Режимът от 19 май 1934 г.


Категория на документа: История


Режимът от 19 май 1934 г.

В почти всички партии в навечерието на преврата се задълбочават разложителните процеси. Това е израз на социалните противоречия след войната и невъзможността на политическите сили да отговорят на насъщните нужди на обществото. Оплетени в котерийни борби партиите не могат да се противопоставят на преврата.

1. 19 май 1934 г. Военните на власт.

1.1. Превратът на 19.V.1934 г.;

След като в началото на 30-те г. Военният съюз (ВС) стана фактор в армията, той напираше да стане фактор и в държавата. Военните влизат във връзка с някои политици за бъдещото управление, но с изискването да са хора неопетнени с политически грехове. Ръководителите на "старите партии" въобще не влизат в сметката, Народно социално движение (НСД) на Цанков е конкурент за властта.

По препоръка на Д. Велчев за министър-председател е определен К. Георгиев - "умен, тактичен, далновиден политик", възпитаник на Военното училище, загубил окото си по време на ПСВ, добре познат като бивш министър в кабинета на Цанков от 1923 г., близък до идеите на Военната лига.

Този път цар Борис не е изненадан за преврата и следи събитията, за разлика от министър-председателя Мушанов. Полицията е неутрализирана с лъжливото съобщение, че се изпращат войскови части за усилване и изобщо не посяга към оръжието си. Сутринта на 19 май в двореца К. Георгиев поднася указа за новото правителство, но за всеки случай носи и документа за абдикация. Надали условията и амбицията на монарха биха позволили използването му.

Макар да няма шансове да се задържи задълго на държавното кормило, ВС предлага като изход от кризата изграждането на една надпартийна власт, преодоляла партизанлъка, поставяща национални, а не партийни интереси.

През средата на 30-те г. "старите" партии се изчерпват от съдържание, а новите сили са все още в процес на консолидация и не са готови за властта. Установената от военните власт се явява като социално-политически регулатор, заела вакуума през средата на 30-те г. Макар униформата да се свързва с диктатурата, армията има висок авторитет в българското общество. Доказателство за това е липсата на съпротива срещу преврата. Не бива да се гледа на призивите за борба с корупцията, за социална справедливост и сигурност само като политическа демагогия. Макар и да не е политическа партия, която да управлява пряко, ВС има амбицията да изведе страната от пагубното положение без оглед на средствата.

1.2. Промените във властта.

Режимът на 19-майци прави решителна крачка към ликвидиране на традиционната демокрация в България:

1. Разтурени са всички партии и политически организации, в т.ч. и "Звено", и ВМРО. Всъщност това е премахване на конституционните права на хората. Макар и да не е отменена официално, конституцията не се изпълнява в основната си част. Все пак буржоазните партии са разтурени, не разгромени, а партийните водачи имат право на събирания, но ако разговорите им не засягат правителствената линия. Иначе последват интернирания или затвор;

2. НС е разпуснато, а правителството има право да управлява чрез декрети, т.е. наредби-закони. Узурпирането на законодателни функции от изпълнителната власт има своята конституционна обосновка - чл. 47: "Ако би държавата да се заплашва от някоя вътрешна или външна опасност, то Министерският съвет (МС) ... може да издава наредби и да прави разпореждания, които имат задължителната сила на закон".

(Такъв случай в историята на България има през 1881 г. по време на режима на пълномощията). До 1938 г. продължава тази система, до откриването на новия парламент.

3. Въведена е строга цезура върху печата;

4. Режимът започва сурови репресии срещу комунистите;

5. Създаден е строго централизиран и бюрократизиран държавен апарат, засилена е ролята на полицията в обществено-политическия живот.

6. Административна реформа. Една от реформите, довела до неприязън сред населението, е ликвидирането на местното самоуправление и окрупняването на общините (от 2500 на 800), а от 16-те окръга са образувани 7 области. Тотално се сменят селските кметове, които вече се назначават при наличие на висок образователен ценз. Но се назначават хора чужди на местното население, които не познават проблемите на селото и естеството на работата си, нито селото познава тях. Затова и обществеността реагира остро на тази реформа.

Държавният апарат наистина страда от партизанска анархия, некомпетентност и неефективност. Уволнени са над 6000 чиновници. Друг е въпросът, че под благовидния предлог за икономии се разчистват и политически сметки.

7. Режимът изгражда институция, непозната дотогава в политическия живот на страната - "Дирекция на Обновата", с комплексни пропагандни и организаторски задачи. В идеологическата пропаганда насаждат здрав национализъм сред народа, вземат мерки за засилване влиянието на църквата в училището и обществото, заменят турските имена на селищата с български.

8. Стопанските реформи на новата власт са обявени в името на преодоляването на кризата: намеса на държавата в икономиката, обуздаване на спекулативния капитал, монопол върху някои производства, облекчаване на длъжниците, стимулиране на финансовия капитал, поощряване на кооперативното движение, икономии в администрацията ( в т.см. и окрупняването на общини и области) и уволнение на чиновници (удобно средство и за разчистване на сметки).

9. В областта на външната политика правителството на К. Георгиев, подкрепяно от Д. Велчев, проявява симпатии към Франция. Стопанската зависимост от Германия не му позволява повече. 19-майци признават властта на силната ръка, но отричат фашизма в Италия и националсоциализма в Германия. Връх във външната политика на режима е установяването на дипломатически отношения със СССР.

1.3. Новата политическа система.

Според някои автори (Ст. Грънчаров) режимът не можа да се развие до фашизъм, поради това, че не можа да стане тоталитарен. Липсват и необходимите вътрешни и външнополитически условия за това: невъзможността за масов терор, както в Русия и Германия, липсата на солидна социална база, няма антисемитизъм и националистически фобии. Липсва единство в самия Военен съюз - силата извършила преврата. В него съжителстват три крила, борбата между които ще промени управляващите кабинети в следващите години.

19-майският режим започва формирането на нов тип политическа система - алтернатива на буржоазната демокрация.

В първоначалния модел, предложен от 19-майците, липсва добре познатата дотогава изборно-парламентарна система: парламентът трябва да се излъчва измежду "елита" на нацията и от казионните съсловно-професионални организации, чието изграждане започва през есента на 1934 г. Най-важни между тях са БРС (на работниците от частното производство) и Съюзът на земеделско-стопанските задруги. Според режима (и по подобие на фашистка Италия) професионалните организации на трудещите се трябва да представляват гръбнака на новата държава, да излъчват голяма част от бъдещия парламент, да участват във всички върховни органи за управление на икономиката като стопански камари, висши съвети към министерства и пр.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Режимът от 19 май 1934 г. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.