Реформацията в Швейцария през XVI в.


Категория на документа: История


РЕФЕРАТ

По Средновековна история

Тема:
Реформацията в Швейцария през XVIв.

Изготвил: Проверил:
Евелин Суслекова Д-р. Николай Кънев
II курс Фак. № БИ 221

Съдържание

1.Увод. ........................................................................................3
2.Формите на държавност. .....................................................3
3.Държавно устройство. .........................................................4
4.Улрих Цвингли (1484-1531г.) ................................................6
5.Жан Калвин (1509-1564г.) ......................................................7
6.Кулурен живот. .......................................................................8
7.Значение на Калвинизма и Цвинглианизма. .....................9
7.1 Относно Калвинизма. .......................................................10
7.2Относно Цвинглинството. ................................................11

Реформацията в Швейцария през 16 век

1.Увод.
Втората страна в Европа,където е възникнало и се разпространило мощно реформационно движение е Швейцария. Причините за това се коренят както в традицийте на швейцарците ,така и в сложната международна обстановка,която породила недоволство сред населението и го предизвикала да се вдигне на борба за отстояване на своята свобода и независимост,нарушена от династията на Хабсбургите.
Замите върху които възникнала и укрепнала швейцарската държава,били привлекателен обект където се сблъсквали интересите на Изтока и Запада,на Севера и Юга. Това обстоятелство превърнало старата Хелвеция, а също така и средновековната Швейцария в средище където ехтели разногласията на Европа. Поради опасния ,несигурен исторически кръстопът,тук дълго време не е могла да бъде създадена самостоятелна държава и земите били присъединявани ту към една,ту към друга съединена политическа общност.
Едва в условията на възходящото Средновековие визникнали възможности горските кантони да се обединят в едно цяло и да образуват единна съюзна държава. Появила се в центъра на Стария континент,новата държава била поставена при трудни условия на съществуване ,поради което трябвало да води мъчителни борби за свободата. Свещеннта римска империя на германската нация,в оргазниционната структура на която била включена древната Хелвеция, не могла да смаже неукротимия сртемеж на швейцарците да живеят свободно и страната с тежки ни мъчителни борби извоювала своето право на свободен живот.

2.Формите на държавност.
След смърта на имератор Рудолф 1 Хабсбург през 1291г. Горските кантони усещали засиления политически натиск на австрийските хабсбурги и тогава те се организирали и решили да възтановят сключения съюз и то "за вечни времена" . По същество решението на трите горски общини- Швиц,Ури,Унтервалден - да образуват вечен съюз,взето на 1 август 1291г. ,поставил началото на съществуването на конфедерация Швейцария като самостоятелна държава в границите на Свешеннта Римска имерия. Сключения договор за въстановяване на образуване по рано таен "военен съюз, чийто оригинален текст не е запазен,задъжава договарящите страни да си оказват помощ в борбата против външния враг. Нямали право да приемат външни лица,ако те не са местни жители. Вътрешните спорове между населението се разрешавали от Третейския съд. Приетите клаузи покзват ,че се престъпил към ореждането на сложни административни отношения.
На 9 декември 1315г. победителиите от горските кантони Швиц,Ури и Унтервалден подписали в селището Брунен едноименен договор - Бруненския. В него намерили потвръждение клаузите на договора от 1291г. но същевременно била включена специална допълнителна статия, в която се приемало задължението да бъде водена единна външна политика. По-нататък общените получили разрешение да изпълняват традиционните си задължения към сеньора в случай ,че той си позволявал да изпълнява нападения върху членовета на Съюза или пък предявили несправедливи искания спрямо тях . по същество Бруненския договор защитавал инересите на обединената Швейзацрска общност и обсъждал политическите претенций на Швейцарските херцози. Изследователите са единодушни в заключенията си ,че договорът,подписан в селището брунен,бил важна крачка за създаването на конфедерация Швейцария.
Швейцарския съюз укрепнал. Създаването разширяването и укрепването на Швейцарския съюз не станало само по мирен път и с мнирни средства. Водена била опорите и геройчна война срещи Хабсбургите. Във войните срещу империята ,от една страна, и срещу австрйските херцози, от друга, швейцарците проявили висша военна стратегия и тактика, която сами създали и усъвършенствали. Удърна сила била тяхната пехота ,която действала в боевете маневрено и сплотено,гъвкаво и целенасочено . В битките се разчитало на атаката,на бойния дух,на нравстено превъзходство. Те нанесли голямо поражение прес 1477г. на армията на бургундския херцог Карл Смели при Нанси. Действали съгласувано с херцога на Лотарингия Рено и Бургундското херцогство било ликвидирано. През 1499г. швейцарите разгромили армията на имератор Максимилиан 1 ,а също и на немските князе включени в известния швабски съюз,създаден през 1488 в Елинген ,Швабия.
Тази победа довела до извоюване на независимостта на Швейцарския съюз,легализирана със специален договор през 1511г.
След това събитие швейцарската армия и по-специално нейната прхота,станала популярна в целия континент със своята професионална военна квалификация,с бойните си качества,с големите си оперативни възможности. Най-силните държави в Европа започнали да търсят военните поделения на Швейцарците ,за да ги включат в най-рискованите си бойни операциой.
От наемането на швейцарски военни части често зависел изхода на войната.

