Старобългарската култура в периода IX – XI в.


Категория на документа: История


11. Старобългарската култура в периода ІХ - ХІ в. Преслав - аулът, резиденцията, столицата. Крепостни съоръжения и градоустройство. Дворцовият център в Преслав. Християнска храмова архитектура - базилики, кръстокуполни и триконхални храмове.

*Началото на строителството в Преслав.

Важен укрепен център с голямо бъдеще съществувал вече и се изграждал по-нагоре по течението на реката в полите на балканските предгория. Това бил Преслав. Дълго време се смяташе, че данните от Чаталарския надпис се отнасят до Преслав и неговото основаване се отнасяше към 821 г. Сега, когато надписът се свързва без съмнение с Омуртаговия аул при с. Цар Крум, а в преславските развалини се намериха вече сигурни останки от аул преди Симеон, остава отново открит въпросът за периодизацията и хронологията на живота в този център, превърнат в 893 г. в столица на българската държава.
На няколко места в Стария град, такъв какъвто го познаваме от Симеоново време насетне, са открити останки и следи от живот от по-ранно време. Преди всичко следва да се изтъкне, че и тук, както в аула при с. Цар Крум, съществуват сигурни останки от живот преди образуването на българската държава. Късната античност и ранното средновековие са ни оставили много ясни следи и хубави паметници, които разкриват картина на интензивен живот от края на римското величие и началото на византийското средновековие. Всички тези паметници се намират вън от укрепената територия на средновековния град.
Няколко находища по десния бряг на р. Тича, точно срещу Симеоновия град, разкриват последните етапи на античната и ранновизантийската култура преди настаняването на славяните тук. В местността Аргатово е съществувало селище, което по оскъдните останки, дошли до нас, се отнася към III-IV в. животът в него е имал земеделски характер, защото единствената по-значителна находка в него е серия железни земеделски сечива. Другите материали, главно керамика, имат типично римски характер, което издава дълбоката романизация на местната тра-кииска култура на това място в навечерието на загиването на античния свят.

Историята на дворцовия комплекс в Преслав е изучена напълно и във всичките му части. Той се състои от две големи сгради, съединени помежду им с по-малка междинна постройка. Но основи от по-стара сграда са открити отчасти под дворната настилка в източната част на дворцовия квартал, отчасти под източната дворцова сграда. А в историята на западната сграда бяха установени ранни фази, които датират най-малко от първата половина на IX в., ако не и от по-рано.
Може да се смята за вероятно в най-ранната епоха дворецът да е представлявал една единствена сграда навярно с двояко предназначение - приемна и жилищна. В долния си етаж, или приземието, сградата е имала голяма правоъгълна зала, ориентирана север-юг. На тясната си южна страна залата е имала широка апсида. По оста на залата от север на юг е минавала редица от дебели дървени стълбове, които са поддържали вероятно дървения под на етажа. Някъде в северния край на залата е имало стълба, също дървена. Но в този си вид сградата не е съществувала дълго. Наложило се е да се преустрои апсидата. Новата апсида е вече по-малка по обем, а залата пред нея останала в същия вид. Не са ясни напълно причините за това преустройство. Има известни данни, които позволяват да се предполага, че неустой-чивостта на зидарията е довела до улягане и събаряне на апсидата, въпреки че основите ѝ са били положени върху стъпка от дълбоко набити колове. Прави впечатление, че независимо от укрепването на стъпката основите на сградата са положени много плитко в терена - само 0,40 м, и конструкцията е била неустойчива. Стените са градени от плътна зидария с дялани варовикови блокове на здрав бял хоросан. Такъв тежък градеж е трябвало да стъпва много по-дълбоко в земята. Може да се предполага, че строежът на тази постройка бил не след дълго време последван от земен трус, който довел до първото преустройство в апсидната част. Подобни причини, много по-ясно изразени по оставените от тях следи, са довели до цялостно преустройство на дворцовата сграда в по-късно време и на тях ние ще се спрем по-нататък.

