Съвременен поглед на българската история (1876-1879)


Категория на документа: История


Предварителни сондажи са направени и за евентуално поведение на Англия.Без да се стига до подписването на общ документ, правителството на Англия дава да се разбере,че няма да се намеси на страната на Турция, ако Русия поеме ангажименти да не променя сама статуквото, наложено от Парижкият мирен договор (1856г.)Преговори са водени и с Румъния, която предоставя териториален достъп на руската армия до Дунав и същевременно се задължава да се включи във войната с четиридесет хиляден отряд.

Въпреки мъчителните колебания, през които преминава руското правителство докато възприеме идеята за по-радиклана намеса в Източната криза, възможността за конфликт с Турция принуждава кабинета да пристъпи още в края на 1876г. и към усилена военна подготовка. След обявяването на частичаната мобилизация военният министър възлага на генерал Николай Обручев да разработи примерен план за евентуалните бойни действия на Балканите. Планът е съобразен с опита от предходните руско-турски войни, с реалното съотношение на силите между двете държави и с възможността в хода на войната Високата порта да бъде подкрепена от западноевропейските държави и Русия да се окаже сама срещу мощна пред турска коалиция.

Според проекта на генерал Обручев, войната трябва да се води на два фронта- Дунавски и Кавказки , като акцентът се поставя на Дунавският фронт.Главният удар е насочен към централната част на България и оттам към Одрин и Цариград. Крайният успех зависи от бързината и изненадата, с които руските отряди трябва да настъпят на юг от Дунав.

През пролетта на 1877г., опасявайки се от усложнения с Англия и Австро-Унгария, княз А. Горчаков предлага промени в предварителния план, който предвиждат ограничаване на бойните действия в района между Дунав и Стара планина. Князът счита, че руското настъпление към Балкана ще принуди Високата порта да започне преговори и в крайна сметка да приеме решенията на Цариградската конференция.Първоначално Александър II подкрепя идеите на Горчаков, но по-късно, под натиска на военните, той е принуден да възприеме отново плана за по- решително настъпление към Цариград.

В навечерието на войната руската армия заедно със западните наброява 1 474 489 войника и 25 953 офицери.От тези сили според плановете на генерал Обручев, в бойните действия трябва да се включат около 300 000 души.Реално в състава на Дунавската армия, чието командване е поверено на великия княз Николай Николявич, участват 268 222 дущи с 1014 оръдия.

По предварителни данни,Високата порта може да противопостави на руското настъпление около 700 000 души. Но фактически, през есента на 1876г., турската армия наброява 494 397 души, от които около 280 000 са дислоцирани на Балканите, като около 50 % от състава на турските въоръжение сили се намират в добре укрепените крепости Русе, Варна, Шумен и Силистра.Султанът назначава на армията Абдул Керим паша,възпитаник на военното училище във Виена,изявен реформатор, заслужил доверие с изявите си по време на сръбско-турската война през 1876г. Важна роля в турското командване играят чуждестранните военни съветници германски, английски и други.

Със своите отряди във войната се намесват и Сърбия с 56 хиляди войника и Черна гора с 30 хиляди души, а румънското правителство увеличава своя контингент от 40 на 60 хиляди души.

По настояване на българската емиграция, в Дунавската армия е включено и българското опълчение,което се състояло първоначално от 6, а впоследствие от 12 дружини с обща численост около 10 хиляди души.Опълчението е въоръжено със средства на емиграцията и славянските комитети, като командването му е поверено на генерал Столетов.На 6 май 1877г. българските опълченски дружини получават бойното си знаме, приидобито популярност като Самарското знаме, тъй като е дадено от жителите, на град Самара.Знамето е връчено от кмета на град Самара Петър Алабин.След едномесечна подготовка в района на Плоещ, българското опълчение се присъениява към Дунавската армия и се включва в изпълнението на предварителните планове на руското командване.

Началото на бойните действия е дадено на Кавказкия фронт още на 12/24 април 1877г.Руските войски превземат Баязид,Ардахан и обсавждат крепостта Карс.Сраженията на Балканите започват едва на 10/22 юни 1877г.,когато части на Долнодунаваския отряд извършват под командването на генерал Цимерман десант при Галац.Руските войници успешно се прехвърлят на българският бряг и предприема демонстративно настъпление в Северна Добруджа, като само за два дни достигат линия Черна вода-Кюстенджа.тези действия имат за цел да заблудят турското командване за посоката на главното руско настъпление и същеврменно да ограничат достъпа на силния турски флот по Дунав.

