Руско-турска война (1877-1878)


Категория на документа: История


Руско-турска война (1877-188.)

През 50те и 70те години на 19век проблемът за освобождението на България се налага като основен в Източния въпрос.Това става в променена външнополитическа ситуация.Загубиа Кримската война Русия,се принуждава да дели влиянието си в Османската империя с големите европейски държави.Петербург пристъпва към реформи и активна външна политика за анулиране на Парижкия мирен договор от 1856г.През 70те години на 19в. Русия отново е готова за активна,дори силова намеса на Балканите.Ясно е обаче,че това може да стане след споразумение с другите велики сили.През лятото на 1875г. започва нова Източна криза,след избухване на въстание в Босна и Херцеговина.В същото време българския народ продължава и издига на нов етап своето националноосвободително движение.През 1876г. въоражената съпротива достига своя връх с избухването на Априлското въстание,което задъбочава неимоверно много Източната криза.Зверското потушаване на въстанието довежда до антитурски настроения в цяла Европа,каузата на българите печели огромен брой подръжници.Общественото мнениние принуждава дипомацията на великите сили да наложи на Османската империя разглеждане на българския въпрос.Направен е опит за мирно излизане от кризата-конференция в Цариград в края на 1876г. нейният провал показва,че промени в Османската империя могат да се предизвикат само чрез външна намеса.Неутрализирането на Австро-Унгария през лятото на 1876г. и задълбочаващата се изолация на Великобритания,отварят пътя на Русия за война срещу Турция.Така благодарение на храбростта и саможертвата на българскя народ и благоприятната международна обстановка се стига до Руско-турската война,след която е възстановена българската държавност.

След поражението си в Кримската война Русия е принудена за известен период от време да не провежда активна външна политика и да сподели влиянието си на Балканите с другите велики сили.След ануирането на Парижкия мир през 1871г. и след редица реформи,Русия отново активизира поитиката си на Балканите.В Източната криза,започнала в 1875г.,тя вижда възможност за разчленяане на Османската империя.Австро-Унгария има претенции за северозападните територии на Балканския полуостроя.На тази база е възможно разбирателство с Русия,още повече,че двете държави и Германия са свързаби в "Съюз на тримата императори".По тази причина руското правителство разчита и на германска дипломатическа подкрепа.Англия в голама степен се самоизолира и не може да оказва решаваща подкрепа на Турция,а и има планове за овладяване на турски територии при големи промени на границите на Османската империя.След поражението си във Френско-пруската война,Франция е заета със свои вътрешни проблеми.Русия предвижда мирно и военно решаване на конфликта.Тя е участник в Цариградската конференция,но още преди нея подготвя въоражена акция срещу Турция.

На 8 юни 1876г. в Райхщад се срещат руския император Александър 2 и австро-унграския Франц Йосиф.Договарят се да се гарантира териториалната цялост на Сърбия,дори тя да загуби войната,която води срщеу Османската империя.Предвиждало се уреждане статута на Румъния и независими държави,или автономни провинции да станат Бъгарияи Албания.На 31август 1876г. се извършва преврат в Турция,свален е султан Мурад 5 и престола е зает от Абдул Хаид 2.Междувременно сръбско-турската война се развива крайно неблагоприятно за Сърбия.Единствено ултимативната намеса на Русия и частична мобилизация,предотватяват пълен разгром на Сърбия.На 8 окт. Руския представител в Лондон,граф Шувалов предлага на английското правителство Русия да завземе България,Австро-Унгария-Босна и Херцеговина,а съюзен флот да влезе в Босфора,но предложението е отхвърлено.

След провала на Цариградската конференция от края на 1876г. единственото решение на българския въпрос остава войната.

През януари и март 1877г. Русия и Австро-Унгария сключват две тайни конвенции.Уточняват се интересите на Балканите.Виена обещава неутрялитет при война,а Русия се ангажира да не създава голяа славянска държава.Австро-Унгария получава руското съгласие да анексира Босна и Херцеговина,а Русия можела да въстанови властта си в Южна Бесарабия.