Така на мястото, където княз Симеон наредил да се издигне новата столица на България след народния събор в 893 г., когато княз Борис го провъзгласява за владетел, още в първата половина на века е съществувал укрепен дворец - аул.
Строежите в Преслав, които можем ориентировъчно и най-общо да датираме в епохата на Симеон, се намират върху високата надречна тераса на Вътрешния град. Това са останките от една крепостна стена и сгради от дворцовия квартал. Крепостната стена е изследвана частично. Нейното трасе минава успоредно на вътрешната крепостна стена вътре в територията на Вътрешния град. Била е строена от варовикови дялани блокове върху хоросанова подложка. Известна е част от източната стена, цялата дължина на южната и голяма част от западната. В югоизточния и югозападния ъгъл на така очертаната крепост са били издигнати плътни бастиони, изви-шаващи се като цилиндрични кули. Западната стена прави една чупка към запад, за да обхване първоначалната дворцова сграда. В южния ѝ край от вътрешната страна към крепостния зид е долепена сградата на малка баня, изградена от камък и тухла и планирана съгласно принципите на баните в Плиска и Омуртаговия аул при с. Цар Крум. Банята е имала вана за гореща вода и подподово отопление в горещото отделение, изградено не с тухлени колонки, а с големи тежки глинени тръби, на които е лягал тухленият под. Преславската баня представя един важен вариант на типа на баните от тази епоха в българските центрове. Към банята водят два водопровода, от които единият е запазен с вградените в самата зидария на крепостната стена глинени тръби. Следователно, когато изграждали крепостната стена, вече имали пред вид на това място да построят баня.

Резиденцията на военния комендант на крепостта по своята внушителност като сграда и по своето устройство показва, че военачалникът на този гарнизон е заемал много висша военноадминистративна длъжност в йерархията на държавата. Това е могъл да бъде наистина Ичиргу боилът (вътрешният боил). В своята най-обща концепция сградата на двореца възпроизвежда идеята на Големия дворец или тронната палата в Плиска. Тук също виждаме зала с апсида в единия край, но осъществена в много по-елементарен вид, с много по-прости средства. Това обстоятелство може да бъде указание за по-ранната дата на тази сграда в сравнение с Големия дворец в Плиска. Следователно, съпоставяйки паметниците на дворцовия център в Преслав с тези в Плиска от чисто художествено-архитектурна гледна точка, не може да не се признае, че еволюцията на типа на дворцовата зала идва от преславската сграда към плисковския дворец. И ако изграждането на тронната палата в Плиска може да се отнесе към епохата на Омуртаг, сиреч след средата на второто десетилетие на IX в., то с право можем да запитаме: преславската зала не е ли издигната заедно с целия аул в управлението на хан Крум и дори по-рано? Чисто археологически аргумент, на който не е място да се спираме тук и с който разполагаме от разкопките на тази сграда, ни дава основание да поставяме този въпрос. Разрешаването му в предложения смисъл, разбира се, не е най-важно при общата оценка на строителната дейност в средището на българската държава през VIII-IX в. По-важно е да се отбележи, че съществуват както археологически, така и художествено-исторически и историко-архитектурни основания да виждаме в строителната дейност през първата половина на IX в. продължение и развитие на една програма, чието изпълнение има по-дълга и по-стара история.
*Велики Преслав - втора българска столица.

След краткото царуване на Владимир животът в България отново навлязъл в руслото, поставено от събитията при Бориса. Това се отразило особено в областта на културата. Младият княз Симеон (893-927 г.) става приемник и продължител не на злополучния си брат, а на баща си. Неговото най-голямо дело в областта на изкуството и културата е създаването на нова столица. Тази столица, нейният живот, нейната политическа и културна роля бележат нова епоха в историята на България.
Още преди 893 г. селището има своя история, от която са останали значителни следи, ако и твърде видоизменени през по-късно време. Старият аул, разположен на една висока тераса над устието на Тича, се превръща в ядро на новия град.

В градското устройство на Преслав живеят традициите на Плиска. Но колко по-различна е втората столица! Разбира се, в най-общите принципи съществува несъмнена аналогия между двете. Територията им е поделена между две концентрични крепостни линии, които очертават Външен и Вътрешен град. Но докато Външният град в Плиска е ограден със землено укрепление, Преслав има каменна крепост и на външното, и на вътрешното укрепление.

Външният град на Плиска заема площ от 23 кв. км, а Външният град на Преслав е едва около 5 кв. км. Това сравнение заедно с разликата в конструкцията на външното укрепление показва значителна еволюция. В Преслав са се загубили нормите на военната демокрация, които ангажират цялото общество. Територията на града е предназначена вече не за голяма ханска орда, а само за владетеля и неговите най-близки хора. Преслав е вече по-скоро само една княжеска резиденция, а не централен онгъл на въоръжения народ. В сравнение с простора на Плиска в него има повече интимност. Той е закътан в предпланинска долина така, че е опрял своя гръб в планинските спусъци и е обърнал лице към североизток, т. е. към стария хански дом Плиска. Неговата външна крепостна стена пълзи покрай левия бряг на Тича, излизаща от пролома на планинската верига, сетне се изкатерва по билото на първия планински рид така, че белите зъбери са се виждали далеч от полетата към север. Откъм север крепостната стена е вървяла почти в права посока по широкия гръб на висок рид, за да се спусне към долината на Тича и да затвори външния крепостен обръч. По план Външният град на Преслав има форма на петоъгълник. В така очертаната територия се гуши Вътрешният град, опрял гръб и страна в полите на високия планински скат. Един град, създаден за резиденция на владетел.

