Съвременен поглед на българската история (1876-1879)


Категория на документа: История



Руско-турската война върви към своя логичен завършек още повече, че русите имат значителни успехи и на Кавказкия фронт, където завземат укрепените градове Батум, Ертогрум, Карс и Баязид.

За да избегне пълната катастрофа, Високата порта поискала да започне преговори за прекратяване на бойните действия и на 19/31 януари 1878г. в Одрин е подписано примиерие.Представителите на консервативно мислещите среди в Цариград обаче настояват да бъдат направени промени в турския кабинет и да се организира ново контранастъпление срещу руската армия.Турският парламент е разпуснат, а ултимативните искания на Н.Игнатиев Портата да потвърди постигнатите договорности не са изпълнени.

При създалото се ситуация княз Николай Николаевич разпорежда на предните руски отряди да предприемат демоснтративно настъпление към Цариград.Деморализираната турска армия не дава никакъв отпор и скоро руските отряди достигат до предградията на турската столица.На 19 февруари/3 март 1878г. е подписан Санстефанският прелиминарен(предварителен) договор, с който фактически войната завършва.

Години наред абсурдно се твърдеше, че за свободата на България са загинали 200 хиляди души-убити и ранени. В по-нови публикации обаче цифрите на руските загуби са сведени до напълно реалните 50-60 хиляди.Но прави впечатление, че 2/3 от тях не са непосредствено свързани с бойните действия, а са причинени от слабости в организацията включително и в медицинското обслужване на Дунавската армия.

При всички фази на Руско-турската война (1877-1878г.) българското население взема дейно участие. То масово подкрепя своите освободители. В борбата се включват както българската емиграция в Русия, Румъния, Сърбия и други, така и широките народни слоеве в пределите на Турция. Най-ярко ролята на българите като активна сила в освободителната война се проявява в действията на Българското опълчение.В неговия състав се сражават българи от всички краища на българските земи.Това е израз на общонационалния характер на борбата за освобождение. Мнозина от опълченците имат дългогодишен опит като четници във въоръжените отряди и като доброволци в Сръбската война (1876г.).С оглед на техния брой приносът на българските опълченци е значителен. Блестящ пример за храброст и самопожертвователност е участието им в боевете при Стара Загора, за отбраната на Шипченския прроход и за превземането на укрепения лагер на турската войска при селата Шейново и Шипка.

Наред с опълчението българите се сражават за своята свобода и участвайки в многобройните народни чети, сформирани преди и по време на Руско-турската война (1877-1878г.)Те са сформирани по инициатива на българските революционни дейци и са оглавени от участници в национално-освободителлното движение в годините на войната.Наред с четите, организирани в годините на войната в освободителните райони, които са в пряко взаимодействие с руските войски в Северозападна България, Средногорието, Родопите и Македония действат самостоятелни чети в типа на врага, на територии, отдалечени от фронтовата линия.В Родпите и Гюмюрджинско действа капитан Петко войвода с отряд от 300 души. В Македония е създадена дружината на братя Георгиеви; в Търновско на Таньо Пеев и Симо Соколов, в Ловешко, Етрополско и Тетевенско- на войводите Ильо Марков, Георги Пулевски, Цеко Петков, Георги Антонов; в Еленския и Котленския балкан голямата чета на Панайот Хитов участва в десетки сражения срещу турската армия.

По време на войната четите възникват главно във връзка със самоотбраната на местното население от нападенията на башибозуци и бегълци от турската армия.В хода на войната, признавайки реалната полза от тях, руското командване започва да им възлага конкретни задачи.Освен да защитават населението от нападенията на черкези и башибозуци от тях русите започват да изискват сведения за разположението,движението и числеността на турските войски.

С разузнавателни задачи с ангажират не само четите, но и отделни представителни на мирното население.Още преди обявяването на войната чрез български доброволци, приели да сътрудничат на руското военно разузнаване, са събрани сведения за числения състав, движението и разположението на турските войски в Северна и Южна България.Мрежата на българските разузнавачи функционира под ръководството на полковник Н.Арнаудов.

