Шуменската въстаническа чета


Категория на документа: История


Илия Тодоров Маджаров (1843-1876) е роден в Шумен. Произхожда от заможно еснафско семейство. Родолюбив и смел младеж, завършил класното училище. Станал член на читалище "Арх. Михаил" и като такъв бил назначен за читалищен слуга. Влязъл в революционния комитет и активно съдействувал на ръководителите му в тяхната организационна и просветена дейност. Още в началото на 1871г. бил заподозрян от турската полиция в нелегална политическа дейност, напуснал читалището и забегнал в Добруджа. По-късно бил заловен, озъден и изпратен в Русенския затвор.
Георги Ников Арнулдов (1843-1914) е роден в село Върбица, преславско. Семейството му се преместило в Шумен, където работил в абаджийския дюкян на баща си. Завързал близки връзки с Андрей Краев и още през 1870г. се включва в Шумеския революционен комитет. Проявил се като деен негов член и поддържал връзка в поделенията му в околните му села.
Също така, един от най-дейните членове на комитета бил Андрей Краев, който като касапин и доставчик на месо на турския гарнизон, имал широки връзки с всички среди в града и много села в околността.
През 1871г. комитетът значително разширил своя състав и дейност. Известни са имената на следните новоприети членове: Михаил Радославов, Сава Геранов, Атанас Ж. Бояджиев, Нако Мутафоф, Върбан Върбев и Матеев, търговски служащ.
Михаил Христов Радославов (1849-1894) е роден в Ловеч, където завършил класно училище. Учителствувал в Тетевен, Габрово и родния си град. Движил се в средите на прогресивната ловченска младеж и влязъл в досег с членовете на ловченския революционен комитет. През учебната 1871-1872г. се преместил в шуменското класно училище. Станал член на читалище "Арх. Михаил', и се свързал с ръководството на революционния комитет, на който скоро бил избран и за председател . Напуснал гр.Шумен през 1873г., станал учител в Ески Джумая, където основал комитет. През 1874г. бил заподозрян в революционна дейност, осъден и изпратен на заточение в Кютахия, Мала Азия.
Сава Геранов (1852-1878) е роден в Ески Джумая, и учил в родния си град и в Николаевската гимназия (Минковия пансион). Увлечен от патриотичен жар, без да довърши образованието си, той се завърнал в родината си през 1870 и почнал да учителствува. В Шумен бил за кратко време през втората половина на 1871г., след което се преместил в Сливен. Той се включил в шуменския революционен комитет. Продължил революционната си дейност и в Сливен. През 1874г. във връзка с обвиненията срещу Михаил Радославов и Мих. Греков е бил осъден на заточение в Ерзерум за 5 години, където починал.
Атанас Жечев Бояджиев(Преславски)(1847-1893) е роден в град Преслав. Останал сирак от малък, бил изпратен при роднини в Шумен, където бил даден на занаят в бояджийският дюкян. Бързо изучил занаята и станал един от добрите майстори-бояджии в града. Още в 1869г. станал член на читалище "Арх. Михаил", където се свързал и с дейци от революционният комитет.
Нако Георгиев Мотафов (1840-1884), роден в Шумен, по занятие обущар, е бил един от най-дейните и привързани към освободителното дело членове на комитета. Постоянно подозиран от властта, много пъти той бил задържан, а домът му претърсван. През 1872г., вероятно във връзка с дейността на Андрей Краев, бил принуден да напусне града и да се окрие.
Върбан Йорданов Върбев (18459-1875), роден в Шумен, произхожда от заможно търговско семейство. Завършил шуменското класно училище като ученик на Д. Войников. Станал член на читалище "Арх. Михаил", където влязъл в досег с революционната шуменска общественост. Запознал се със задачите на революционното движение и здраво прегърнал идеите на българското освободително дело. Проявил се като смел, енергичен, твърд и предан революционен деец, ползващ се с доверието и любовта на шуменската прогресивна младеж.
Председател на комитета станал Михаил Радославов, а касиер - Н. Българов. В края на 1871 и началото на 1872г. комитетът бил посетен от Ангел Кънчев, който използвал търговските връзки на Българов и чрез него изпращал събраните през обиколката си суми в ЦРК в Букурещ. Някои приемат, че през 1871г. комитетът бил посетен от Левски, придружен от Ангел Кънчев, при което апостолът се срещнал само с М. Радославов и Н. Българов, на които дал обяснения и наставления във връзка с понататъшната дейност на комитета. За посещение на Левски в Шумен упоменава Славка Димчева, която твърди, че на срещата му с комитета присъствал и баща и - Тодор Байчев. През 1871г. Левски предприел обиколка на почти всички частни революционни комитет в страната, между другото във връзка с предстоящото преглеждане и приемане на проектоустава на БРЦК. Маршрутът на тази обиколка не е напълно изяснен още и едно преминаване през Шумен не е изключено.
За последен път Ангел Кунчев дошъл в Шумен през февруари 1872г. Това негово идване се поставя във връзка с неизправността на сметките на касиера на комитета. Н. Българов, който не бил изпратил дадените му по-рано от А. Кънчев суми в Букурещ, както обещал и бил длъжен да стори, поради което у него останала значителна сума комитетски пари. Той обаче отказал да даде отчет. След завръщането си в Русе, на 5 март, Ангел Кънчев бил издебнат на пристанището, и за да не бъде заловен, се самоубил.
Вероятно самоубийството му стояло във връзка с предателство в Русе. Смъртта му разтревожила всички революционни дейци и Левски побързал да съобщи на комитетите в страната, че в него нищо не е намерено и подканил към спокойствие и работа. Членовете на Шуменския революционен комитет, обаче останали с убеждение, че самоубийството на А. Кънчев се дължало на предателство, извършено от Н. Българов и очаквали скорошен провал на организацията. Това убеждение се засилило след задържането на някои лица които били в услуга на комитета. Вероятно, по техни разкрития властта заподозряла в революционна дейност Нако Мутафов, Георги Ников и Андрей Краев, всички ревностни комитетски членове и ги потърсили за обиск в домовете им и задържане. Те обаче успели своевременно да се укрият и напуснат града. Андрей Краев събрал в околностите на Шумен малка чета и предприел хайдушки нападения в източната част на Шуменската равнина. Напуснали града и двамата най-проявени членове на комитета: класните учители М. Радославов и Петко Вълнаров. Касиерът Н. Българов поради обвинението му за злоупотреба с комитетската каса, отказал по нататъшното си участие в комитета. Въпреки тежкия удар, който разстроил ръководството на Шуменския комитет, последния не загаснал напълно след смъртта на А. Кънчев. Той продължил да съществува до смъртта на Левски. Действително няма данни за дейността му на този период, обаче той бил във връзка с комитетите в Търново и Ст. Загора. По нареждане на заместника на Левски- Ат. Узанов шуменският комитет подготвил една терористична групичка, с задача да нападне влака по ж.п. линия Русе-Варна по евентуално пренасяне на задържания апостол по нея и подготви освобождението му. На чело на тази акция стоял Йордан Върбанов, който организирал и подготвил група от 10-12 души членове на комитета в с. Дивдядово. След смъртта на Левски обаче, комитетът замрял. Членовете му изпаднали в апатия, един след друг го напуснали и през пролетта на 1873г. той се разтурил.
Обективно взето липсват данни за извършено предателство от Н. Българанов. Ако последният действително бил разкрил дейността на Ангел Кънчев в Шумен, то следвало властта последователно да разкрие и самия комитет. А последният не е бил разкрит. Действително, властта била заподозряла и започнала да преследва трима от комитетските членове, но то е станали по всяка вероятност, по линия на разкриване на терористичната група на Стойко, която има връзка с Андрей Краев. Това се подкрепя от факта че последният събрал останалите членове на тази група и продължил самостоятелно терористичната дейност. Няма връзка, също така, между задържането и изпращането на заточение на бившия председател на шуменският комитет М. Радославов през 1874г. с дейността му в шуменския комитет. Неговото осъждане и заточение било в причинна зависимост от други следващи събития и нямало никакви последици за шуменския комитет, който изобщо останал неразкрит.

