Социалната норма на тялото при социализма: идеалът за женска красота в списание "Жената днес"


Категория на документа: История



Софийски университет "Св. Климент Охридски"
Философски факултет
Библиотечно-информационни науки
Курсова работа
по
История на българската култура
на тема
Социалната норма на тялото при социализма: идеалът за женска красота в сп. Жената днес

Изготвил: Мирослава Здравкова Брайкова
Фак. Номер: 40706, 4ти курс,
редовно обучение

Жената е една от емблемите на социализма. Новият й облик се счита за едно от достиженията на строя. По време на социализма социалният статус на жената се променя и белезите на женствеността й се отнемат. В ранния период жените се насърчават и да се откажат от външните атрибути на традиционна (заклеймявана като буржоазна) женственост като мода и изобщо външност. За малко повече от десетилетие от началото на Социализма статусът на жената, според всички определящи го параметри - социални, професионални, екзистенциални, политически - е силно променен. Партията създава новата жена точно такава, каквато й е необходима и усилено започва да я възхвалява с думи и образи. Сред тези образи - литературни, живописни и екранни, с особена сила се открояват фотографските. Списанието "Жената днес" е типичен пример за идеологически инструмент на Партията, използван за пропаганда сред жените. Анализът на множество текстове и фотографии в списанието сочи, че представени силно идеологизирани, в съответствие с културните стереотипи, възпроизвеждащи традиционните полови роли на пола и семейните отношенията, в крайна сметка жените са подложени на тривиализация. Следователно може да се направи заключението, че именно тези репрезентации потвърждават, че жените, техният живот и техните интереси, не намират адекватно отражение в публицистиката и фотографията; очевидна е и разликата между официален дискурс и действителни проблеми и реалност.

Съдържание:

Красотата (за синоними могат да се използват хубост, прелест или миловидност) е абстрактна характеристика, абстрактна категория, която отразява хармоничното съчетание на отделните черти и елементи в даден обект, така че да се получи усещане за съвършенство, удовлетворение, наслада и удоволствие както за очите, така и за ума.

Идеалът и стремежът за красота при жените са живи откакто свят светува. Представите за красиво лице и тяло са относителни понятия, определяни от летоброенето, социалните или религиозните фактори.

Традиционното общество налага социални стандарти за женственост на всички биологични жени, т. е. на всички женски същества, а в процеса на социализиране се налага вярата, че избраните стандарти за "женственост" са естествени, че те са част от биологическата "женскост".1

Жената през Социализма

Жената е една от емблемите на социализма. Новият й облик е сред осезаемите достижения на строя. За малко повече от десетилетие от началото на Социализма статусът на жената, според всички определящи го параметри - социални, професионални, екзистенциални, политически - е силно променен. Превръщането на вчерашните селянки в днешни комбайнерки, трактористки и звеноводки, на шивачките и тъкачките в строителки, стругарки и кранистки, на домакините в счетоводителки, технолози и инженери - това на пръв поглед безразборно и безсмислено нахлуване на жените в мъжките професии всъщност отговаря на органично-комунистическите пластове в проекта за изграждане на социалистическо общество. Неговата цел е не само сложната таксономия на разнообразните видове жени - пролетарката, интелектуалката, домакинята, актрисата, дамата, селянката, куртизанката, кокетката и т. н. - да бъде редуцирана до семейната жена работничка, но и самата тя да се изравни или по-скоро слее с мъжа в един универсален трудов субект, който постепенно се лишава от своите отличителни полови характеристики.

Жената е превърната в другарка на мъжа, но онтологията на другарството предполага общността на духовни интереси пред ирационалността на влечението; индиректната връзка, оправдана от общото отношение към по-висша цел, пред самодостатъчността на любовната близост; стоенето винаги "до", а не "срещу" в приумиците на еротичната игра. Така от социалистическата жена са снети всички белези на нейната женственост; присъщата й роля на "обект на желание" като възможен женски поведенчески и реализационен модус е заличена изцяло в първото десетилетие след 9 септември. Връзката между женската привлекателност и успеха, между красотата и популярността, се разкъсва и на тези женски атрибути се гледа в най-добрия случай подозрително поради опасното им отношение с желанието, с покварата, с лекия живот и безделието. В този смисъл, въпреки модернистичния си патос, социализмът черпи символни ресурси от традиционната представа за скромността, трудолюбието и почтеността на българската девойка.

Асортиментът от дрехи след войната и без това не е особено богат, но най-вече партийното възмущение от добре облечените буржоазни дами с елегантни прически и маникюр възспира жените от грижата за външността им. Борбеният, аскетичен дух на строителката на социализма е визуално предаден от "напрегнатите, сериозни лица", развлечените дрехи и сплетените на плитки или в строг кок коси, които изразяват пълна неангажираност към еротичните и хедонистични импулси на тялото.