През март 1877г. граф Игнатиев предприема обиколка в Западна Европа,като целта в да се принудят западните държави да гарантират неутралитета си.В края на март в Лондон е свикана конференция на великите сили.Представителите на Англия,Франция,Русия,Австро-Унгария,Германия и Италия подписват Лондонски протокол,с който се настоява Високата порта да приложи реформитя препоръчани от Цариградската конференция.Турция отхвъря предложението и Русия преминава към непосредствена подготовка на войната.

През апри 1877г. Русия и Руъния подписвар военна конвенция,с която Румъния се присъединява към Русия и се ангажира с пряко участие във войната.Конвенцията е наложителна,предвид стратегическото положение на Румъния-там тябва да се дислоцира руската армия,преди да премине р.Дунав.На 10 (22)април княз Горчаков съобщава чрез руските дипломати в чужбина,че Русия ще води война,за да запази достойнството на Европа и защити християните на Изток.На 12 (24)април 1877г. в Кишинев,император Александър 2 подписва манифест,с които обявява война на Османската империя.

Плановете на руското командване предвиждали война на 2 фронта-Дунавски и Кавказки.Първостепенен е Дунавския.Стратегическия план,които е изработен от ген.Н.Обручев,включва бърз разгром на турските части на Балканните и успешно напредване към Цариград и активни действия в Кавказ.Дунавската армия,под командването на княз Николай Николаевич врои първоначално 185хил.души,но при началото на войната броят им достига 210хил.души.Кавказката армия в хода на бойните действия достига до 100 хил.души.Румъния се включва с 40хил.армия,също увеличена по-късно,Черна гора мобилизира 25хил.души,а в края на войната Сърбия се включва с 56хил.войници.От местното насеение се очаква да обезпечи войниците с храна и боеприпаси.Турската армия от своя страна в Цариград наброява около 500хил.души,а на Балканите наброяват около 338хил.души,като сабостта им се изразява в голямата им разпръснатост на целия полуостров-от Добруджа до Албания.Българската емиграция и по-конкретно БЦБО създават български бойни части и се включват в състава на Дунавската армия.Първоначално9 се включват 7500 души но по-късно броят им нараства.Командир е ген.Столетов,а знамето на опълчението е подарено от жителите на град Самара и е по-известно като Самарското знаме,което е в момента бъгарска светиня.

Чрез манифеста на имп.Александър2 от 12 април 1877г. се обявява началото на войната.Руската армия се дислоцира на Кавказкия фронт и в Румъния.
Извършват се 2 десанта-в Северна Добруджа и при Свищов.В Добруджа са концентрирани голям брои турски войски,тъй като преминаването на реката се извършва през устието и.Форсирането на Дунав при Свищов е изненада за турското командване и крупен успех за русите,а десантът в Северна Добруджа е заблуждаваща маневра от страна на руското командване.
На 10(22)юни руски войски под командването на ген.Цимерман форсират Дунав близо до устието и настъпват към линията Черна вода-Костенджа.Освен заблуда за турското командване,тази операция подсигурява връзките на армията с Русия.На 15(27)юни преминавайки реката през Свищов освобождават града и създават плацдарм за прехвърянето на останалите войски.Следва разделянето ма армията на 3 отряда с конкретни военни задачи.

Източния отряд е с командир престолонаследника Александър Александрович.Отряда имал за задача да неутрализира силните турски части групирани в гарнизоните на Шумен,Русе,Сиистра и Варна.В този район не се водят активни действия,а само локални сражения безсъществено отражение върху хода на войната.Все пак,най-големия руски отряд ангажира значителни турски сили и не позволява на турското командване да ги прехвърли в други участъци на фронта.

Западния отряд е под командването на ген.Н.Криденер.Настъпват към Никопол и го овладява на 2(14)юли,със значителни загуби.Русите не развиват успеха.Поради ненавременни действия на ген.Криденер,Плевен не е овладян.Там се настаняват войските на Осман паша,изпреварвайки Източния и Западния отряд с няколо часа.На 8(20)юли атакуват Плевен,но атаката е зе организирана и турците я отбиват.Атаката е повторена на 18(30)юли,също е отбита с големи загуби за русите.
