Участието на руски генерали и други изтъкнати личности на руската империя във войната


Категория на документа: История


Участието на руски генерали и други изтъкнати личности на Руската империя във войната

Руско-турската война през 1877-1878 година, която се води между Русия и Османската империя е десета в поредицата от Руско-турски войни. Войната е наречена и Освободителна, тъй като довежда до освобождаването на част от българите от Османската империя и създаването на Третата българска държава. След векове на робство една от водещите сили в света-Русия се оказва решаващият фактор за освобождението на България от османска власт. Освобождението не би било възможно, ако не бяха руските генерали, опита им и добрата им военна организация.

Едни от най-видните руски генерали участвали във войната са:

Йосиф Владимирович Гурко

Йосиф Гурко е роден на 28 юли 1828 година в Новгород, Русия. Ориентира се към военна кариера. Участва в боевете при Белбек по време на Кримската война, освобождаването на руските селяни от крепостна зависимост 1862-1866 година и потушаването на Варшавското въстание 1863 година. Командир на IV-и Хусарски Мариуполски полк през 1866 година. Повишен в звание генерал-майор и член на императорската свита 1870 година. Командир на Гренадирски полк, а от 1873 година на бригада от II-а Гвардейска Кавалерийска дивизия. Повишен е във военно звание генерал-лейтенант и назначен за командир на II-а Гвардейска Кавалерийска дивизия 1876година. Йосиф Гурко се отличава със службата си по време на Руско-турската война 1877-1878 година. Командир на Предния отряд на Руската армия на Балканския полуостров. В неговия състав е и Българското опълчение. В първите дни на войната превзема град Търново. Установява контрол над проходите в средната част на Стара планина във взаимодействие с Габровския отряд. Превзема Шипченския проход и гр. Стара Загора, предизвиквайки паника в Цариград. След прехвърлянето на османски подкрепления в Южна България и последвалите боеве при град Нова Загора , село Джуранли и град Стара Загора отстъпва на Шипченския проход в Стара планина.През м. октомври 1877 година е назначен за командир на Кавалерийския корпус. Превзема село Горни Дъбник и село Телиш, с което се прекъсват снабдителните линии на обсадената в град Плевен Западна османска армия на Осман паша и се затваря блокадния пръстен.Назначен за командир на Западния Руски отряд. Отхвърля Орханийската османска армия от Орханийското поле. Преминава Стара планина в сурови зимни условия. Частите на отряда превземат град София и гр. Пазарджик. Нанася последно поражение на Сюлейман паша в битката при Пловдив и превзема град Одрин, с което практически е сложен край на войната.След Руско-турската война Йосиф Гурко е провъзгласен за граф и получава множество отличия.

Михаил Дмитриевич Скобелев
Михаил Дмитриевич Скобелев е руски офицер, генерал от пехотата. Роден е на 29 септември 1843 година в Санкт Петербург, Русия в семейството на потомствения дворянин генерал Дмитрий Ивановеч Скобелев. Ориентира се към военна кариера. Известен с участието си в завоюването на Средна Азия и в Руско-турската освободителна война. Изключително популярен сред войниците си, наричан Белия генерал, тъй като винаги носи бяла униформа и язди бял кон. Служи в Полша и участва в потушаването на Варшавското въстание 1863-1864 година . През 1868 година е изпратен в Туркестан. Там прекарва по-голямата част от службата си. Участва в превземането на Хива през 1874 година и в похода срещу Коканд следвашата година, по време на който превзема град Андижан. Повишен във военно звание генерал-майор. Скобелев е първият руски губернатор на Фергана. При започването на Руско-турската война през лятото на 1877 година генерал-майор Михаил Скобелев е прехвърлен в Дунавската руска армия. В нейния състав командва Кавказката казашка бригада при обсадата на Плевен. Разработва плана за атаката на Ловеч и командва лявата колона при превземането му. Участва в третата атака на Плевен. Участва с успех в зимното преминаване на Стара планина и в битката при Шейново в началото на 1878 г. Военните му умения създават войнишката поговорка "Където е Скобелев, там е победата". Повишен е в звание генерал-лейтенант през 1877 година, генерал-адютант 1878 година и генерал от пехотата 1880 година.След Руско-турската война Михаил Скобелев се завръща в Туркестан, където ръководи завоюването на голяма част от днешен Туркменистан. В началото на 1881 година превзема крепостта Гьоктепе. Докато напредва с армията си към Ашхабад, е отзован и е назначен за командващ армейския корпус в Минск. В края на живота си Скобелев се ангажира с активни политически позиции. Скобелев умира от инфаркт в Москва през 1882 година.

