Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885)


Категория на документа: История




Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885)

Увод Берлинският договор отредил особена съдба на южнобългарските земи. Те попаднали в пределитге на автономната област Източна Румелия. Тя се намирала под пряката политическа и военна власт на султана. Последният можел да въведе турски гарнизони, при условие, че те не влизат в контакт с местното население. Автономията на областта се отнасяла най-вече за местната администрация. Инициатори за появата на Източна Румелия били Англия и Австро-Унгария. Те я разглеждали като буферна зона между руските и западни интереси на Балканите. Целта им била да се държи Русия далеч от Проливите и Близкия Изток. Двете велики сили мотивирали благовидно появата на автономната област с наличието на значително мюсюлманско и гръцко население в земите на юг от Стара планина. Последиците от появата на Източна Румелия били негативни. Нарушени били етническите,морални и исторически права на доминиращото българско население. Нанесен бил сериозен удар върху самочувствието на българите и то в район, който дал най-много жертви в Априлското въстание. Върху Източна Румелия режимът на капитулациите, митнически бариери, задължения към Портата, стеснен вътрешен пазар и др. Затова до 1885 г. в южнобългарските земи продължили под една или друга форма възрожденските процеси. От първия ден след подписването на договора южнобългарското население тръгва към обединението на отечеството. На очакваното голямо събитие са подчинени всички усилия за укрепване и разширяване на областната автономия. Именно тя създава благоприятни предпоставки за сближение с Княжеството и развитие на съединско движение.

Една от тези предпоставки е ускореното икономическо развитие на областта. С приемането на органическия устав започналият през Освободителната война аграрен преврат в Източна Румелия продължава. Значителна част от мюсюлманските бежанци се завръщат и искат имотите си. Със законодателни актове източнорумелийската администрация принуждава турските собственици да продават имотите си на българи и да се изселват. Земята се превръща в свободна буржоазна собственост.

Напредък отбелязват промишлеността, търговията и кредитът. Западащите под ударите на западните фабрични стоки занаяти отстъпват място на бавно пробиващата си път капиталистическа индустрия (текстилни, тютюневи и спиртни фабрики, парни воденици, печатници и маслобойни). С покровителствена политика правителствата подкрепят 40 дребни предприятия, част от които принадлежат на чужденци.

Първите акционерни търговски дружества в областта съживяват отчасти вътрешната търговия. Сведенията за износа показват по-значително нарастване на външната търговия.

Върху фона на тези скромни резултати от проникването на капиталистически отношения в икономиката ярко изпъква културният разцвет на автономната област. Постоянно се откриват нови български училища. Престижните гимназии в Пловдив, Стара Загора и Сливен привличат ученици от всички краища на България. Разгръща се издателската дейност, свидетелство за нарастващите духовни потребности на южнобългарското население. Чужда и българска научнопопулярна и художествена литература, оригинални български и преводни учебници обогатяват местния книжен пазар. В Източна Румелия се гради българска национална култура и нейните високи достижения са неделими от духовния подем на целия български народ след Освобождението. В Пловдив живеят и творят писатели с общонационална значимост като Ив. Вазов, П. Р. Славейков, 3. Стоянов.

Правилно схванали политическото, икономическото и културното развитие на областта като недели ма част от общонационалния напредък след Освобождението, източнорумепийските патриоти започват планомерна подготовка за сливане на двата бъл гарски дяла. Това е целта на създадения още през август 1878 г. в Пловдив таен комитет "Единство".

Пловдивските дейци и нововъзникнапата комитетска мрежа из областта бързо изграждат гимнастическо-стрелкови дружества за военно обучение на населението. Ражда се масова въоръжена сила, готова и за осъществяването на общонационалната задача, и за организиран отпор срещу изпращането на турски гарнизони в Източна Румелия. Търсят се контакти с родолюбците от Княжеството за съвместни действия.

През пролетта на 1880 г. се основава Централен комитет в Южна България, който трябва да подготови съединисткото дело в непосредствена връзка с бъл гарското правителство: князът и консерваторите бързат, за да използват кризата във взаимоотношенията между Турция, Гърция и Черна гора. Надежди за международна подкрепа вдъхва и дошлият на власт в Лондон лидер на английските либерали Уилям Гладстон. За Великобритания със специална мисия заминава преподавателят от цариградския Роберт колеж Стефан Панаретов.

