сведение за съществуването на театър в гръцките полиси по западния бряг на Черно море.Находките, извадени на бял свят в резултат на румънските разкопки на мястото на античната Истрия, свидетелстват също така недвусмислено за материалното благосъстояние и значителното културно равнище и на тази милетска колония. Въпреки оскъдните и недостатъчно изследвани още архитектурни остатъци от градските съоръжения на западнопонтийските градове през класическата и елинистическата епоха не може да има съмнение, че по това време един град като Аполония например имал значителни градски съоръжения (крепостни стени, специално устроени градски порти и две пристанища с необходимите инсталации). За културното равнище на един сравнително по-малък полис на западния бряг на Черно море, какъвто бил например Калатис, говори фактът, че в него се е родил и оформил бележитият географски писател на елинистическата епоха Деметрий Калатийски. Значителна степен на икономическо и културно развитие достигнали и гръцките полиси по егейския бряг на Тракия. Не случайно гр. Абдера бил родина на Демокрит, най-крупният представител на философския материализъм в гръцката древност, и на Протагор, един от най-видните софсти през V в. пр.н.е.
Тракийското население и особено племената, които живеели в съседство с гръцките полиси, се намирали отрано в икономически, политически и културни връзки с населението на гръцките полиси по бреговете на Тракия. Влиянието на гръцката култура обаче особено през класическата епоха засягало предимно знатните и богати кръгове на тракийското общество. Разкошните и изящни гръцки съдове и други предмети на лукса от глина, сребро, злато, бронз и др. се намират изключително в погребенията на богатите и знатни траки. Основната маса на траките обаче държала ревниво на нравите и обичаите на своите предци. Самобитността на траките намирала израз особено в изделията на тракийското изкуство. То е представено чрез особено типични метални изделия за всекидневна употреба и за украса, чрез оръжия за отбрана и нападение. В тези изделия се долавят наистина и немалко чужди (елински, скитски, малоазийски, ориенталски и др.) влияния, но въпреки всичко в тях се наблюдава една несъмнена самобитност, характерна за повечето изделия на тракийското изкуство чак до елинистическата епоха. Тракийското изкуство и по-специално художествените занаяти са представени чрез много изделия от злато, сребро, бронз и др., както и чрез съдове, намерени при разкопаването на могилите при Брезово, Панагюрище, Бедняково, Радювене, Дуванлий, Мезек, Казанлък и др. Особено характерни за строителното изкуство на траките са техните погребални съоръжения и главно гробните могили, чийто брой достига в нашите земи няколко хиляди. В много случаи при разкопаването на тези могили се установява, че те били насипани над изкусно иззидани гробници, в които са били полагани телата на мъртъвците. До купола на тези гробници в много случаи води специално засводен коридор (дромос). Типичен и засега едиствен шедьовър на взаимодействието между тракийското и елинистическото изкуство е богато декорираната тракийска гробница, която е открита през 1944 г. в Казанлък.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Реферат по история и теория на културата 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.