Реформите на Ататюрк


Категория на документа: История



Но през следващите няколко години положението в страната се напряга изключително под натиска на силите на Антантата.Въпреки престижа си на единствен генерал,постигнал успехи за турското оръжие,Мустафа Кемал не може особено да влияе на ситуацията в Истамбул,където султанът и неговото обкръжение-ревностни противници на всякакви националистически идеологии,правят всичко възможно да обезсърчат зародилите се бунтовнически движения в държавата.Защото според тях те наистина застрашават завоевателя,но преди всичко се разглеждат като заплаха за съществуващия в продължение на векове ред.Виждайки безнадеждното положение,в което е изпаднала столицата,Мустафа Кемал,назначен за генерален инспектор на Девета армия, решава да отиде в Анадола,където признаците на раздвижване са вече факт,и именно там полага основите на националното съпротивително движение в Турция.

Последиците от Първата световна война и ефектът върху Турция:

След Първата световна война победителите от Антантата налагат тежки,несправедливи мирни договори на победените страни,в това число и на Османската империя.Това става и една от основните причини за избухването на Втората световна война.Единствена Нова Турция,създадена върху развалините на Османската империя,отхвърля грабителския и убийствен Севърски мирен договор,който не влиза в сила,тъй като в Анадола се заражда новата турска държава,водена от мъже,които с възмущение отхвърлят договора и съдържащите се в него принципи,и заклеймяват като предатели онези турци,които го приемат.Подписването на този унизителен документ през август 1920г. отприщтва вълна от недоволство срещу режима на султана.

От друга страна развитието на борбата срещу гърците придава на анкарския режим вид на борещ се за националната кауза,което на свой ред кара всяка опозиция на действие да изглежда като измяна в очите на народа.

Развръзката на гръцко-турската война 1920-22г. играе решаваща роля не само за подобряването на външно-политическото положение на Турция,но и е предопределящ относно по-нататъшното й вътрешно-политическо развитие.Победата носи национално признание на националистите,начело с Мустафа Кемал,който Великото национално събрание удостоява с титлата "гази"*.

След успешната освободителна война срещу победителите от Първата световна война,Нова Турция достойно защитава правото си на независимо съществуване.Лозанският мирен договор от 24 юли 1923г. представлява дипломатическия завършек на Освободителната война на турския народ,с който Великите сили признават независимостта и суверенитета на новата турска държава в границите,признати в т.н."Национален обет"*.По този начин,единствена от победените

*-"гази"-победител в Свещената война
сили, Нова Турция успява да отхвърли продиктувания й от победителите мир,налагайки свои собствени условия и достойно заема своето място като равноправен и уважаван субект на световната политическа сцена.

След този значителен успех настъпва времето на значителни вътрешно-политически промени в страната,ръководени от Кемал,посветил остатъка от живота си на тежкия,изнурителен и непопулярен труд на реконструкцията.

*"Национален обет"-тържествена
декларация за независимостта на Турция в границите на
Мудроското примирие от 30.10.1918 г.

Изложение:

♦Политически реформи:

Така с победата на Освободителната война започва вторият етап от т.н.Кемалистка революция,когато се провеждат радикалните кемалистки реформи и се изгражда новата турска държава.В резултат на тези реформи се разрушава старата административна структура и се изграждат по западноевропейски образец новите държавни институции на Турция.

Ликвидиране на султаната:

Първият проблем,нетърпящ отлагане,е политически-относно формата и структурата на турската държава.След като опасността отвън е отстранена,на преден план в Турция излизат две сили- от една страна,популярното националистическо правителство на Великото национално събрание в Анкара като "единствен реален представител на народа и притежател както на законодателната,така и на изпълнителната власт"1,което се съдържа в приетия през 1921г. Закон за фундаменталните организации; и от друга страна-многовековните върховни институции на мюсюлманската държава и вяра,които колкото и дискредитирани да са от колаборационизма по време на окупацията,все още разполагат с огромен престиж и влияние в очите на мюсюлманските турци от всички класови прослойки.

Окончателният сблъсък между тези две сили е ускорен от Великите сили,които заедно със султанското правителство канят и националистите на мирната конференция в Лозана.Тази двойна игра и перспективите,които открива поканата за разделяне на властта в Турция,карат Мустафа Кемал да сложи веднъж завинаги край на политическата власт на трона.

Кемал взима историческо решение,че султанатът и халифатът трябва да се разделят,а първият- да бъде ликвидиран.Трябва да има един султански принц,който да бъде само халиф с религиозна,но не и политическа власт.С това компромисно решение Мустафа Кемал се стреми да лиши опозицията от религиозното й оръжие,същевременно да запази предимствата на една законна и боготворена власт над политическата и освен това да сложи край на личната автокрация на султана.На 31 октомври 1922г. Кемал излага тези си предложения на заседание на Обществото за защита на правата,представени след това и на събранието,където стават предмет на дълги и разгорещени спорове.Срещу предложенията се оформят силни възражения.При
създалата се реална опасност от провал на законопроекта Мустафа Кемал взима думата
и произнася запомнящо се и въздействащо слово.

1 -Текст може да се види в полезния сборник с конституционни документи на Gozubuyuk i Kili,pp. 85-87

На 1 ноември 1922г. ВНСТ единодушно гласува ликвидирането на султаната и отделянето на халифата.36-ят султан на Османската династия Мехмет VI със своето обкръжение напуска Истамбул и заминава за о.Малта,поради опасения за живота си,а бягството му е оценено като недопустимо за един халиф,глава на мюсюлманите в целия

свят.Затова на негово място за Халиф на мюсюлманите е избран принц Абдул Меджит.

Ликвидирането на султаната и запазването на халифата са реформи проведени умишлено стъпка по стъпка,за да не предизвикат спонтанно противопоставяне на силно религиозната и консервативна част от населението срещу кемалистите.

Така Мустафа Кемал започва подготовката на следващия етап от политическата борба.Още на 6 декември той прави изявление пред пресата за формирането на нова партия,наречена Народна партия,и отправя покана към образованите среди да споделят вижданията си директно с него.През новата година той предприема продължителни пътувания из Анадола и на 8април 1923г. публикува манифест в девет точки.2

Април 1923г.започва подготовката на първите истински генерални избори от толкова години насам.Изборите,проведени през юни,довеждат нова камара от 286 депутати.Учредителният конгрес на Народната партия започва заседанията си под председателството на Мустафа Кемал,когото събранието избира за държавен глава.

Първата важна политическа стъпка на новото събрание е да ратифицира на 23 август 1923г. Лозанския договор,осигурявайки международното положение на Нова Турция.На 2 октомври и последните съюзнически контингенти напускат Истамбул.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Реформите на Ататюрк 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.