През май 1880 г. в Сливен с участието на Ст Стамбопов и Георги Живков се създава Централен народен комитет. Решено е да се изграждат местни комитети, които заедно да дадат нов тласък за дейността на гимнастическите дружества. От Англия обаче Панаретов се завръща със съвети за благоразумие и въздържаност. Руската дипломация също се придържа към "буквата" на Берлинския договор и смята една сьединистка акция за преждевременна.

През 1882 г. княз Александър I подхваща отново съединистката идея. Благоприятен повей идва от международната обстановка. В договора за подновяване на "Съюза на тримата императори" (Русия, Австро-Унгария и Германия през юни 1881) Хабсбургската империя получава правото да анексира Босна и Херцеговина в подходящ момент и принципно се при ема присъединяването на Източна Румелия към Княжеството. По-благоскпонна става и позицията на Англия. Русия отново отправя съвети за въздържаност.

Специален княжески емисар започва в Източна Румелия целенасочена пропаганда на съединисткото дело. Подкрепя го Народната партия. Амбициите на княз Александър I да оглави съединисткото дело се провалят от замисъла на емигриралите либерали да пренесат в Източна Румелия борбата за защита на Търновската конституция.

Съединисткото движение отново се разраства в началото на 1884 г. Вълна от митинги и демонстрации в подкрепа на голямото дело залива цяла Южна България. Кампанията преминава и границите на Княжеството. За Европа заминават известните румелийски общественици Ив.Ст.Гешов и Хр. Христов, но не получават насърчение от представителите на великите сили. В същото време Димитър Петков, Димитър Ризов, кап. Коста Паница и други пропагандират замисъла за освобождение на Македония и за обединяване на двата български дяла.

Колебанията в развитието на съединисткото движение, неговото стихване или активизиране през първата половина на 80-те години на XIX в. са подчинени на няколко основни тенденции. На първо място, то е неделима част от общонационалната борба за освобождение и обединение след 1878 г. Отделните опити за съединение, макар и неуспешни, подготвят психологически нацията и европейското обществено мнение за предстоящото обединение на двете Българии. Международните сондажи са пропаганда на българската кауза и предпоставка за създаване на убеждение, че националното единство трябва да се извоюва със собствени сили. И най-сетне - несекващият български стремеж към обединение черпи опит и кадри от съживената традиция на възрожденските комитетски десетилетия.

Тези тенденции се проявяват с особена сила в началото на 1885 г. На 10 февруари 1885 г. в Пловдив се образува Таен революционен македонски комитет. Три месеца по-късно той приема окончателното име Български таен централен революционен комитет (БТЦРК). В него влизат 3. Стоянов като председател, Иван Андонов - секретар, и още няколко членове. И по форма, и по идейно съдържание пловдивският комитет почти копира доосвобожденския БРЦК в Букурещ. "Българският таен централен революционен комитет има за цел окончателното освобождение на българския народ чрез революция морална и с оръжие" - доказва идейната си връзка новият комитет с политическата платформа на Л. Каравелов и В. Левски. Пловдивската организация се обявява за пълно национално освобождение и обединение на българския народ.

Тази най-мащабна националноосвободителна организация отначало плаща данък на илюзията, че една внушителна чета и мощен призив от някой старопланински връх ще вдигнат на борба българите от двете страни на Балкана. Но реализмът надделява и започва системна организационна работа за изграждане на по-широка комитетска мрежа. БТЦРК възнамерява първоначално да съдейства за вдигане на въстание в Македония успоредно с пропагандната дейност в полза на съединението.

Като един от помощник-апостолите на Априлското въстание З.Стоянов е горещ почитател на делото на Л.Каравелов. От него той възприема и идеята за балканска федерация. През 1885 г. обаче условията за такова развитие са крайно неблагоприятни, тъй като сръбския и гръцки национализъм действат във вреда на българската кауза.

