Самостоятелно управление на БЗНС


Категория на документа: История



Крайъгълния камък на миролюбивата и демократична външна политика на земеделското правителство беше балканското сътруд-ничество.БЗНС беше убеден,че разбирателството със съседите ще изведе България от международната изолация,ще осигури решава-нето на ред конкретни въпроси и ще трасира пътя за една Балкан-ска федерация в бъдеще.Земеделското правителство държеше най-много на сближаването с Югославия,но искаше тя да осигури свободно развитие българите в Македония.За да демонстрира добра воля и искрено намерение за сътрудничество,още преди ратифицирането на договора и възстановяване на дипломатически-те отношения коалиционното правителство на Ал.Стамболийски започна да предава на Югославия железопътните материали,взети през войната от Сърбия.След ратификацията на мирния договор и размяната на дипоматически представители министър-председате-ля пожела да посети Белград,за да засвидетелства своите сериозни намерения за сътрудничество,лично да постави въпроса за пленниците и приемането на България в ОН и да подготви поч-вата за едно евентуално споразумение.

Югославия,Гърция и Румъния предявяваха все нови и нови претенции към България.През 1920г. нашумя въпроса за предава-нето на българи военнопрестъпници за съдене от тези страни.Въп-реки лоялността проявена от България по Тракийския въпрос, Гърция продължаваше враждебното си отношение.Тя първа поиска да й бъдат предадени за съдене над петстотин души,включително главнокомандващият ген.Н.Жеков.След това същото искане отправиха Югославия и Румъния.

По договор България беше задължена да предаде военно-престъпниците за съдене от съседните страни.Българското прави-телство обаче се възползва от прецедента,че съглашенските държави се отказаха да съдят германските военнопрестъпници и отхвърли това искане от трите държави.По този въпрос земеделско-то правителство получи известна международна подкрепа.Гърция и Румъния се отказаха от първоначалните си искания.Югославия упорито настояваше да получи и осъди набелязаните от нея български граждани.В крайна сметка България сама наказа извър-шилите престъпления през войната.

Не по-малко усложнения предизвика въпроса за т.н. ''гръцки деца''.Ставаше дума за няколко стотици деца от фронтовите зони на Гърция,преминали през Балканските и Първата световна война в България,отгедани и осиновени.През 1920 г. част от тях не бяха вече деца,някои бяха създали семейства и откриването и репатрирането им ставаше бавно и трудно.Гърция обвиняваше България,че укрива тез деца,и след всяка получена партида предявяваше искания за нови.

Провинените във войната българи и ''гръцките деца'' се използва-ха от Югославия и Гърция за задържането на българските пленни-ци.Правителството имаше данни за около 60хил.български военно-пленници,разпръснати в Англия,Франция,Италия,Гърция,Македо-ния и Тракия-в лагери,болници,чифлици и др.,за които полагаше всевъзможни грижи.В началото на 1920 г. пленниците от Англия, Франция и Италия се завърнаха.Към България се придвижиха и над 6 хил.пленници от Югославия.В чуждия печат се разпространиха съобщения,че гръцкото правителство е разпоредило да бъдат пус-нати българските пленници,но на практика това не стана.Земедел-ското правителство беше принудено да търси съдействието на Съглашението,на неутрални държави и на Фритьов Нансен по този въпрос.Резултатът бяха 10 хил. върнати пленници, но оставащи още 12 хил.Те бяха задържани,защото България не върнала всички ''гръцки деца''[повече от които вече бяха върнати] и допускала на своя територия антигръцко движение.Незаконното задържане на българските пленници от Югославия и Гърция изостриха допълнително отношенията между тях и България.

Междусъюзническата комисия по определяне новите граници на България подготвяше и коригирането на западната граница в полза на Югославия.Преди комисията да приключи проучванията си и да направи свое заключение на 6 ноември 1920 г. Югославия окупира Цариброд,Босилеград и Струмишко.Избързването беше обяснено с опити на българското правителство да повлияе на Междусъюзни-ческата комисия по границите.Великите сили обаче не реагираха на това нарушение на договора.