Предния отряд е с командир ген.Й.Гурко.Те се отличават с най-активни действия.Към него е начислено и българското опълчение.Отряда напредва към Търново и освобождава старата столица.Основната им задача е овладяване на старопланинските проходи,за да не се допуснат турски войски в Северна България.

Гурко преминава Бакана през прохода Хаинбоаз,освобождава Подбалкана и нанася удар в тил на турските позиции на Шипка.На 7(19)юи Предния отряд овладява Шипка.След това Гурко напредва на юг и на 10 юли превзема Стара Загора.Турското командване оценява слабостта на своята отбрана-липса на военни сили в Централна България.От Северна Албания е изтеглена армията на Сюлейман паша.С английски кораби тя е прехвърлена до Дедеагач.С железницата се придвижва в Тракия и се разтоварва на гарите Харманли и Търнново-Сеймен.Сюлейман паша забуждава русите,че ще извърши пробив към Добруджа,където са силните турски гарнизони Шумен,Русе,Варна и Силистра.Замисълът обаче е друг-пробив в Централна Северна България и съединяване на частите с армията на Осман паша в Плевен.Така руската армия би биа разсечена на 2 и Русия би претърпяло поражение.Първия сблъсък е при Стара загора,където бъгарското опълчение получава своето бойно кръщение.Началникът ген.Столетов е впечатен от храбростта на опълченците и спасяването на Самарското знаме.Но пред напора на 4кратно по-големите турски войници руси и българи отстъпват.Стара загора и околните селища са опустошени от редовна войска и башибозук.Предния отряд е разформирован,а отбраната на старопланинските проходи е възложена на ген. Ф.Радецки.Той трябва да държи турците на юг от Балкана,но не успява да предвиди къде ше нанасет главния си удар.
Отбраната на Шипченския проход е поверена на 36 пехотен Орловски полк и на 5 български опълченски дружини.В хода на сражението се присъединява и Брянския полк.Тези около 6500 бойци трябвало да преградят пътя на 40000 турска армия.Руското командване нямало други резерви в Централна Северна България.Преминаването на Сюлейман паша през Шипка и деблокиране на Плевен,би изправило Русия пред евентуално поражение.Изходът на войната зависел от отбраната на Шипка.На 9(21) август започва едно от най-тежките срежения в хода на войната.Успешната му отбрана от 9(21)до13(25)август проваля турския замисъл за сливане на двете армия.Съществен принос имат българското опълчение,както и местното население,подпомагащо бранителите на връх"Св.Никола".
След успешната отбрана на Шипка,приключването на войната зависело най-вече от сраженията около Плевен.На 30 август се състои 3 неуспешна атака на ПЛевен,като руските и румънски войски дават пгромни загуби.Появяват се предложения за отказ от бойни действия и предложения за примирие,но надделява мнението за продължаване на войната.За командир на плевенската позиция е назначен ген.Е.Тотлебен,герой от отбраната на Севатопол през Кримската война.Тотебен затваря изцяло блокадата и откъсва турците от базите им за снабдяване.На 28 ноември Осман паша прави опит да пробие обсадата и да се изтеги към София,но е разбит и капитулира.Превземането на Плевен има не само военно,но и морално и дипоматическо значение-Сърбия,която изчаква развитието на събитията се включва във войната.Нейните градове завземат българските градове Бяла паланка,Пирот и НИш,и напредват към Драгоман,Брезник и Сливница.
След падането на Плевен е сформиран нов Западен отряд ,с увеличен състав,под командването на ген.Гурко.Организирано е зимно преминаване на Стара планина.Руските войски се озовават в тила на турските позиции,които отбраняват София.Градът е освободен а 19(31)декември.В началото на януари 1878г. са разбити турските войски в укрепения лагер Шипка-Шейново и Вейсел паша капитулира.На 16 януари е освободен Пловдив.Остатъците от армията на Сюлейман паша отстъпват към Беломорието.Пред руската армия вече няма турски войски,на 26 януари авангардът на ген.Гурко влиза в Одрин.Успешно се развиват действията и на Кавказкия фронт.Там руските войски превземат няколко града и развиват настъпление в Източна Мала Азия.
