Табашки занаят


Категория на документа: История


Софийски университет "Свети Климент Охридски"

Исторически факултет, Специалност - История

Курсова работа по: Икономически и социални проблеми на Българското възраждане

На тема: Развитие на табашкия занаят в Ловеч и на занаятите, използващи кожата за суровина през Възраждането

Изготвил: Даниела Велиславова Панайотова, № 24799, IV курс

Важен дял в българската материална култура и предмет на етнографски проучвания са традиционните народни занаяти. През епохата на Възраждането те заемат първостепенно място в икономическия живот на българското население. През периода на Първата и Втората българска държава в едно с развитието на други занаята за обслужването на господстващата класа, войската и бита се развива табашкия занаят. Целта на настоящата работа е като се направи кратък преглед на развитието на табашкия занаят в региона на град Ловеч да се разгледат и други занаяти, използващи кожата като продукт на тяхната дейност.
Населението по нашите земи познава занаятите за обработка на кожа от най- стари времена. Българина, лишен от политическа свобода , но насърчен стопански започва да развива занаятчийска дейност. По този начин засиленият търговски и стопански интерес предизвиква между българите появата и развитието н търговско-еснафски сдружения.
Главните причии за развитието на занаятите през миналите времена в Ловеч са благоприятното местоположение на града и неговото будно, предприемчиво и трудолюбиво населенине.

Един от най-цветущите занаяти от далечното минало на Ловеч е табашкият- кожарството. Табаците се занимават с изработването на различни видове кожи от млекопитаещи животни, с цел да се направят по-трайни кожите и пригодни за различни изделия. Имаме всички основания да считаме, че с обработване на сурови кожи са се занимавали още древните жители на града, нашите прадеи славяните и българите. Занаята табаклък е един от първи занаяти в Ловеч. В края на XVIII в. там има 35- 40 табахани , които са построени край р. Осъм в северната част на града.1 За развитието на табаклъка спомага местоположението на града и най- вече течащата вода на реката, защото този занаят има нужда от много вода. Също така изгодното географско положение на град Ловеч, намиращ се на два важни пътя- от Цариград през Балкана за Дунав и от Дубровник през София за Черно море. Не случайно през 1670 г. турският пътешественик Евлия Челеби пише: "Тук се работят хубави, цветни мешини".2 За широкото развитие и организирането на този занаят допринасят много общите законоположения и традициите, които съществуват в Османската империя, с някои изключения на местна почва. Според някои сведения се твърди, че табаците са само турци. Така се смята защото според османското обичайно право обработката на кожи е почетно занятие. Но това е опровергано, тъй като и нашите царе и войници са носили обувки от кожа и от червена мешина за царете, знатние и болярите.

Ловчанските табаци си набавят сурови кожи от местните касапи, от околните села и градове, чрез чакърджиите, от по-далечни места на Османската империя и от чужбина. По- заможните табаци лично посещават далечните земи и сами избират материала за изработка на качествени кожи. Суровата стока се изпраща по р.Дунав в град Свищов, а след това се внася в Ловеч. Кожарските изделия се продават само срещу пари. Занаятът е тежък и макар че повечето майстори са с добро материално положение, на тях гледат с уважение и без завист, защото се знае, че "парите са изкарани" с цената на непосилен труд.
Освен самите кожи, табаците си набавят и материали за обработката. В някои ловчански табашки семейства има запазени писма от доставките на тези продукти. Смрадликата - тетрата, използвана от кожарите, се поръчва на жители от околните села, които я донасят в работилницата. Някои майстори берат смрадлика заедно със семействата си, понеже в околностите на селищата тя се намира много. За употреба смрадликата се счуква предварително в големи дървени хавани. Необходимата за обработката на кожите вар се купува негасена от варджиите и се складира в яма, изкопана в двора на майстора. Чрез тези данни ние разбираме как се набавят суровините и какви суми с точност са изхарчени за самата обработка. Един от основните продукти е смрадликата, която те получават чрез кърджиите от плевенско, раховско, русенско или както споменах кожарите си я набавят сами.

