Решенията на Никейския събор и единството на християнството


Категория на документа: История



Разискванията в редовните заседания на събора започнали веднага след тържественото откриване, на което присъствал и император Константин Велики. Арианите чрез своя главен водач епископ Евсевий Никомидийски предложили свой символ, който символ възбудил почти у всеки членове на събора негодувание, дори ярост. Негодуванието било от това, че арианите си служели с термини, каквито в Свещеното Писание не се употребяват за Сина Божи. Затова учението им било отхвърлено единодушно. Предложеният символ бил разкъсан. С разкъсването на символа съборът произнесъл своята присъда над арианството. Оставала втората, по-важната страна - да се намерят подходящи термини, чрез които да се изяви и формулира точно, ясно и убедително учението на Църквата за Сина Божи. Разрешението на тази задача било твърде трудно.

Естествено било защитниците на православното учение,в противовес на арианите, да се позовават на термини от Свещеното Писание, чрез тях да разкрият истинското учение за Сина Божи и да му придадат общозадължителен характер.Така и постъпили.Твърде скоро обаче се оказало,че избраният от тях път на дава достатъчно плодове. Арианите не отричали книгите от Свещеното Писание,нито пък изразите, които православните превеждали.Те влагали обаче друг смисъл в посочваните изрази,тълкували ги по своему.

Оказало се трудно ,дори невъзможно да се формулира чрез библейски термини учението за божествения произход на Сина.Това особено добре разбрал водачът на умерените ариани /полуарианите/ Евсевий Кесарийски.Той предложил готов символ, който трябвало само да бъде одобрен от членовете на събора и с това да се приключат догматическата си дейност. Евсевий Кесарийски проявил ловкост и съобразителност. Той внесъл за обсъждане на Събора готов символ и предложил да бъде утвърден чрез общо гласуване от членовете на събора, при което символът бил съставен по такъв начин, че да може да бъде приет както от православните, така и от строгите ариани. Имайки предвид православните, Евсевий Кесарийски изложил вероопределение и го предложил на Събора със слова, взети от Свещеното Писание; а за да угоди на крайните ариани, внесъл в своя символ прекалено общи изрази, поради което еретиците можели да ги тълкуват в желания от тях вложен смисъл.

"Вярваме - казва символът на Евсевий, използващ изречения от Свещеното Писание - в единия Господ Иисус Христос, Божие Слово, Бог от Бог, Светлина от Светлина, Живот от Живота; Син Единороден, Първороден от всяка твар, преди вековете от Отца роден."

След прочитането на този символ настъпило мълчание, което Евсевий Кесарийски изтълкувал в смисъл на одобрение. Пръв нарушил мълчанието император Константин и със своите думи унищожил преждевременната надежда на Евсевий за победа. Константин Велики одобрил символа, като казал, че и той мисли така, както учи символът на вярата, и желае всички да се държат на това вероизповедание; затова пък предложил за прецизно определяне на отношението на Сина Божий към Отца, в символа да внесе думата " единосъщен". Тази дума с желаната от членовете на православната партия, недопускаща превратни тълкувания, изразявала необходимата мисъл за равенството между Божеството на Сина Божий и Божеството на Отца. Внасянето на този термин в Символа разбило надеждите на Евсевий Кесарийски, тъй като думата с очевидност изобличила еретическите мъдрувания на полуарианите и на крайните ариани и в същото време осигурила тържеството на православието за всички векове.
Възпирани от авторитета на императора, арианите могли само да кажат против думата "единосъщен", че с това понятие в учението за същността на Божеството се внася представа от твърде веществен характер. "Единосъщен" - казвали те - се нарича това, което произлиза от нещо друго, както например два или три златни съда от един къс злато". Във всеки случай разискванията по повод на думата "единосъщен" били мирни. Арианите били принудени, следвайки императора, да се съгласят с приемането на тази дума, разрушаваща тяхното еретическо учение.

Представителите на православната партия отчели принудителната отстъпчивост на еретичните членове на събора и внесли и други поправки и изменения. Благодарение на това Символът приел следния вид, чужд на всяка двусмисленост: " Вярваме в един Бог, Отец, Вседържител,Творец на всичко видимо и невидимо.И в един Господ Иисус Христос, Божия Син, единороден, роден от Отца, т.е. от същността на Отца, Бог от Бога,Светлина от Светлината, Бог истински от Бога истински ,роден не сътворен,единосъщен на Отца,чрез Когото всичко е произлязло - това, що е на небето и това на земята ; Който заради нас човеците и заради нашето спасение слезе и се въплъти, и въчовечи, страда и възкръсна в третия ден, възлезе на небесата и ще дойде да съди живи и мъртви.(Вярваме) и в Светия Дух.

Тези, които говорят,че било някога време, когато (Син) не е бил,че преди да бъде роден не е съществувал, и че е произлязъл от нищо ; или (говорят ) , че има битие от друга ипостас или същност ; или че Син Божи е сътворен или изменяем , вселенската Църква ги предава на атема".

С изключение на двамата египетски епископи Секунд и Теона, всички останали подписали Никейския Символ, изразявайки с това съгласието си с неговото съдържание. Евсевий Никомидийски и Теогнис Никейски отказали да дадат своето съгласие и не подписали анатемата, присъединена към Символа. Така вселенското определение на вярата било прието единодушно почти от всички. Но последвалата история на арианското движение доказала, че много и много епископи се "подписали" под Символа с ръка, но не и с душа. За да избегнат отлъчване и да не изгубят катедрите си, строгите ариани подписали Символа, но в душите си останали същите - еретици, както и преди.
Поради съображения, чужди на искреността, подписали Символа и полуарианите. Техният глава Евсевий Кесарийски, в послание, написано до паството му след разпускането на Събора обяснява, че той и неговите привърженици не отхвърлили думата "единосъщен" с намерение да не нарушават мира, толкова желан от всички, тоест от външни съображения, а не от убеденост в истинността на думата; а що се отнася до приложеното към Символа анатемосване, Евсевий обяснява, че то не било проклятие на самия смисъл на арианското учение, а само като осъждане на словесния израз на това учение, защото не се срещало в Свещеното Писание.
След решаването на главния догматически въпрос съборът изработил двадесет канона по въпросите на църковното управление и дисциплина.
Изяснен бил и пасхалният въпрос: Съборът постановил празнуването на християнската Пасха да бъде отделно от юдейската Пасха, и непременно в първата неделя, съвпадаща с деня на пролетното равноденствие, или непосредствено след него.
Съборът завършил на 25 август 325 г. с тържество, организирано от император Константин, по време на което той устроил великолепна трапеза в чест на епископите. Императорът с умиление се разделил с отците, увещавайки ги да поддържат мир помежду си, и просел техните молитви.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

1.Бакалов Г. и Коев Т. " Из история на християнството"

2.Бакалов Г. и Коев Т " История на религиите "





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Решенията на Никейския събор и единството на християнството 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.