Българите взимат дейно участие в Руско-турската война.Особено важна роля играе опълчението.Решението за създаването му е взето през есента на 1876г.,на съвещание в Ливадия,председателствано от имп.Александър 2.Командир е ген.Столетов,първите дружини се формират в Кишинев,формирането му продължава в Плоещ.Стичат се доброволци-участници в Сръбско-турската война,емигранти от Априлското въстание,българи живеещи в Русия и Румъния.Първоначално са създадени 6 дружини с численост около 7600души.След преминаването на Дунав броят им се увеличава и надхвърля 10000души,разделени в 12 дружини.Опълченците се прославят с храбброст и войнско умение в сраженията при Стара Загора,Шейново и др.,като особено важна роля играят при битката при Шипка,която е решаваща за изхода на войната.По време на войната българите масово създават доброволчески чети.Руското командване им поставя конкретни задачи-да защитават селата от набези на башибозуци,да действат като разузнавателни части,водачи в старопланинските проход и др.Големи чети оказали помощ на русите формират П.Хитов,Ильо Марков,Жельо войвода,Димитър Попгеоргиев и др.През лятото на 1878г. англичанинът на турска служба Сен Клер организира бунт на мюс'лманското население в Източни Родопи.Навлизането на руски войски там би предизвикало големи дипломатически усложнения.Бунтът е потушен от български отряд начело с кап.Петко Киряков.От голямо значение е снадбяването на руската армия с храна и фураж за конете.За това се разчита изцяло на българското население.Преди форсирането на Дунав хранителните запаси за незначителни.Това е важен принос за победоносния изход на войната.Още в края на 1876г. е създадена Гражданска канцелария,начело с княз Черказки.Тя трябва да положи основите на бъдещата държавна администрация и да подсигури руския тил и снабдяването на войските.Към канцеларията са привлечени дейци като проф.М.Дринов,Н.Геров,Т.Бурмов,Т.Икономов и др.Те са първите български управници и оказват дейна помощ на руското командване.Така например 1 губрнатор на Свищов е Н.Геров,а негов помощник е М.Балабанов.
Успехите на Русия предизвикват тревога в Западна Европа.След падането на Пловдив,а след това на Одрин,пред русите няма преграда към Цариград.След намесата на дипомацията на великите сили,Алексадър 2 се съгласява на примирие и преговори за предварителен мирен договор.Примирието е подписано в Одрин на 19(31)януари 1878г.,териториалните граници на бъдещото княжество България са съобразени с решенията на Цариградската конференция от 1876г.,които се базират на утвърдения от султана диоцез на Екзархията,а Румъния,Сърбия и Черна гора-независими държави.Автономен статут получава и Босна и Херцеговина.Премирието не изглажда протворечията между великите сили.Австро-Унгария е недоволна от създаването на голяма българска държава,настоява за маждународна конференция и започва мобилизация.През февруари английска ескадра влиза в Проливите.В отговор на австрийските и английски действия,русите продължават настъплението си и достигат градчето Сан Стефано,до Цариград.На 3 март 1878г. там е подписан предварителен мирен договор.Според този договор България се утвърждава като автономно,трибутарно княжество с християнско правителство и народна войска.Включени са почти всички български земи-Южна Добруджа ,Дунавска България,Северна Тракия и цяла Македония със значителен излаз на Бяло море.Румъния получава Северна Добруджа,а Русия Южна Бесарабия,а на Сърбия Нишко и Лесковацко.Голяма част от Южна Тракия и Централни Родопи остават за Турция.Санстефанския мир предвижда 2годишна руска окупация на България и въвеждането на ново държавно управление под контрола на специален императорски комисар.