Крепостните стени на града далеч не са обхващали населената площ. На изток, североизток и север вън от външната крепостна стена са се простирали много отделни имения, манастири и черкви. Очевидно те са се създали постепенно с течение на десетилетията около княжеския и царския град, но това показва, че полагайки основите на двата укрепени пояса, строителите на Велики Преслав не са имали пред вид защитата на определено, съществуващо вече или проектирано селище. По китните хълмове и долини на десния бряг на реката израсли строежи върху незаети земи едва когато княжеският град заживял интензивен политически и духовен живот. Но в очертанието на крепостните стени нямало селища в точния смисъл на думата. Широки площи стояли незаселени в епохата на най-голям разцвет и на най-голяма многолюдност на града. Това се отнася особено за т. нар. Външен град. Приема се, че в тази периферия на дворцовия град са се намирали занаятчийските работилници, следователно и занаятчийските поселения.
*Дворцовият комплекс във Велики Преслав.

Особено ярко се проявяват строителите на новата българска столица при изграждането на дворцовия център. В този случай се очертават две тенденции в тяхната дейност - от една страна, вярност към традициите на дворцовата плисковска архитектура, от друга - новаторство в интерпретацията на старите образци.
Строежът и преустройството на дворците в Преслав не са станали изведнъж. По чисто археологически данни може да се заключи, че те са траели дълго време. Част от преустроената стара сграда е живяла известно време самостоятелно, докато бъдат построени другите корпуси. Свързаните с нея водопроводи, които преминават по склона към югоизток, са пресечени от основите на голямата нова тронна сграда, издигната навярно при Симеон. Освен това при изграждането на новата дворцова сграда е била съборена някаква по-малка каменна постройка, останките ѝ са били засипани и покрити с плочника на двора, който се оформил източно от нея.

Голямото дело на княз Симеон в преславските дворци обаче е била новата тронна зала, източно от стария дворец. Като мощен каменен корпус се издигала тя успоредно с преустроената сграда в западния горен край на официалния дворцов квартал. Както старата, така и новата сграда били ориентирани в посока север-юг и челната ѝ фасада - обърната на север.
Новата тронна зала с плана си напомня твърде много плана на големия плисковски дворец. Но заедно с приликите съществуват и отлики, които представят преславския дворец като оригинална архитектурна творба.
Планът на приземието се състои от две отличаващи се една от друга части - северна и южна. Северната част заема около една трета от общата площ на сградата. Тясната северна фасада на двореца е симетрично оформена с пет входа, от които централният представлява широк портал по оста на сградата. От двете му страни има по два тесни отвора. Северната входна част на сградата е била разделена също симетрично на три дяла. Тя е била тържествен вестибюл, през който се влизало право на юг в същинската тронна зала. Както в плисковския Голям дворец, така и тук залата се издигала над приземието, съставено от надлъжни засводени коридори. Но за разлика от плисковския дворец пространството на двата странични коридора е разделено по на четири отделения от къси напречни стени между външните надлъжни стени на сградата и страничните стени на двата надлъжни коридора във вътрешността. Тези къси напречни стени са основи на подобни стени в самата зала, чийто под е стъпвал върху сводовете на надлъжните коридори и страничните им помещения.
Същинската тронна зала над приземието е имала базиликален план, но не в неговия класически вид, познат от многобройните примери на християнски култови сгради в България и вън от нея. Тя е била навярно зала с ширината на двата вътрешни надлъжни коридора на приземието и със странични кулоари, перпендикулярно насочени към нейната надлъжна ос. Размерите на залата позволяват да се предполага, че тя е била засводена във всичките си части. Би могло да се предполага също, че в преддверието е имало няколко стъпала, които са извеждали посетителя нагоре към по-високо ниво зала.
Вътрешното разпределение на сградата е било изразено и във външното вертикално и хоризонтално членение на фасадите. За разлика от двореца в Плиска фасадите на преславската тронна палата са имали богата архитектонична украса, свързана с вътрешното устройство. Приземието е било ясно изразено като висок цокъл, над който е лежал етажът. Освен това вместо монотонни голи плоскости тук фасадите са били разнообразени от издадени много напред лизени в приземието - цокъл. Над цокъла лизените са продължавали като колони, чийто ред е маркирал височината на страничните стени. Колоните са завършвали с капители под масивен корниз, украсен само с тежък дебел торус.

