Розопроизводство


Категория на документа: История




Великотърновски университет

"Св. св. Кирил и Методий"
Стопански факултет
Специалност Финанси

Семестриален проект
по
Стопанска история

Тема:

Розартво и производство на розово масло в Казанлък и Казанлъшко

Изготвил:
Айсун Сунай Ахмед
Факултетен номер: фи-954

Щастливите елисейски поля, турени при предела на Бореевото царство! А след петнайсет дни тия нежни зеленини някоя вълшебница ще засипе с росни трендафили и из въздуха ще се залеят благоухания, заедно с песните на тъмнооките берачки, увенчани с пресни рози, като старовремските гъркини от Пафос и Цитера по Венерините празници...
Иван Вазов
"Розовата долина и Тунджа"

Гюл фидано, гюл се рони,
под гюла заспала млада ми девойка,
гюл се рони в бели пазуви
как се рони, мома се успива.
Край нея замина младо ми овчарче,
то си мома от съня събуди,
стани моме, гюла си обери,
че гюла ти на земя укапа.
Народна песен за розарството

Въздухът е изпълнен с благоухание и това тук не е само образно, както обикновено се прави в описанията при пътешествия, а съвършено буквално. Казанлък е Кашмир на Европа, турски Гюллестан.
Хелмут Молтке
пътепис "В страната на Розите"

Розата. Цвете, в чест на което е писано много, цвете, което намира място в творбите на много автори, цвете което има много значения в различните култури. Например червената роза е символ на любовта, жълтата - на приятелството, розовата - на младостта, бялата - на невинността, но Древен Китай бялата роза е символ на раздяла и тъга. В Древен Рим закичвали с рози освободените роби, както и затрупвали с розов цвят гробовете по време на празника "розалия" (празник на розата). Древните гърци вярвали, че когато Афродита (боинята на красотата) родена от пяната на морските вълни, е изхвърлена на брега, заедно с нейното тяло на брега са изхвърлени и розови храсти отрупани с цвят. Върху монетите сечени на Родос (5 в. пр.н.е.) има изображения на роза.

Розата е дълбоко свързана и с българските земи, традиции и култура. Неслучайно в цял свят България е позната като страна на розата, в цял свят е познато българското розово масло.

В нашата страна маслодайната роза е внесена от Персия, като пуска корени в Казанлъшкия край, а след това от тук се разпространява и в другит части на Розовата долина. Наличието на меки и песъчливи почви, мека зима със сравнително високи температури, обилни пролетно - летни валежи през май - юни са причините именно тук, в Казанлъшкия край, да е най-доброто място за отглеждане на маслодайната роза. Поради взаимнодопълващите се изисквания на маслодайната роза и природогеографските особености на долините между Стара планина и Средна гора розовото масло произведено от казанлъшката роза съдържа над 200 уникални компонента, които само природата може да съчетае (и е невъзможно да се получат при лабораторни условия).

Казанлък като център на производството на маслодайна роза и розово масло се обособява през 17 век. Тук е мястото да се отбележи използването на термина "розарство", който дава оригинален облик на един поминък на населението от Подбалканските долини, датиращо отпреди четири века.

След разпространяване на розарството, розопроизводителите търсейки най-доброто място , където вирее маслодайната роза, изсичат части от горите и приспособяват мастото за отглеждане на рози. Тъй като розата обича наклонените терени (като лозята) доста от площите засадени с лозя са заменени с рози. Една от причините за популяризирането на розарството, е че доходите са по-високи в сравнение с друга земеделска продукция.

След като се избере подходящото място и се обработи мястото се засаждат т.нар. "тръни". За розите се полагат доста грижи - прекопават се 7-8 пъти, на есен се тори, на пролет се подрязват и се почистват от сухите клони и от "агрилуса" (болест по розите). В миналото частният труд е почти непознат и работата се върши от семейството и с помощта на роднини и съседи.

След положения труд идва и момента н т.нар. "гюллап"- брането на розовите цветове. Този период продължава различно в зависимост от надморската височина, в Казанлък започва около 5 май и продължава до 20 юни. Единствено по време на гюллапа се използва наемния труд на т.нар. "загорки" (дошли зад гората). Характерното за розобера, е че започва рано сутрин към 4 часа и трае най-късно до 10. Защото розовият цвят набран следобед губи до 50% от съдържанието си на розово масло.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Розопроизводство 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.