В дейността си БТЦРК разчитал на подкрепата на опозиционната Либерална партия. Тя се противопоставила на т.нарл. "лъжесъединисти" от управляващата Народна партия, които излъгали надеждите на населението в областта за скорошно обединение с княжеството. Чрез водачите на либералите д-р Г.Странски, Ив. Салабашев,К. Хаджи калчев и др. Дейците на комитета установили контакти с българскитге офицери в областната милиция и жандармерия.

В началото на своята дейност БТЦРК се заема усилено с пропагандна дейност-През пролетта на 1885 г. в Пловдив започва да излиза в."Борба". Негов редактор е З. Стоянов. Темпераментното му перо върши неоценима работа сред всички родолюбиви българи. С поредицата от статии "Трябва ли да съществува Румелия" той показва, колко вредно е за национаната кауза продължителното съществуване на областта. Според големият патриот то можело да доведе до обособяването на себични интереси във вреда на националната цел за обединение.

За повдигане на патриотичния дух БТЦРК организирал едни от първите чествания на бележити годишнини от наскоро отшумялата възрожденска епоха и нейните герои. Въпреки забраната на властите годишнината от гибелта на Хр. Ботев през късната пролет на 1885 г. се ознаменува от БТЦРК с масови демонстрации във всички южнобългарски градове. През лятото на с.г. над 5 хил. българи се стекли на връх Бузлуджа и участвали в отбелязването на годишнината от гибелта на Хаджи Димитър. Тези акции повдигнали духа на българското население и създали онази неповторима атмосфера, която благоприятствала осъществяването на Съединението.

Постепенно обаче дейците на БТЦРК осъзнават факторите, които непреодолимо биха възпрепятствали едновременното осъществяване на двете национални задачи - освобождението на Македония и присъединяването на Източна Румелия към Княжеството. Сред тези фактори изпъква противодействието на великите сили от евентуални промени в Балканския югоизток, внушената от руската дипломация сдържаност на правителството на П. Каравелов в Княжеството към националноосвобо-дителната акция и др.

След заседанието в с. Дермендере (дн. с. Първенец, Пловдивско), проведено на 25 юли 1885 г., започва нов етап в дейността на БТЦРК. Новият състав на ръководството включва 3. Стоянов, Ив. Стоянович, Д. Ризов и кап. К. Паница. Избирането на последните двама като представители на македонските комитети от Княжеството символизира общонационалния характер на делото. Избистря се вече главната, реалистично поставена цел: съединяването на Източна Румелия с Княжество България под скиптъра на княз Александър I. Задачата за освобождение на Македония временно се изоставя, но в по-широк национален план съединистката акция продължава да се разглежда като етап при осъществяването на първата задача.

Централният комитет очертава и конкретен план за действие. Председателят 3. Стоянов налага замисъла за съчетани действия между въстаналия народ и източнорумелийската милиция за отстраняване на генерал-губернатора и правителството (директората). Комитетът полага усилия и печели за делото офицерите от източнорумелийската войска (Данаил Николаев, Сава Муткуров, Димитър филов и др.), повечето от които са бивши възрожденски поборници и опълченци.

За голямото дело БТЦРК окончателно спечелва и княз Александър I. През 1885 г. монарха се нуждае от заздравяване на своя авторитет, накърнен след погазването на конституцията и режима на пълномощията. Той е притиснат от Русия, която си поставя за цел отстраняването му от трона. Годините прекарани в България убеждават Александър І в правотата на българската национална кауза и той е готов да оглави съединистката акция. През лятото на с.г. князът умело заблуждава руския външен министър Н.Гирс за ролята си в подготвяното дело.

Либералната партия в Източна Румелия подкрепя скорошното осъществяване на националната цел. Готовност проявяват и българските офицери в румелийската милиция и жандармерия Кабинетът на П. Каравелов, отчитайки враждебността на руската дипломация към княза и усложненото положение на Балканите, продължава да бъде сдържан. Пропадат и опитите на южнобългарските дейци за дипломатическо осигуряване на съединисткото дело. Германия, Австро-Унгария и Русия не проявяват снизходителност.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.