Сирия, Финикия и Палестина


Категория на документа: История


ШУ " Епископ Константин Преславски"

Курсова работа

Сирия, Финикия и Палестина

Добромир Димитров Пеев проверил
История и География - I Курс гл.ас .Д. Петров
Фак. Номер: 1310140025

Шумен 2013
Сирия е страна, разположена на три континента. На изток граничи със Сирийско-месопотамската степ, на север - с Малоазийското плато, на юг - с Арабската пустиня. Крайбрежието на Сирия, наричано Финикия, още през древността е свързано чрез търговски пътища с европейския свят - с Източното Средиземноморие, Кипър, Крит и архипелага на Егейско море чак до континентална Гърция. По Суецкия провлак минава древен търговски път, който свързва Сирия и Палестина с Египет. Географското положение на Сирия и Финикия, намиращи се на кръстопътя на най-древните керванни и морски търговски пътища, спомага за ранното и засилено развитие на търговията. Природната й разпокъсаност, особеността на отделните й части, липсата на големи реки и недостатъчните й естествени богатства създават неблагоприятни условия за образуването на единна и силна сирийска държава. Почти винаги Сирия и Финикия са били раздробени на редица постоянно враждуващи помужду си малки държави. Това се дължи и на факта, че още през древността те са заобиколени от могъщи държави, които се стремят да завоюват тези богати области и завземат техните цветущи търговски градове. Заобиколени от силни държави - като Египет, Вавилон, Асирия, държавата Митани, Хетското царство и морската държава на Крит, Сирия и Финикия още от древността попадат под културното влияние и под властта ту на едната, ту на другата от тези държави. Цялата държава е един плацдарм, на който се води напрегната борба между силните държави от древноизточния свят, примамвани от богаствата на региона. Държава с развито селско стопанство и занаяти, с древни и богати търговски градове, с центрове, където се кръстосват многобройни търговски пътища.

Палестина се простира от южните предпланини на Ливан до северозападните граници на Арабския полуостров. На изток граничи със сирийско-месопотамската степ, на запад се мие от Средиземно море. Територията й е твърде малка, само 26 000 кв.км. В географско отношение Палестина може да бъде разделена на четири части - крайбрежие, плато на запад от р. Йордан, долината на р. Йордан и плато на изток от нея. Природата на страната е благоприятна за развитие на земеделие, в древността е гъсто населена, за което говорят многобройните развалини на древни градове. Но не всички части на Палестина са благоприятни за земеделие. Неплодородни са планинските области в южната част на Западна Палестина, наричани "планините на Ефраим" и "планините на Юда". Тук земите са предимно степни и населението е пренудено да се занимава със скотовъдство. С по-особени условия се отличава долината на река Йордан. Почти по цялата си дължина тази тясна ивица земя, обрасла с тръстика, прилича на джунгли, населени с хищни животни. Естествените богатства на Палестина са незначителни.

Още от древността населението на Сирия и Финикия е много смесено. По различни сведения, още през ІІІ хилядолетие пр.н.ер. то е представлявало сложен етнически конгломерат, като основната част от населението са западносемитските племена - "деца на севера" (бене-самал), "деца на юга" (бене-иамина), "деца на изтока" (бене-кедем), аморити (запад - "амуру"), арамеи и пр. Названието "финикийци"(кафяви, мургави) се появява през І хил. пр.н.ер., когато гърците започват да наричат така крайморското население на градовете по източното крайбрежие на Средиземно море, а още преди 2 000 години пр.н.ер. египтяните наричали финикийците със специалната дума - фенеху. Именно тук в Х в. пр.н.ер. се образува самостоятелна финикийска държава с центрове в Сидон и в Тир.

Населението на Палестина също е твърде нееднородно. Тъй като се намира на кръстопът на търговски и военни пътища, съединяващи Предна Азия с Егейския морски район и Египет, Палестина неведнъж е обект на наествия и завоевания, а така също и на продължителна колонизация от страна на съседните племена и народи. По крайбрежието на Средиземно море живее егейското племе - фелистимци, които дават названието на страната. Най-древните семитски племена, които населяват Палестина, са хананеите, които дават названиета на страната Ханаан. Отделна група западносемитски племена образуват аморитите, които идват от сирийско-месопотамските степи в Палестина като завоеватели и колонисти. През средата на ІІ хилядолетие пр.н.ер. в Палестина навлиза племето хабири. В страната са живели и много египетски, хетски и хуристки колонисти. Този разноплеменен състав на населението пречи на обединяването на страната в една държава и улеснява завоевателите при нейното покоряване.

