Ролята на градовете в Западна Европа


Категория на документа: История




МЕЖДУНАРОДНО ВИСШЕ БИЗНЕС УЧИЛИЩЕ БОТЕВГРАД

ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ

Бакалавърска програма

Учебна дисциплина "Стопанска история"

К А З У С

Тема: Ролята на градовете в Западна Европа.

Разработил: Проверил:

Деница Димчева Проф. Димитър Димитров

Фак. № 17179

Март 2013

Градът има съществена роля в развитието на националната икономика. На територията на града в повечето случаи са концентрирани финансовите и стоковите пазари и се формират решенията, които имат значение и дават ход на икономическия живот на стра
ната. Икономическата активност на градската територия е своеобразен посредник между потребителите, производителите и местните органи на управление. Градът е самостоятелен икономически агент, който взема решения за осъществяване на делови операции за издръжката си и доходите на населението. Продължителната икономическа роля на града се проявява, когато от вътрешния анализ се премине към неговата пространствена структура, т.е. към изучаване функционирането на неговата структура. В Средиземноморието съществува градски живот от дълбока древност. По време на римската империя градовете се появяват в крайните територии на империята и са не само военно-административни, религиозни и културни центрове, но и селища за производство. С упадъка на Римската империя запада и градският живот. Малкото градове вече имат предимно религиозно и административно значение и са с малобройно население, но въпреки това търговията и занаятите не западат напълно. Към средата VII в. настъпва оживление. Най напред се възраждат старите градски центрове на Северна и Средна Италия. През X и особено през XI в. съживяването на стари и създаването на нови градски центрове стават по мащабни и обхващат голяма част от Западна Европа. Градовете се появяват около мостове, пазарища, замъци, а някой от тях дори постигат политическа автономия.
Възникването на града през определен етап от развитието на феодалното общество обуславя преминаването на ранно-феодалния период към периода на развит феодализъм. Характерна негова черта е появяването и разцветът на градовете като центрове на занаятите и търговията. Развитието на стоковото производство и нарастването на градовете оказват значително въздействие върху икономиката, политическия строй и духовния живот на феодалното общество.
През първите столетия на средните векове в Западна Европа почти изцяло господства натуралното стопанство. Селските семейства сами си произвеждат всички селскостопански продукти и занаятчийски изделия не само за собствените си нужди, но и за да се плати на феодала. Съединяването на селския труд със занаята е характерна черта на натуралното стопанство. Размяната на продукти е твърде незначителна. Тя се свежда предимно до редки, но важни за стопанството предмети, които могат да се добиват само на малко места, а също с предмети на разкоша, които тогава не се произвеждат в Европа, а се донасяли от Изтока. Тази размяна се извършва основно от пътуващи търговци. Производството на продукти, специално предназначено за продажба почти не е развито и за размяна. С донасяните от търговците стоки постъпвала само незначителна част от продуктите на земеделието и стопанството.
През периода на ранното средновековие съществуват градове, много от които възникват на мястото на запустели и полуразрушени римски градове:Страсбург, Виена, Париж, Лион, Тулуза, Милано, Флоренция, Боливия, Лондон, Глостър и др.). Те са административни центрове или укрепени пунктове, или църковни центрове. През периода, когато занаятчийската дейност все още не е отделена от селскостопанската, всички градове не са и не могат да бъдат център на занаяти и търговия.
Многолюдни занаятчийски и търговски градове на Запад са известни по това време само в арабска Испания и от IX в. в Италия. Западна Европа изостава в сравнение с Византия и Изтока, където процъфтяват градове, отдавна славещи се с високо развито занаятчийско производство, както и оживена търговия.

Към X- XI в. в стопанския живот на Западна Европа стават важни промени. Нарастването на производителните сили през периода на ранното средновековие се изразява в постепенното изменение и развитие на техниката и на навиците в занаятчийския труд. Значително се усъвършенстват отделни видове занаяти: добиването, леенето и обработването на метали - преди всичко ковашкия занаят и оръжейното дело, изработването на тъкани, обработка на кожи, производство на по- съвършенни глинени изделия с помощта на грънчарското колело, мелничарството, строителството и т. н.

Производството на занаятчийски изделия все повече и повече се превръща в специална област на трудовата дейност, различна от селскостопанската от земеделието и скотовъдството. Разчленяването на производството на нови отрасли, усъвършенстването на техниката на производството и на трудовите навици изискват по-нататъшна специализация на занаятчията. Но тази специализация е несъвместима с положението, в което се намира селянинът, водещ самостоятелно свое селско стопанство и работещ едновременно като земеделец и занятчия. Необходимо е занаятът да се превърне от странично производство на земеделието в самостоятелен отрасъл на производството. Това е е едната страна на процеса, но от друга страна, която подготвя отделянето на занаятите от селскоте стопанство, е прогресът в развитието на земеделието и скотовъдството. С усъвършенстването на оръдията и начините за обработване на почвата, а също с двуполната и триполната система, които сменяват или по-примитивните системи на земеделието, расте производителността на труда в селското стопанство. Подемът на селскостопанското се изразява и в увеличаването на обработваемата земя. Голяма роля в това играе вътрешната колоницазия - заселването и стопанското усвояване на нови земи. Изкореняват се гори и се разорават нови земи, разширяват се посевите на зърнени храни и технически култури, развиват се и се усъвършенстват градинарството, овощарството, лозарството и тясно свързани със селското стопанство занаяти като винарството и получаването на растителни масла.

