Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885)


Категория на документа: История


В последна сметка се приема английската идея за уреждане на Съединението чрез преки преговори между турското и българското правителство. На 24 март 1886 г. е подписан т.нар. Топханенски акт. С този документ официално се, урежда Съединението. Главното управление на Източна Румелия е поверено на българския княз. За сметка на това Османската империя получава вече окупираните от турските войски Кърджалийско и селата по долината на р. Въча.

Българското правителство трезво вижда слабата страна на Топханенския акт и дипломацията следва разумния стремеж да не се изострят отношенията с Русия. В София оптимистично преценяват историческите мащаби на съединисткото дело, получило и така необходимото международно признание.

Заключение Съединението е знаменателно събитие в новата българска история. То нанася първия сериозен удар на Берлинския диктат и е първата успешна стъпка към националното обединение и резултатно продължение на радикалната националноосвободителна тенденция от епохата на Възраждането. Със своите 96 345 кв. км площ и над 3 150 000 души население съединена България се превръща в балканска сила. Като нарушение на Берлинския договор Съединението поставя нащрек дипломатите и държавниците в големите европейски столици. При новата обстановка на Балканите великите държави отново премерват сили с оглед на стратегическите си интерес

Положението на младата българска държава изглежда безизходно. Слабите войскови заслони по границата се огъват под сръбския натиск. Основните сили на действащата българска армия - по-многобройни от сръбските войски, но с несравнимо по-лошо въоръжение - са съсредоточени на границата с Турция. Дружините и полковете се поемат от млади и без достатъчен опит офицери. По-късно бойните действия сполучливо са наречени "война на капита ните срещу генералите", защото сръбската армия се командва от старши офицери с две участия във вой ни срещу Турция.

"Вероломното нападение на Сърбия - пише съвременникът Димитър Благоев - предизвика едно повдигане на националната енергия до най-висока степен. Всичко, способно да носи оръжие, тичаше да застане под знамето на борбата за Съединение и за целостта на отечеството." Чиновници и ученици, български студенти в чужбина и известни хайдушки предводители се стичат в доброволческите чети. Българският войник има добра бойна подготовка, а младите, смели и талантливи офицери бързо израс ват като самоотвержени командири.

Нишавската сръбска армия се насочва по главнс то направление Ниш-София със задачата да овла дее столицата и при Ихтиманските възвишения отрази настъплението на идващите от юг българск войски. Втората сръбска армия, наречена Тимошка напредва по спомагателното направление до линия та Видин-Белоградчик с намерението да превземе Видинската крепост.

На спешно свикан Коронен съвет се взема рей ние да се даде главно сражение на настъпващата Ни шавска армия при Сливнишката позиция. Именно таи в тридневните боеве на 5, 6 и 7 ноември се разплит възелът на войната. Боевете при Сливнишката поз ция достигат връхната си точка на 7 ноември. Атакит на българите започват в мразовитото утро при височи ната Три уши и завършват вечерта с пълния разгр на противника. Отрядът на кап. Зафиров разбива сърбите при Комшица. Командирското умение на кап. По пов и войнишката храброст изковават паметната бъл гарска победа при с. Гургулят. Юначно се сражава доброволческият отряд на известния кап. К. Паница съставен от запасняци и доброволци от Македония. В тези съдбовни часове пристигат и войските от Южна България. От походен строй те се разгръщат в атакуващи вериги и сломяват последната отбранителна ли ния на противника. "Положението става все по-лошо.. Смазан съм" - пише крал Милан. Сръбският монарх моли султана за мирно посредничество.

Българите стремително напредват. Сръбската армия търпи нови поражения при Цариброд и Драгоман. Командващият отбраната на Видинската крепост кап. Атанас Узунов достойно отразява противниковите атаки и след едно тежко поражение при Белоградчик обсадата на Видин е снета.

Българските войски влизат в Пирот и предните им части се насочват към Ниш. Сърбия е пред катастрофа. Австро-унгарският дипломатически представител в Белград с ултиматум иска от българския княз преустановяване на бойните действия. Заплахата с намесата на австро-унгарската армия и внушенията на другите велики сили принуждават княза да се подчини. На 16 ноември българските войски спират настъплението.

??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.