На 15/27 юни към форсиране на река Дунав пристъпват и основните сили на Дунавската армия .В навечерието на десанта руската артилерия предприема обстрел на Никопол, Русе, Видин и Тутракан. С помощта на разузнаването съзнателно се разпространвят слухове, че главният удар ще бъде съсредоточен към Никопол или Русе.Осъщевяването на десанта, на която е възложено край Зимнич.В първите часове на 15/27 юни 1877г., под командването на генерал Драгомиров ,започва прехвърляването в района на Свищов.Изненадващите турски сили не издържат на натиска и след неорганизирана съпротива отстъпват града.

Успешното преодоляване на турската укрепителна линия по Дунав позволява на руското командване да пристъпи към по-нататъшно реализиране на своите педварителни планове.Действащата армия е разделена на три отряда.Източен, Западен и Преден.Източният отряд,командван от престолонаследника Александър Александрович,наброява около 70 хиляди души и има за задача да наутрализира силните турски гарнизони в района на четирите крепости:Русе, Силистра, Шумен и Варна.Западният отряд- от около 35 хиляди души е поверен на генерал Криденер, чиято задача се свежда до неутрализиране на Видинската крепост и до овладяване на западните български области.Предният отряд се ръководи от генерал Йосиф Гурко, който трябва да настъпи към Търново, да овладее старопланинските проходи и при необходимост да се насочи към Пловдив, Одрин,Цариград.Фактически основаната тежест във войната се пада на Предния окръг, към който е зачислено и българското опълчение.Но командването на Дунавската армия предоставя на генерал Гурко само 12 хиляди души,което е крайно недостатъчно.

Хронистите на войната приемат, че в хода на бойните действия могат да се очертаят ясно три периода.Първият т.нар. настъпителен период,обхваща времето от форсирсането на река Дунав до края на месец юли 1877г.Вторият период условно се определя като период на "борба за надмощие".Този период започва с боевете при Стара Загора и Втората атака на Плевен, и завършва с падането на Плевен. В рамките на този период се провеждат най-мащабните операции, които предопределят до голяма степен крайния изход от войната.Третият, заключителен период, започва с пленяването на Плевенския гарнизон (28 ноември /10 декември 1877г) и завършва с подписването на Одринското примирие от 19/31 януари 1878г.

В първите дни на войната най-резултани се оказват действията на генерал Гурко.Възползвайки се от първоначалната изненада на турците,Предният отряд настъпва към Търново и освобождава старата българска столица на 25 юни/7 юли 1877г.Оттам генерал Гурко се насочва към Стара планина и през Хаинбоазкия проход се озовава в подбалканския регион.На 7/19 юли е овладен Шипченския проход, а на 10/22 юли руски части освобождават и Стара Загора.

По това време Източният отряд се опитва да настъпи към турските гарнизони, разположени в Шумен, Варна, Русе и Силистра.Но поради значително превъзходство на турските чети в района на т.нар. "четириъгълник", предвижданията за бърз успех в Североизточна България не се сбъдват.След няколко леки сражения в края на месец юли 1877г.Източният отряд трябва да пристъпи към организиране на отбранителна линия, за да не позволи на Мехмед Али паша, назначен за главнокомандващ на турската армия на мястото на Абдул Керим, да отреже връзките на руските отряди с тила или да излезе в гръб на Западния и Предния отряд.

Обстановката на Дунавския фронт се усложнява и от действията на Западния отряд.Първоначално генерал Криденер постига успех срещу Никополския гарнизон. На 4/16 юли 1877г. неговият отряд влиза в Никопол и получава възможност да настъпи към Плевен.Но поради лудостта на руското командване настъплението се забавя, което позволява на Осман паша да прехвърли основните си сили от Видин в Плевен и да превърне града в опорен пункт на турската отбранителна линия. На 8/20 и 18/30 юли са предприети две атаки към Плевен, но без успех.Плевен е костеливият орех и заедно с Шипка се превръщат в двата най-решаващи пункта на войната.

Междувременно, турското командване прехвърля 40 хилядна армия начело със Сюлейман паша в Тракия.Целта на този отряд е да премине Балкана и да се съедини със силите на Осман паща, след което да се предприеме контранастъпление и руските войски да бъдат отблъснати на север от Дунав.

На 19/31 юли 1877г. Сюлейман паша напада Стара Загора.Отбраната на града е поверена на 3500 руски войници и български опълченци.След ожесточени боеве Стара Загора попада отново в ръцете на турската армия. Градът е опожарен, а населението-подложено на невероятни жестокости.Сюлейман паша продължава похода си към Северна България,като се насочва към Шипченския проход.Отбраната на Шипка е възложена на корпуса на генерал Радецки,който разполага с около 6500 войници включително и пет български опълченски дружини.В хода на военните действия към този малък отряд се присъединява и Брянският полк. Срещу защитниците на прохода турците насочват близо 30 хилядна армия.

