Средновековна България между Рим и Константинопол


Категория на документа: История



Така създадените васално йерархически отношения се превръщат в реална опасност от пълното подчинение на България към Византия. Според тогавашния константинополски патриарх Фотий, християнизирането на един чужд народ е най - сигурното средство за подчинение на византийската политика. Поради това изграждането на собствена държавна църква е втората важна задача в християнизаторската политика на княз Борис. За постигането й той успешно използва противоречията между Рим и Константинопол.

По силата на сключения мир с Византия първоначално княз Борис I се обръща към патриарх Фотий / 858 - 867 / , / 877 - 886 / с молба да му разясни кога и как България може да се сдобие със своя църква. Но вместо ясен отговор той получава обширно послание което е "ръководство за владетеля" , за това какви качества трябва да притежава като християнски владетел, без да спомене нито дума относно статута на бъдещата българска църква. От този основен извор е видно, че Византия не желае да постигне бързо решаване на въпроса за статута на българската църква. Този нейна позиция определя ориентацията на княз Борис за преговори с римската църква по българския църковен въпрос.

На 29 август 866г. в Рим пристига българско пратеничество,в състава на което влизат Борисовият родственик Петър и болярите Йоан и Мартин.В Бертинските анали се споменава, че българските пратеници донасят на папа Николай I оръжието, с което князът победил враговете на кръста, и обемист списък от 115 въпроса написани на гръцки език. В тях Борис търси отговор на всички онези промени, отнасящи се до християнизацията на народа - морал , вяра, обреди, организация на църковния живот, християнското законодателство и други. Почти едновременно с пратеничеството до Рим Борис изпраща и друго българско пратеничество до крал Лудвиг Немски с молба да му осигури епископи и свещеници. С това пратеничество той повече като ли желае да постигне подкрепата на немския крал в преговорите с Рим .

С превода на българските въпроси на латински е натоварен Анастасий Библиотекар. Под ръководството на папата опитният канонист и историк съставя "Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите" /106 на брой /. В България те са донесени от специално римско пратеничество, начело с епископите Формоза Портуенски,Донат Остийски и Павел Популонски и са връчени на княз Борис на 13. 11. 866 г. .

"Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите" са ценен извор за вътрешнополитическото състояние на България по времето на покръстването и основните искания на княза към папата. Съдържанието показва, че във въпросите на българския владетел доминират три основни теми:
1. Юридическият статут на българската църква;
2. Позицията на владетеля спрямо своите поданици, които все още почитат езичеството;
3. Как трябва да се отнася спрямо някои изисквания и нововъведения на гръцкото духовенство, които предизвикват недоволството на гръцкото духовенство у новопокръстените българи. Заедно с това княз Борис иска от папата да му бъдат изпратени книга за "християнските закони" , както и проповедници на новата вяра.
В отговорите проличава готовността на Римската църква да се постигне бързото разрешаване на българския църковен въпрос. На основния въпрос, който засяга ръкополагането на главата на българската църква за патриарх, папа Николай I изразява схващането, че "... на първо място вие трябва да имате епископ и когато с увеличение на Божията благодат у вас се разшири християнството и бъдат ръкоположени в отделните църкви, епископи, тогава трябва да изберете един от тях, който трябва да се нарече ако не патриарх, то поне архиепископ"

Пристигането на римската духовна мисия прекратява дейността на византийската, на която князът нарежда да напусне страната. Това според Анастасий Библиотекар означава официално преминаване на България под юрисдикцията на Римската църква. Междувременно дошлата немска мисия през 867г. в българската държава начело с епископа на Пасау Херманарих, изпратена от Людвик, след като заварва римското духовенство, доброволно се оттегля.

