Ролята на градовете в Западна Европа


Категория на документа: История


През X-XI в. възникват градове и в Северна Франция, и в Нидерландия, и в Англия, и в Югозападна Германия, по Рейн и по Дунав. Особено гъста мрежа от градове от XI в. нататък покрива графството Фландрия.

Основното население на градовете са занаятчиите. Селяните които са избягали от своите господари отиват в града при усповие да плащат на господаря си оброк, стават граждани и постепенно се освобождават от личната зависимост към феодала. Те образуват градска община, която в борбата с феодалните сеньори постига редица привилегии и свободи и преди всичко освобождаване от лична зависимост.

Но и с появяването на средновековните градове през IX- XI в. процесът на отделяне на занаятите от селкото стопанство в Западна Европа не завършва. Много жители на града имат свои ниви, пасища и градини извън градските стени, а от части и в самия град, отглеждали и добитък. Отделянето на занаята от селското стопанство далеч още не е в пълен и завършен вид. Занаятчията в началотое едновременно и търговец. Едва в последствие в градовете се появяват търговците - нов обществен слой, чиято сфера на дейност става вече не производство, а само размяната на стоки. За разлика от пътуващите търговци, кото се занимават предимно с външна търговия, търговците в европейските градове през XI- XII в. вече се занимават предимно с вътрешна търговия, свързна с развитието на местните пазари - осъщестеявали размяната на стоки между града и селото.

Средновековните градове се отличават много и по външния си вид от съвременните градове. Те са обикновено оградени с високи каменни стени с кули и масивни врати, а също с дълбоки ровове за защита от нападение от феодалите и нашествия на неприятели. Жителите на града - занаятчии и търговци - изпълняващи стражева служба и съставящи градското военно опълчение. Стените, които ограждат средновековния град, с течение на времето стават тесни и не побират всички градски постройки. Около стените постепенно възникват градски предградия, населени главно със занаятчии, при което занаятчиите от една специалност живеят обикновено на една улица.

Размерите на западноевропейските градове са твърде малки. Обикновено населението им наброява от хиляда до три - пет хиляди жители. Само някои, много големи градове имат население над 80 - 100 хиляди души - Париж, Венеция, Флоренция, Севиля и др.

Зад градските стени, а понякога и в тях, и се виждат ниви, пасища, градини, принадлежащи на гражданите. След дъжд по улиците на средновековните градове често се образували огромни локви, тъй като улиците били почти навсякаде без паваж.

В градовете поради антисанитарното им състояние често се среща избухване на епидемии, смъртността е много голяма. Стените пречат на града да расте надлъж и на шир и за това улиците са крайно тесни. Липсва улично осветление. Централно място в града е обикновено пазарния площад, наблизо до който е градската църква, а в градовете / самоуправление на гражданите /- градското кметство.

Средновековните градове възникнат върху земята на феодала и неизбежно трябва да се подчиняват на своя феодален сеньор, в чиито ръце първоначално се съсредоточава цялата власт в града.

Но стремежът на феодалите да извлекат от града колкото е възможно повече доходи, неизбежно води до борба между града и сеньора. Феодалите прибягват до открито насилие, което предизвиквало отпор от страна на гражданите и борба за освобождение от най- тежките форми на феодално подтисничество.

Борбата между гражданите и сньорите, в процеса на която възниква и се формира градското самоуправление, протича в различните страни на Европа по различен начин в зависимост от условията на историческото им развитие. В Северна и Средна Италия, както и Южна Франция, където градовете се появяват и достигат значителни икономически разцвет много рано, гражданите извоюват независимост от сеньорите още през XI- XII в. Много градове в Северна и Средна Италия - Венеция, Генуа, Флоренция, Сиена, Лука, Болоня, Милано и др.- подчиняват значителни селски области около града и дори съседни по-малки градове и стават градове - държави. Това са градски републики, начело на които стоят избирани градски съвети или колегии от консули.

Такива градове се срещат и в Германия, където някои най-значителни от така наречените имперски градове от XII в.нататък, а особено от XIII в., подчинявайки се формално на императора, фактически са независими градски републики, които се управляват от градски съвет начело с бюргермайстер. Тези градове имат право да обявяват самостоятелно война, да сключват мир, да секат пари и т. н. Тези градове, които извоювт независимост се наричали свободни градове.

Много градове в Северна Франция, а също и във Фландрия в резултат на упорита и ожесточена борба със своите феодални сеньори също са извоювали право на самостоятелност и се превръщат в самоуправляващи се градове комуни.