Само след месец Югославия предприе нов враждебен акт спрямо България-спря движението на влаковете между България и Югославия.Основание за това беше прекратяването на доставката на железопътни материали,което стана по искане на Съглашението. Съглашенските представители в София се намесиха,за да се прекрати конфликта.Те поеха отговорността пред Международната комисия по репарациите за предаването на железопътните материали и България продължи изпращането им.В средата на януари 1921г. жп връзките за възстановени.

Усилията на Ал.Стамбоолийски да извърши пробив в антибългар-ския фронт на Балканите-за тази цел той потърси подкрепата на Чехословакия и Румъния-останаха безплодни.Нещо повече,започна формирането на военнополитически съюз-Малкото съглашение- срещу България, основан от Югославия и Чехословакия,а по-късно и Румъния.Целта на съюза беше да се запази балканското терито-риално статукво,създадено със следвоенните договори.

Така вместо бъгаро-югославско споразумение се създаде враждебен на България съюз с участието на Югославия.Това не обезкуражи земеделското правителство.То считаше,че щом Малкото съглашение се ръководи от Чехословакия то ще има предимно извънбалкански задачи и няма да се превърне в грабителски за България съюз.

През април 1920 г. Ал.Стамболийски информира парламентарна-та комисия по външните работи,че възнамерява да направи дипоматическа обиколка из някои европейски страни и преди всичко Англия.Неговата идея срещна възражения и саркастични забележки от буржоазните депутати.Те смятаха,че едно такова начинание е най-малко прибързано и Англия и Франция няма да приемат българския министър-председател.Посещението в Лондон се планираше за началото на август,но официална покана от английското правителство се получи в началото на септември.

На 5 октомври 1920 г . Ал.Стамболийски отпътува за Лондон, придружен от Д.Станчов,Б.Кисимов,Ст.Милошев,Вл.Каракашев, преводачка и др.На 9 октомври делегацията пристига в Лондон и започна изпълнението на програмата си.На 10 октомври българския министър-председател даде интервю за в.''Таймс'',в което казва ,че посещението му в Англия цели създаване на добри и трайни отно-шения между Англия и България и запознаване с икономиката и индустрията на страната .

На среща с лорд Карзън,секретар на външните работи на Англия, Ал.Стамболийски постави въпроса :Англия да съдейства за споразумение между България и нейните съседи за осигуряване правата на българските малцинства в Югославия и Гърция.В разго-вор с британския министър-председател Л.Джордж Стамболийски обоснова неприложимостта на наемната армия в България, постави въпросите за приемането на страната в ОН и връщането на пленни-ците.Българският министър-председател беше приет и от минис-търа на финансите,от министъра на земеделието,от генералния директор на Департамента за презморска търговия и др. Видни английски политици и държавници.Освен в Лондон Ал.Стамбо-лийски беше в Бедфорд,Кеймбридж,Манчестър,Единбург и др.По-сети много индустриални предприятия,корабостроителници,ферми, колежи,замъци и дори два затвора.

Не се осъществи планираната среща между Стамболийски и Т.Йонеско,която всички очакваха с повишен интерес.На срещата щяха да обсъждат балканските отношения,включително Малкото съглашение.

Резултатите от визитата в Англия бяха общо взето скромни.Нор-мализираха се отношенията с тази страна,беше обещано съ-действие за разбрателството с баканските държави и по-специално с Гърция,подкрепа при приемането на България в ОН,както и откриване на търговски кредит за страната.

Следващата спирка във стодневната обиколка на Ал.Стамболий-ски беше Франция,където престоя почти месец.В Париж министър-председателя декларира лоялност към мирния договор и ориента-ция на България към Съглашението.При срещата си с френския министър-председател поиска Франция да помогне за гарантиране излаза на България при евентуална ревизия на Севърския договор и за приемането й в ОН.В интервю пред френските журналисти Стамболийски отново потвърди желанието на България да се сдобри със Съглашението,да установи стопански връзки и привлече чужди капитали в минното и железопътното дело,в експлоатацията на водите и горите.Също така апелира за защита на българите в Югославия и Гърция и успокои френската общественост,че земе-делското правителство успешно парира комунистическата опасност. Посещението на Ал.Стамболийски във Франция породи интерес в европейския печат и негодувание в Югославия.Тя отново извести,че българският министър-председател няма работа в Белград.