Кожарството (табаклъкът) е главният източник на материали за другите занаяти, свързани с ообработката на кожа като сарачеството, чехларството(папукчийството),обущарството (кундурджийството) и цървулджийството (опинчарството, чаръкчийството), кюркчийството (кожухарството - изработка на дрехи от кожи: кожуси, контоши, джубета, калпаци и пр.,които ще разгледам по-късно в настощата работа. В ловчанските табахани най-много се използва т.нар. "кюселе"- за цървули от говежди кожи. По- малко папукчийски гьон и мешини от кози и овчи кожи за лица и хастар на обувки.3 Кюселетата или обработените кожи се свързват в денкове т.е. по еднакъв брой кожи и килограми, така че денковете трябва да са приблизително с еднакъв размер и тежест, по точно кожата се прегъва на две и се събират главата, краката и опашката и по този начин се приготвят суровите кожи за транспорт. Това разпереление на кожите е наричано "смацване" и тази работа се извършва от опитни майстори. Кожарите изработват за нуждите на отделните занаяти различни видове кожи като мешини, обработени овчи кожи главно за чехларите, сахтиени, обработени кози кожи за нуждите на сарачите, говежди и свински кожи - за опинчарите, телешки кожи - за обущарите.4 По известни сред ловчанските табахани са имената на Тотю Рогото и Хаджи Банко.5 Готовата стоката се разнася към Битоля, София, Пирот, Цариград, Босна и др. Освен готовите кожи, друг продукт, който също се изнася и се използва от хората е вълната. Ловчанските табаци прекарват по цели месеци в градовете докато продадат стоката си, а когато се прибират обратно те си донасят продукти като катран, зехтин, червен пипер, памук и други.

Към края на XVIII век както споменах в Ловеч има около 35-40 табахани. Те са разположени в северната част на града, край р.Осъм. Във всяка от тях работят от 5 до 10 души работници. Кожарството се предава по наследство от баща на син, но поради особеностите на технологичния процес, изискващ участието на повече хора, майсторите често наемат и чираци от селата. Пазаренето на чираците става обикновено за една година. Уговорката за условията, при които ще работи чиракът, е устна. Пазарлъкът е между бащата на момчето и майстора. Поради тежкия физически труд при табаклъка майсторите не наемат момчета, преди да са навършили 16 години. Първата година чиракът работи само за хляба си. Чиракува се най-малко две години. През това време момчето не получава пари за труда си, а храна от майстора. Извън пряката заетост в кожарството чиракът помага в домакинството и в полската работа, тъй като повечето майстори притежават земеделски имоти. Основното, към което трябва да привикне кожарският чирак, е трудолюбието и послушанието. Той спи обикновено в работилницата, трябва да стане най-рано, да огледа дали е подредено, да се стреми да научи всичко, свързано със занаята, за да може по-бързо да стане калфа. Чираците вършат най-тежката работа - тъпченето на кожите и пренасянето им. Затова момчетата бързат да усвоят занаята и да станат калфи. Когато майсторът прецени, че калфата е възприел занаята в основи и тънкости, го провъзгласява за майстор. Отношенията между младия майстор и неговия учител остават до края на живота им почти роднински. Условията, при които работи калфата, са по-добри. Той получава от майстора надница, изплащана всяка седмица или накрая на месеца. Тяхната работа изисква много усилие, тъй като в тези малки работилници се работи деноношно с цел да се изпълнят всички поръчки. Работниците се хранят от господаря си като той им осигурява храна и за закуска и за обяд. Работата при този занаят започва към 3- 4 часа независимо от това, дали е зимно или лятно време. От казаното до тука става ясно, че работата на табаците изобщо не е лека.
Тъй като поръчките са твърде много суровата стока се купува освен от местния пазар: волжки, кравешки, телеки и овчи кожи и от Горна оряховица, Добруджа, Галац, Одеса за едри говежди кожи. От еснафа се изпращат по 2-3 човека, които купуват стоката. Те взимат поръчки и на други освен за тях. Данни за тези покупки намираме в тефтера на един от най-видните табаци в региона Иванчо Ахмака от 1850-1870 год.

"1866 год, 13 Октомврий. Когато тръгна Лазаръ Трифоновъ за Галацъ съ Михаля Пенчовъ и Станко Панчоулу понисатъ съ себе си пари що се явяват от долу по име".

690 минца по 53 гр. . . . . . . . . . . 36.570

110 л. Турски по 103 гр. . . . . . . .11.330

25 по 20 франки по 89 гр. . . . . . .2.225

За овчи кожи 1866 г. Ноемврий. Когато тръгна Лазаръ (Трифуновъ) за Добруджа съ Андрея Анастасовъ понисатъ пари отъ долупоказанитъ.

