Участие на България в Първата световна война


Категория на документа: История


Участие на Бъгария в Първата световна война

Букурешкият и Цариградският мирни договори бележат първата национална катастрофа на България и са предпоставка за нови противоречия на Балканите.Тези противоречия са на фона на приближаващия световен конфликт.Стремежът на България за ревизия на несправедливия Букурешки мирен договор в значителна степен предопределя на чия страна ще се включи тя в насрелия световен конфликт.
В края на ноември 1913г. се провеждат избори за 16 ОНС.Либералната коалиция,клоняща към Централните сили,не успява да спечели мнозинство.Въпреки това мандатът за правителство е даден на В.Радославов,лидер на либералната партия.Парламентът е разпуснат.Нови избори се провеждат на 23 февруари 1914г.Управляващите си осигуряват крехко мнозинство 126 мандата,срещу 116 на опозицията.Това става с гласовете на мюсюлманското насеение от Гюмюрджинско.В.Радославов прави сериозни компромиси,съхранявайки значителни права на мюсюлманските първенци в по горе посочената територия.Това дава резутат от района в 17 ОНС влизат 12 депутата от турското население.Така правитеството си осигурява мнозинство в парамента.През есента на 1913 и пролетта на 1914г. България възстановява дипломатическите отношеноя с Турция,Сърбия и Гърция.Стремежът е да се анулира Букурещкия мир.За тази цел се търси външна подкрепа.Нашата страна е ценен съюзник на двата противостоящи си блока-Антантата и Централните сили.При избора Бъгария трябва да се съобрази с новите реалности-бакански и европейски,след крушението през 1913г.В бълг.поитически живот се настъняват две тенденции-управляващата иберална коалиция разчита на Централните сили(Германия и Австро-Унгария),други политически групировки се ориентират към Антантата(Русия,Англия,Франция).Има партии,които препоръчват неутралитет,изразяващ се във включване в по-късен етап на страната на победителя.
Сед Баканските войни хазната е празна.Нужен е външен заем.Държавите от Антантата не желаят да оказват помощ на правитеството на В.Радославов,спечелил си име на немски привърженик.Заем е отпуснат от немски банков консорциум,при изгодни условия.Договорът е подписан на 29 юни един ден след убийството на Франц Фердинанд в Сараево.Русия и Франция предприемат твърде закъснели опити да -предотвратят сделката и да предлажат те заем.
На 28 юни 1914г. в Сараево е убит австро-унгарския престоонаследник Франц Фердинанд.Атентатори са Гаврило Принцип и Неделко Габринович,членове на "Млада Босна",която е свързана със сръбската офицерска националистическа организация "Чернаръка".Австро-Унгария връчва на Белград ултимату.В една от точките се иска Австро-Унгария да поеме разследването на атентата на сръбска територия.Това нарушава сръбския сууверенитет.По съвет на Русия повечето искания са приети с изключение на последното.Войната става неизбежна.На 28 юли Австро-Унгария обявява война на Сърбия.В седващите дни се задейства системата от съюзни договори.Русия започва мобилизация.В отговор Германия и обявява война,а два дни по-късно и на Франция.Великобритания се намесва на страната на своите съюзници.Войната бързо обхваща почти цяла Европа,а в следващите години излиза и извън нея.С включването на САЩ,Япония и Китай и др.конфликтът става световен.
На 8 август България обявява неутралитет.Това е временна позиция-София търси предваритено облагодетелстване.Неутралитетът е благосклонен към Централните сили-през страната се пропуска военнен транспорт от Германия и Австро-Унгария към техния съюзник Турция и обратно.През ноември 1914 Антантата връчва декларация на бълг.правитество,при запазване на неутралитет на нашата страна се обешават територии до линията Мидия-Енос,както и справедливи териториални придобивки в Македония.
В началото на войната България придобива стратегическо значение и за двата военни блока.Нейното географско положене осигурява сухопътна връзка между Германия и Австро-Унгария от една страна и Турция от друга.Освен това България би могла да ненесе удар на Сърбия,срещу която австрийските войски изпитват затруднения.Антантата оценява положението на България,така би могла да осигури спокоен тил за Сърбия.
През май 1915г. Русия,Франция,Англия и Италия обявяват че са готови да удовлетворят претнциите на България,при влизане във войната на тяхна страна,връщайки Източна Тракия до инията Мидия-Енос,спорната и части от безспорната зона в Македония,част от Западна Тракия,подкрепа в преговорите с Румъния за Добруджа и военен заем.През юни бълг.правителство иска гаранции от Съглашението за тези обещания.Преговорите предизвикват остра реакции в Сърбия.През август 4те държави декларират,че няма да признят разширение на Сърбия и Гърция след войната,ако не предадат на Бъгария безспорната зона в Македония и гр.Кавала.Фактически Антантата отнася решаването на въпроса след войната и това е изтъкувано като просръбска позиция.Русия и Франция си поставят за це да отстранят правителството на Радосавов и да наложат свои привърженици.Чрез подставени фирми те изкупуват зърнена реколта,целейки криза в страната.Аферата е разкрита и правителството и дава широка гласност.То нанася удар върху политическите си опоненти и успява да изпрати някои от лидерите им в затвора.
Обещанията на Централните сили са много по-щедри.При багосклонен неутралитет на България се предоставя безспорната зона в Македо ния.При включване във войната се дават гаранции и за части от спорната зона,а също и разширение за сметка на Гърция и Румъния,ако те подрепят Антантата.Турция заявява,че е склонна да отстъпи територии в Източна Тракия.
