Сливенско-Котелския край през Възраждането – занаяти, манифактури, търговия


Категория на документа: История



Хаджи Драган Николов доставя стока в своя дюкян в Жеравна, а Стефан Николов и Руско Захариев имат задължението да я продават. Печалбата се дели в следните съотношения: 7 за хаджи Драган и 7 за другите двама. През месец април 1859 година хаджи Драган, Васил, Димитър и Божил се сдружават, за да търгуват с пчели. По силата на сключеното на 16 април с. г. споразумение първите трима се задължават да дават на . . бате Божила пари за фчели...
Но безспорно най-дейно и с най-продължителен живот е търговското дружество, което хаджи Драган създава съвместно със своите двама сина - Никола и Тодор, впоследствие преминало изцяло в собственост на синовете му. Началото на това дружество датира от 10 февруари 1860 година, когато хаджи Драган прави синовете си съдружници в дюкяна. Печалбата от "алъш - вериша" условно се поделя - половината за бащата и половината за Никола и Тодор. От "външните пазари" търговското дружество на хаджи Драган и неговите синове закупува разнообразна стока, която то, чрез своя дюкян в Жеравна, продава в Жеравна и в съседните селища. Именно поради разнообразието на продаваните в този дюкян стоки, той може да бъде окачествен като един от най-големите в района по онова време. В него или чрез него се продават: платове (атлас, дженфес, домикатон, хасе, американ, басма, коприна, кадифе, аби, ямурлуци), гайтани, копчета, конци, прежда, ширити, готови дрехи (престилки, ризи, ръченици, шапки, чорапи и пр.), различни предмети за домашния бит (кибрит, свещници, свещи, чинии, паници, ножове, лъжици и вилици, лопати, пирони, тамян, стипца и много други), женски украшения (огърлици, мъниста, златни пръстени, по-прости пръстенчета, гривни, кехлибар), европейски стоки, някои от които са свързани с новата мода "алафранга" ("ризи френски", "кърпи червени франсужки", "сукну саксоние", "димикато саксоника", "игли инглишки", "гребени немски" и др.), хранителни стоки и подправки (вино, ракия, захар, ориз, зехтин, риба, черен пипер, червен пипер, "ахтопот", "червен хайвер", маслини, стафиди, кафе, бахар). Особено място в търговията на Хаджидраганови заемат книгите и учебниците, закупувани най- вече от Цариград и от Узунджовския панаир и продавани в Жеравна и в съседните селища. Всъщност, фирмата продава всичките стоки, донесени "от вън" в Жеравна, Котел, Медвен, Градец, Ичера, Катунище, Нейково, като обикновено ги дава на вересия или срещу задължението купувачът да предаде вълнени платове на същата стойност. Жеравненският дюкян се превръща не само в голяма продавница, но и в главен търговски център, в кантора на дружеството. Търговското дружество на хаджи Драган и неговите синове използва най-различни парични единици - едно исинско "огледало" на богатата парична циркулация на българския пазар в годините преди Освобождението. То търгува с турски грошове, турски лири, "франги златни", "бели франги", "руски импири", "карбони руски", "лири ингилишки", "бешлици", "меджидии златни", "рубли", "маджарски желтици", "пола руски желтици". От седемдесетте години на XIX век насетне главна роля в дейността на дружеството започват да играят двамата братя Никола и Тодор, които поемат изцяло счетоводството (воденето на тефтерите), търговската кореспонденция и участват във всички важни дела - т.е. на практика "вземат" работата в свои ръце. Вече се налага фирмата "Братия Хаджидраганови", поставяна върху стоките и официалните документи на дружеството. През осемдесетте години на века това дружество разгръща още по-широка търговска дейност. По запазената кореспонденция може да се съди, че негови активни търговски партньори тогава са фирмата "Хаджи Димитър Димитров & Син" от Галата (Цариград) и Димитър Костичков от Сливен. Дружеството прекратява своето съществуване в средата на деветдесетте години на XIX век. През 1895 година внезапно умира Тодор Хаджидраганов, а наскоро след него умира и бащата - Хаджи Драган Николов. С това фактически се слага край на тяхната търговска фирма. От всичко казано до тук е видно, че дружеството на хаджи Драган и неговите синове, наследено още преди Освобождението от "Братия Хаджидраганови" също трябва да се причисли към списъка на големите търговски дружества, действали в Сливенско - Котленския район през втората половина на XIX век.

За разлика от Сливен, Котел и Жеравна, останалите селища от Сливенско - Котленския балкански район - Градец, Медвен, Ичера, Катунище, Тича, Нейково, Раково през епохата на Възраждането се утвърждават не толкова като търговски центрове, колкото като селища, където търговците - абаджии и техните търговски дружества организират своите разпръснати абаджийски манифактури. Всъщност този извод се наложи след всичко онова, което беше изложено за фирмите на сливенските караабаджии, за котленските и жеравиенските абаджии и абаджийски дружества.