Много области на Сирия и Финикия са неудобни за развитие на интензивно земеделие, затова населението е принудено дълго време да води номадски начин на живот на скотовъдци. Едно от най-едрите домашни животни в тези страни е свинята, след това е опитомен едрият рогат добитък. Само в някои долини, например в долината на Оронт и по финикийското крайбрежие, климатът, плодородната почва и достатъчното количество вода спомагат за развитието на земеделието. Пшеницата, ечемикът и просото са аклиматизирани от времето на неолита. Известна е лещата. Широко са разпространени гроздето и маслиновите дървета. Още през ІІІ хилядолетие пр.н.ер. се появяват и техническите култури. Финикийците не се ограничават само със земите по крайбрежието и в речните долини, те обработват и планинските склонове на Ливан и създават тук терасовидна система на изкуствено напояване. По тези тераси обикновено се засаждат овощни градини и лозя. Финикийското вино се слави по целия древен свят.

Почти аналогична е обстановката и в Палестина. Населението се занимава предимно със селско стопанство. По-изостаналите планински и степни племена са скотовъдци и водят номадски начин на живот, но в долините, в плодородните низини и по крайбрежието, племето хананеи, които по това време населяват тези области, още през ІІІ хилядолетие пр.н.ер. преминава към заседнало земеделие. Опитомени са били овцете, козите, магаретата и кучетата. Сеели са ечемик, просо, пшеница и овес. Отглеждали са нар и маслина, смокинови дървета и лозя.

Още от дълбока древност в Сирия, Финикия и Палестина се появяват различни занаяти. Финикия е област богата на дървесина, затова тук от древността се занимават с нейната обработка. Дървото се използва в строителството, корабостроенето и пр. Финикийците се считат за най-добрите корабостроители. Тук е развита и металургията, като метала се използва за изработване на здрави оръдия и оръжие. Във Финикия значително е развито и тъкачеството. Изработват се различни въдове тъкани. Финикийците се славят и с умението си да ги оцветяват. В района се развива и изработването на стъкло. В Палестина останките от различни здания, градски стени, врати и крепостни укрепления говорят за ранното развитие на строителството тук. Металургията също е развита, но за разлика от Финикия този процес тук става бавно. Желязото се разпространява в Палестина към ХІІ-ХІ в.пр.н.ер. под известно влияние на егейските народи, настанили се по крайбрежието на страната. Тук са развити още керамиката, предачеството и тъкачеството.

Сравнително високата продуктивност на селското стопанство, процъфтяването на занаятите и благоприятните естествени условия спомагат за значителното развитие на търговията в Сирия, Финикия и Палестина. Финикийските градове се намират на кръстопътя на най-важните търговски пътища, които съединяват страните от Предна Азия с басейна на Средиземно море, с Африка и Арабия. Търговията се води по суша и по море. Кервани със стоки вървят от Мала Азия, от Месопотамия, от Арабия, от Червено море и Египет и стигат до градовете на Сирия и Финикия. Освен товарен превоз с животни съществува и превоз с коли. Във Финикия се развива извънредно много морската търговия. Като предмети на финикийския износ са предимно маслининеното масло, дървен материал, добитък, зърно, тъкани, мед, бронз, козметични и медицински средства и пр. Голямо значение за финикийските градове има търговията с Египет, както и транзита на различни стоки за там от хетското царство, от Вавилон, Асирия, от островите на Егейско море и др. Голямо значение има и търговията с островите от Егейско море, като егейската култура оказва голямо влияние върху финикийската. Палестинските градове, съществуващи от ІІІ хилядолетие пр.н.ер. също възвикват на търговските пътища, които съединяват страната с градовете на Сирия и Финикия, с крайбрежието на Средиземно море, със сирийската степ и с Египет. Много важно значение има търговският път от Египет през Палестина до Сирия. В Палестина е развита особено много керванната търговия. От тук се изнасят главно продукти на селското стопанство: пшеница, плодове, восък, лен, кожи и вълна, и в по-малки количества занаятчийски изделия. От островите на Егейско море се внасят голямо количество съдове, а за тях се изнасят пурпурни тъкани, занаятчийски изделия, зърно и миро.

С развитието на търговията в тези страни все повече се засилва имущественото и социалното разслояване. В Сирия и Финикия, вътре в общината действат формите на древно общинно ползване на земята, което се признава от царската власт. Работите на общината се решават от специални общинни старейшини - хазану, които разпределят данъците и повинностите между общинниците. Царят се считал за върховенразпределител на целия поземлен фонд. На него лично принадлежи голямото царско стопанство, в което работят голям брой земеделци и занаятчии, които получават редовно снабдяване от царските складове. Част от земите си царят дава при определени условия за временно ползване, както на знатни хора от аристокрацията, така и на прости хора, на обикновени занаятчии и др. В редица документи се потвърждава възникването на робството във финикийските градове. Като пример може да се посочи дълговото робство, което неизбежно води до обикновено робство. Това става в случаи, когата някакъв дълг не е изплатен, а самият заложник или негови роднини, които изълняват "функцията на залог", се превръщат в роби, което води до все по-широко развитие на робовладелските отношения.

