Регионални аспекти на Възраждането в град Елена


Категория на документа: История


Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий"

Реферат

по История на българската възрожденска култура

Тема:

Регионални аспекти на Българското възраждане в град Елена

Още в началото на Българското възраждане Елена е между най-будните кътове на нашата родина. Книжовната традиция в нея води началото си някъде от началото на XVI в. с библиотеката при църквата "Св. Никола". В една летописна бележка от 1518г. е отбелязано, че библиотеката е получила подарък от книги. Просветната дейност е продължила и през следващите векове. В Елена са се родили и творили видни български просветители и книжовници, които са оставили светла диря в културната история на българския народ.

Възрожденци, родени в Елена:

Йеромонах Йосиф Брадати

Един от най-видните книжовници-дамаскинари от ХVІІІ век Йосиф Брадати е роден към 1682-1683г. в Елена. Произхожда от рода на Разсуканови. Не е установено къде е учил и къде е прекарал младините си. Вероятно "още твърде млад е постъпил в някой манастир като послушник". Предполага се, че е ходил по "други земли", което му е позволило да разшири светогледа си. Най-голяма част от живота си прекарва като духовник и таксидиот на Рилския манастир. Той посвещава живота си на пътувания по чужди и наши земи в усилен книжовен труд и нравоучителна проповедническа работа. Книжовната дейност на Йосиф Брадати се състои в превеждане на слова от гръцки и славянски източници на говорим български език и съставяне на поучителни сборници с достъпно съдържание. Следите на неговите сборници със слова, главно от Дамаскин Студит и Йоан Златоуст, се откриват на различни места, особено в Западна България- Самоков, Враца, Пазарджик, Белово, Кочанско, а също и в Габрово.

Литературния изследовател Боян Пенев пише: "Може да се каже, че този рилски монах е първата по-крупна личност, която срещаме на прага на нашата нова книжнина".

На Йосиф Брадати принадлежи мисълта : "...А ще бихме ми християне имели покорение и послушание един другиму, не би бог предал нас в руце агаренцки, да досаждают нам и да биют нас, и да нарицают неверни...", с което посочва причините за завладяването на балканските народи от турците.

Йосиф Брадати е смел, чувствителен и енергичен книжовник и проповедник, писател със самочувствие и съзнание за общественото значение на книгата. Той е и сатирик, изобличител на недъзите на своето време. Не се притеснява да постави в ада църковни и светски потисници на народа. За него богатите и лихварите са "кръвопийци, безумци, хищници".

"С пълно право Йосиф Брадати може да бъде наречен най-ярък предвестник на отец Паисий. В неговите сборници се отразяват най-ясно първите симптоми на Българското възраждане"- пише Донка Петканова.

Иларион Макариополски

Името на град Елена винаги се свързва с името на Стоян Михайловски - Иларион Макариополски, великият българин, който заедно с Неофит Бозвели застава начело на борбата за самостоятелна българска църква.

Иларион Макариополски е роден е през 1812г. в Елена. Баща му - Стоян Михалев, е един от участниците в гръцката завера (1821г.). През 1825 година е изпратен в Търново да учи занаят. Преминава по реда си чирак, калфа. Баща му със свои пари му отваря чохаджийски дюкян. Той обаче се увлича повече в книгите, които му дава хилендарският монах Арсений. През есента на 1831г. заминава за Света гора в Хилендарския манастир и на идната година приема духовно звание под името Иларион.

Силно му въздейства училището на остров Андрос, на гръцкия философ Теофил Каирис. В него той постъпва през 1836 година. Каирис, надъхан до фанатизъм панелинист, не признавал друга народност и друг език освен гръцкия. Учението му посява в душите на младите българи две големи семена: омраза към гръцките фанариоти и на любов към своя български народ. Така се ражда у Иларион и Иван Добрович от Сливен идеята за образуване на тайно "Славяно-българское ученолюбиво дружество", което си поставя за цел да буди народното съзнание чрез просвета.

