Режимът от 19 май 1934 г.


Категория на документа: История



Правителството пристъпва към разработването на най-важната част от своя държавен модел - парламент с ограничени пълномощия, второстепенна институция, която не може да бламира Министерския съвет. Заедно с това, обаче, царят налага да се даде право на дейците на опозицията да се кандидатират за народни представители, т.е. разрешава официална опозиция вътре в парламента.

От лятото на 1937 г. е разрешено и издаването на опозиционни вестници и се смекчава замисленият с Наредбата-закон за общинските избори суров авторитарен режим. Той добива по-умерен облик.

Изборите през март 1938 г. донасят нехомогенно ХХIV НС. Опозиционните депутати са 62 срещу 98 на правителството, но и те не са единни. Парламентът започва да налага все по-активно корективи на правителствената политика. Свикването на парламент дава основание за оптимизъм за възстановяване на конституцията, но монархът и правителството нямат такива намерения. Парламентът гласува и легализира издадените след 19 май наредби, с което се създава нормативната основа на режима.

В края на 30-те г. режимът укрепва значително позициите си.

2.3. Външна политика на кабинета Кьосеиванов.

През пролетта на 1935 г. Германия едностранно денонсира военните клаузи на Версайския договор. Във връзка с намеренията за решаване на националния въпрос от 1935 г. нататък в България дейно се осъществява и напрегната програма за модернизация на армията. До лятото на 1938 г. това става прикрито, т. нар. "тайно въоръжаване", а след подписването на Солунската спогодба през юли 1938 г. - открито. В периода 1936-1939 г. разходите за отбраната се увеличават двойно, а през 1937 г. за пръв път се провеждат официално оповестени общовойскови маневри в района на Поповско. Районът на маневрите подчертава акцентът в националната политика за връщане на Южна Добруджа.(въпрос най-късно поставен в международен план и най-рано решен) България се обвързва постепенно с Германия чрез доставки на бойна техника, но този факт не бива да се преувеличава, тъй като по това време Германия се интересува повече от Югославия.

Германската експанзия произтича от няколко фактора: общият стремеж към отхвърляне на договорите след ПСВ, Германия е главен външнотърговски партньор на България, в т.ч. и снабдителка на оръжия за българската армия. Въпреки всичко българските управляващи се стараят да запазят неутралитета на страната. Противно на тиражирано до скоро разбиране трябва да подчертаем, че до края на разглеждания период България поддържа неутралитет в очакване на мирна ревизия на договорите.

Засилващото се влияние на СССР не може да бъде пренебрегнато и през 1934 г. 19-майци възстановяват дипломатическите отношения с Москва.

За да подпише пакт с България Югославия трябва да получи съгласие на съюзниците си от Балканския пакт и Малката Антанта. Преговорите са сложни, но в крайна сметка през януари 1937 г. България и Югославия подписват пакт за "вечно приятелство" ("Чл. 1. Ще съществува нерушим мир и искрено и вечно приятелство между Царство България и Кралство Югославия"), който допринася за известно преодоляване на външно-политическата изолация на България на Балканите, макар Белград да остава верен на договореностите с Балканския пакт.

През март 1938 г. е осъществен аншлусът на Австрия. Пред Хитлер се разкриват две възможности - да настъпи на изток през Чехословакия или на югоизток към Адриатика и Балканите. През май 1938 г. Хитлер уверява Мусолини за намеренията си да реши Судетския въпрос и на 28.05.1938 г. Хитлер издава директива за завладяването на Чехословакия.

Появата на германската опасност за Средиземно море заставя Англия и Италия да преодолеят противоречията си и да съсредоточат усилията си за противопоставяне на германското настъпление срещу Балканите и Източното Средиземноморие и да настоят пред държавите от балканския пакт за привличане на България чрез отмяна на военните клаузи на Ньойския договор.

През лятото на 1938 г. Кьосеиванов подписва с упълномощения от Балканския пакт ген. Метаксас Солунското споразумение за отмяна на военните ограничения за България по Ньойския договор. Постигнатото от българската дипломация се свежда до: 1. ревизия на една от най-важните части на Ньойския договор; 2. България не поема нови ангажименти, в това число не се задължава и да участва в Балканския пакт; 3. С легализирането на въоръжението на България приключва вторият, военен етап от българската мирна ревизионистична политика; 4. Това е постигнато в рамките на трите основни принципа на българската външна политика - мир, необвързаност, неутралитет, т.е. без жертви от българска страна.

Спогодбата е подписана с намесата на Англия и идва навреме, тъй като през септември 1938 г. Англия, Франция и Италия подписват в Мюнхен съглашение с Германия, с което се съгласяват западните чешки земи да бъдат присъединени към Германия. Това е първият акт, променящ статуквото, установено след Версайската система от договори. В подготовката за съглашението цар Борис изиграва посредническа роля между Англия и Германия. Самото съглашение показва, че картата на Балканите наново ще бъде прекроена.

Мирната ревизия на Ньойския договор дава плодове в навечерието на Втората световна война. Тя е постигната с огромните усилия на българската дипломация, която използва противоречията между великите сили за постигане на целите на българската външна политика.

Заключение

Превратът на 19 май 1934 г е удар върху парламентарната демокрация в България. Постепенно военните и "Звено" са отстранени от управлението на страната, а безпартийните кабинети показват все по-засилващата се роля на цар Борис ІІІ. Събитията в Европа налагат внимателна външна политика на малка България.

Прекрояването на държавните граници, преразпределението на колониите и сферите на влияние в резултат на Първата световна война чрез Версайската система от договори крият опасността от нов пожар. През 30-те години се изостря съперничеството между Великите сили за източници на суровини, пазари, територии, сфери на влияние. Това съперничество довежда до образуването на два лагера: около Англия и Франция, авторките на Версайската система, целящи укрепването на влиянието си и запазването на статуквото и около победена Германия, недоволни Италия и Япония, които се обединяват от общия стремеж за ново преразпределяне на света.СССР се завръща на европейската политическа сцена като Велика сила през 30-те години, но болшевизмът се явява сериозна заплаха за западните демокрации.

Изолацията на България на Балканите постепенно се преодолява, националният въпрос не слиза от дневния ред на българската дипломация.
??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Режимът от 19 май 1934 г. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.