Самостоятелно управление на БЗНС


Категория на документа: История




Курсова работа

на тема

Самостоятелно управление

на БЗНС

Изготвил:Илияна Василева,сп.История,4-та група фак.ном24708

БЗНС поема управлението при изключително трудно между-народно положение на страната.България е в пълна международна изолация,обкръжена от враждебно настроени съседи,заплашена от нови териториални загуби, притеснена от неприятелския съглашен-ски контрол и стопански разстроена от трите войни. Главните, непосредствени и неотложни външнополитически проблеми пред правителството на Александър Стамболийски са да нормализира отношенията със силите от Съглашението и балканските страни,да се осигури завръщането на българските пленници и известно смекчаване на клаузите на мирния договор,да се гарантира излазът на България на Егейско море.

Изборите за XIX ОНС се провеждат на 28 март 1920 г. и резултатите от изборите са впечатляващи,но не отгговарят на очакванията на БЗНС.През партията стои дилемата дали да управлява самостоятелно или в коалиция.Ръководните среди на съюза се разделят на три групи по този въпрос.Сред депутатите преобладава настроението за самостоятеллна власт,което тревожи десните и левите партии.Една група земеделски дейци предлага съюзът да се обърне за сътрудничество към широките социа-листи.Съществува и кръг около М.Турлаков,който предпочита да се продължи управлението с буржоазните партии.Нито едно от тези влечения в съюза не се осъществява и на 21 май правителството на Ал.Стамболийски е окончателно преустроено и комплектовано и се превръща в чисто земеделско.

Образуването на едно чисто земеделско правителство се посреща от неземеделските среди с единодушна враждебност.Буквално на другия ден след формирането му се издигат призиви за незабавно образуване на коалиция,която да противодейства на селската власт. Такава коалиция обаче за момента не успява да се осъществи и се стига до един от редките за българската политика случаи на надмо-щие на центристка сила над останалите политически тенденции. Установяването на хомогенна селска власт е уникално явление не само в българската ,но и в европейската история.

С началото на своето самостоятелно управление земеделското правителство обявява,че ще следва външнополитически курс на мир и добри отношения с всички и особено със съседните държави.Във вътрешната поитика на страната прилагането на реформаторската програма на БЗНС налага да се реорганизира държавния апарат,да се овладеят общините и окръжните съвети.Началото на земедел-ското управление се ознаменува с приемането на Закона за трудовата повинност-една от главните реформи на БЗНС.С него се въвежда задължителен обществен труд,за да се оползотворят силите на младежите,ангажирани до момента с традиционната за страната редовна наборна военна служба,за да се школуват те физически и духовно,да се култивира у тях социално чувство.БЗНС разчита да използва трудовата повинност за подобряване на пътната и съобщителната мрежа,за благоустройване на селата, изобщо за модернизиране и икономическо укрепване на страната. Прилагането на закона за трудовата повинност е атакуван от всички партии в опозиция.Десните го отричат с обвинения,че той цели коренно преустройство на обществения строй,че е натурален и социално несправедлив.БКП характеризира закона като крайно реакционен и като средновековна ангария,с прилагането на която ще се предизвика безработица и ще се разстрои стопанството. Про-тиводействие закона среща и от външни сили.Съседите на България смятат трудовата повинност за прикрита военна организация.

Въпреки трудностите от финансов,организационен и политически характер,първите резултати от временната и редовна трудова повинност са насърчителни.Посланческата конференция и Съюзническия военен комитет обаче налагат нейното премахване, позовавайки се на договора за мир.През юли 1921г. първият трудов набор е разпуснат предсрочно.През следващите две години закона претърпява изменения като се допуска откупване на трудовата повинност,снижава се възрастта и се намалява времетраенето й.

Друга реформа във вътрешната политика на БЗНС е замислена на принципа ''земята на този,който я обработва'' . Законът за тру-дово-поземлената собственост-ТПС,ограничава собствеността на триста декара за семейство.На манастирите се запазва земята, необходима за идръжката им,а също и модерно обработваната. Отчуждаването на надлимитната земя става по цена определена от Общинските комисии по ТПС.Изкупените земи образуват Държавен поземлен фонд ,в който се вкарват и неизползваните до момента държавни земи.Изпълнението на реформата е възложено на ново-създадените органи:Дирекция за ТПС към Министерство на земеде-лието,Общински и Окръжни комисии по ТПС.