Докато епископите Формоза Портуенски и Павел Популонски остават в България,за да продължат своята дейност, епископ Донат Остийски,презвитер Лъв и Дякон Мартин, придружени от българско пратеничество потеглят за Константинопол.На българо-византийската граница те са спрени,пропуснати са само българските пратеници,които са приети от император Михаил III.В нарочно писмо до княза на българите, императорът остро осъжда църковната преориентация на страната и отправя хули по адрес на Римската църква. Старото съперничество между двете църкви се разгаря с нова сила. За малко повече от две години / 866 - 867 / името на България става широко известно на Запад. В Константинопол следят събитията в северната съседка с нарастваща тревога, тъй като една проримска ориентирана България застрашава непосредствено интересите на Константинопол. През лятото на 867 години във византийската столица е свикан поместен събор, на който остро е осъдено поведението на Римската църква. Като виновник папа Николай I бил анатемосан.

Без да губи повече време, княз Борис пристъпва към уреждане на църковния въпрос и моли папа Николай I да ръкоположи за български епископ Формоза Портуенски.За целта през втората половина на 867г. в Рим е изпратена втора българска делегация, водена от кавхан Петър,кана багатурът Сондоке,боилът Георги и ичергубоилът Стазис.Те предали искането на българския княз за архиепископ на България да бъде ръкоположен Формоза Портуенски. За зла участ на Римската църква папата категорично отклонява предложението. По негово нареждане в България са изпратени нови ръководители на мисията - епископите Доменик Тривенски и Гримуалд Полимартийски(свед.Чивидалското евангелие). Тъкмо тогава папа Николай I внезапно умира. Неговият приемник папа Адриан II / 867 - 872 / се оказва още по - несговорчив относно настоятелното искане на княза да се ръкоположи за архиепископ Формоза Портуенски.

През февруари 868 г. епископите Формоза и Павел се завръщат в Рим. Придружаващо ги пратеничество на княза начело с кавхан Петър носи писмо с искания новият папа да ръкоположи за български архиепископ дякон Марин, участник в предишната папска мисия. Папа Адриан II не схваща важността на момента и отклонява и това искане. На Борис е предоставена кандидатура на "някой си" Силвестър -духовник с нисък ранг в йерархията. След тридневен престой в Плиска папският кандидат се завръща в Рим. Това обстоятелство променя политиката спрямо Рим. Междувременно Борис се обръща към Константинопол, откъдето очаква по-голяма готовност да изпълнят българските искания. И вероятно нещата биха взели друг обрат, ако важни събития не отклоняват вниманието на Константинопол в друга посока. На 23.09.867 г. император Михаил III е убит от приближения си Василий който поставя началото на Македонската династия, управлявала Византия до 1057г.. Патриарх Фотий е заместен с противника му Игнатий / 847 - 858 / ; / 867 - 877 /, което предполага и промяна във взаимоотношенията с Римската църква.

Независимо от промените започнатите преговори с Плиска не са прекъснати. Между 867 - 869 г. в българската столица пристигат няколко патриаршески пратеничества, които не оставят скрити от римското духовенство.

При новите управници на империята и църквата, взаимоотношенията между Константинопол и Рим се подобряват. Папа Адриан II се нуждае от военната помощ на Василий I Македонец срещу зачестилите арабски нашествия в Италия, а Византия очаква подкрепата на папата за укрепването на патриарх Игнатий във втория му мандат. В резултат на постигнатите договорености между двете църкви в Константинопол е свикан голям църковен събор, който Константинополската смята за Осми вселенски събор/5.10.869/, докато Православната го определя като поместен. Освен осъждането на Фотий и някои належащи важни църковни въпроси светите отци вземат становище и по българския църковен въпрос, което говори за важността, която му се придава от целокупната християнска общност. На този събор присъстват представители на Антиохийската, Александрийската, Йерусалимската, Константинополската и Римската църква.

