Стопанството на ранния средиземноморски район


Категория на документа: История


Ранните средиземноморски стопанства

Антична се нарича европейската стопанска система, която се появява по северното крайбрежие и прилежащите острови на Средиземно море в началото на I хил. пр. Н.е., а впоследствие се разпространиха в големи части на Европа, Близкия Изток и Северна Африка.

Качественото отличие на античните държави от древноизточните се състои в това, че в основата на стопанската им система стои частната собственост. Тя станала базата за формиране на икономическия облик и институзиите на античната стопанска система.

Основен производител на материални блага в античната стопанска система били робите. Робският труд намерил място във всички стопански дейности земеделие, занаятчийство и др. В античните стопанства поради по-развитото материално производствои стоково-парични отношения познатото пред т.нар.патриархално робство отстъпило място на класическото. За този тип робство били характерни висока степен на експлатация на робското население и получаване на максимална полза от неговия труд. Класическите роби били лишени от всякакви права и се считали за живи оръдия на труда.

За античните държави били характерни по-високи темпове на икономическо развитие и усъвършенстване на производството, а също така и формиране на стоково парични отношения. Въпреки развитието на търговията обаче , същността на робовладелкото произвоство не се изменила и то оставало натурално, като на пазара постъпвали излишъците от продукцията.

Още от древни времена източното средиземноморско крайбрежие било заселено от западно семидски племена -финикийци, хабири и др. Създадените от тях държави притежавали специфичен стопански облик, оказал съществено влияние върху формирането и характерните черти на античната стопанска система.

В северната част на земите, разположени по източното крайбрежие на Средиземно море, били оранизирани държавите Сирия и Финикия. Физико-георграфските условия , представени най-вече от значителни орографски бариери, не позволявали сздаването на единна крупна държава и предизвикали обособяването на сравнително малки държавни формирования.Обкръжени от мощни съседни държави - Древен Египет, Вавилон, те били обект на постоянни завоевателни действия и това се отразило на икономическото ипм развитие.

Сирийската и финикийската държави възникнали още през третото хилядолетие пр.н.е. Основни техни икономически центрове били завоювани от Древен Египет, на когото египетските търговки кервани. Господството на Древен Египет продължило до четиринадесети век пр.н.е., след което земите на Сирия и Финикия попадали периодично под властта на други държави. През периода XI- VIIв. Пр. Н.е. двете държави били самостоятелни, но впоследствие били присъединени към мощната асирийска държава.

Природните ландшафти на Сирия и Финикия били с преобладаване на планински територии, водейки до остър недостиг на обработваема земя. Сирийската степ на изток и планинските склонове във вътрешността на страната били пригодни за развитие на скотовъдството. По тези земи били одомашени и отглеждани кози, овце и едър рогат добитък, който бил използван като теглителна сила .

Земеделието първоначално било застъпено само в отделни райони -по долините на реките , където имало плодородни почви и достатъчно вода. Отглеждали се пшеница, ечемик, просо, лен. Впоследствие дефицитът на обработваема земяпринудил земеделските производители да интензифициратизползването на поземлените участъци и да усвояват планински склонове за развитие на растениевъдство. За това били създадени терасни системи, при които склоновете изкустено се подравнявали и земеделските парцели били разположени един над друг. За напояването им се използвали планински потоци. Създадените по този начин поземлени участъци се използвалиосновно за развитие на градинарство, овощарство и лозарство. Виното, зехтинът и плодовете от тези райони били най-същестените пера от експорта на държавите. Финикийското вино например било високо ценено навсякъде . В Сирия и Финикия на твърде ранен етап започнала употребата на напредничави за тогавашните времена селскостопански оръдия на труда като плуг, мелници и др.

Високото аграрно ниво станало основа за появата и бързото развитие на занаятчийското производство. Най - силното занаятите били развити във Финикия. Там се изработвали вълнени и ленени тъкани , за украсата на които се използвали багрила извлечени от морски мекотели .Наличието на залежи на железни руди във финикийските планини позволило да бъде създадено сериозно металургично производство . Финикия също така станала много популярна и с произвоството си на стъкло. Широко застъпени във Финикия били дървообработването и строежът на плавателни съдове. Плавателните съдове произвеждани във Финикия, били широко използвани в средиземноморските и близкоизточните държави .

Териториите на Сирия и Финикия били разположени по маршрутите на главните търговски пътища между Древен Египед и Азия. Високото ниво на аграрното производство и големите излишъци на селскостопанска продукция , както и силно развитата занаятчийска дейност, способствали за ранното възникване и обособяването като самостоятелни отрасли на вътрешната и външната търговия. Първоначално търговската дейност била сухопътно-керванна. Търговските кервани преминавали от бреговете на Червено море на север до Мала Азия. Към VI хил.пр.н.е.обаче, водеща станала морската търговия основно осъществявана от Финикия. Финикийските търговци не само доставяли своята продукция - зехтин, животни, вино, плодове, желязо, дървесина, тъкани но и извършвали експорта на други страни. Почти изцяло близкоизточната и средиземноморска търговия била съсредоточена във Финикийско притежание.

Разцветът на занаятите търговията в Сирия и Финикия довел до възникването към IV- III хил.пр.н.е. на редица крупни икономически центрове - Угарит, Библ, Сидон, Тир и др. За разширяване на търговската дейност, финикийците започнали основаването на свои факториипо прибрежните острови,в които били разположени големи складови помещения. Част от тях се обособили не само като пунктове със търговски функции ,а и като сериозни стопански съсредоточия.От такъв характер били факториите на островите Кипър и Родос, в малоазийското крайбрежие.

Търговските пътища на Финикия преминавали през Сицилия, Сардиния, Малта до Иберийския п-в. По северното средиземноморско крайбрежие на Африка били основани редица финикийски колонии, най-значима от която била Картаген.Преминавайки през Гибралтарския проток, финикийците създали множество колонии и по западното африканско крайбрежие, като Тингис, Целис и др. Съществуват предположения, че финикийските мореплаватели са достигали чак до Британските о-ви. За високото ниво на развитие на мореплаването и монополът в морската търговия на Финикия свидетелства фактът, че по задание на египедския фараон Нехо II финикийци извършили първото плаване около африканския континент.

Финикийската търговия и основаването на колониив басейна на Средиземно море били първи по рода си в този регион. Впоследствие древните гърци и представители на Древен Рим водили дълги конкурентни борби за териториални придобивки и търговска хегемония в Средиземноморието. Най-значимите от тях - Пуническите войни, окончателно прекъснали стопанския просперитет на Финикия.

Значителните мащаби на занаятчийското производство, вътрешната и външната търговия, както и необходимостта от стопанска отчетност и оформяне на различни търговски документи във Финикия, довели до потребност от усъвършенствано фиксиране на писмена инфомацияи до създаването на алфавитна писмена система.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Стопанството на ранния средиземноморски район 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.