Руско-византийски договор от 911г


Категория на документа: История


 ВТУ " Св. Св. Кирил и Методий"

Р Е Ф Е Р А Т

Т Е М А

Руско- Византийски договор

от 911г.

Изготвил: Георги Ненчев Зехирев

Фак.№ 55048

Специалност:История и философия

ІІІ курс

В отношенията между Русия и Византия настъпва мир за четири години. Това се случва след военните сътресения през 907г. и сключването на общо политическо съглашение. Този мир е отразен в летописа "Повесть временньх лет". Като по- важна дата след това в летописния текст се отбелязва датата 2 септември 911 година и тя представлява сключването на първия писмен външнополитически договор между Русия и Византия. Този договор е един епизод от дългия път на зараждане и развитие на древноруската дипломация.

До сега в историографията липсва единна концепция за този първи в руската история руско-византийски договор. Много въпроси около него и досега си остават дискусионни. Но за първи път идеята за общодържавна, общоруска представителност на дипломатическите руски мисии бива формулирана точно в този договор от 911г.

Текстът на договора е запазен в "Повесть временньх лет и летописните сведения за сключването му, пребиваването на посланиците на принц Олег в Константинопол и тяхното завръщане в Киев. Затова Сахаров казва, че използването на сравнително- историческия метод е най- благоприятната възможност за изясняване на някои спорни въпроси както за произхода на самия документ, така и за неговото съдържание. За тази цел руските и чуждестранните учени използват сравнителния анализ на договора от 911г. и гръцко-персийското съглашение от 562г.

И така- договорът от 911г. е един обикновен междудържавен договор. И за това говорят няколко факта:

1. Характеристиката на участващите в преговорите партньори: от една страна "Русь", а от друга- "Грекь". Тези понятия в дадения случай са идентични с понятието страна, държава и преминават през целия договор до заключителната му част.

2. За общополитическия, междудържавен характер на договора свидетелства фактът, че той е всъщност типичен договор за "мир и любов" и неговата общополитическа част повтаря съглашенията от 860 и 907г.

Летописът отбелязва, че принц Олег изпраща своите посланици в Константинопол за да " построити мира и положити ряд" между Русия и Византия. Делегацията има общоруска, общодържавна представителност. За пръв път руски документ е зафиксирал едно обикновено за онова време дипломатическо процедурно правило, съгласно което въпросът за сключването на междудържавно съглашение се уговарят предварително от компетентни представители на двете страни. След това е организирана среща на посланиците, непосредствено посветена на изработването на договора от 911г. Пред нас по същество е една традиционна картина на дипломатически преговори, в които от Руска страна е участвало посланичество в състав 15 души. Посланичеството възглавявано от Карл и неговите помощници действа от името на Русия като цяло. В тези думи ясно е определен характерът на съглашението от 911г.- от една страна това е "мир и любов" и от друга "ряд". Под мир се разбира общополитическата му част. Първата точка на договора е посветена точно на тази тема. Това политическо задължение е формулирано в отделни глави, една от които говори за обещанието на Русия да спазва мира, а другата отразява същото това задължение от страна на гърците. Тази линия на мир и любов преминава през целия договор. Възниква въпроса защо и на Русия и на Византия е необходимо само след четири години отново да се връщат към тази общополитическа идея, която е изразена в договора от 907г. Отговорът на този въпрос се намира в самия договор от 911г. В него се отбелязва, че посланиците са изпратени за укрепване на вече постигнатото. От друга страна в това съглашение става дума и за "ряд". Този "ряд" се отнася за конкретните въпроси във взаимоотношенията на двете държави и на техните поданици в икономическата и политическата сфера.

Сахаров казва, че за да се определи политическия характера на съглашението от 911г. - дали то е равноправен договор или императорски хрисовул, дали е задължение на Русия или на Византия е необходимо да се анализира той от гледна точка на това, как и до каква степен в него са отразени интересите на двете държави. Още в уводната част, в която руските посланици заявяват, че те "от рода рускаго" са изпратени от Олег при византийския император се вижда първия признак на двустранност на съглашението По нататък главите в договора също носят характера на двустранни задължения при пълно равенство на партньорите. В това отношение руско- византийския договор от 911г. повтаря гръцко - персийския договор от 562г.

Първата точка от договора разглежда начините за разследване на различни престъпления и мерките за наказание на извършителите им. В случай, че бъде извършено някакво престъпление и вината не бъде доказана, следва да се прибегне до клетва и всеки, който е заподозрян е длъжен да се закълне според своята вяра. Това означава , че гърците ще се заклеват съгласно обичаите на християнската вяра, а русите според езическата. Тази точка доказва двустранността на съглашението и равноправието на партньорите.

Втората точка засяга отговорността за убийство и по- специално имуществената отговорност. В нея се казва, че ако русин убие грък или грък-русин, то убийството се наказва със смърт. Тук идеята за двустранност и равноправие проличава още по- ярко.

Третата точка засяга отговорността и санкциите за умишлени побои. Провинилият се е длъжен да заплати определена сума или ако няма толкова пари, трябва да даде от себе си всичко, което има, включително и дрехите си. Тази точка също има в предвид и двете страни и тяхната равна отговорност за престъплението.

Четвъртата точка се отнася за отговорността за кражба и съответните за нея наказания. Тук отново двете договарящи страни се изявяват като равноправни партньори.

Петата точка е за отговорността за грабеж. При наличие на такъв и руси и гърци ще заплатят за него в троен размер.

Шестата точка е за реда за оказване на помощ на търговците от двете страни по време на техните плавания със стоки и оказване помощ на претърпелите корабокрушение.

Седмата точка засяга реда за откупуване на пленници - руси и гърци т.е. става дума за тяхната съдба и задълженията на Русия и Византия относно откупуването им и връщането им в родните страни.

Осмата точка разкрива съюзната помощ, която русите трябва да оказват на гърците и реда за постъпване на руси на служба в императорската армия.

Деветата точка разглежда практиката за откупуване на всички други пленници.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Руско-византийски договор от 911г 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.