Световни религии


Категория на документа: История


Макар да се казва, че християнството "измества" или "замества" традиционните религии, исторически погледнато то само ги асимилира. Тъй като езическите религии са етнически, те са тясно свързани с бита и начина на живот, с манталитета и духовната култура на съответния народ. По тази причина се оказва трудно те да бъдат изцяло заличени от родовата памет. От друга страна християнството е идеология с изключително философски характер и неговите постулати често се оказват неясни за ма-
териалистичния светоглед на езическите общества. При сектите това, което е обект само на една секта, християнството иска то да стане достояние на цялото човечество.

От съществуването на досегашните религии става ясно, доколко тогавашното време е било назряло, за да разбере Христовата тайна. В общността на сектите, наречени Мистериите, човекът бил подготвян изкуствено, за да може на съответната степен да се роди в душата му висшия духовен мир. При тях душата се стремяла чрез съответното преобразяване на живота да постигне пробуждането на "висшия човек".

Писанията от първите столетия на Християнството отразяват борбата
Както у езичниците, които били привлечени от величието на християнството, така и у онези християни, на коитоим било трудно да се отделят от групата на Мистериите. Отделните личности търсели по всевъзможен начин пътя от древните традиции към християнските възгледи. И който смятал, че се намира в правия път, определял другите като еретици. В същото време църквата все повече се утвърждавала като външна институция.

Борбата между Мистериите и християнството приел особен отпечатък чрез различните "гностически" секти и писатели. Като за гностици считаме всички писатели, които търсели един по-дълбок смисълв християнското учение. Те имали доверие в човешката мъдрост и вярвали, че тя може да роди един Христос, по който да се мери историческият. Съединението на душата с нейните най-висши сили е същевременно съединение с историческия Христос. Обаче един Бог, издигащ се над всичко човешко, не може да живее истински в душата. Тук
Винаги се ражда борба.

В епохата, когато се полагат основите на християнството, всред древната езическа култура се появяват мирогледи, които са като едно продължение на Платоновия начин на мислене и които трябва да схващаме като един вид задълбочена, одухотворена мъдрост на Мистериите. Божественото трябва да се изживява като нещо, което не може да се предаде във формата на мисли и понятия. То се изживява. И който го изживява знае, че не може да го предаде никому, защото единствения начин да се добере човек до него е да го изживее. Светът е отражение на тази мистична същност, която човек познава в най-дълбоките глъбини на душата. "Да познае човек Божественото, означава да изживее процеса на сътворението като съдба на собствената си душа."

Могъщата битка, която е ставала в душите на християните при преминаването им от езичество към новата религия, ни се разкрива в лич-
ността на Августин. Той е една личност, в която най-дълбоките духовни потребности израстват от една страстна човешка прирада. Развива се, минавайки през езически и полухристиянски представи. Той страда дълбоко под тежестта на най-страшни съмнения, каквито могат да обземат
един човек: "Въобще може ли човек да знае нещо?"

Ето защо в общия случай християнизацията не унищожава езическата вяра, а слага началото на т. нар. двоеверие- сливане на християнски и езически възгледи, вярвания и обреди в неразривно цяло.
Образите на някои езически божества и техните функции се запазват под маската на християнски светци. Множество езически храмове и светилища биват превърнати в църкви и така са съхранени. Езическите обреди са свързани от Църквата с библейски събития и така продължават да съществуват под прикритието на християнски празници.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Световни религии 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.