Стефан Стамболов


Категория на документа: История


Стефан Стамболов
Роден на 31.01.1857г. в старопрестолния град Търново. Стефан Стамболов преминава през огъня на революционната борба. Дейността му е подчинена само на една цел освобождението на България. Като Левски месеци наред обикаля българските градове и села, полага усилия за възстановяване на революционните комитети. Той е един от организаторите и ръководителите на Старозагорското ( 1875г. ), Априлското ( 1876г. ) въстания, а Кресненско-Разложкото ( 1878 1879г.) е въоръженият протест на българите срещу Берлинския договор, разпокъсал България. След Освобождението с огромна енергия Стефан Стамболов се включва в политическия живот на младата българска държава. През 1884г. е избран за председател на IV ОНС. Започва най-отговорното време в живота му. Десет години той е неоспорим държавен лидер и е на върха на своята политическа мощ. Като доброволец той взема участие в Сръбско българската война въоръжената защита на Съединението. Във важни решителни моменти Стефан Стамболов се е намесвал и се вземали правилни решения. Той открито се обръща към княз Батенберг, че трябва да избира или пътя към Пловдив т.е Съединението или пътя към Дапмщат абдикацията. Като регент успява да защити по достоен начин българския национален суверенитет. С желязна ръка смазва военните бунтове на офицерите русофили в Русе и Силистра. На 20 август 1887г. новия княз Фердинанд назначава Стефан Стамболов за министър председател и министър на вътрешните работи.
Управлението на примиера Стефан Стамболов продължава 7г. и се характеризира с остра политическа конфронтация, а неговата Народнолиберална партия се утвърждава като най - влиятелната и най-добре организираната политическа сила в България.
Стефан Стамболов води безкомпромисна борба за опазване на националната ни независимост и излизането на България от международната изолация чрез признаването на княз Фердинанд от европейските държави. 1-5
Управление
По време на Стамболовото управление младото княжество претърпява изключителен икономически подем и България тръгва по пътя на индустриализацията и модернизацията. Законите, прокарани от стамболовистите, защитават родното производство и създават благоприятни условия за преуспяването на частния сектор. Според министър-председателя, държавният протекционизъм като форма на управление е единственият, способен да създаде стабилни основи за развитие. Стамболов обръща погледа си на запад, като прекратява взаимоотношенията на България с освободителката Русия, чийто образ все още е сакрален за българското общество.
Този рязък завой в политиката, макар целящ единствено да укрепи и затвърди позициите на държавата, никога няма да бъде простен на министър-председателя от мнозина. Той успява да си навлече гнева на една от най-могъщите държави, което по-късно ще се окаже фатално за самия него. За сметка на това, България установява приятелски отношения с Турция, търсейки всевъзможни начини за постигане на целта с най-голям приоритет за Стамболов - обединението на българските земи.
Благоденствието на страната се превръща в самоцел за Стамболов и често в действията си той далеч не е воден от демократичните принципи и норми, присъщи на европейските държавници. Тези, които имат злата участ да се надигнат срещу режима му, мигновено са ликвидирани, а насилствените методи и практики постепенно се превръщат в основен мехнизъм за постигане на политически цели. Репресиите не подминават и онези от доскорошните спътници и последователи на Стамболов, които застрашават стабилността на управлението му. Държавникът сам признава, че за него най-важно е спокойствието и сигурността в страната, а не реномето и престижа на демокрацията.
Успехите, които постига Стамболовото управление са неоспорими. Послужил си непоколебимо и безскрупулно с властта, политикът укрепва и издига авторитета на княжеството, България се интегрира бързо и ефективно в европейската общност и тръгва по сигурен път към устойчиво развитие. В същото време, действия като ликвидирането на политически опоненти и други подобни, допринасят за изграждането на диктаторския образ на Стамболов, който успява да навлече върху него гняв и омраза в размери, който трудно можем да срещнем при други политици.През 1894г., замесен в афера с две жени, едната от които е съпругата на военния министър генерал Михаил Савов, Стамболов неколкократно, чисто символично, връчва оставката си на монарха, но първоначално князът не я приема. На 31 май 1894г. обаче, оставката най-неочаквано е приета и правителството на Стамболов е свалено. След 8 годишно управление, Народнолибералната партия пада от власт и мандатът на "най-значимия български държавник" приключва.