Козметиката е изключена от употреба; за мода въобще не се говори дори в пейоративен план - редките изключения я възприемат като капиталистическа глезотия, форма без съдържание, адекватна на празната същност на своите потребители. Тогава, експанзивно налаганата в дискурсивните описания, в медиите и плакатите, идеална женска образност е тази на тъкачката в синя престилка, на работничката с гащеризон и каска, на бригадирката в безформена дебела рокля и забрадка, на момичета, които "еднакви във ватенките и панталоните" се сливат помежду си и с мъжете.2

От 60-те години нататък до някаква степен намалява посоката на пренебрегване на женствеността - появяват се елементи на мода в единственото женско списание, а после и истинско модно списание. Правят се опити да се съвместят двете противоположни линии - женствената труженичка.3

Ако през буржоазния период списанията са изграждали кокетен, крехък и съблазнителен модел на женствеността, който има за цел да възпитава у жената потребност от взаимопомощ и другарство с мъжа, но не и равноправие с него, то в социалистическата действителност списанията подчертават точно обратното - физическата и психическа сила, асексуалността и работоспособността - качества, които са полезни във връзка с изпълнението на краткосрочните и дългосрочни държавни икономически планове. Особено характерна черта в облика на социалистическата жена е скромността. Скромността се поощрява в рамките на идеологията на колективизма, чиято дисциплина предписва: никой да не се отличава от масата.4

Образът на жената в сп. "Жената днес"

Списанието "Жената днес" е създадено през 1945 г. и е единственото официално женско списание до 1959 г., когато се появява "Лада". То е едно от най-големите списания в България през този период. Издателите идеологически искат да разширят достъпа на различни жени до него, тъй като старите буржоазни списания са се разпространявали предимно сред по-богати софиянки. Това става възможно, защото "Жената днес" е държавно издание, финансира се от държавата, а цената на абонамента му е ниска.5

Макар в действителност да става дума за "домакинска" преса, каквато е такъв род издание, все пак още от самото начало то излиза като "месечно обществено-политическо и културно-художествено списание" на Българският народен женски съюз, по-късно на Комитета на демократичните жени в България. Можем да го определим като своего рода хибриден формат, принадлежащ както към популярната култура и всекидневие, така и натоварен с немаловажни общественополитически функции. Представянето на жените на страниците на списанието обаче задължително трябва да включва и поглед към конкретните периоди - 50-те, 60-те, 70-те и 80-те години, и това как то налага "образа на жената".

През 50-те, тя е семпла, скромна и чиста. Без прическа. Без грим. Има естествено излъчване. Здрава е, и благодарение на това - красива. Има физическа и нравствена сила. Не е сексуална. Не съблазнява. Приласкава. Тя работи наравно с мъжа си. Тя е майка. Отговорна е. Тя е оптимист. Лишена е от съмнения и се интересува единствено от бъдещето. Тя е пример за подражание и за това няма право на грешки. Тя живее открито - не крие нищо от никого. ТЯ е социалистическата жена.

Партията създава новата жена точно такава, каквато й е необходима и усилено започва да я възхвалява с думи и образи. Сред тези образи - литературни, живописни и екранни, с особена сила се открояват фотографските. Фотографиите, представящи жените в различните им превъплъщения, превъзхождат по брой всички останали илюстрации. Десетилетия наред социалистическата иконография поставя щастливите, но с дълг и отговорност, жени на кориците на поредните броеве на списанието "Жената днес". Героичните образи на "жената - строителка на комунизма" са характерни за първите десетилетия от средата на ХХ в., но все пак я представят самостоятелна, социално и икономически независима от мъжете, труженичка.

Страниците изобилстват от портрета на една нова женска идентичност, от положителни примери, образи-образци, в които широко се застъпва идеята за приоритет на обществените пред личните интереси, на дълга пред щастието, на колектива пред индивидуалните виждания и поведение. Обикновено се тръгва от работещите и политически ангажирани жени и се завършва с домакински съвети, готвене, козметични съвети и пр. Темата за загърбила доскорошната изостаналост и предразсъдъци работничка, явяваща се като основен социален субект на социалистическото преобразувание, е свързана с идеята за образите на социалистическия реализъм. На страниците на списанието нашироко се обсъжда международния женски живот, решенията от държавната политика, предначертаващи новите възможности за обществена и политическа изява.

Като обект на културно въздействие, върху който съответната социалистическа публицистика налага своите норми и предписания, жените се стереотипизират. В портретите им се представят утвърдените в публичната сфера, обществото и официалния дискурс, роли. Свързани с официалната идеология тези образи-роли притежават силно изразен функционален характер, съчетаващ хармонично обществените и личните задължения и задачи. Езикът, на който са написани репортажите и информациите, може да бъде определен като ценностно нормиращ, препотвърждаващ общи стереотипни представи. Образите не са отражение на действителността - напротив, те са много повече, имайки за задача да внушават, пропагандират, изработват и създават своята си "визуална митология". В сложните взаимоотношения между власт и публицистика, освен че последната е посредник, тя изпълнява ролята на укрепващ социума митопораждащ фактор. Вижда се стремежът за облагородяване и промяна на социалната реалност, но в крайна сметка не действителният, а визуалният, идеалният образ, образът-заместител се налага за истинен, конструиран по начин да внушава социална активност и оптимизъм.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Социалната норма на тялото при социализма: идеалът за женска красота в списание "Жената днес" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.