След приключването на редовните заседания на 28.02.870 г. в Константинопол пристигат пратеници на българския княз, водени от кавхан Петър и ичергу-боилът Стазис. На 4 март 870г. император Василий I закрива събора с прием на официалните гости в императорския дворец. Поканен е и току що завърналият се от Рим кавхан Петър. След като поздравява пратениците на големите църкви и на първо място Римската, кавханът пита кому трябва да бъде подчинена българската църква. Въпросът изненадва папските легати, които не са подготвени да разискват един вече решен въпрос. Изглежда, преди това е имало договореност с императора и патриарха, защото българските пратеници веднага били запитани от отците какво духовенство заварили по тези земи, когато ги завоювали от гърците. Отговорът е - гръцко. Тогава отците постановяват, че право да попечителства българската църква има Константинополската църква майка, която и преди това упражнява юрисдикция върху тези земи.Между римските пратеници и заместниците на източните патриарси се завързва горещ спор:докато едните упорито твърдят,че наличието на византийско духовенство в България и фактът,че папите са имали попечителство над Илирик от най-стари времена определят принадлежността на страната към Римската църква,другите упорито успорвали правото и на църковна юрисдикция над тези земи. Протестите на папските легати не са уважени. С одобрението на княза и отците от събора Българската църква се обявява за архиепископия, чийто предстоятел в бъдеще трябвало да се избира от клира със съгласието на владетеля.

Наскоро след това в Плиска пристига ръкоположеният от Константинополския патриарх Игнатий архиепископ Йосиф (другаде наречен Стефан ). С въдворяването му в България са създадени седем епархии : Доростолска, Плъвдивска, Средечка, Охридска, Брегалнишка, Моравска и Провадийска ( Овечка ). Същевременно започва строеж на храмове и манастири по цялата българска земя. Зависимостта на Българската архиепископия се свежда до това, че светото миро се доставя от Константинопол, тъй като архиепископът на дъщерната Българска църква по канон няма това право.

Подготовката на българския клир, който да замени гръцкия, е въпрос на време. Освен това княз Борис има право да утвърждава избора на църковния глава, което го поставя в известна зависимост от него. Това в практиката на Западната църква не е прието. Там назначенията стават само с благословията на Римския първосвещеник. /папоцезаризъм /

Папа Адриан II реагира остро спрямо преориентацията на българския владетел. В продължение на 10 години папата и неговите приемници правят отчаяни опити да възвърнат влиянието си в България и да принудят княз Борис да отхвърли юрисдикцията на Константинопол. Но изборът е направен в полза на православната ориентация и той е окончателен.

Преминаването на Българската църква под юрисдикцията на Константинолската патриаршия не престава да безпокои папата. Когато през 871 г. император Василий I Македонец иска от папата снизхождение спрямо ръкоположените от патриарх Фотий византийски свещеници, той се възползва от случая, за да изрази още веднъж протеста си срещу решението на Константинополския събор от 870 г.. В писмо до патриарх Игнатий папата настоява византийското духовенство да се изтегли от България и да обяви ръкоположения архиепископ за отстранен. Малко по - късно папа Адриан II умира.

Новият папа Йоан VIII / 872 - 882 / упражнява още по - силен натиск за възвръщане на римската мисия в България. Визирайки положението на Римския църковен диоцез преди 731 г. когато земите на бившата Римска провинция Илирик са в подчинение на папата, Йоан VIII заявява в писмото до княза, че по старите канони и традиции България принадлежи на Римската църква. И когато историческите аргументи не дават резултат, папата се обръща през 874 г. с ново писмо. В него още по настойчиво и със заплаха и се опитва да накара княз Борис да отхвърли решението на Константинополския събор. Започналите нападения на африканските араби върху централна Италия принуждават папата да поиска помощ от Византия.

B стремежа си да придобие на всяка цена Българския църковен диоцез папа Йоан VIII решава да се откаже от водената до сега непримирима политика спрямо патриарх Фотий и да потърси отново сближение с Константинополската църква.В края на 879г и началото на 880г. в Константинопил се свиква нов вселенски събор, на който присъстват и представители на българската архиепископия.Взето е важно решение,което има голямо значение за независимостта на българскта архиепископия.Влизащите в нейния състав епископи не трябвало да фигурират в епархийските списъци на Костантинополската патриаршия.По същество решенията на Фотиевия вселенски църковен събор облагодетелства Константинополската патриаршия и българската архиепископия.Това е последното поражение на Римската църква във връзка с българския църковен въпрос..Междувременно след смъртта на патриарх Игнатий на 23.10.877г. отново бил избран патриарх Фотий - ожесточен противник на папския престол за ролята и мястото на българската църква като основна държавна институция, като организатор и създател на духовния живот на българите. За да изпълни тази трета основна насока в християнизаторската си политика през 80-те години на IX век, княз Борис насочва усилията си към постепенната промяна на византийското духовенство с български свещенослужители и въвеждане на славянското богослужение в българската църква. За целта той изпраща в Константинопол група български младежи за обучение и подготовка към духовни звания. Сред тях е и третият Борисов син - Симеон, който трябва да се подготви за висока църковна кариера. Но най- съществена роля за укрепването и национализацията на българската църква изиграва делото на Константин - Кирил Философ и Методий свързан със създаването и разпространението на славянската писменост и книжнина.