Българите подпомагат руските войски в качеството си на преводачи и водачи.Неоценима е помощта на местните българи, превели чрез Старопланинските проходи руските войски през тежката зима на 1877-1878г.

Местното население разчиства затрупаните от снежни преспи пътища и планински пътеки, помага за превозване на артилерията и боеприпасите.Българите участват в Руско-турската война и като доставчици на храна, дрехи,фураж, медицинско и санитарно обслужване.Участието на българският народ в Руско-турската война е естесвено продължение на българското националноосвободителното движение, което през този период достига най- голям размах.

Сключеният в Сан Стефано прелиминарен мирен договор слага край на Руско-турската война, урежда отношенията между Русия и нейните съюзници-Румъния, Сърбия и Черна гора (чл.15) от една страна, и Турция, от друга.Положението на България се урежда в член 6-11.Член 6 предвижда създаването на автономно трибутарно княжество с християнско правителство и народна милиция с 4 800 хиляди население на 170 хиляди км2.То включва териториите на Дунавска България без Северна Добруджа,Тракия без Одринско и Гюмюрджанско и Македония без Солун и Халкидическия полуостров.Тези граници с малки изключения съвпадат с етническите български граници, които са междунардно признати още от Цариградската посланическа конференция (1876г.) Санстефанският мирен договор санкционира придобивки и за Румъния, Сърбия и Черна гора. Те получават пълна независимост от Османската империя и известни териториални разширения.Румъния получава Северна Добруджа, а Сърбия- Нишко, Пиропско и Вранско.

Санстефанският мирен договор създава условия за независимо развитие на балканските държави и така увенчава с успех дълголетните борби на техните народи за политическа еманципация.Най-голямо значение има договорът за българският народ, който отново получава възможност да организира своята държава.При това Санстефанският договор е съобразен с проявите на национално самосъзнание на българския народ при изграждане на българския национален въпрос от Цариградската посланическа конференция.В този смисъл Санстефанският мирен договор е тържество на българската национална кауза. Той създава една нова държава, която включва почти цялата българска нация, излазът и стратегически предимства, които биха могли да гарантират успешно и бъдещо развитие.

Член 7 урежда устройството и управлението на българското княжество. Той предвижда начело на държавата да стои княз, избиран от населението и одобрен от Портата със съгласието на Великите сили.Събрание на българските първенци се натоварва да изработи "Органически устав" (Конституция).Новото управление се предвижда да се въведе в течение на 2 години под надзора на руският император и комисар.Забранява се пребиваването на турски войски в княжеството.Всички крепости трябва да бъдат разрушени.До организирането на местни войски пореда и границите на страната трябва да се охраняват от руски войски в продължение на две години.Член 8 предвижда България да плаща на Портата годишен данък.

Но въпреки противоречивия си характер Санстефанският договор се проваля.Най-често като причина за това се сочи неговият прелиминарен характер.Резултатите от руско-турската война по предварително споразумение трябва да бъдат решени на общ форум с представители на Великите сили.С изключение на Русия никоя друга сила няма интерес от създаване на голяма държава на Балканите.Западът категорично отказва да признае Санстефанският договор.според други мнения договорът в Сан Стефано е сключен само за да се предизвика траен раздор на Балканския полуостров и да се посочи недвусмислено, че своя държава те могат да създадат единствено в съюз с Русия.Като доказателство за това се сочи пълната липса на каквито и да е действия за защитата му от страна на Руския азиатски департамент.Т.е. по причина на Запада или по причина на Русия Санстефаснкият мирен договор се оказва напълно невъзможен.Срещу него се надигат и съседните страни.В Родопите под ръководството на английския дипломат Сенклер избухва бунт, в който освен остатъците на разбитата армия на Сюлейман паша, се включват местни мюслюмански първенци, избягали от освободените места на чифликчии.Този инцидент също се използва като предтекства искане на ревизия на Санстефанския договор.