Договорът предизвиква бурна реакция в Европа.Русия не могла да се противопостави на исканията на Англия и Австро-Унгария.Предварителните ангажименти преди войната -срещата в Райхщад,австро-руските споразумения и тайното споразумение с Англия,предопределят международната конференция по Източния въпрос.Свиканият на 1(13)юни 1878г. в Берлин конгрес на великите сили санкционира англо-руското споразумение,внасяйки в него известни корекции.Според договора автономното княжество обхваща земите от Дунав до Стара планина със Софийски санджак.Между Балкана и Родопите се устройва административно автономна област Източна Румелия.Македония,Беломорска и Одринска Тракя остават в границите на Османската империя,като се гарантира свободата на вероизповеданията.Освен Севрна Добруджа Румъния получава и земите от Мангалия до Силистра,като Силистра остава територия на България.Сърбия прибавя освен Нишко и Пирот и Враня.Също така предоставя право на българския народ да си избере княз и да си изработи основен закон-Органически устав,с които сам да постави началото на държавния живот.
В резултат на Руско-турската война е въстановена българската държавност.В епичните боеве на Шипка българите показват,че могат да воюват,умират и да заслужат свободата си.Договорите след войната не решават в пълен обхват българския въпрос.Разпокъсаността на България и васалното й положение нанасят значими вреди върху стопанското,културното и политическото и развитие.Малкият потенциал на Княжеството му отреждат роля на второстепенна държава,зависима от великите сили и политическите и борби.Основното постижение на войната е създаването на българска държава.
В резултат на разпокъсването на България се изпращат редица молби,петиции,телеграми,изложения до Петербург и до столиците на големите европейски държави.Елемент на съпротива е присъствието на делегати от всички български земи при откриването а Учредителното събрание в Търново.Макар и недопуснати,представителите от Тракия и Македония демонстрират единството на българския народ.
В княжеството се основава комитет "Единство" на 29 август в Търново.Бързо такива комитети се създават в цяла България,като основната им дейност е подготовка на въоражена съпротива срещу решенията на Берлинския конгрес.Набират средства и оръжие,организират военната подготовка на бъгари,набират доброволци за въстанието в Македония и Източна Румелия.На 24 юли 1878г. се създава таен комитет в Пловдив,който през октомври с.г.се трансформира в комитет "Единство",по подобие на Търновския,такива се изграждат в цяла Румелия.През януари 1879 е основан централен комитет.Целта е отстояване на бълг.характер на областта,както и на правата на българите там,създаване и поддръжка на военна организация-"Гимнастически дружества",изпращане на делегации в Европа.
Въоражената съпротива се изразява най-силно в Кресненско-Разложкото въстание,заради тежкото положение на българите в Македония,които са подложени на отмъщението на турците и не прилагането на предвидените от Берлинския договор реформи.Първоначалната съпротива се изразява във въстановяването на старите чети на Ильо Марков и Димитър Попгеоргиев и организиране на нови.Комитетите "Единство" замисят въстание,осигуряват хора и оръжие,начело на което е митропоит Натанаил Охридски,известен с връзките си с революционната организация и като съподвижник на Левски.Той пристига в Кюстенди и оглавява подготовката.Натанаил използва контактите си със славянофилските кръгове в Русия и търси подкрепа,включително и от правителствени среди за освобождение на Македония.Подкрепа получава и от временните руски власти.Митрополита разчита на четническия опит,въстанието избухва преди да се създаде общ ръководен център и да се изясни стратегията и тактиката на въстаниците.Въстанието избухва на 5 октомври 1878.След тежко сражение отряд от 400 въстаници успява да превземе кресненските ханове.След това са освободени десетки сеа по поречието на р.Струма.Боевете продължават в Разложката котловина,в резултат на което са превзети градовете Разлог и Банско.По време на сраженията е формиран щаб оглавяван от Димитър Попгеоргиев.Причина за неуспеха е явната липса на стратегия и тактика на въстанието,недостатъчно въоражение,турските власти стигат до сведения за готвена акция и предприемат мерки,протестите на западните държави,принужават Еусия да оттегли подкрепата си за въстаниците.При подновяване на Съюза на тримата императори през 1881г. в таен протокол е включено,че държавите в съюза няма да възпрепятстват едно бъдещо обединение на Княжество България и Източна Румелия.