Строителството през Симеоновото царуване достига изключителни размери. С това българската църковна архитектура става съвременна. Тя се изравнява към това време с водещите центрове на византийската архитектура и преди всичко с Цариград. Най-характерният представител на новото в старобългарската архитектура е кръстокуполната черква. През Симеоновата епоха тя става характерната култова сграда, както в стария, така и в новия център на страната.

Старата базиликална църковна сграда обаче не е забравена. В Плиска по времето, когато владетелският дом се е преместил в новата столица, местни майстори копират многократно най-представителната черква в старата столица - Голямата базилика. За нуждите на населението, което обитава селищата в широките пространства на Външния град, се издигат многобройни базилики. В това няма нищо чудно, като се има пред вид, че базиликалната сграда е сравнително проста по устройство и конструкция, достъпна до възможностите на местни майстори-строители. Освен това значителната част от базиликите, издигнати през X в. в Плиска, представляват почти еднотипни сгради, опростяващи своя първообраз. Такива са напр. девет черкви с еднакви размери, едноапсидни, с притвор, който има три входа (откъм запад, север и юг). Някои от тях имат в олтарната апсида синтрон. Били са епископски. Изградени са все от ломен камък, в повечето случаи на кал и навярно са били покрити с типичния за техния план елинистически дървен покрив.

Симеоновото царуване се отличава с богатството и разнообразието на черкви с кръстовиден план. Това богатство е документирано на първо място в Преслав. Във втората столица са открити основите на значителен брой кръстовидни черкви, неголеми по площ и по обем, с различно оформление на вътрешното пространство. Преди всичко тук влизат черкви от един тип, който представлява своеобразие на преславската архитектура. В общия обем на сградата кръстовидното пространство е очертано отвсякъде от плътни стени. Междураменните пространства са запълнени с плътна зидария така, че целият вътрешен обем представлява две пресичащи се перпендикулярно правоъгълни зали. Тези "зали" са твърде малки по обем, почти еднакви по дължина и еднакви на ширина. Последното създава квадратно пространство на мястото на пресичането на "раменете" на кръста, образуващо вътрешния център на сградата. Над този централен квадрат се издига цилиндричен барабан с купол, който подчертава и във външния вид центъра на сградата. Общият обем на наоса в този тип черкви остава неразчленен отвън. Кръстовидното пространство обаче е подчертано в покривната конструкция, където четирите цилиндрични свода, които покриват четирите рамене на кръста, излизащи от централното подкуполно пространство, се издигат над покривите на междурамията.

Кръстовидната куполна черква, като най-представителен и характерен за епохата паметник, не остава само в репертоара на преславската монументална архитектура. Интересно е да се отбележи, че черкви с такова устройство са издигнати и в Плиска под явното влияние на архитектурата на новата столица. Това влияние в монументалната архитектура се простира и в областта на пластичната декорация. Но въпреки това старата столица остава вярна на собствените си традиции в областта на църковното строителство. Голям брой от църковните строежи през десетилетията които съвпадат с царуването на Симеон и неговия син и приемник Петър, продължават да бъдат базиликални сгради. Наистина те вече не повтарят типа на голямата княжеска базилика, а са сгради със скъсени планове и базиликално оформление. Във фасадно-декоративно отношение обаче те са наследници на кръстокуполната черква. Фасадите им са разчленени от декоративни ниши, които маркират местата на отвори. Тези ниши не са диктувани от конструкцията на сградите, нито издават вътрешното им разпределение, както това е при кръстовидната куполна сграда. При някои от черквите от този тип декоративните едностъпални ниши не са проведени дори последователно по всички фасади и разчленяват само страничните надлъжни стени. Другаде едностъпалните ниши са изпълнени неумело дори за декоративното им предназначение. Тази серия черкви в Плиска следователно представлява симбиоза на два съвършено различни архитектурни типа, симбиоза, която е могла да се роди тъкмо в една изоставаща творческа среда под влиянието на господствуващ строителен образец. В случая Преслав изпъква като водещ център в областта на изкуствата и архитектурата.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Старобългарската култура в периода IX – XI в. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.