Лихварско - кредитни и акционерни дружества

Откога датира лихварството във Възрожденски Сливен е много трудно да се каже, но почти със сигурност може да се твърди, че първите лихвари в града трябва да се търсят сред първите по-заможни сливенски занаятчии и търговци, които разполагат с допълнителен капитал, за да го дават под лихва. Такива заможни занаятчии и търговци в Сливен има още през XVIII век, но техният брой особено нараства към средата на следващия век.
Ще се насочим към историята на едрите сливенски лихварски дружества, възникнали в града към средата на XIX век. Всъщност, тези дружества се появяват в онзи момент от икономическото развитие на града, когато нарастват нуждите и търсенето на свободни кредити. В отговор на тази потребност, богатите търговци се сдружават и създават в Сливен едри дружества, които си поставят за основна цел лихварството.
Най-ранното, известно ни засега, търговско дружество на сливенци, което наред с търговията, си поставя за цел и лихварството, датира от 1840 година. Неговото начало е скрепено с договор от 1. X. 1840 година, подписан в Сливен от двамата съдружници Димитър Панов и Русчо Миркович. Панов и Миркович се включват в това дружество с по 10 000 гроша, или общо с 20 000 гроша капитал. Дружеството трябва да се занимава основно с търговска дейност, но в клаузите на договора от 1840 година се предвижда възможността то да упражнява при нужда и лихварска дейност - да дава или да взема пари с лихва ("пари с файда").

Първото голямо дружество, което се занимава с лихварство и финансови операции, е създадено в Сливен на 1. 1. 1849 година от девет богати сливенски търговци. Основната цел на това дружество е формулирана в уводната част на неговия учредителен договор, подписан на същата дата. Търговците се сдружават, за да .. утвердим една търгофщена на файхчилък, на полици или на други разни щото видими благоволну синкома помижду си...", т. е. дружеството се създава с цел да се занимава основно с фаисчилък (лихварство), полични или други подобни финансови операции.
В него се включват следните търговци: Стефан Саръиванов - с дялов капитал 4 400 гроша, Русчо Миркович - с 4 400 гроша, Сава Минчов - с 2 200 гроша, Парашкева Бянов - с 2 200 гроша, Васил Попстанчов - с 2 200 гроша. Нойко х. Станчов - с 2 200 гроша, Господин Йоанов - с 1 000 гроша, Илия Станчов - с 1 000 гроша и Ставраки Бянов -с 600 гроша, или общо дружеството започва своята дейност с 20 000 гроша начален капитал. Дружеството работи при изрядна организация, регламентирана от клаузите на неговия договор. Замисълът е то да просъществува десет години, като всяка година по един от съдружниците да бъде натоварван със задължението да бъде касиер на дружеството - да държи касата и да води тефтерите. От своя страна, касиерът е длъжен периодически (на всеки три месеца) да отчита сметките си пред другите, а в края на годината същият трябва да приключи годишната равносметка и да предаде касата на следващия по ред съдружник, който да изпълнява същите функции през следващата година. За да не пада рискът от сделките изцяло и само върху касиера на дружеството, последният е задължен при всеки удобен случай за даване на пари с лихва да се допита до мнението на другите съдружници и всички те да вземат решение, което да се приведе в изпълнение от касиера. Без допитване до мнението на другите той носи сам отговорността и евентуалната загуба трябва да бъде компенсирана от личната му сметка. Клаузите на договора са изключително строги и за другите съдружници - в случай на нужда всеки от тях може да вземе пари от касата, но след това същият се задължава да ги възстанови с горепосочената лихва. Дружеството работи под свое име (фирма). През 1849 - 1850 година то се именува "Сливенско содружие", а от 1851/1852 до 1854 година то се сдобива със собствен печат и с ново име: "Содружието на Миропоможьш степъ". Или - "Содружество на миропомазаната стъпка", което по-свободно тълкувано ще означава - "Дружество на градивното начало". И наистина, документите и наличната до момента литература ясно сочат, че създаденото в Сливен лихварско дружество през 1849 година е първият, не само в града, но и в българските земи през Възраждането, ранен прототип на банково учреждение. Макар и създадено за десет години, дружеството просъществува само пет и се саморазтурва в началото на 1854 година. Ако се съди по "Разделителното писмо" от 1. I. 1854 година съдружниците се разделят по завидно цивилизован начин, като всеки един от тях си получава вложения капитал, заедно с полагащата му се печалба. Следователно причината за разтурването на дружеството не е продиктувана от някакви вътрешни неуредици или конфликти, още повече, че за петте си години съществуване то работи твърде успешно и увеличава своя капитал с повече от четири пъти - от 20 000 гроша на 84 405 гроша. По наше мнение най-вероятно причина за саморазпускането на дружеството се явява започналата Кримска война.