Подготвителния етап на временното руско управление е от създаването на Гражданска канцелария до форсирането на р.Дунав при Свищов.Създадена е по нареждане на император Аександър 2,в края на 1876г.,под името "Канцелария за гражданско управление на освободените зад Дунава земи".Ръководител е княз Черказки,след смърта му през февруари 1878,тя се оглавява от ген.Анучин.Основната цел на Канцеарията е създаване на управленски органи в новоосвободените земи-първообраз на българските държавни институции,а също подсигуряване на руския тил.Княз Черказки привлича редица известни български интелектуалци и обществени дейци като Н.Геров,Т.Бурмов,Т.Иконов,проф.М.Дринов,П.Каравелов и др.Канцеларията събира и систематизира огромно количество данни за икономическото състояние на българските земи,политическия и културен живот на обществото,занимава се с набиране и обучение на кадри за бъдещото центрано и местно управление.Военновременнич етап е от освобождаването на Свищов до края на войната,основополагащ етап за изграждането на българските държавни институции.Освободените земи са разделени на 8 губернии,като 7 от тях са поети от руски офицери,с помощници бъгари.Свищовската губерния е оглавявана от Н.Геров,а негов помощник е М.Балабанов.ВРУ дмонстрира,че ще залага на българите за изграждане на местното управление.Обръща се специално внимание на поддържането на реда и сигурността,но по време на войната тези функции се изпълняват предимно от войници и български опълченци.Създават се съвети за местно самоуправление и съдебни съвети те са изборни и места в тях намират представители на различни обществени слоеве и вероизповедания.Преходния етап е от края на войната до подписването на Берлинския договор.Умира княз Черказки,за краткко е заменен от ген.Анучин.Канцеларията бива премахната и на 8 май 1878г. за императорски комисар на България е назначен ген.княз Дондуков-Корсаков,имащ правото да координира изграждането на държавни институции и по-големи пълномощия.Създаден е съвет със 7 отдела-първообраз на Министерски съвет.Седалището на ВРУ е в Пловдив.Закючителния етап датира от подписването на Берлинския договор до избора на княз и отпътуването на Дондуков-Корсаков от БЪлгария.През този етп влизат в сила ограниченията за срока на ВРУ,фиксирани на конгреса в Берлин.ВРУ действа в княжеството и в Източна Румелия.Седалището е в София,а за Румели отговаря ген.А.Столипин,чиято резиденция е в Пловдив.Дейността на ВРУ е ограничена с Берлинския договор с 9 месеца за това трябва максимално бързо да се положат основите на бълг.държавност.Още през лятото на 1878г. се създава българска войска,наброяваща около 30хил.души,а през август с.г. е открито военно училище в София.Повечето офицери са руси,обучението,оръжието,уставите са заимствани от Русия.ВРУ изгражда полиция,основи на модерната съдебна система,органи за централно и местно управление.Учебното дело е основна заслуга на проф.М.Дринов.Въстановени са училищата,функциониращи до войната,открити са класически и реални гимназии,също така Народна библиотека отваря врати.Открита е БНБ на 25 януари 1879,и се променя данъчната система,откриват се болници и аптеки.Създават се пощи и телеграфни служби.Направени са улеснения за извършващия се аграрен преврат-преминавне на турски поземлени имоти в ръцете българите.