В резултат на всички тези промени в селското стопанство се повишават добивите, увеличават се количеството и разнообразието на селскостопанските продукти, намалява се времето за тяхното производство и следователно увеличава се принадейният продукт, произвеждан от селянина. Въпреки увеличаването на феодалната рента известен излишък от потреблението започнава да остава и в ръцете на селянина. Това дава възможност за размяна на част от селската продукция срещу изделия на занаятчиите - специалисти, занимаващи се със занаятчийска дейност, и същевременно освобождава селянина от необходимостта да произвежда всички занаятчийски изделия в своето стопанство.

Приблизително към X- XI в. в Европа се появяват всички необходими условия за отделяне на занаятите от селското стопанство. В процеса на отделяне от селското стопанство занаятът - дребното промишлено производство, основано на ръчния труд - преминава в развитието си редица стадии.

Първият от тях е прозводството на изделия по поръчка на потребителя. При това материалът може да принадлежи и на потребителя поръчител, и на самия занаятчия и заплащането на труда се осъществява или в натура, или в пари.

Следващият стадий в развитието на занаята се характеризира с работа на занаятчията не за определен клиент, а за пазара. Произвеждайки изделия за пазара, занаятчията става стокопроизводител. Така че появяването на занаята, обособен от селското стопанство, означава зараждане на стоковото производство и на стоковите отношения, появяване на размяната между града и селото. Занаятчиите, отдалечавайки се постепенно от масата на закрепостеното и феодално зависимо селско население, се стреми да напуснат селото, да избягат от властта на своите господари и да се заселят там, където биха могли да намерят най - благоприятни условия за пласмент на продукцията си, за водене на самостоятелно занаятчийско стопанство. Бягството на селяните девежа непосредствено до образуване на средновековните градове - центрове на занаяти и търговия.

Отговор на въпроса относно причините за възникването на средновековните градове са се опитвали да дадат и буржоазните учени, които създали през XIX и XX в. не малко теории за произхода на средновековния град.

Буржоазиите се занимават главно с изясняване на въпроса, от каква форма на поделение възниква средновековният град и как институциите на тази предшестваща форма преминават в институции на средновековния град. "Романтическата теория" (Савини, Тиери, Гизо, Реноар) свързва средновековния град с късноримския град и се затруднява да докаже връзката между муниципалните учреждения на късната Римска империя и учрежденията на средновековния град. Според "теорията за феодалното имение" градът се развива от феодалното имение и средновековните градски институции само по- нанатъшно развитие на управлението на феодалното и имение и феодалното право. " Марковата теория" се стреми да изведе градските институции от строя на селската община - марка. Представителите на " бурговата теория" считат, че крепостта е онова зърно, от което се създава градът. Голямо значение се предава на археологичните данни, на топографията и плановете на средновековните градове.

Излезлите и избягали от селото селяни - занаятчии се заселват на различни места в зависимист от наличието на благоприятни условия за занимаване с различни занаяти. Занаятчиите в много случаи избират за място именно онези пунктове, които в средните векове играят важна роля на административни, военни и църковни центрове. Много от тези пунктове са укрепени, което пък осигорява на занаятчиите необходимата безопастност. Занаятчиите се заселват също и близо до големите феодални владения, господарски дворове, замъци, обитателите на които е възможн да станат потребители на техните стоки. Занаятчиите се заселват и покрай стените на манастирите, където се стичали много хора на поклонение. Появява се на определена степен от развитието на феодалното общество, стоковото производство, т.е. производството, основано на общественото разделение на труда и предназначено за пазара, играещо важна роля в по-нанатъшното развитие на производителните сили при феодализма.

Градовете, които възникнат като местни центрове на стоковото производство и размяната, оказват голямо влияние върху развитието на пазарните отношения в селата като разширяват, макар и бавно, занаятчийското производство и търговията, въвличат в стоковото обръщение както господарското, така и селското стопанство. По такъв начин спомагат за развитието на производителните сили в селското стопанств, за зараждането и развитието на стоковото производство, за постепенното създаване в страната на вътрешен пазар. Стоковото производство се появява преди капиталистическото производство, което съществува твърде дълго време, много преди капитализма като стоково производство, т.е. производство основано върху труда на дребни обособени стокопроизводители - селяни и занаятчии, притежаващи свои средства за производство, живеещи от собствения си труд и не експлоатират чужд труд. Така е и по времето на феодализма. Средновековният град като център на стоковото производство и размяната във феодалното общество по социалния си характер е феодален град, органическа и неделима част от феодалната икономика с всичките му присъщи черти като на феодален град.

В Западна Европа средновековни градове като центрове на занаятите и търговията се появяват най- рано в Италия ( Венеция, Генуа, Пиза, Неапол), както и в южната част на Франция ( Марсилия, Монпелие, Тулуза и др.). Тъй като тук е още IX в., по- рано от другите области на Европа, развитието на феодалните отношения довеждат до значително нарастване на производителните сили и до отделяне на занаятите от селското стопанство, до изостряне на класовата борба резултат от което е бягството на крепостните селяни от село.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Ролята на градовете в Западна Европа 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.