371.1/2 минца по 53 гр. . . . . . .19.689.20

19 по 20 франки по 89 гр. . . . . . 1.692-

15 инглишки по 120 гр. . . . . . . .1.680-

3 руски имперала по 90 гр. . . . . 270.-...."6
В тези тефтери намираме данни освен за купени стоки и плащания също така и за печалби от продажбите, надници, както и за цените на най- използваните суровини за обработката на кожа. Добитата печалба, която според данните в тефтера е около 22 % годишно върху вложения капитал за тогавашното благосъстояние на занаятчията е твърде добра.
Интересен е фактът, че когато се докарва сурова стока от Добруджа в града, еснафът я пазари общо и после се разпередя между отделните табахани в зависимост от това кой каква нужда има. По закон никой няма право да ходи сам и да пазари стока само за себе си. Като цяло стоката на ловчанските табаци се ползва с добро име на пазарите в цялата Османска империя. За по-голямо удобство при купуването на кожи по- видните табаци основават клонове в манастира в Битоля, като техни представители там са техни синове, роднини или братя. В Манастира такива представители са следните ловчански табаци: "Масарлиулу, Маринчо Караконовъ, Касабоулу, Иванчо Ахмака, и др."7 Кожите се превозват с цели кервани, на които има по 12 кожи. Парите за стоката се дават само на доверени лица. Като за предпазване от крадци по пътищата, парите се изпращат по различни пътища и различни лица. На търговците им се налага също така да се справят с различните пари и техните стойности по пазарите. От тефтера на Масаррлаулу става ясно, че кравешките кожи се продават в Битоля, с "ваде" 21 дена по 153 гр. чифта , волските - по 200 гр. чифта. Както споменах тези кервани освен, че са продавали стоката, навръщане те са донасяли продукти от там като дървено масло, суров памук и др. Изработените кожи се продават не само на пазари в Турция, а се изнасят главно във Виена. По сведенията на Феликс Каниц чужденци са идвали да си купуват кожи, мешини и др.8
Табашкият занаят е главната прич ина за доброто благосъстояние на града и положението, в което се намират хората. Във времето на разцвет на занаята те успяват да спестят пари, с които купуват най-често царски жълтици, ялдъзи и ги нанизват на гердани. Вероятно от този обичай жените да носят много златни пендари идва и названието на града "Алтънъ Ловечъ". Като доказателство , че табашкия занаят е един от най-богатите по онова време ни свидетелства и хубавата ловчанска песен "Назлъмъ Денка Касабова".9 В тази народна песен се разказва как се разболяла една от хубавиците на града, дъщшря на видния табак Касабоулу. Тогава табашките ергени се събират и решават да купят едно агне, руйно вино и да поканят Денка Касабова. Табашките ергени и табашките калфи са възпитани с тази популярна ловчанска песен, която и сега се пее с възхищение от всички ловчанци.

Кожарството (табаклъкът) както споеманх в процеса на работа е главният източник на материал за другите занаяти, свързани с обработката на кожи, като сарачеството, чехларството (папукчийството), обущарството (кундурджийството) и цървулджийството (опинчарството, чаръкчийството), кюркчийството (кожухарството - изработка на дрехи от кожи: кожуси, контоши, джубета, калпаци и пр.).

Един от тези кожообработващи занаяти е сарашкият. Терминът сарач е от арабско-турски произход и означава седло или седлар. Сарачите изработват главно принадлежности за впрегатния добитък. Най-труден за изработване е хамутът, който обикновено се прави от майстора. За град Ловеч е познат затворения тип хамут и то от шименски подвид. Хамутът се състои от няколко части- дървена част, черво, възглавница, надгръдна каишка и др. Характерно за дървената част е да се изработва от бук или габър. Със следващата стъпка се прави на червото "суджук" от ръжена слама, а самата слама се поръсва с вода, за да омекне. За изработката на хамута се използват и ленени конци, с които се увива здраво "суджукът", след което се заковава за приготвеното дърво. Така наречената "възглавница" се прави от мешина или марокин като се пълни с дреп и се зашива с ленените конци. Последната част от изработването на хамута е покриването му с кожа, наречена още капак, която се заковава с ламаринена лента(чемберлик).От казаното до тук се вижда, че и работата на сарачите не е лека и се изисква доста труд и умение за изработака не само на хамут, а и на другите принадлежности за впрегнати животни.10 Според непубликувани данни от археологическо проучване при с. Дебнево Ловешко, са открити 4 железни ножа, бички употребявани в този занаят за рязане на кожата.11

Според наличните сведения през 60-те и 70-те додини на XIX в.всички сарачи в града са турци и занаята е добре развит.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Табашки занаят 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.