На 1. 09. 1858 година с договор е поставено началото на второто голямо лихварско дружество в Сливен, наречено "Компания лихвена". То просъществува почти 10 години. Целта на дружеството е ясно формулирана:". .. да работим в тойзи град (Сливен) и по други - ако земни нужда като даваме парите си с лихва сущо и да земами". "Компания лихвена" е изградена във формата на събирателно дружество. Прави впечатление нейната перфектна организация на работа, регламентирана чрез договорите й. Устройството на дружеството е явно унаследено от устройството на предишното сливенско лихварско дружество, още повече, че някои от членовете на "Сливенското содружие" са по-късно членове и на "Компания лихвена". Договорите на "Компания лихвена" строго регламентират всички права и задължения на съдружниците, които участват в дружеството, както с капитала си, така и с труда си и работят в него при солидарна и неограничена отговорност. Поради големия размер, до който достига капиталът на дружеството, на 1. IX. 1864 година съдружниците решават да продължат своята дейност с приблизително половината от него (210 хил. гроша), а останалата половина - да си я разпределят. От тази дата нататък започва вторият период в работата на "Компания лихвена", който трае до края (23. 1. 1868 година) и който условно може да се нарече ликвидационен - т. е. период на постепенното ограничаване на дейността на дружеството и на неговото ликвидиране. Причината за разтурването е посочена в Ликвидационния договор ("Издължителното писмо") от 23. 1. 1868 година - поради издадена "висока Царска заповедь", ограничаваща лихвения процент на заемите, при което дружеството не би могло да печели повече.

През 1872 година е направен успешен опит за създаване на акционерно дружество в Сливен. На 1 август в града е основано Българското търговско дружество "Промишление", което трябва да се "управлява oт един особено напечатан устав". В Управителния съвет на дружеството са избрани: Тодор Илиев - председател, Никола Киряков - подпредседател, Александър Янков - касиер, Сидер Д. Попов - помощник - касиер и Димитър Костов - писар. Дружеството пуска в продажба акции на стойност 80 гроша всяка. За една година то продава 339 акции на обща стойност 27 129 гроша, от които реализира печалба 3 542 гроша. Прави впечатление, че след изтичането на първата година Управителният съвет на дружеството е изцяло обновен.
През 1875 година "Промишление" вече се сдобива с устав, който променя някои основни положения в организацията на неговата работа. Една следосвобожденска статистика (от 1895 година) допълва информацията за съдбата на "Промишление" . От тази статистика узнаваме, че дружеството е работило като "спестовно" и се е "занимавало с даване на пари под лихва". До 1878 година то отпуска заеми срещу 20% годишна лихва, а след това - срещу 12% годишна лихва. Дружеството работи пълноценно до 1877 - 1878 година. Поради Руско - турската война то търпи известни финансови щети, но на каква сума възлизат те не е известно. След Освобождението неговият уставен капитал възлиза на 30 600 лева. Настоятелството му продължава да се състои от трима души - председател, касиер и деловодител, като за последните две длъжности се предвижда заплащане - по 300 лева годишно. Важна подробност от запазената статистика е, че "управителите на Дружеството са били търговци". "Промишление" просъществува от 1872 година до 1885 година, а след 1885 година започва неговата ликвидация. Към месец януари 1895 година дружеството е все още в процес на ликвидация.

Появата на сливенските лихварски и акционерни дружества до голяма степен е обусловено от струпването на значителен свободен капитал в града към средата на XIX век. Относно своя произход този капитал е пряко свързан с производствено - търговската дейност в останалите селища от района (Котел, Жеравна, Градец, Медвен, Ичера и т. н.) и по-специално с местното вълнено - текстилно производство и търговия, поради което връзката, макар и косвена, на посочените селища със сливенските дружества на едрия капитал изглежда лесно обяснима. Още повече, че основната част от капитала на тези дружества се насочва обратно за кредитиране на същото производство и на същата търговия в същия този интересуващ ни тук район.

Изложеният емпиричен материал насочва към същността на действалите през епохата на Възраждането нови капиталистически производствено - търговски структури в селищата на Сливенско - Котленския балкански район. Казаното до тук визира главно сливенските караабаджийски търговски дружества, но то до голяма степен се отнася и за останалите фирми, изградени по същото време в други селища на района.

Източник: И. Русев, Фирми и манифактури в Сливенско-Котленския район през Възраждането. Издателство "Фабер" - В. Търново, 1996, 320 стр.

??

??

??

??

стр. 2 от 17

ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - ВАРНА Факултет Управление

Варна 2012г.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Сливенско-Котелския край през Възраждането – занаяти, манифактури, търговия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.