3.Държавно устройство.
При изграждането на военното , общественото , етническото и политическото единство на швейцарският народ огромна роля изиграли договорите подписани между Швейцарският съюз и Свещенната римска империя на германската нация или тези с австрийките херцози. Чрез тези актове държавната институция се легитимира , легализира и придобива характерните си особености , като се превръщала в ръководна сила на народа на Швейцария . Много голямо политическо значение имало сключването на договора от 1323г. на горските кантони за съвместна дейност. Не по-маловажна роля изиграли договорите от 1332г , 1352 , 1353 , 1364 г.
От държавноправна гледна точка фондаментално значение придобило решението на горските кантони Цюрих и Цюг през 1370 г. Да бъде спазван държавния мир, да се прилага юрисдикцията на гражданските съдилища. Гражданите извършили престъпления попадали под ударите на закона . Всички тези законови разпоредби били формулирани в т.н. Това бил по оценката на специалистите първия граждански договор между съюзниците за спазването на общи задължителни за всички законови разпоредби.
Нова значителна крачка в укрепването,утвръждението и по-нататъшно консулидиране на кантоните имало подписването на договора от 1398г. Стози договор приключило формирането на конфедерацията на т.н. "осем земи" . При уреждането на отношенията с имерията от голямо значение било постигнатото разбирателство разбирателство 1400г. За откупването на Цюрих от налозите,давани ежегодно на фогта. Четвърт век по-късно ,през 1425г. Императорът предоставил на Цюрих правото да сече монети. В заседанията на имерския сейм Швейцария делегирала свой представител.
Формата на управление на възникналата по такъв начин швейцарската държава била конфедерацията. По своята същност това било обединение на държави,изградили свой общи оргаани за управление,но притежаващи относителна вътрешна самостоятелност. По социалното си съдържание конфедерацията била политически съюз,изпълняващи и военни отбранителни функций,произтичащи от неспокойната обстановка. Швейцарския съюз нямал изграден постоянен централен орган за управление. Делегирани пълномощници на кантоните решавали общите въпроси на специални общи събрания тагзацунг. Кантоните ,които разполагали с автономия,регулирали отношенията помежду си чрез договори. Фогствата не разполагали с права,понеже обхващали завоювани територии с не много лоялно население.
Окончателното формиране на конфедерацията станало в началото на 16в.,когато към съюза се присъединили последните кантони . през 1501г. Били приети Базел и Шафхаузен,а през 1513 г.- Апенцел.

В устройството и в начина на управление на кантоните съществували значителни различия породени от конкретните условия.

Швейцария продължила да се налага като независма държава в упорита борба с Хабсбургите ,с италианските и с френските кралства и с войските на немските князе . преодолявайки съпротивата на външните сили,федерацията продължавала да укрепва и да се разширява. В началото на 16в. Найното население възлизало 850 000 души. Обединени били 13 канона,10 съюзни земи и редица други територии.
В икономическо отношение кантоните се характеризирали с нееднаква степен на развитие. В една част от тях били запазени традицийте ,в друга възникнали неразвити феодални отношения,в трета вече годсподствали феодални порядки. Планински кантони били общо взето изостанали. Ъакива били швиц,Ури,Унтервалден,Цуг и Люцер,разположени в изолирани райони откъснати от външния свят. В тях процъвтявало животновъдството.
Зърно за изхранване на населението се доставяло от Цюрих,Люцерн и от съседните държави. Общинската марка започнала да се разпада. Социалната диференциация се задълбочавала. Постъпвайки като офицери - наемници в армийте на чужди държави,мнозина се замогнали и получили аристократични титли.
Зз разлика от планинските,които се развивали изключително бавно- Цюрих,Базел,Берн и земите на Сен Гален и Женева се отличавали със сравнително динамичния си стопански живот. В кантона Цюрих функционирали 270 сеньори,които водели оживена стопанска дейност.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Реформацията в Швейцария през XVI в. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.