Прилагането на аграрната реформа става бавно и трудно и е съпроводено от остра политическа борба.Десните сили са за запазване на едрото земевладение,БКП е за национализация на земята и за нейната колективизация,а БЗНС е за ограничаване на едрото земевладение и за създаването на трудови земеделски стопанства.Чрез оземляването на безимотните и малоимотните БЗНС се стреми да формира една многочислена категория от сравнително еднакви по имотното си състояние собственици,които да бъдат социална опора на режима.Правят се опити за създаване на производителни кооперации в с.Бяла черква и Караагач. Прави-телството предприема редица мерки за засилване ролята на кооперациите в икономическия живот и за преминаване към трудо-во-кооперативен строй.През 1920 г. БЗНС учредява Земеделска кооперативна банка.Полагат се грижи за създаването и кредитира-нето на тютюнопроизводителни и розопроизводителни кооперации, извършва се подготовка за кооператвна експлоатация на горите и преработка на дървения материал.Реформира се кредитирането на кооперациите,като те получават значителни улеснения и изгоди.

С цел подем и модернизиране на земеделието през октомври 1920 г. правителството на Ал.Стамболийски приема Закон за водните синдикати и Обща държавна програма за водите.Законът урежда рационалното използване на ограничените водни ресурси. Предвижда се създаване на водни синдикални сдружения за напояване,производство на електроенергия,укрепвване на речни брегове,отводняване на блата и др. Общодържавната програма е документ свидетелстващ за амбицията на БЗНС да модернизира и издигне икономически страната.Програмата засяга язовирите, напояването,водоснабдяването,производството на електроенергия, укрепването на дунавския бряг и др.Големите напоителни съоръже-ния се строят от държавата,а водноелектрическите централи могат да се строят от синдикати,дружества и частни лица. Разходите по програмата се поемат от държавата с участието на общините, окръзите,синдикатите и дружествата,заинтересовани от конкретното строителство.

Силен обществен отзвук предизвикват данъчно-финансовите реформи на БЗНС.Законът за данък върху общия доход предвижда да се въведе нов налог,отделно от вече съществуващите преки и косвени данъци.

Под вниманието на земеделското правителство попадат и сфери като просветата и културата.БЗНС е за разширяване и демократизи-ране на образованието,за професионално-практическа насоченост на средното училище и за създаването на нови висши училища.В годините на земеделското управление са построени 401нови училищни сгради.Броят на началнте училища нараства и броят на учениците се удвоява.Открива се Свободният университет за политически и социални науки и Висше търговско училище във Варна.С промени в Закона за народното просвещение се въвежда задължително безплатно образование за деца до 14-годишна възраст.Приема се специален Закон за поощрение на родната литература и изкуство през 1921г.Увеличават се субсидиите за БАН,Народната библиотека,Народния театър и Операта.

Идвайки на власт БЗНС има намерение да установи парламен-тарен режим при постоянно действащ парламент.Народното събрание не се превръща в постоянно действащ орган,но е освободено от опеката на монарха.Свикването и разпускането на парламента става не по царско усмотрение,а с решение на правителството.Царят вече не открива сесиите на парламента, изоставя се и традицията да се отговаря на тронното слово.

Ал.Стамболийски се стреми към разширяване на местното самоуправление,считано за съществен белег на народовластието. Той е за увеличаване правата на общините,околиите и окръзите, желае техните съвети да станат действителни ядра на демокрация-та.Планира се околията да стане основна административна единица със свой съвет и самоуправление,като за целта се внасят съответ-ните корекции в избирателния закон.Стамболийски е също така за въвеждането и широкото използване на референдума-на общодър-жавно и на регионално ниво.