2-5
Поледни месеци
И след отстраняването му от правителството княз Фердинанд и новото правителство на Константин Стоилов продължават да се опасяват от влиянието на Стамболов и търсят начини за неговото компрометиране. На 24 август 1894 година той е арестуван за кратко, заради критики към княза в интервю за германски вестник, а след освобождаването му е замерван с камъни на улицата от привърженици на правителството. Военният министър Рачо Петров организира разследване, опитващо се да докаже, че Стамболов е организирал атентата срещу самия себе си през 1891 година, при който загива финансовия министър Христо Белчев. След като следствието не открива доказателства за това, то е прекратено в края на годината. Стамболов отказва да напусне родината си, въпреки заплахите за разправа и опита за убийство.
На 3/15 юли 1895 година Стефан Стамболов е жестоко посечен на улицата от Михаил Ставрев - Хальо и други македонстващи, близки до Наум Тюфекчиев, и след три дни умира от раните си. Повод за убийството му е отмъщение за смъртта на Коста Паница - бивш съратник на Стамболов, който със съдействието на Русия прави опит за военен преврат и в резултат е екзекутиран. Стамболов е нападнат два дни преди делегацията за помирение с Русия да бъде приета от Николай II.
4-5

Участие в националнореволюционните
По време на общо събрание на БЦБО през ноември 1876 г. - Стамболов е предпоследен на задния ред
Стамболов е делегат на Търновския революционен комитет на Общото събрание на Българския революционен централен комитет на 2-3 септември 1874. През есента е изпратен от БРЦК в България, като заместник на Левски, с цел съживяване на революционните комитети. На следващата година се връща в Букурещ, където издава обща стихосбирка със своя съратник Христо Ботев ("Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова"). Стамболов участва в Общото събрание на БРЦК на 24 август 1875 г., на което се взима решение за въстание в България. Той е изпратен за апостол в Старозагорския революционен окръг, където е сред ръководителите на Старозагорското въстание.
След неуспеха на Старозагорското въстание, Стамболов отново заминава за Румъния. На 13 октомври 1875 г. участва в събранието на БРЦК в Гюргево, който взема решение за организиране на общо въстание през пролетта на следващата година. Определен за главен апостол на Търновския революционен окръг. Ръководи събранието в Горна Оряховица на 6-7 май 1876, на което трябва да се определи дата за начало на въстанието в окръга. След разгрома на Априлското въстание, успява да избяга в Румъния, където участва в ръководството на Българското централно благотворително общество и издава основания от Ботев вестник "Нова България".
По време на Руско-турската война (1877-1878) е военен кореспондент на в-к "Новое время". Участва в кампанията за доставка на храна и фураж за Действуващата Руска армия.
Според решенията на Берлинския договор, голяма част от земите населени предимно с българи, в това число и Македония, остават в пределите на Османската империя. Един от основателите на комитетите Единство. Стамболов участва в подготовката на Кресненско-Разложкото въстание в Македония. Заедно с Никола Обретенов, застъпва идеята за изпращане на апостоли, които да подготвят народа за бунт.
3-5

Литература
През есента е изпратен от БРЦК в България, като заместник на Левски, с цел съживяване на революционните комитети. На следващата година се връща в Букурещ, където издава обща стихосбирка със своя съратник Христо Ботев ("Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова")

МАРШ
Не щеме ний богатство,
не щеме ни пари,
искаме свобода
с човешки правдини.
*
Напред, напред,
на бой да вървим!
Доста сме стоели,
стига да търпим!
*
Доста сме лежали
в робски пелени,
време е да станем
свободни хора ний.
*
Напред, напред,
на бой да вървим!
Доста сме стоели,
стига да търпим!5-5

??

??



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Стефан Стамболов 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.