Режимът от 19 май 1934 г.


Категория на документа: История



Важен момент в модела на 19-майци е силното ограничаване на властническите функции на монарха, свеждането им до декоративни атрибути. Докато са на власт 19-майци нямат републикански настроения, но не крият своята неприязън към династията, смятайки я за основен виновник за двете национални катастрофи. Републиканските идеи се утвърждават след падането им от власт.

Идеята за единна държавна младежка организация обаче се проваля, трудно се формират казионните съсловни организации, обществото остава чуждо на пропагандата на "Обновата". Буржоазията и монарха са съгласни с новия процес на авторитаризация, но желаят създаването на "побългарен" вариант, по-близък до традициите на българската държава и се страхуват от радикализма на 19-майци.

1.4. Преходни кабинети.

Разложението в управляващия блок започва с възникналите остри противоречия във Военния съюз. В неговите редици има три крила - промонархическо, умерено и антимонархическо. К. Георгиев и Д. Велчев заемат позиция на конфронтиране с царя и групата им остава в изолация в средите на Военния съюз. Амбициите на царя да бъде реален фактор в политиката и нарастващата му популярност влизат в противоречие с антимонархическите настроения на К. Георгиев и в края на януари 1935 г. той е принуден да подаде оставка.

Борис натоварва ген. П. Златев, от умереното крило, да състави кабинет. Царят все повече изоставя политиката на "царуването" и все по-успешно се намесва в управлението и контролирането на събитията.

Правителството на П. Златев публикува декларация, че ще продължи политиката на предшествениците си. Независимо от това при направената чистка на държавния апарат и полицията са отстранени най-активните дейци от 19 май, изключително звенари и антимонархисти. Д. Велчев, водачът на борисофобите, е изключен от Военния съюз.

В правителството доминират представители на "умерените" от ВС.

Правителството на П. Златев е слабо, той самият е без качества на политик, военните не разполагат с достатъчно потенциал, за да управляват, Военният съюз се раздира от противоречия, които добиват необратим характер. Борис, с амбиции за реванш пред конспираторите, взема инициативата в свои ръце.

Правителствената криза става неизбежна, след като на 11 април 1935 г. К. Георгиев прави изявление пред югославски журналисти, че падането на неговото правителство е резултат от стремежа на "Звено" да бъде заменен от офицери. По същество това представлява отричане на държавническите способности на правителството на П. Златев.

На следващия ден Ал. Цанков пък издава окръжно до съмишлениците си да стягат редиците си за "прибиране на армията в казармите". В резултат на това П. Златев нарежда двамата да бъдат интернирани на остров "Св. Анастасия" по обвинение в антиправителствена дейност. Тъй като заповедите за арестуването и интернирането им са подписани без знанието на останалите членове на правителството, последва оставката на двама министри "цанковисти" и на демократа К. Батолов. Последният едва ли съчувства на дамата интернирани, по-вероятно е да се е вслушал в съветите на царя, а и легацията в Париж го чака.

Това предизвиква цялостна правителствена оставка. На 18 април 1935 г. Златев без недоволство подава оставката на и без това кратко просъществувалото правителство. Царят я приема без опит да го разубеждава. Същата вечер П. Златев докладва последния си ход пред Централното управление на ВС, който вече е под ръководството на полк. К. Колев. ВС възприема ситуацията като обикновена кабинетна реконструкция и взема решение да се "предостави на Н.В. свободата за избиране на кабинета", като ВС предпочита той да бъде оглавен от Д. Казасов.

Царят обаче го намира за крайно неудобен и неочаквано за всички предлага своя вариант - А. Тошев. Централното управление веднага отхвърля тази кандидатура, но изглежда монархът е бил подготвен за това. Тошев е от промонархическото крило, в което ролята на Военния съюз е много ограничена.

Част от военните в съюза приемат новия кабинет като обикновена реконструкция, приемат царския кандидат Тошев. Други са на мнение да се обяви военна диктатура с чисто военно правителство. И двата варианта имат достатъчно поддръжници. Вторият вариант е предотвратен от Борис чрез привличане на висши военни с обещания за постове в бъдещото правителство на А. Тошев, дадени, когато ги приема на 21 април. Централното управление, което продължава да настоява за Д. Казасов, не може да разбере, че този вариант е безперспективен дори само заради политическото хамелеонство на Д. Казасов - социалист, сговорист, звенар.

