Социалната норма на тялото при социализма: идеалът за женска красота в списание "Жената днес"


Категория на документа: История



И в репродукции и фотографии, в статиите и репортажите жените се изобразяват в техните нови роли и професии, отговарящи на изискванията на системата и визуалната култура. Темите, сюжетите, формите, образните мотиви са свързани с централния женски персонаж, а именно - работещата в завода, в ТКЗС- то, в лабораторията, на театралната или оперната сцена, във фермата и много по-рядко в ежедневно-битова обстановка жена. "Жената труженичка, общественичка и майка" е провъзгласена за обществен образец на новата еманципирана жена, съответно налаганите идентификационни модели и ценности на обществото и неговите индивиди се отразяват в рецепцията на тези образи.

През 50-те години в образите се предлага прехода от вчерашните домакини и селянки в машинистки и трактористки, но вече през 60-те години се наблюдава отхвърляне на сексуалните проявления на женствеността, наложени са сериозни рестрикции върху еротиката. Настъпва нова образност, често изцяло лишена от сексуална привлекателност - тази на силните жени: трактористки, химички, бригадирки и др. Накратко, не се гледа положително на връзката между женската сексуалност и привлекателност, което пък подсеща, че въпреки модернизационния патос, социализмът черпи символните си ресурси от традиционната патриархална представа за трудолюбието, почтеността и аксетизма като елементи на обобщената представа на българската жена.6

В редакцията на списанието често се получават писма от читателките с препоръки: в списанието да се печатат повече домакински съвети, повече модели, повече мода. Някои от читателките даже сравняват списанието с бившите женски домакински списания: "Жена и дом", "Модерна домакиня" и др. и искат списанието "Жената днес" да подражава на тези списания, да излиза със същото съдържание. 7

Именно тогава се появява малката, но все пак значима промяна - публикуват се малко повече страници с мода, бродерии и готварство, и се появява рубриката Домакински съвети (която често сменя името си със Съвети към домакинята), занимаваща се с такива съвети, считани за "незначителни" от страна на редакционната колегия и идеологията на списанието, като почистване на петна, печки, обувки, дрехи, съвети за козметични грижи и пр.

Промяната в образа на жената е показана с нагледен пример - след работа момичето захвърля "забрадката" и работния комбинезон и се превръща в млада модерна жена, занимаваща се с дома си, ходеща на мероприятия като кино, театър, ски. Свободното време е мястото на потреблението. А стаята в общежитието, която замества дома, описана като "гнездо", е населена с предмети, задоволяващи нуждите на момичетата: "Наново младата стахановка е в голямата гиздава стая. Стъпила на мекото килимче е като птица в родното гнездо." (ЖД 1955, бр. 2: 4); "Очите на Филка, радостно блеснали, оглеждат стаята. Слънцето огрява кехлибареножълтия паркет, на нощните масички се виждат любими книги. Пъстрото перде, наскоро изгладено, трепти като крила на пеперуда. На масата са подредени тоалетни принадлежности и момински украшения. Огледалото отразява бронзовото лице на Симеонка Кончева."(пак там); "В гардеробите на работничките са натрупани нови рокли. Кожени ботушки топлят краката им"(пак там). Щастие "искри" от новото социалистическо подредено потребителско жилище. Предметите стават изключително важен символ на социалистическия бит. Те се натоварват със свръхзначение - символ на социалистическия бит и щастие. След 1953 г. пространството се "къдри" с потребителски предмети - книги, перденца, електрически уреди. А в цитата се забелязва честата употреба на умалителни форми (килимче, масичка, ботушки), които показват умилението пред предметите. Така социализмът обуржоазява бита и отчасти възвръща стария образ на градската домакиня, но през потреблението. Преминаването между двата образа, не само от гледна точка на дома, а и на промяната във визуалния образ на жената е уловен много добре в снимките, приложени към статията, цитирана по-горе. Момичето със забрадката е облечено неработно, носи червило и сякаш самата тя е преобразена от потреблението в млада кокетка.8

През 70-те и 80-те години независимо от критиката, която е отправена към буржоазните списания, "Жената днес" не е много по-различно списание, като изключим политическите статии. Отделя се голямо внимание на модата - стилна, елегантна, женствена, силно контрастираща с жените на корицата - небрежни, безлични, омъжествени. Жените са съветвани каква пола да изберат съобразно фигурата си, която да подчертава "красивите форми на ханша"; какъв десен е подходящ за слаби и пълни жени; какъв модел пола да изберем за почивка, излет, разходка, работа. Жените са насърчавани да обръщат достатъчно внимание на външния си вид, защото "приветливият и спретнат вид на жената също има значение в семейните отношения". Има съвети за домакинята, много готварски рецепти, разкрасителни процедури за лице и коса, съвети как да сме привлекателни и в кухнята.9