Преди да бъде затворено училището на Каирис от гръцкото правителство, Иларион и неговите другари се преместват да учат в Атина. От този период голяма роля играе срещата му с Георги Раковски. По тяхна инициатива се основава "Македонско дружество" (1841г.). То има за цел освобождението на България с въстание. Раковски остава в Цариград да поддържа "преписка с Атина", като следи за положението в Турция, а Иларион трябва да обходи страната, за да разбере къде и как са разположени турските гарнизони. Той напуска гимназията преди да положи последните си изпити и обикаля "всичките по-главни градове на Северна България, като стигнал дори до Пирот".

Срещата му с Неофит Бозвели през лятото на 1844 година в Цариград определя окончателно по кой път ще води борбата до края на живота си. След близо 4-годишно заточение в Светогорските манастири Бозвели тайно избягва, за да продължи борбата против гръцкото духовенство. Неофит Бозвели се утвърждава като водач на народното движение за самостоятелна българска църква. Редом с него тръгва Иларион, който е стигнал до убеждението, че трябва да се започне не с въстание, а с решаване на църковния въпрос. Издействан е ферман за заточване на Неофит и Иларион в Света гора. Иларион е освободен е през декември 1850г.

Той заварва в Цариград отворена българската църква "Свети Стефан" - мечта на Бозвели. През месец май 1851 г. е свикана комисия по изработване на устав на храма, в която участва и Иларион. От 1 май 1852 до 1 ноември 1854г. е главен представител на всички атонски манастири в Цариград. През есента на 1854 година му е даден духовен чин архимандрит. Авторитетът му на народен будител расте.

Важно дело на Иларион Макариополски е богословското училище в Лясковец, което се отваря на 12 май 1874г. и подготвя свещеници и учители. За работата по народното образование той подбира подготвени хора. За окръжен инспектор по селските училища избира Никифор Попконстантинов, прочут учител и основател на Еленското читалище.

През май 1875г. Иларион Макариополски е извикан в Цариград на заседание на синодалния съвет като негов член. Той тръгнал от Търново болен от пневмония, а болестта дошла, за да сложи край на живота му. Той починал на 4 юни 1875 година в своя дом. За неговото дело говорил П. Р. Славейков, който казва: "Мъртъв днес лежи пред нас този, който пръв ни повика в народен живот! Лежи бездиханен на туй място, дето е оживил замрелия народен дух! Подвиг добрий совершив". Неговият гроб е нареден до гробовете на сподвижниците му в борбата Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски в двора на българската църква "Свети Стефан" в Цариград.

Никола Михайловски

Никола Михайловски е една от колоритните личности на нашето Възраждане. Той е просветен деятел, учител, преводач, писател, съдия, законодател...Рождената дата на Никола Михайловски не е известна. Знае се само, че е роден през 1818 година в град Елена, че е брат на Иларион Макариополски. Знаят се и много други моменти от неговата биография, необичайна за един българин от времето на османското иго. Никола Михайловски е между най-образованите свои сънародници. Той завършва гимназия в Атина, а след това историко-филологическия факултет в Москва с докторат по философия (1848г.). Връща се в България и учителствува в Елена, Търново, Сливен (1854-1870г.). По същото време развива активна обществена и просветна дейност. Издава в Цариград вестник "Съветник" в страниците, на който води борба против фанариотското духовенство, основател е на Търновската правописна школа, съставя учебници, превежда книги и пише художествени произведения.

Съставя "Малка българска читанка", а след това и "Малък българский писмовник или образци за различни писма", превежда "Исторически изследвания за Охридската и Ипекската архиепископии", съставя "Кратко землеописание", занимава се с история, политическа икономия, превежда няколко романа на историческа тематика и две новели из живота в Америка и т. н. Книгите му се издават във Виена, Цариград и Русе.

След Освобождението участва в Учредителното събрание, което приема Търновската конституция, а след това става председател на Търновския окръжен съд. През 1880г. е назначен за съдия във Върховния касационен съд. След двегодишно съдийство става подпредседател на Държавния съвет и председател на Вакъфската комисия, народен представител и член на комисията при Министерството на правосъдието.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Регионални аспекти на Възраждането в град Елена 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.