Преминаването на Българската църква под юрисдикцията на Константинолската патриаршия не престава да безпокои папата. Когато през 871 г. император Василий I Македонец иска от папата снизхождение спрямо ръкоположените от патриарх Фотий византийски свещеници, той се възползва от случая, за да изрази още веднъж протеста си срещу решението на Константинополския събор от 870 г.. В писмо до патриарх Игнатий папата настоява византийското духовенство да се изтегли от България и да обяви ръкоположения архиепископ за отстранен. Малко по - късно папа Адриан II умира.

Новият папа Йоан VIII / 872 - 882 / упражнява още по - силен натиск за възвръщане на римската мисия в България. Визирайки положението на Римския църковен диоцез преди 731 г. когато земите на бившата Римска провинция Илирик са в подчинение на папата, Йоан VIII заявява в писмото до княза, че по старите канони и традиции България принадлежи на Римската църква. И когато историческите аргументи не дават резултат, папата се обръща през 874 г. с ново писмо. В него още по настойчиво и със заплаха и се опитва да накара княз Борис да отхвърли решението на Константинополския събор. Започналите нападения на африканските араби върху централна Италия принуждават папата да поиска помощ от Византия.

B стремежа си да придобие на всяка цена Българския църковен диоцез папа Йоан VIII решава да се откаже от водената до сега непримирима политика спрямо патриарх Фотий и да потърси отново сближение с Константинополската църква.В края на 879г и началото на 880г. в Константинопил се свиква нов вселенски събор, на който присъстват и представители на българската архиепископия.Взето е важно решение,което има голямо значение за независимостта на българскта архиепископия.Влизащите в нейния състав епископи не трябвало да фигурират в епархийските списъци на Костантинополската патриаршия.По същество решенията на Фотиевия вселенски църковен събор облагодетелства Константинополската патриаршия и българската архиепископия.Това е последното поражение на Римската църква във връзка с българския църковен въпрос..Междувременно след смъртта на патриарх Игнатий на 23.10.877г. отново бил избран патриарх Фотий - ожесточен противник на папския престол за ролята и мястото на българската църква като основна държавна институция, като организатор и създател на духовния живот на българите. За да изпълни тази трета основна насока в християнизаторската си политика през 80-те години на IX век, княз Борис насочва усилията си към постепенната промяна на византийското духовенство с български свещенослужители и въвеждане на славянското богослужение в българската църква. За целта той изпраща в Константинопол група български младежи за обучение и подготовка към духовни звания. Сред тях е и третият Борисов син - Симеон, който трябва да се подготви за висока църковна кариера. Но най- съществена роля за укрепването и национализацията на българската църква изиграва делото на Константин - Кирил Философ и Методий свързан със създаването и разпространението на славянската писменост и книжнина.