В Палестина номадските племена живеят в условията на родов строй. Родът тук съществува самостоятелно, преселва се и воюва като неразделима обществена единица. Земята се владее общо от целия род. Работите на рода се обсъждат на съвет на всички членове на рода, които се считат равни помежду си. Начело на рода е странейшина, който се избира от всички членове на рода. Тук е характерно патриалхалното семейство, на което са присъщи многоженството, правото на първородство и левиратът. Бащата се ползва с всички права на робовладелец по отношение на децата си. Той може да убие детето си, дори дядото може да убие своя внук. На най-големия син се осигурява най-голям дял от наследството и чрез това - привилигировано положение в семейството. Робството в Палестина, подобно на Сирия и Финикия, възниква по същите причини. Неплатежноспособните длъжници обикновено биват превръщани в роби. Крадците също. Развитието на производителните сили в земеделието и занаятите изисква увеличаване на количеството работна ръка. Тази работна ръка идва от войните, които осезаемо увеличават количеството роби в страната. Широко е разпространена и търговията с роби, което е свързано с широкото развитие на транзитната търговия в древна Палестина. Често в роби се превръщат длъжници измежду разорените свободни общинници, които губят своите участъци земя и биват заробвани за дълг от богатите.

Развитието на морската търговия във Финикия води до широкото развитие на нейната колонизация. Финикийците основават редица колонии по целия басейн на Средиземно море. Още в ХVІ в.пр.н.ер. финикийската колонизация обхваща не само остров Кипър и част от южното крайбрежие на Мала Азия, но и целия район на Егейско море. Финикийците избират за търговията си райони, в които се кръстосват важни търговски и военни пътища, райони с естествени богатства и добре защитени от природата. След Кипър те се насочват към Родас, към отделни острови в Егейско море, към богатия на злато остров Тасос, Самотраки и др. места. Финикийците колонизират бреговете на Северна Африка и строят тук редица търговски фактори и градове, сред които особено изпъква Картаген, съществувал може би още през първата половина на І хилядолете пр.н.ер.В своята колониална политика, финикийците достигат и до източните страни. Основават редица колонии в Месопотамия, Египет и на други места.

В края на ІІІ - началото на ІІ хилядолетие пр.н.ер. в Сирия и Палестина възникват няколко малки държави, чиито центрове са големи търговски градове. Тези градове развиват активна търговия . Между тях най-известни са главния град на царството Угарит и Бибъл, разположени на морския бряг. Угарит търгува с островите в Егейско море, с Кипър, Крит и Родос, а така също и с Египет. Бибъл, един от най-древните градове на Финикия, също води голяма търговия, особено с Египет. Разкъсвана от междуособна борба, Сирия често става плячка на чужди завоеватели. В средата на ІІ хилядолетие пр.н.ер. Египет завоюва Сирия чак до Ефрат. Египетските фараони от ХVІІІ династия подчиняват под своя власт сирийските градове, облагат ги с тежък данък, експлоатират естествените богатства на страната. В много градове египтяните остават властта в ръцете на местните князе, но за укрепване на своето влияние възпитават техните наследници в Египет в дух на преданост към Египет и към египетския фараон, като по такъв начин подгатвят бъдещи верни слуги. Управниците на сирийските градове признават могъществото на египетските фараони. Сирийските князе са длъжни да плащат на фараона ежегоден данък в продукти, напитки, стада овце, мед, масло и пр. Освен това те са длъжни да съпровождат и охраняват египетските търговски кервани. Длъжни са да информират египетското правителство за всичко, което става в Сирия. Самото управление става с помощтта на чиновници, които получават данъка от сирийските князе, управляват царските имения и складове, и периодически обикалят из страната и решават спорове между князете. Опорни точки на египетското господство са крепостите, в които се настаняват египетските гарнизони, а така също и египетските храмове, центрове на разпространение на културното влияние на Егепет в Сирия.

В ХІV в. пр.н.ер. Египет вече не е в състояние да запази господстващото си положение в Сирия. Египтяните биват заменени с хетите. Те колонизират северна Сирия и я подчиняват на влиянието си, което постепеннно става по-силно. През ХІІІ-ХІІ в.пр.н.ер. има силно проникване на егейски племена и на егейско търговско и културно влияние в Сирия и Финикия.