Явно е, че Н. Българанов е извършил само едно: съблазнен от алчността си за забогатяване, и надявайки се че комитетските членове не знаяли сметките на комитетската каса, поради което не е имало вероятност за откриване на злоупотреба или дори да е имало такива, комитетски членове не ще го преследват от страх да не се разкрият, той задържал и присвоил една купчина сума от поверените му комитетски пари. Дали действително А. Кънчев бил дошъл в града именно във връзка с тази злоупотреба не е положително установено. Но дори и идването му да е било във връзка с този въпрос, твърде вероятно е Н. Българов да му е обещал, че ще уреди сметките си и ще изпълни касиерските си задължения. След героичната му смърт обаче, допускайки, че деянието ще остане неразкрито, Н. Българов окончателно присвоил указаните суми.

Възобновяване на Шуменския революционен комитет и дейността му под ръководството на П. Волов (Септември 1873 - януари 1875г.)

Смъртта на Васил Левски нанесла силен удар върху цялото българско революционно движение. Настъпило унение и разединение между революционните дейци, което продължило повече от година. Останали непокътнати само някои от северо-българските местни комитети, от които търновският и русенският играли роля на свързочни центрове между вътрешните организации и БЦРК. Постепенно бил създаден план за обновяване на революционната организация, възстановяване на частните комитети и изграждане на комитетска дисциплина и единство. От тези комитети произлязла и инициативата за възстановяване на комитета в Шумен, който трябвало, според взетото решение на комитетското събрание в Търново на 18 март 1873г., да се нарича "Крум".
Идеята за възобновяването на шуменски революционен комитет обаче добила реална възможност за осъществяване едва когато била подета от младия обущарски работник Кръстьо Кючуков.
Кръстьо Жеков Кючуков е роден в гр. Шумен в 1854г. Произхожда от бедно еснафско семейство. Той е една от най-значителните фигури на революционното движение в Шумен. След завършването на 1 клас той постъпил на работа като обущарски чирак. През пролетта 1873г. отишъл в Русе при най-големия си брат Петър, шивач, и почнал да работи като обущарски калфа. Станал деен член на русенския революционен комитет и узнавайки за решението му да се възстановят угасналите комитети, включително и шуменския такъв, взел присърце тази идея и заработил с всеотдайна преданост за осъществяването и. приветлив и весел, добър другар, природно интелигентен , той будел и лесно печелил симпатии. Почти всички първи членове на основания в Шумен комитет били негови другари. Като член на комитетското настоятелство, до преминаването му в нелегалност (лятото 1875г.), той непрекъснато завеждал организационната и пропагандната работа на комитета, тайната поща и участвал във всички най-трудни акции за снабдяване на комитета с оръжия. Заподозрян от властта, напуснал града и се укрил във Варна. В негово лице шуменския комитет загубил най-смелия и деятелен член.
Кр. Кючуков бил ревностен член на читалище "Арх. Михаил" и участвал в театралните представления на читалищния колектив. През 1876г., след неуспешен опит да емигрира във Влашко, отново влязъл във връзка с русенския револ. комитет и по негово решение се явил в Сливен като помощник на Ил. Драгостинов и взел участие в сливенската чета. Паднал убит на 8 май 1876г.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Шуменската въстаническа чета 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.