Изнамирането, приложението и разпространението на славянската писменост и книжнина от Константин Кирил Философ и Методий се явява и част от политиката на византийската империя в борбата с католическия Запад за надмощие в християнския свят. За разлика от западната църква, която строго се придържа към спазването на три езичната догма, според която християнството трябва да се извършва само на трите свещени езика : гръцки, еврейски и латински, византийската църква не приема официално триезичието, поради многонационалния характер на империята. Израз на тази политика са осъществени вече преводи на Свещеното писание на гръцки , на арменски, коптски, готски, арабски и т.н. Разпространението на нейната богата писмена християнска култура сред новопокръстените народи е един от сигурните пътища за разширяване и утвърждаване на византийското политическо влияние. Като представители на високата византийска образованост двамата братя получават задачата да създадат славянската азбука и книжнина с оглед на нуждите и интересите на византийската политика в борбата с Рим и Немското кралство за надмощие над славянския свят. Изборът върху тях от страна на императорския двор се определя от следните важни обстоятелства - те са родени в Солун, кадето живее многолюдното славяноезично население, от което произхожда и тяхната майка, поради което двамата братя познават особеностите на говоримия славянски свят : Кирил и Методий са добре познати в императорския двор. По- големият Методий / роден през 815 г. / изпълнява важната длъжност архонт / управител/, свързано с областното византийско управление.По - малкият от братята - Константин / роден 826 г. / получава образованието си в прочутата Магнурска школа в Константинопол и става известен с блестящите си изяви в богословските диспути с представителите на иконоборството с участието си в мисията си при сарацините през 855 г. заедно с Фотий - бъдещият константинополски патриарх. През 860 г. Кирил и Методий са изпратени от император Михаил III с важна църковна и дипломатическа мисия при хазарите. По време на престоя си в Херсон, те намират в морето мощите на Св. Климент Римски загинал мъченически през 101 г.. Много "вероятно" по това време на Константин Кирил и Методий да е възложено съставянето на славянската азбука, която да се използва като средство за приобщаване на славяните към византийската кауза.

Двамата братя работят по съставянето на славянската азбука и превода на свещените книги от гръцки на славянски в периода 855 - 862 г. в манастира "Св. Полихрон" в планината Олимп в Мала Азия. Там те изнамерват първата славянска графична система - глаголица. В основата на Кирило - Методиевия славянски книжовен език е заложен диалектът на солунските славяни, които по тип е източнобългарски. Според първоначалния замисъл Кирил и Методий и техните ученици се подготвят за просветителска дейност сред славянското балконско население, но след настъпилите промени на разположението на политическите сили в Европейския съюз, когато през 862 г. възниква коалиция между България и Немското кралство срещу Великоморавия, византийската дипломация променя насоката на тяхната учителска дейност. През 863г. Константин - Кирил Философ и Методий са изпратени във Великоморавия по силата на сключения през 862 г. военен съюз между двете страни и в отговор на молбата на великоморавския княз Ростислав, Византия да изпрати свои проповедници, които да разпространяват християнството на славянския език. В периода от 863 г. до 869 г. двамата братя заедно с учениците си създават Моравската школа и извършват активна просветителска и учителска дейност сред дунавските славяни, изграждайки училища и обучавайки славянските свещеници и учители. На диспута във Венеция през 867 г. те защитават успешно правото на славянския език да съществува като богослужебен език наравно с гръцки, еврейски и латински. Израз на големия успех и признаване на тяхното дело от страна на папството става тържественото им посрещане в Рим от папа Адриан II, освещаването на славянските книги в църквата "Св. Мария Фатан" и прозвучаването на славянската литература в някои от църквите в свещения град. Изострянето на противоречията между Рим и Константинопол в периода 867 - 885 г. дават своето неблагоприятно отражение върху по - нататъшното развитие на дейността на двамата братя във Великоморавия и Панония. Тези две славянски държави стават основен център на Методиевото просветено и книжовно дело след смъртта на Константин - Кирил Философ на 14 февруари 869 г.,погребан в църквата "Сан Клементе". Като славянски архиепископ / 870 - 855 / на споменатите славянски държави той разгръща активна учителска работа въпреки жестоките гонения, на които е подложен от страната на немското духовенство.Архиепископ Методий е заточен в манастира"Елванген" и през 873г.е принуден да се откаже от византийския обряд.С помощта на своите ученици Методий разпространява успешно славянското богослужение, обучение и книжнина сред панонските славяни до смъртта си през 885 г. / 6 април /. С тази втора голяма загуба славянската мисия във Великоморавия е обречена на унищожение и провал поради последвалата жестока разправа на немското духовенство с неговите ученици. Откритата антиславянска политика, провеждана от княз Светополк - тогавашния великоморавски владетел, е също един неин основен разрушителен фактор.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Средновековна България между Рим и Константинопол 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.