Разликата между действителността и официалния дискурс

С всяка нова система се наблюдава рязка промяна в посланията за българските жени. По време на социализма социалният статус на жената се променя и белезите на женствеността й се отнемат. Веднага след Девети септември вестниците и списанията са буквално залети от образите на бригадирки, стругарки, звеноводки, комбайнерки, тъкачки, жени във военни униформи и т. н., които освен около традиционния шивашки стан, изпълняват своя социалистически дълг до и в доскоро заеманите единствено от мъже трактори, комбайни, стругове и други подобни съоръжения.10

Жената днес" е най-старото българско списание, излизало без прекъсване от октомври 1945 г. до ден-днешен. Списанието става втората печатна медия в държавата по тираж и влияние след вестник "Работническо дело".11 Анализът на множество текстове и фотографии в списанието сочи, че представени силно идеологизирани, в съответствие с културните стереотипи, възпроизвеждащи традиционните полови роли на пола и семейните отношенията, в крайна сметка жените са подложени на тривиализация. Ролята на майка и във всекидневието и частната сфера продължава да е преобладаваща. Портретирайки жените по този начин в и чрез списанието в крайна сметка се подкрепят естествения характер на ролите на пола и половите неравенства. В пропаганден план се мобилизира и възхвалява жената като "строителка на социализма", или "майка-героиня", като "променящо" се социално същество, разпределяща своя живот между обществената и домашната сцена - вкъщи раждаща и отглеждаща деца, активна в обществената сфера и професията. Следователно може да се направи заключението, че именно тези репрезентации потвърждават, че жените, техният живот и техните интереси, не намират адекватно отражение в публицистиката и фотографията; очевидна е и разликата между официален дискурс и действителни проблеми и реалност, особено когато се съпоставят задължителните официални репортажи от първите страници с тези от рубриките "писма на читателките" или "читателките критикуват и предлагат".

Библиография:
* Гаджева, Катерина. Желаното и действителното: за фотографските илюстрации в българските списания (1948-1956). В: Портал за култура, изкуство и общество [28.01.2014]
* Даскалова, Красимира. Женската идентичност: норми, представи, образи в българската култура от XIX - началото на XX век. Женската идентичност: някой съображения на теорeтичките. [27.12.2013]
* Димитрова, Вероника 2009. Жената, здравето, болестта и хигиената в София: към социалното конструиране на тялото на гражданина [20.01.2014]
* Димова, Мила, 2005. "Жената днес" - 60 години суета. [15.01.2014]
* Жената днес/ Болкан Медиа Груп АД. - 1, 1 (1945)- . - София : Болкан Медиа Груп АД, 1945-
* Мухарска, Ралица. Соц-женствености и соц-мъжествености: Герои и симулации. 2011: В Даскалова, Кр., Кметова, Т. (съст.) Пол и преход: 1938 - 1958. София: Център за изследвания и политики за жените
* Павлова, Йоана Разширяване на "частното" пространство в публичното: списанието "Жената днес" през 1954 - 1958 г.: 2011: В Даскалова, Кр., Кметова, Т. (съст.) Пол и преход: 1938 - 1958. София: Център за изследвания и политики за жените
* Попова, Гергана 2011. Преодоляване на пола през първото десетилетие след 9 септември 1944 г. В: Даскалова, Кр., Кметова, Т. (съст.) Пол и преход: 1938 - 1958. София: Център за изследвания и политики за жените. 306-308 стр
* Попова, Кристина, Мирославова.Жените и мъжете в миналото XIX-XX век : Доп. уч. материали за средните у-ща / Кристина Попова, Петър Воденичаров, Снежана Димитрова ; Прев. от англ. Елена Русева, Ели Бояджиева. - Благоевград : ЮЗУ Неофит Рилски, 2002 (Благоевград : Арт Принт). стр. 50- 51
* Стойчкова, Татяна 2009. Жените в социалистическа България - образи и политика. NotaBene, 12.< http://notabene-bg.org/read.php?id=124> [15.01.2014]

1

 Даскалова, Красимира. Женската идентичност: норми, представи, образи в българската култура от XIX - началото на XX век. Женската идентичност: някой съображения на теорeтичките.

2

 Попова, Гергана 2011. Преодоляване на пола през първото десетилетие след 9 септември 1944 г - утопичната кулминация на марксисткия феминизъм. В: Даскалова, Кр., Кметова, Т. (съст.) Пол и преход: 1938 - 1958. София: Център за изследвания и политики за жените. 306-308 стр

3

Мухарска, Ралица. Соц-женствености и соц-мъжествености: Герои и симулации. 2011: В Даскалова, Кр., Кметова, Т. (съст.) Пол и преход: 1938 - 1958. София: Център за изследвания и политики за жените

4

 Гаджева, Катерина. Желаното и действителното: за фотографските илюстрации в българските списания (1948-1956). В: Портал за култура, изкуство и общество [28/01/2014]

5

 Димитрова, Вероника 2009. Жената, здравето, болестта и хигиената в София: към социалното конструиране на тялото на гражданина [20/01/2014]




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Социалната норма на тялото при социализма: идеалът за женска красота в списание "Жената днес" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.