Създадената от Санстефанския договор криза в отношенията на Русия със западните държави крие формална опастност от война между Русия и Австро-Унгария и Англия.Интересите на последните две държави в най-голяма степен са засегнати от договора.Английското правителство остро протестира срещу предвидения български излаз на Егейско море.Тя вижда в това заплаха Русия да утвърди присъствието си в Средиземно море и по този начин да наруши равновесието на европейските морски сили.От своя страна, Австро-Унгария протестира срещу създаването на компактно българско княжество, чиито граници влизат земи по долината на р. Морава и Македония-области, които тя се стреми да анексира.

Създава се реална опасност от европейски конфликт.Руската армия обаче дори при наличието на политическа воля не е в състояние да води успешно войната.Така руската политика в периода след оповестявания конгес е отстъпчива и склонна на компромиси.

За да постигне разбиратеслтво с Австро-Унгария, в съгласие с предварителните договерности, на 27 април руското правителство приема решение да удовлетвори претенцията България да бъде разделена на две части по билото на Стара планина.По този начин съдбата на единната българска държава е решена още преди изискването на Берлинския конгрес (1/13 юни 1878г.).Основно място в работата му заема българския въпрос.Руското правителство инстуктира делегацията си да бъде премирителна и отстъпчива на дебатите.Съвсем друг е духът на английската и австро-унгарската делегации.На 6 юни между английското и австро-унгарското правителства е подписано споразумение по основните въпроси:българското княжество да не се простира на юг от Стара планина; от България да бъде откъсната една голяма част; която да бъде поставена под пряка власт на султана;пребиваването на руски войски в новото княжество да се съкрати от две години на девет месеца, Англия да поддържа искането на Австро-Унгария за окупиране на Босна и Херцеговина и т.н.Това споразумение още повече ограничава придобивките, спечелени във войната.Тя среща противодействието на Франция и Италия.Надеждата за подкрепа от страна на Германия също се оказва илюзирана.

Конгресът завършва с подписването на т. нар. Берлински договор по силата на който България е разпокъсана на 5 части: Северна България и Софийския санджак се обособяват в трибутарно васално на султана княжество с територия 63 762 км2 и 2 007 919 души.От Южна България изкуствено е създадена област с измисленото от Англия име Източна Румелия под пряката политическа и военна власт на султана, но с пълна административна автономия.Северна Добруджа е дадена на Румъния в замяна на Южна Бесарабия, която е върната на Русия.Част от западните български земи, влизащи в диоцеза на Българската Екзархия-Нишко, Пиротско, Вранско-преминават към Сърбия.Останалите земи с преобладаващо българско население-Източна Тракия,Беломорието и Македония остават под пряката политическа и военна власт на султана със задължаване за провеждане на реформи в тях, както Берлинският конгрес съкръщава пребиваването на руските войски в България от две години на девет месеца.Постигнато е споразумение по въпроса за избора на български княз и устройството и управлението на Източна Румелия.Освен годишния данък на Османската империя на него остават неравноправните договори, сключени между Високата порта и западните държави.

Прието е също така изменение на руско-турската граница в Мала Азия в полза на Русия-Румъния, Сърбия и Черна гора получават независимост.Гърция премества границата си на север.Австро-Унгария окупира, а по- късно анексира Босна и Херцеговина.Англия се настанява на остров Кипър.

Решенията на Берлинския конгрес удовлетворяват претенциите на Великите сили, всяка от които преследва свои геополитически интереси.Коренно различно е значението му обаче от гледна точка на българската национална кауза.Бъ Българската нация разпокъсана.Това поставя нашия народ пред нови борби и изпитания в бъдеще-сега вече това са борби за национално-обединение.

Макар че, Берлинския договор анулира не малка част от резултатите на Руско-турската война, тази война има историческо значение.Тя довежда до ограничаване на турското господство на Балканите и разчиства пътя за свободно развитие на капитализма в този район на света.Националните проблеми на Балканите са уредени, макар и частично Сърбия, Румъния и Черна гора получават независимост и известно териториално разширение.Войната доняся освобождение на България, с което са изведени до успешен край десетилетните борби на българския народ за свобода.

Нашият народ отново получава възможност да създаде своя държава, да се развива свободно по пътя на своя икономически, политически и културен възход.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Съвременен поглед на българската история (1876-1879) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.