Настъплението на войската на Сюлейман паша срещу Шипка и връх "Св Никола" започва на 9/12 август 1877г.Без оглед на жертвите турският генерал предприема атака след атака.Постепенно неговите войски напредват към върха.Защитиниците на "Орлово гнездо" при Връх "Св.Никола" отблъскват с последни куршуми турската армия. На 10/22 август турската войска е реорганизирана и на другия ден (11/23) подема атаката. Руси и българи изнемогват под нейните удари.Вечерта на 11/23 август 1877г., когато всичко изглежда вече загубено, поради липса на боеприпаси защитниците използват всички подръчни средства. В ранния следобед генерал Радецки успява да изпрати в подкрепление малък отряд от 205 войници, които влизат в незабавна атака и отблъскват връхлитащите турски редици. Преходът остава в ръцете на турското командване да прехвърли войски в Северна България и да премине в контранастъпление е провален, а това до голяма степен решава крайния изход на войната.

След решителния бой на Шипка противниците запазват старите си позиции и на прохода настъпва спокойствие, което продължава около три месеца. Това е прочутото "Шипченско стоене" на руските войски, което отнема живота на голям брой руски войници, измръзнали от виелиците на студа по билото на Стара планина.

Боевете за Шипка и сериозните затруднения пред Плевен налагат промяна в плановете на руското командване.Първоначално намеренията за "мълниеносна" война срещу Портата се налага да бъдат корегирани.Фактически през август-септември 1877г. руската армия губи инициативата и прекратява своето настъпление по всички фронтове.Вниманието изцяло се насочва към Плевен, където предстои да се реши изходът на войната. След много приготовления, на 11 септември 1877г. Западният отряд,подкрепен от румънски части, започва щурм на Плевенската крепост. Въпреки взетите мерки обаче и третата атака завършва безрезултатно.Около 15 хиляди жертви са дадени от страна на атакуващите, но Осман паша съумява да отблъсне настъплението на съюзническите войски.

При така създалата се сложна военна обстановка руското командване съсредоточава усилията си към решаване на две основни задачи:отбрана на старопланинските проходи и унищожаване на плевенския гарнизон.Предният отряд на генерал Гурко е разформиран. На негово място, под командването нагенерал Радецки, е създаден Южен отряд, който поема охраната на големите планински проходи.За неутрализирането на Осман паша, руското командване възлага на генерал Тотлебен да организира обсада на плевенската крепост.

През октомври генерал Гурко осъществява успешни действия в района на Горни Дъбник и Телиш така прекъсва връзките на Осман паша с турския тил. Около Плевен е изградена блокадна линия, а генерал Гурко получава разрешение да настъпи към Ботевград (Орхание).

На 28 ноември/10 декември 1877г. Осман паша се опитва да пробие обръча около Плевен, но без успех. Претърпял пробвал на 29 ноември/11 декемри 1877г. той обявява капитулация и се предава с оцелелите си войници.победата при Плевен позволява на руската армия да поднови настъпателните си действия по всички фронтове.

След превземането на Плевен във война се включват Сърбия и Черна гора.Сръбската 56 хилядна армия настъпва по река Нишава и завзема бяла паланка, Ниш и Пирот, след което се придвиждат към Драгоман, Сливен и Пирот и Брезник. Армията на Черна гора (25 хиляди души) е значително улеснена след напускането на западната част на огромната войска на Сюлейман паша.

След падането на Плевен започва третата фаза на войната, когато руската армия преминава във всеобщо настъпление. При тежки климатични условия-обилен снеговалеж, мъгла и студ, отрядът на генерал Гурко решава да щурмува западно-старопланинските проходи още през зимата и да навлече в Софийско поле. На 23 декември/7 януари е освободена София, след което Гурко се насочва към Пловдив. Междувременно генерал Карцов начело на Централния отряд преодолява Троянския проход и освобождава Сопот и Карлово, след което се насочва на юг, за да се срещне с отряда на генерал Гурко. На 7/29 декември в драматична битка при Шипка-Шейново генерал Радецки разгромява 25 хилядната армия на Вейсел паша, изваждайки от строя последната боеприпасна турска войска. На 4/16 януари 1878г. генерал Гурко превзема Пловдив, а на следващия ден разгромява войската на Сюлейман паша при Караагач, югоизточно от Пловдив.Разбитите турски войски отстъпват в Родопите, преследвани от руски отряди.

На 8/20 януари обединените руски войски достигат Одрин и го превземат.По същото време настъпителни операции извършва и Източният отряд. На 16 януари е освободен Добрич, а на 10 февруари в руски ръце пада и Силистра. Освободени са Сливен, Ямбол, Айтос и Бургас.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Съвременен поглед на българската история (1876-1879) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.