Берлинсия договор определя Княжество България като конституционна монархия.Една от най-важните задачи на ВРУ била да свика Учредително събрание,което да приеме Органически устав на княжеството.Изискванията са събрание на първенците на българската нация да приемат основния закон.С подготовката на проекта е натоварен руския юрист Сергей Лукиянов,работещ в сътрудничество с проф.М.Дринов и императорския комисар Дондуков-Корсаков.Лукиянов провежда допитване относно проекта с представители на българския политически елит и известни интеектуалци,предимно в кръга на "старите".Проекта е издържан в умереноконсервативен ду-засилен власт на монарха,ограничаване на политическите права на немалка част от населението чрез имуществен ценз,Държавен съвет с административно-контролни и съвещателни функции.Императорът и руското правителство внасят по-либерален дух на проекта.Те се опасяват от сината монархическа власт,което би могло да довед до откъсване на България от руското вияние.Редактирания проект е представен за свободно обсъждане.Учредителното събрание се състои от 229 депутати,от тях 92 са пряко избрани,а другите влизат по право,княз Корсаков опредея още 21 души-видни възрожденски дейци.Събранието е открито на 10 февруари 1879г. в Търново,с реч на императорския комисар.Деегати от Тракия и Македония правят опит да се включат в събранието.Общонародния въпрос внася първото разделение сред депутатите,"крайните" настояват да не се съобразят с решенията в Берлин и да се бойкотира събранието до решаването на общонародния въпрос,докато "умерените"искат събранието да се заеме с най-важната задача-приемане на конституция.След намесата на комисаря скандалът е избягнат и УС започва своята работа.УС реално отразява социалната структура на възрожденското общество,в него участват църковни и просветни дейци,националреволюционери,учители,високообразовани интелектуалци върнали се от Европа,занаятчии,търговци,селяни,своя квота има и турското население в княжеството.Предосвобожденското разделение се проявява-старите създават консервативна партия с лидери Т.Бурмов,митрополит Климент,Д.Греков,Т.Икономов и др.Мнозинството водено от довчерашните ревоюционери и подкрепяно от средните собственци,се обединява в либерална партия,с водачи П.Каравелов,П.Р.Славейков,Др.Цанков,Ст.Стамболов и др.
В състава на комисията по приемане на конституция преобладават консерваторите и за това в проекта са отразени техните възгледи на умерен консерватизъм.Предага се двукамерен парламент,силна власт на монарха,ценз-образователен,имуществен и възрастов,засилен контрол на централната власт над общините.Проекта на комсията е отхвърлен и се налагат възгедите на либералите.
Търновската конституция е приета на 16 април 1879г.Установява буржоазнодемократично устройство и управление на княжеството.Държавата се организира на принципа на разделение на властите-законодателна,изпълнителна и съдебна.Народния суверенитет е защитен чрез широки права,дадени на Народното събрани(Обикновено и Велико).Парламента се ползва със законодателна инициатива,има право да приема бюджета,да разрешава държавни заеми,да определя данъците и да контролира правителството.Князът е върховен представител и глава на държавата,върховен началник на въоражените сили,от негово име се осъществяват международните отношения на страната,има законодателна инициатива,право да разпуска парламента,да насрочва нови избори,да утвърждава приетите закони.От негово име конституционното правителство упражнява изпълнителната власт,то защитава правата на монарха и представя неговата воля пред събранието.Заедно с това правитеството брани интересите на народното представителство,ръководи от негово име и се контролира от него.Бъгарския народ се ползва с всеобщо избирателно право,лицата от мъжки пол,навършили 21 години.Той получава свобода на совото,на печата,на вероизповеданията,на прошения,сдружения и пр.Частната собственост е неприкосновена.Великото народно събрание е без фиксиряан мандат и се свиква в определени в конституцията случаи.Обикновеното народно събрание е с мандат 4 години.
На 17 април 1879г. е открито 1 Веико народно събрание,в дневния ред има само една точка избор на княз.Според изискванията на Берлинския договор князът не бива да принадлежи към никоя от властващите династии.Трябва да се предложи кандидат,който да е приемлив за всички велики сили.Водеща е кандидатурата на Аександър Батенберг,роден през 1857г.,племенник на руската императрица,свързан с родствени връзки и с английския кралски двор.Има военно образование и чин подпоручик,взема участие в Освободителната война като доброволец.Предложението е удобрено от ВНС и на 26 юни 1879г. полага клетва като български владетел.По предложение на проф.М.Дринов,столица става София.
Вследствие на Руско-турската война настъпват социално-икономически промени в бълг.земи.Една от които е аграрния преврат,ликвидирайки едрото турско земевладение се дава в ръцете на българските селяни,още по време на бойните действия.
Занаятчийското производство понася тежък удар,тъй като е загубен обширния пазар на Османската империя и заради притока на евтини и доброкачствени промишлени стоки от Европа.Мигрират бежанци от териториите останали под турска власт.Наблюдава се и нова социална структура на следосвобожденска българия.