В края на ноември от Франция българската делегация замина за Белгия.Там бяха установени контакти с деловите среди и среща с краля.В срещите с белгийските държавници беше наблегнато на необходимоста от ревизия на Севърския договор с оглед на българския излаз и защита правата на българското население в Югославия и Гърция.Апелира се също за съдействие по приемането на България в ОН.Белгийският печат се отзова положително за българското посещение,но нищо повече от това не беше постигна-то.

В средата на декември Ал.Стамболийски пристигна в Прага.Посе-щението там беше с цел осигуряването на подкрепа пред Югосла-вия по въпроса за пленниците и малцинствата,за излаз на Егея и за засилване на икономическите връзки между двете страни.Тези въп-роси бяха поставени пред президента Масарик и дурги чешки държавници,които дадоха неангажиращи обещания.

Следващото визита беше в Полша.Там също се проведоха доста срещи,но усилията да се постигне нещо конкретно по българо-полското сътрудничество и да се спечели Полша по вълнуващите България проблеми останаха напразни.

Последният пункт от продължителната обиколка на българската делегация беше Румъния-единствената балканска страна,която се държеше по-малко враждебно към България и която прояви извест-но зачитане на българското малцинство.В Букурещ се осъществи несъстоялата се в Лондон среща с Т.Йонеско,с други румънски политици и с краля.Ал.Стамболийски наблегна на положителното в отношенията на двата съседни народа в миналото и на перспектив-ността на тяхното сближение и сътруднчество в бъдеще.Разисква се въпросът за построяване на мост на Дунав,който да закрепи българо-румънското приятелство.Преди отпътуването си той направи оптимистична прогноза за развитието на отношенията между двата народа за в бъдеще.

Ал.Стамболийски обобщи така резултата от европейската си обиколка:срещнал се и разговарял с всички,които биха могли да станат приятели на земеделска България и спечелил много симпа-тии.Успял да разтопи ледовете,да разсее недоверието и омразата към България,накарал държавниците,които не искали да слушат за нея,да чуят оправданията й за войната и насоките на новата поли-тика на земеделското правителство.Сложено било началото на сближение с Чехословакия,Румъния и Полша и е премахната опасността България да бъде нападната от съседите си.Министър-председателят беше убеден,че сполучливо е обосновал необхо-димостта от излаз на Егея и от гарантирането правата на малцин-ствата,популяризирал е Земеделския съюз и неговата програма и управление.

Важно постижение във външната политика на БЗНС е приемане-то на България в Обществото на народите.Югославия и Румъния яростно се противопоставяха,но в крайна сметка България бе приета.Този акт беше своеобразно международно признание на правителството на Ал.Стамболийски и неговата миролюбива външна политика.Осигуряваше се известна защита и гаранция за българската държава и нейните национални аспирации.Обиколката на българския министър-председател определено допринесе за приемането на България в ОН.Опозиционните сили обаче опреде-лено омаловажаваха или отричаха значението на влизането на Бъл-гария в ОН.Демократическата партия призна,че е постигнато нещо полезно,но не било чак такъв успех,че Земеделският съюз да се хвали с него.БКП отрече изцяло ползата и необходимостта от членуването в ОН.

Земеделското правителство започна последователно и енергично да провежда начертаната външна политика на мир и сътрудничест-во с всички страни и сближение с балканските народи.Тази политика срещна много препятствия.БЗНС преживя болезнено загубата на Тракия и Западните покрайнини и демонстративния отказ на Югославия и Румъния от добросъседски отношения.Външната им политика имаше и известни успехи.Беше ратифициран мирният договор и се установиха дипломатически отношения с основните страни от съглашенския лагер.Стодневната обиколка на Ал.Стамбо-лийски и приемането на България в ОН бяха съществени моменти от бавното и трудно подобряване на международното положение на България,малък пробив в изолацията,в която беше поставена.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТАРА :

•Българският земеделски народен съюз :1899-1944 /Димитрина Петрова. . - София : Детелина, 1999г.

•Законодателна дейност на правителството на Българския земеделски народен съюз 1919-1923Състав. Милена Асенова Стамболийска, Радка Петкова Трендафилова . - София Фонд. Музей Александър Стамболийски Нар. библ. Св. св. Кирил и Методий 2003 г.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Самостоятелно управление на БЗНС 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.