Насоката във външната политика на БЗНС е свързана с мир и добри отношения с всички и особено със съседните на България държави.За осъществяването на своите външнополитически цели земеделското правителство разчита на съглашенските държави. Началото на управлението на правителството е белязано с външно-политическото поражение на България-загубата на Западна Тракия. Съюзническото управление Западна Тракия подхранва надеждата, че тя може да бъде запазена за България.В същото време обаче има много симптоми,че тази българска земя ще бъде дадена на Гърция.

Конференцията на съглашенските страни по мирния договор с Турция в Сан Ремо на 19-26 април 1920г. решава цяла Тракия до линията на Чаталджа да се даде на Гърция.Със Севърския договор от 10 август 1920г . окончателно се узаконява предаването на Тракия на Гърция.С този договор България получава транзит през Гърция и свободна зона на Егейско море с пристанище Дедеагач. Новината за решенията от Сан Ремо развълнува населението на Тракия и тракийските бежанци в България.Върховния администра-тивен съвет на Тракия изпраща протестна петиция до конферен-цията с искане за автономия на Тракия под покровителството на Франция.

До началото на май българското правителство не е официално уведомено за решението в Сан Ремо.На 2 май Ал.Стамболийски отправя нота до Върховния съвет на Съглашението.Той припомня, че България е подписала мирния договор при уверението,че Западна Тракия ще образува автономна държава.Българският премиер изразява надежда,че ако Източна Тракия се отнеме от Тур-ция ще се обедини в автономна област със Западна Тракия.

Разочарованието и огорчението от загубата на Тракия бяха всеобщи.Против решенията от Сан Ремо се изказваха и опозицион-ните среди.БКП също изрази възмущение,но отправи необосновано обвинение към БЗНС,че води националистическа външна политика.

В София и в много други градове на страната се проведоха протестни събрания,митинги и демонстрации,изпращаха се и телеграми до представителите на великите сили в София.Населе-нието на Западна Тракия масово напускаше родните си места и преминаваше в България.В края на май спорната територия беше окупирана от гръцки войски,които настъпиха към Източна Тракия и пламна Гръцко-турската война.Населението на Западна Тракия започна борба срещу гръцката власт,която с установяването си предприе асимилаторски действия срещу българите.Тракийците се бореха за автономна Тракия-Западна и Източна.На 14 май техни ръководители се обърнаха с посление към правителството на Ал.Стамболийски.Съобщиха,че населението на Тракия е за автономия на областта под протектората на някоя от великите сили и ще посрещне гръцката окупация с оръжие в ръка.Тракийците настояваха не само за дипломатическа и морална подкрепа от Бъл-гария,но искаха оръжие и също така да се приемат всички емигран-ти след окупацията на Тракия от Гърция.Положителен отгорвор от българското правителство се получи само по последното искане. Земеделското правителство прояви сдържаност по отношение на военните действия.То не вярваше в успеха на въоръжената съпро-тива на траийците и търсеше решение на въпроса за излаза на Егея по дипломатически път.В края на май 1920 г. министрърът на война-та издаде заповед да не се допуска формирането на чети на бъл-гарска територия за каквито и да е действя срещу Гърция и да се подсили охраната на границата.В страната обаче бяха допуснати представители на Кемал и на Западна Тракия и това предизвика възражението на английския дипломатически представител Деринг.

Нложително беше министър-председателят два пътиот трибуната на Народното събрание да обяснява,че България не толерира,а ограничава формирането на чети,че тя не разчита на четничеството за ревизиране на договора.Ал.Стамболийски не отричаше ,че в страната има представители на Мустафа Кемал,но и изтъкваше,че е нейно суверенно право да приема хора ,които не й вредят.

Националноосвободителното движение в Тракия не постигна своята цел,но и земеделското правителство не прекрати своите усилия за решаването на Тракийския въпрос.Ал.Стамболийски се ориентира към това да се национализира р.Марица и жп линията Свиленград-Дедеагач.

Земеделският съюз считаше,че от икономическа гледна точка най-тежка от всички териториални загуби е тази на Западна Тракия. Въпреки това правителството не допусна авантюристични действия. Тракийският въпрос занимаваше правителството на Ал.Стамбо-лийски до 9 юни 1923 г. и сложи отпечатък върху цялата му външна политика.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Самостоятелно управление на БЗНС 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.