Така благодарение на разединението Борис нанася удара си и възвестява намерението си да управлява.

Целта на кабинета на А. Тошев, обявен с манифест на Борис ІІІ на 21 април (новост за политическата практика в България) е да преодолее влиянието на офицерството. В него влизат и политически лица, в т.ч. бъдещият министър-председател Кьосеиванов, дипломат от кариерата, бивш пълномощен министър в Белград, бивш началник на дворцовата канцелария, противник на управлението на много партии.

Очевидно е нежеланието на царя да се конфронтира с всички кръгове, свързани с 19-майци и това личи още в манифеста: "От крачката, която се направи в живота на държавата ни на 19 май 1934 г. няма да се отстъпи". В манифеста се говори и за преобразуване на държавата, за водещата й роля в живота на обществото с цел да се постигне "бързо съживяване на стопанството, решителна подкрепа на бедстващите слоеве на населението, заздравяване на вътрешния ред на страната по пътя на помирението и умиротворяването".

Обещава се "набелязаните преобразования да намерят израз в една одобрена от народа Конституция, в която да бъдат зачетени националните традиции от времето на Възраждането, както и идеите от 19 май, понесени с такъв идеализъм от армията ни". Очевидно Борис ІІІ възнамерява да се възползва от онези придобивки на "здравата власт", които биха съдействали установяването на личен режим. Все повече честолюбивият монарх засенчва бившите партийни водачи, все по-често облича генералската си униформа, с което напомня, че е върховен вожд на народа и войската.

Личният режим на царя по същество е авторитаризъм. Аналогията с теорията и практиката на фашизма касае само формата. "Монархофашизъм" по принцип никъде не съществува, дори само защото е смешно от водач на нацията монархът да слезе до фюрер на една партия, движение или власт.

След манифеста групата във ВС около полк. Найденов реагира остро, дори се готви за преврат. Споровете в нея се проточват и времето за акция е пропуснато. Другата част от офицерите, около П. Златев, запазват спокойствие. Междувременно Борис ІІІ заплашва полк. Найденов, че кабинетът е негово окончателно решение и ако в това се намеси ВС, той бил готов "да си вземе куфарите".

Разцеплението във ВС не позволява адекватна съпротива. Авторитетът на съюза спада, а Борис вече не кани водачите му в двореца - контактува направо с представителите на Военното министерство. Реваншът на царя, извършен безкръвно, доказва превъзходството на умението в политическите игри. Изобщо на 21 април 1935 г. Борис ІІІ си отмъщава за 19 май 1934 г.

Централното управление на ВС издава бюлетин в който признава правителството на А. Тошев. С това се отговаря и на целта на новия кабинет - преодоляване на влиянието на офицерството.

Все по-реална става мечтата на царя за сливане на армейското ръководство с това на Военния съюз. Монархът е съвсем близо до целта да разтури ВС с помощта на самите му членове, като ги противопостави. През август 1935 г. са уволнени няколко полковника, водачът на ВС полк. Найденов умира при странни обстоятелства.

Борбата за надмощие във ВС изцежда неговите сили.

През октомври 1935 г. е разкрит опит за преврат, ръководен от Д. Велчев (при завръщането му нелегално от Югославия) и това е добър повод за доунищожаването на Военния съюз, който от това време практически престава да бъде политически фактор в страната. Правителството обявява военно положение и вдига невъобразим шум, за да компрометира ВС. Уволнени са антимонархистите от армията (повече анти-Борисовци, нежели републиканци), а правителството на Тошев изиграва ролята си - да предаде властта на царя и да разгроми Военния съюз.

Кабинетите на Златев и Тошев са познати в нашата история като "преходни кабинети", тъй като при тях властта преминава от Военния съюз към монарха, който поема ръководната роля в политическия живот на страната.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Режимът от 19 май 1934 г. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.