Романтизъм, класицизъм, просвещение и модернизъм


Категория на документа: История


РОМАНТИЗЪМ
Направление в европейската и американската литература и изкуство в края на 18 - началото на 19 в. Обявява се срещу естетиката на класицизма и Просвещението. Изразява стремеж към свобода на личността, страдание от несъответствието между идеал и социална действителност, проявява интерес към националното минало. Представители в литературата: Дж. Байрон, П. Б. Шели, В. Юго, Х. Хайне, К. Брентано, А. Мицкевич, М. Ю. Лермонтов и др. В изобразителното изкуство основоположник на романтизма е Т. Жерико, най-ярък представител - Й. Делакроа; в скулптурата - Ф. Рюд; в пейзажа - К. Фридрих, Дж. Констейбъл, У. Търнър; в портрета - О. А. Кипренски. В музиката романтизмът се характеризира с развитие на операта, песента, програмната музика: Ф. Шуберт, К.-М. фон Вебер, Х. Берлиоз, Н. Паганини, Ф. Лист, Ф. Шопен; в театъра - ярка емоционалност и драматична експресивност в актьорското изкуство: Е. Кийн, Е. Роси, Т. Салвини, М. Дорвал, П. Бокаж, П. С. Мочалов и др.

КЛАСИЦИЗЪМ
Направление в литературата и изкуството през 17 - началото на 19 в. Възниква във Франция под влияние на философския рационализъм. Използва и абсолютизира нормите и образците на античното класическо изкуство, стреми се да утвърди абсолютизма, да подчини личността на дълга. Създава своя нормативна естетика, разделя жанровете на висши (трагедия, епопея, ода) и низши (комедия, сатира, басня). Теоретик - Н. Боало ("Поетическо изкуство"). Представители в литературата: П. Корней, Ж. Расин, Молиер, Й. В. Гьоте (ваймарският му период), Ф. Шилер, М. В. Ломоносов и др. В изобразителното изкуство основоположник и най-виден представител на класицизма е Н. Пусен. Широко развитие получава "идеалният пейзаж" - К. Лорен; основоположник на революционния класицизъм - Ж. Л. Давид, на историческата живопис - А. А. Иванов; в скулптурата - Е. Фалконе, Ж.-А. Худон, И. П. Мартос; в научния подход в археологията и историята на античното изкуство - Й. Винкелман. За архитектурата са характерни симетрията, използване на класически архитектурни ордери, прости геометрични форми и сдържан декор, мебели с египетски и антични мотиви (К. Перо, Л. льо Во, А. льо Нотър, Ж. Ардуен Мансар, К. Рен, К. Роси и др.). В театъра: симетрия и статичност на сценичната композиция, актьорската игра е подчинена на декламацията; представители: М. Шанмеле, Клерон, Е. Рашел, К. Нойбер и др. През 19 в. идеите на класицизма се възраждат в неокласицизма.

ПРОСВЕЩЕНИЕ
Интелектуално движение в европейската философска и политическа мисъл и в изкуството, популяризирано и в североамериканските колонии. Свързва се с 18 в., който е наречен "век на разума". Терминът е въведен от И. Кант. Просвещението е предшествано от идеите на Ренесанса (14-17 в.), хуманизма (15-16 в.) и Реформацията (16 в.). Неговите цели са свобода, познание и щастие. Обусловено е от научните постижения, от развитието на философията и на правото - Ф. Бейкън, Х. Гроциус, Р. Декарт, Д. Лок, И. Нютон, Б. Спиноза. Представителите на Просвещението създават нови радикални теории, като възприемат от предшествениците си схващанията за естественото право, за рационалния произход на държавата и на други обществени институции на обществения договор, на идеята за прогреса на историческото развитие на човечеството. Те се опитват да приложат научните методи, за да обяснят обществените явления, смятат, че разпространяването на позитивното знание е главно средство за премахване на конфликтите и пороците в общественото устройство. Представители на Просвещението във Франция са Волтер, Ж. д'Аламбер, Д. Дидро, А.-Н. дьо Кондорсе Ш, Ж. дьо Лафонтен, Ш. дьо Монтескьо, Ж.-Ж. Русо, в Англия - А. Смит, Д. Суифт, Д. Х. Хюм, в Германия - И. Кант, Г. Е. Лесинг, в Италия - Д. Вико, Ч. Бекариа (1738-84), в Русия - С. Е. Десницки (около 1740-84), Н. И. Новиков (1774-1818), А. Н. Радишчев, в Америка - Т. Джеферсън, Т. Пейн, Б. Франклин (виж и Гръцко просвещение). Австрийските императори Йосиф II и Леополд II, пруският крал Фридрих II Велики, руската императрица Екатерина II Велика и други владетели, представители на просветения абсолютизъм, извършват административни, съдебни и образователни реформи, но не засягат политическата организация на обществото.

МОДЕРНИЗЪМ
Съвкупност от новаторски направления в литературата и изкуството от края на 19 и началото на 20 в. Характеризира се със стремеж към нови идейно-естетически схващания и търсене на нови изразни средства, отхвърля традиционното и класическо изкуство. С модернизма се свързват дадаизъм, абстракционизъм, екзистенциализъм, експресионизъм, сюрреализъм, "нов роман", театър на абсурда, кубизъм, футуризъм, попарт, фовизъм.
??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Романтизъм, класицизъм, просвещение и модернизъм 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.