Самоуправляващите се градове - комуни имат свой градски съд и градско военно опълчение, свои финанси и право на самооблагане. Те са освобождавани от изпълняване на обикновените сенориални повинности- ангария и оброк. Задълженията на градовете - комуни към феодалния сеньор се ограничават обикновено само с ежегодно заплащане на определена, сравнително неголяма парична рента. Степента на самостоятелност в градското самоуправление и на независимост от властта на сеньора, постигната от градовете, не е еднаква и зависи от конкретните исторически условия. Често пъти градовете успяват да получат право на самоуправление, като заплатят на сеньора голяма сума пари. Но не вички градове успяват да получат и такава степен на самостоятелност. Някои, особено малките градове, които нямат достатъчно развити занаяти и търговия и не разполагат с необходимите сили и парични средства за борба със сеньорите си, си оставят изцяло под управлението на сеньориалната администрация.

Следователно резултатите от борбата на градовете с техните сеньори са различни. Но в едно съвпадали - всички граждани получават лично освобождение от крепостна зависимост. В средновековна Европа се установява правилото, според което избягалият в града крепостех селянин, като прекара там определен срок, обикновено година или един ден, също остава свободен и нито един сеньор не успява да го върне в крепостното му състояние.

"Градския въздух прави хората свободни"- гласи една средновековна поговорка.

Производствена основа на средновековния град са занаятите. За феодализма е характерното дребното производство както в селото, така и в града. Занаятчията, подобно на селянина, е дребен производител, който има оръдия за производство, води самостоятелно свое частно стопанство, основано на личния му труд, и имащи за цел не да получава печалба, а да изкарва средства за съществуване. Но за разлика от селянина занаятчията не се нуждае от земя като средство за производство. Занаятчията не се намира нито в поземлена, нито в лична зависимост. Тук има други извъникономическа принуда, свързани не със земята, а с цеховата организация на занаята и с корпоративно- съсловния характер на градския слой. Характерна особеност на средновековния занаят в Западна Европа са неговата цехова организация - обединяване на занаятчиите от определена професия в чертите на даден град в специални съюзи - цехове. Цеховете се появяват почти едновременно със самите градове. Цеховете възникнали като организации на самостоятелни дребни стокопроизводители- градски занаятчии, които имат нужда от обединяване за борба против разбойническото дворянство и за да защитят занаятчийското си производство от конкуренцията на новопристигналите в града избягали селяни. Главната функция на цеховете е да установят контрол над производството и продажбата на занаятчийските изделия. Обединението на занаятчиите в специални корпорации е обусловено от достигнатото по онова време равнище в развитието на производителните сили, от цялата система на феодалните отношения, господстващи в средните векове, от цялата феодално- съсловна структура на обществото. Обединените в цехове занаятчии са непосредствени производители и собственици на средствата за производство. Всеки от тях работи в собствената си работилница със свои инструменти и суровини. Обикновено занаятът се предава по наследство. Много поколения занаятчии работят със същите оръдия и по същите начини, както техните деди и прадеди. В самата занаятчийска работилница почти няма разделение на труда. На занаятчията обикновено помагат в работата семейството му. Заедно с него работят един или двама калфи и един или няколко чираци. Но член на цеха е само майсторът, владетелят на занаятчийската работилница. В повечето градове членуването в цеха е задължително условие за упражняването на занаята, т.е. установява се цехов монопол върху даден вид занаят.

Занаятчиите, които влизали в цеха, са заинтересувани на занаятчийските иделия на членовете от даден цех да бъде осигурен пласмент без пречки. В съответствие с това цехът строго регламентира производството и чрез специално избрани цехови длъжностни лица следят всеки майстор- член на цеха, да разработва продукция с определено качество. Регламентацията на производството има и други цели: като обединение на самостоятелни дребни стокопроизводители цехът ревностно да следи производството на всичките му членове да запази дребния си характер, да не влиза в конкуренция с другите членове на цеха и да не ги измества от пазара, както пуска повече продукция. За тази цел цеховите устави ограничават строго броя на калфите и чираците, който може да има един майстор, забраняват нощната работа и работата в празнични дни, ограничават броя на инструментите, с които може да работи занаятчията, регулират запасите на суровини, цените на занаятчийските иделия и т. н.

Динамичните малки и средни градове трябва да изиграят важна роля за бгополучието не само на своите жители, но и на околното селско население. Тези градове са от съществено значение за избягване на обезлюдяването на селата и миграционните процеси към града. Устойчивият европейски град трябва да стимулира устойчива, приобщаваща и благоприятстваща здравето мобилност. Градовете имат основно значение като двигател на икономиката, като места за изграждане на връзки, прояви на творчество и иновации и като центрове на предлагане на услуги за прилежащите на тях райони.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Ролята на градовете в Западна Европа 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.