На 3 септември 1915г. е подписана погранична конвенция с Турция,която отстъпва територии по поречието на р.Марица.На 6 септември в София е подписан договор с Германия и тайна военна конвенция,а в Плес-тайна военна конвенция ежду България,Германия и Австро-Унгария.България получава гаранции за обещаните територии,а освен тях трябва да получи земи в Моравско,предадени от Сърбия от Берл.договор.Германия отпуска военен заем от 200млн франка.
Бълг.общество и поитиците не са единни по въпроса за включването на страната ни в бойните действия.Управляващата либерална коалиция е за война на страната на Централните сии.Някои обществени и политически кръгове са за неутралитет,който също би донесъл териториални придобивки,според обещанията на Антантата.На 17 септември опозиционните политически лидери правят последен опит да повлияят на монарха и правителството да не въвличат станата във война.На ауденция при Фердинанд са Гешов,Ст.Данев,А.Малинов,Н.Цанов и Ал.Стамболийски.Те предупреждават царя,че участието на Българая на страната на Герания и съюзниците й означава катастрофа.Най-безкомпромисен е лидерът на БЗНС Ал.Стамболийски,за което е задържан в Софийския централен затвор.
През 1915г. войските на Централните сили жънат усшехи по фронтовете.Германия настъпва във Франция и изглежда че падането на Париж е въпрос на време.На Източния фронт руската офанзива е спряна с големи загуби за русите,а австрийски немски части навлизат дълбоко на руска територия.В София се опасяват,че войната ще свърши без участието на България.
На 23 септември е обявена мобилизация,а на 14(1) октомври 1915 България обявява война на Сърбия.
Първата и Втора армия настъпват срешу Сърбия и скоро разгромяват отбранителнта и система.Бълг.войски са подпомагани от местното насеение и четите на ВМОРО.Те овладяват Вардарска Македония,а разбитите сръбски части се изтеглят на запад.Срещу бъг. Войск тръгват дебаркиралите в Соун съглашенски сили.Те са рабити при Кривоак.Втората армия успешно ги преследва.Нейното настъпление в Егейска Македония е спряно по искане на немското командване.В Берин все още се надявяват да привекат неутрална Гърция.Бълг.войски се разполагат на фронт от 500км-от Албани до Орфанския залив на Егейско море.Започва изтощителна позиционна война до есента на 1918г.Пре лятото на 1916г.Румъния влиза във войната на страната на Антантата.България е изправена пред нов фронт.Тук действа трета армия,която освобождава Южна Добруджа,през декември 1916г. влиза в Букурещ и заема Севрна Добруджа.Руските и румънските войски създават дълга укрепена иния на р.Серет.На северния фронт също започва изморитена позиционна война.На 3 март 1918г. в Брест-Литовск между руското бошевишко правителство и Централните сили с техни съюзници България и Турция се подписва ирен договор.През 7 май с.г. Северна Добруджа е обявена за съвместно владение-кондоминиум.През юни 1918г. правителството на Радославов подава оставка.Сенено е от коалиционния абинет на Демократическата и Радикалдемократичекса партия с мин-председател Ал.Малинов.
Новото правителство не успява да извади страната от войната.На 1 септември 1918г. съглашенските войски,превъзхождащи бъгарските,извършват пробив на Солунския фронт при Добро пое.Отстъпващите войници са обхванати от негодувание,под влиянието на земедлци и социаисти те въстават и в Радомир обявяват България за република.Потеглят към София,за да свалят правителството и царя.Те не са добре организирани и на 30 септември 1918г. са разбити край Владайското дефиле.След пробива на Добро пое бъг.правителство решава да скючи примирие със Съглашението.Договорът е подписан на 29 септември 1918г. в Солун.Той предвижда изтегляне на бълг.войски,демобилизация на армията,частична военна окупация на страната от съглашенските сили,бълг.части на запад от р.Вардар да останат в плен.На 3 октомври 1918г. цар Фердинанд абдкира в полза на своя син Борис 3.
След примирието е създадено коалиционно правитество,начело с А.Малинов на 17 октомври 1918г.На 18 ноември с.г. той подава оставка,в знак на протест срещу предаването на Южна Добруджа на Румъния.На 28 ноември е създаден нов коалиционен кабинет начело с т.Теодоров от Народната парти.В правителството влизат общо 6 паритии.През януари 1919г. в него влиза и Ал.Стамболийски.На 7 май 1919г. се прави ново правителство пак начело с Т.Теодоров.В тези правитества влизат партии,некомпрометирани с въвличането на България във войната.На 17 август се провеждат парлманетарни избори.Успех печелят левите партии-БЗНС,БКП,БРСДП.На 7 октомври 1919г. Ал.Стамболийски съставя коалиционно правителство от БЗНС,Народната партия и Прогресивноидералната.На 22 ноември е приет Закон за съдене и наказване на виновниците за втората национана катастрофа.На 31 декември е възбудено углавно преследване на министрите от правителството на д-п Радославов и четирима висши военни.Пред правителството на Ал.Стамболийски стои тежката задача да подпише мирен договор с победитеите.
Мирния договор е подписан на 27 ноември 1919г. в парижкото предградие Ньой.Страната понася втора национална катастрофа.Победените страни са недопуснати до преговорите.На тях само се представят готовите договори.Южна Добруджа е предадена на Румъния.Струмишко,Царобродско,Босилеградско и някои сеа от Кулско и Тръснко са отстъпени на Сърбия.Малко по-късно Гърция получава цяла Тракия.Договорът обещава на България икономически излаз на Егейско море,който тя никога не получава.Ньоския договор натоварва страната с тежки репарации.Тя трябва да изплати на силите на Съглашението 2 млрд.и 250 млн златни франка в срок от 37 години,да предаде на своите съседи много добитък и хиляди тонове каменни въглища.Въоражението е сведено до 3 хил.души.Военните кораби са предадени на Съглашението.Страната няма право да притежава бойна авиация,подводници и танкове.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Участие на България в Първата световна война 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.