Упоритата и продължителна борба в края на ІІ хилядолетие пр.н.ер. отслабва Египет и хетската държава. Това създава благоприятна обстановка за образуване в Сирия и Финикия на самостоятелни държави, които достигат своя разцвет в Х-ІХ в. пр.н.ер. Наред с Бибъл се издигат два големи търговски града - Сидон и Тир. В Сидон се намира общофиникийското светилище - храмът на Астарта, чийто култ е особено широко разпространен във Финикия. Значението на града е толкова голямо, че израилтяните и древните гърци наричат всички финикийци сидонци, а царят който управлява - "цар на сидонците". По същият начин Тир постепеннно израства в голям и богат търговски град. Като по времето на цар Хирам (969-936 г.пр.н.ер.) се превръща във важен Търговски и политически център.

Тирско-Сидонското царство, което стига до разцвет в ІХ в.пр.н.ер. , не съществува дълго, тъй като намира страшен враг в лицето на укрепналата асирийска военна държава. Двата най-големи града на Финикия, оказват продължителна съпротива на асирийските царе, които се опитват да завладеят финикийското крайбрежие. Едва Асархадон (VІІ в.пр.н.ер.) успява да разгроми окончателно тези могъщи финикийски градове и да присъедини Финикия към асирийското царство.

През ІІІ хилядолетие пр.н.ер. Палестина и съседните й области представляват едно културно-историческо цяло, макар че тук няма една голяма и повече или по-малко трайна държава. Цялата тази територия, още преди бронзовия век е населявана от хананеите, които създават тук своеобразна култура, намираща се под влиянието на Шумер, Вавилон, Египет и отчасти на егейските народи. Още през ІІІ хилядолетие пр.н.ер. египтяните организират походи в Палестина и в края на краищата фараоните от ХVІІІ династия завоюват цялата страна. Още през ХІV в. пр.н.ер. египтяните започват да наричат тази страна па-Канан, което съответства на по-късното название Ханаан. Ханаанската култура достига своя разцвет през ХVІІІв.пр.н.ер., когато политическото влияние на Египет в Палестина и Сирия отслабва и когато търговските градове на Ханаан получават възможност да се развиват повече или по-малко самостоятелно. Упадък в културата се констатира през ХІІІ в. пр.н.ер., което се обяснява от една страна с египетското завоевание, а от друга - с нашествията на чужди племена, главно морски народи, които заемат част от морското крайбрежие, а така също и семитски племена, особено арамеи, които приближават към Ханаан от Изток.

От средата на ІІ хилядолетие пр.н.ер. в Палестина се появяват племената хабири (прадеди на древноеврейските племена). Местните ханаански племена оказват упорита съпротива на нахлулите племена от израилтяни и юдеи. Особено продължително и ожесточено им се противопоставят филистимците, които заемат южната част на палестинското крайбрежие.

През ХІ-Х в.пр.н.ер. отслабването на Египет спомага за образуването на отделни независими държави в Палестина. Малката територия и сравнително немногобройното население обаче са причина за недостатъчната база за образуването тук на голяма държава. За укрепването на тези малки държави особено много спомага развитието на външната търговия. Палестина се намира на кръстопътя между Египет, Сирия, Месопотамия и Арабия, мястото където се пресичат важните търговско керванни пътища.

В процеса на борба между отделните племена се образуват племенни съюзи. Начело на които застават най-богатите и могъщи племенни вождове. Те съсредоточават в своите ръце функциите на военоначалник, съдия и жрец, и обединяват под своя власт отделните области на Палестина.

Най-силната държава в Палестина през ХІ в. пр.н.ер. е израелското царство, основано според преданията от Саул, където все още се запазват следи от стари племенни отношения. Той се опитва да обедини под своя власт целия Израел и да разпростре влиянието си върху съседните страни. Енергичната му военна дейност води до образуването на доста значителна израелска държава начело с цар, чиято власт и авторитет се заздравяват и освещават от религията и жречеството. Запазвайки древните жречески задължения на племенен вожд, Саул участва и в изпълняването на най-важните религиозни обреди. Неговата обединителна дейност се продължава от Давид (началото на Х в.пр.н.ер.), който в библейските предания е изобразен като народен герой. Той се настанява в южната част на Палестина и още докато Саул е жив, образува там самостоятелно юдейско царство с център в Хеброн. След смъртта на Саул, Давид води седемгодишна битка с неговия наследник Ишваал, която завършва с победа на Давид. В резултат на тази победа Давид обединява под своя власт Юдея и Израел. Той води и упорита битка с филистимците, като успява да ги прогони от израелската страна. След това завоюва древния ханаански град Ерусалим, който намирайки се в центъра на кръстопътя на търговските пътища, пречи на заздравяването на връзките между Юдея и Израел. Давид прави града столица на обединената държава и го обявява за главен религиозен център на страната. За да укрепи религиозното единство на страната той връща от филистимската страна заграбения по-рано от филистимците свещения символ на древноеврейската религия - "ковчега на завета" и присъединява към държавния култ към бог Яхве и култа към древните ханаански светини, свещените извори и скали.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Сирия, Финикия и Палестина 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.