Телесната култура през българското Възраждане


Категория на документа: История


Телесната култура през българското Възраждане, Средновековие

Увод

Историческото минало на България показва, че в българския етнос успява да съхрани своя дух и древна култура, за разлика от това много други племена, народи и култури са се появявали и изчезвали на историческата сцена и за тях можем само да прочетем в старите книги и хроники.

Една от главните предпоставки за оцеляването на българите като народ и държава през вековете се явява ориентацията на българския войн към бойните изкуства, дисциплина и материална култура, които възпитавали един непоколебим и непреклонен дух у българина. На практика, през ранното средновековие, телесната култура на българите е свързана именно с бойните изкуства и военното дело -една област все още недостатъчно изследвана от историците, но пък имаща съществено важно значение за утвърждаването на българската държава.

Много по-късно, през епохата на Възраждането, физическото възпитание и развитието на телесната култура имат значение както за формиране на легиони в Сърбия или Румъния, така и за приобщаване на българския народ към Европа след Освобождението. Всичко това определя значението на изследване на системата на физическото възпитание и историята на телесната култура у нас.

1. Телесната култура през ранното и късно Средновековие

Известно е, прабългарите са били конен номадски народ. Те са живеели дълго в съседство с Китай и възприели много от старата китайска култура, а по-късно и от персийската и арабска такава; така че при настаняването си в Европа, те са били вече един доста издигнат в културно отношение народ. Основната насоченост на физическото развитие и телесната култура обаче били свързани с бойните изкуства.

С утвърждаването на българската държава по съвременните земи, в арсенала на бойните изкуства се вливат и тези на славяните и на траките, което още повече подобрява тяхната ефикасност. Но доминиращ в тази област си остава прабългарският елемент, още повече, че голяма част от славяните, като непригодни да участват в държавата, са били изселвани извън пределите на Българската империя.

Единичното обучение се водело по-специализирано и включвало специални гимнастически упражнения и игри, както и характерна акробатика. Косвена информация за това може да представлява фактът, че голяма част от професионалните групи танцьори, акробати, жонгльори и други, които кръстосвали Китай от дълбока древност, та до наши дни, са били предимно от централно -азиатски (хуно-български) произход.

Освен акробатика и гимнастически упражнения, децата били обучавани и в други упражнения, които са подобни на тези в съвременното понятие за йога, но се изпълнявали по-динамично за постигане на гъвкавост.

Освен това за базовата подготовка били използвани и военни гимнастически игри като "дълга кобила", "прескочи кобила", "куцан-гражд", "кленза" и други.

В единичното обучение били изучавани техниките и стиловете за боравене с различните оръжия, както и ръкопашният бой без оръжие и борбата тяло в тяло. Старите автори изтъкват, че българите непрекъснато се упражнявали в бойните изкуства, като някои от тези елементи се приемат и през Възраждането. Така, в своите трудове, Георги С. Раковски, описвайки българските обичаи между другото съобщава: "... В старо време още преди християнството, старите българи се събирали в определени дни в различни места и показвали изкуството и достойнствата си, за което били награждавани от народа. Тези упражнения се отнасяли повече до военни хитрости." На тези сборове войните се състезавали с коне, в борба, хвърляне на копие или тояга, мерене със стрели(стрелба с лък), надстрелване, надхвърляне с прашка и ръка, надскачане, надиграване(военни и народни танци), премятане през кон и др.

Източниците, от които може да се черпи информация за развитие на българската телесна култура през ранното Средновековие са и византийски - например Император Лъв VІ в своята книга "Тактика" също изтъква, че българите постоянно се упражнявали във военните изкуства и се поддържали в добра форма.

Древните българи имали няколко десетки вида бойни изкуства както с оръжие, така и с голи ръце и с характерен стил. Тези изкуства се подразделят в две основни категории - за близък и далечен бой, като и едните и другите били усъвършенствани непрекъснато. Освен тях съществували и няколко специални дисциплини, практикувани за целите на шпионажа и тайната война, в които били посвещавани само избрани личности със съответните качества.

Българите били познати като народ от изкусни ездачи. Известно е, че са можели да стрелят изкусно с лък от галопиращ кон, при това извърнати назад или дори седнали с гръб към посоката на движение, като смяната от едното положение в другото ставали мигновено по време на препускане. Псевдо-Маврикйй пише: "Те грижливо се обучават да хвърлят стрели, яздейки на кон."

Византийският историк Агатий Миринейски (ок.536 - ок.582 г.) пък отбелязва: "Защото те, когато бягат, по-добре се отбраняват от своите упорити преследвачи и като се обръщат назад, стрелят с лъковете си. Стрелите, отправени към целта, се забиват по-силно, когато се пускат с голяма сила право към преследвачите, които като тичат срещу стрелите, попадат и се натъкват на тях и така сами си нанасят много по-силен удар поради това, че ги преследват и биват удряни от извънредно близо."

Позата за стрелба с лък от коня, като стрелецът е извърнат назад, е много характерна за древните българи и този мотив се среща в редица изображения по стенописи, рисунки и художествени предмети от бита.

Българските войни се обучавали също да яздят от страни на коня или под корема му, като по този начин се прикривали от стрелите и копията на врага. Можели също да имитират, че са улучени от стрела или друго оръжие, и да увисват като убити отстрани на коня, и след това като заблудят преследвачите си, внезапно да се изправят и да използват оръжието си, като поразят врага с изненада. Тези умения им давали големи преимущества в боя срещу тежкоподвижните, неповратливи и оковани в броня западни рицари. Точно по този начин те успели да победят кръстоносците на Балдуин Фландърски по времето на цар Калоян (1197 - 1207 г.).

2. Развитие на вижданията за телесната култура след Средновековието

Българската традиция на физическа култура по времето на първата и втора българска държава се развива паралелно с тази във всички държави, поддържащи боеспособна армия.

През време на турското владичество обаче, физическата култура се ограничава преди всичко до народните танци. До 40-те години на ХХ век се запазва традицията в неделя и на празници селото да излиза на мегдана на хоро. Хората се различават по схема на стъпките, форма (включително кръгова), посока на въртене и музикален размер (преобладава неравноделният).

Спортът обаче не е бил чужд на българските деца и младежи. Вероятно по-слабо са били застъпени отборните игри, но няма съмнение, че са се провеждали състезания, които са целели както престиж, така и повдигане на бойния дух. Със сигурност още между подрастващите е имало съревнования в тичане, плуване, борба и пр. Някои от тези спортове оцеляват през времето.

По късно идва и стрелбата с огнестрелно оръжие, която извоюва на много български възрожденски бойци славата на точни стрелци.

С настъпването на Възраждането и полагането основите на българското образование, постепенно в образователните дисциплини навлизат някои, свързани с физическото развитие на учениците.

За ползата от укрепващи тялото упражнения говори в "Рибния буквар" д-р Петър Берон, като дава и някои полезни препоръки. В някои възрожденски училища са допускани някои от традиционните игри, организирани са разходки сред природата и др. В някои българо-елински училища започват да навлизат гимнастически дисциплини. През Възраждането, а и още преди него, популярни са били по съборите пехливанските борби, устройвани както със състезателна, така и със зрелищна цел.

Заключение



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Телесната култура през българското Възраждане 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.