На 5 юли 1879г. княза назначава първия български кабинет от представители на Консервативната партия,начело с Т.Бурмов.На първите избори за ОНС през септември и октомври 1879г. се3 печелят от Либералната партия,вследствие на което Бурмов подава оставка.Съгасно парламентарната практика княза трябва да излъчи правителство от средите на мнозинството,но той има опасения,че либералите биха ограничили власта му,затова разтурва НС.Второто правитество пак е съставено от консерватори,а мин.председател е КлиментБраницки(В.Друмев).Праителството е слабо и не може да с справи с възникващите тежки проблеми,като разбоинечеството в Североизточна България.През януари 1880г. либералите отново печелят изборите.По съвет на руския император на 24 март 1880г. князът назначава либерално правителство,начело с Др.Цанков.След като поемат власта,либералите демонстрират лоялност към княза,като му признават не отбелязаната в конституцията титла Височество.Кабинетът успява да се справи с разбойническите действия,подготвя много закони в облласта на финансите,администрацията,съдоустройството,здравеопазването,армията и просветата.Селяните от господарските и чифлишки земи в Кюстендилско са снабдени със земи.Правителството слага ред в държавните финанси.Финансовият министър П.Каравеов въвежда строги икономии и редовно събиране на данъците.Създадени са Върховна сметна палата и Статистическо бюро,след изграждането му е извършено и първото преброяване в Княжеството.Външната политика е насочена към укрепване на държавния суверенитет и защита на националните интереси.Това проличава и при уреждането на корабоплаването по р.Дунав,заради което възниква конфликт между Цанков и княз Александър 1,заради неподкрепата на австро-унгарския проект от министър председателя.Начело на кабинета застава П.Каравелов.На 27 януари 1881г. кабинетът адресира до великите сили първата си нота по македонския въпрос,с която се искат реформи за подобряване положението на поробените българи,но тази постъпка остава без резултат.На 1 март 1881г.руския император Александър 2 е убит от организацията "Народна воля",княза се възползва от настъпилите ромени и на 27 март с.г.сваля правителството.Назначено е правителство начело с ген.Казимир Ернрот.На 11 май князът обявява исканията си за извънредни пълномощия в 7 годишен срок,нови държавни институции,преразглежане на конституцията след изтичането на срока,чието утвърждаване е в компетенцията на ВНС.Изборите за 2 ВНС протичат в условия на военен режим.Натискът върху избирателите,фалшификациите и погазването на конституционни свободи,дават на княза желаното мнозинство.На 1 юли в Свищов е проведено заседанието на 2 ВНС,с овации депутатите гласуват суспендирането на конституцията и исканите от княза промени.До средата на 1882г. княза председателства министерски съвет,т.е.лично ръководи изпълнителната власт.Създаден е Държавен съвет.Приети са множество закони,влияещи положително на развитието на княжеството.Но основния недостатък на правитеството е ограничаване правото на законодателна инициатива на избирателите,тъй като е изцяло в ръцете на монархическата институция,накърнява се и принципа за разделение на властите.По време на режима на пълномощията либералите са преследвани,интернирани,част от тях напускат княжеството.
С помощта на славянофилите,княза задейства изпращането на генералите Л.Соболев,А.Каулбарс.Първия става министър председател,а вторият министър на войната,така се тушират противоречията в Санкт Петербург.Не след дълго русите влизат в противоречие с консерваторите и се намесват в редица вътрешно и външнодържавни въпроси и вземат противоречиви решения.Князът прави опт да дискредитира пред имп.Алексанър 3 Соболев и Каулбарс,но се проваля.Така на Батенберг се налга да търси подкрепа от либралите.На 6 септември 1883г. княза издава манифест с които се отказва от пълномощията си и възстановява Търновската конституция.Съставено е коалиционно правителство от умерени либерали и консерватори.Князът се оттърва от руските генерали,също така новия кабинет е съгласен с условията на Батенберг за промяна на конституцията.Непримиримите либерали не са съгласни с компромиса.На изборите през юни 1884г. те печелят огромно мнозинство в 4 ОНС.П.Каравелов съставя самостоятелно правителство и Търновската конституция е напъно възстановена.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Руско-турска война (1877-1878) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.