Николай Григориевич Столетов
Роденият на 13 ноември 1834 година в град Владимир, Русия Николай Григориевич Столетов е руски офицер - генерал от инфантерията, участвал в завоюването на Средна Азия и в Руско-турската освободителна война. Ориентира се към военното поприще. Постъпва като доброволец в Руската армия и участва в Кримската война. Проявява се в боевете при Севастопол и Инкерман. Завършва Николаевската военна академия и е изпратен в Кавказ 1859 година. Служи под командването на бъдещия военен министър генерал-адютант Дмитрий Милютин, с когото остава в близки отношения и по-късно. Като началник на Закаспийския отряд основава град Красноводск 1869 година. Повишен е във военно звание генерал-майор. В навечерието на Руско-турската война 1877-1878 година генерал-майор Столетов е назначен за командир на новосформираното Българско опълчение, включено в състава на Предния отряд. Участва в боевете при Стара Загора.Командир на Шипченския отряд, включващ Българско опълчение и Габровския отряд, начело с Валериан Дерожински. Лично командва защитата на Шипка през август 1877 година срещу Западната османска армия. Той е командир на Българското опълчение до края на военните действия.Командва руския авангард при зимното преминаване на Стара планина от дясната колона на Южния отряд. Участва в решителната победа при Шейново. След края на Руско-турската война Столетов е изпратен с дипломатическа мисия в Афганистан, която постига успех и предизвиква Втората британско-афганистанска война. След войната продължава да заема висши военни длъжности: началник на XVIII-та пехотна дивизия и армейски корпус. През 1886 година е повишен в звание генерал-лейтенант. Николай Столетов умира на 10 юли 1912 година в Царское село.

Едуард Иванович Тотлебен

Едуард Иванович Тотлебен е руски граф, офицер, генерал от инженерните войски и военен деец, роден на 8 май 1818 г. Постъпва в армията през 1840 година и служи в Кавказ. Участва в Кавказката война, която се провежда през 1847-1848. Назначен е през 1851 година за началник на инженерните части на Гвардейския и Гренадирския корпус.По време на Кримската война служи в Дунавската армия, където е помощник на генерал-адютант Карл Шилдер. Организира транспортирането на войските на генерал-адютант Михаил Горчаков през река Дунав. Изработва плановете за атака на крепостта Калафат. Възглавява обсадата на крепостта Силистра след раняването на генерал-адютант Шилдер. През 1854-1855 година служи в Кримската армия. Ръководи отбраната на Севастопол, където строи отбранителните фортификациони съоръжения и спасява хиляди войници и цивилни. Назначен за директор на Инженерния департамент на Военното министерство в Русия през 1859 година. Генерал-лейтенант става през 1860 година. Отличава се по време на руско-турската освободителна война. Командирован е в Дунавската руска армия поради неуспешните атаки на Плевен. Изработва план, който става ръководство за провеждането на пълна блокада на армията на Осман паша в Плевен и противодействие на системата от редути. На 10 декември 1877 година Осман паша се опитва да пробие блокадния пръстен, но оставя на бойното поле 6 хиляди убити. Отстъпва и скоро капитулира. След пленяването на Западната османска армия е началник на Източния отряд. Главнокомандващ на Действащата руска армия на Балканския полуостров от април 1878 до януари 1879 година. През Кримската война получава титлата граф и е назначен за член на Държавния съвет. През 1882 г. заминава на лечение в Германия, където умира.

Николай Николаевич Обручев
Николай Николаевич Обручев е руски офицер, генерал от пехотата, роден е през 1830 година в Санкт Петербург, Русия. По семейна традиция се ориентира към военното поприще. Служи в Лейбгвардейския измайловски полк.Участва в провеждането на военната реформа на генерал-адютант Дмитрий Милютин. През 1875 година му е възложено от император Александър II да разработи стратегически план за война с Турция. Планът е утвърден през 1876 година и войната се провежда по неговите идеи, които довеждат до освобождението на България от османско иго. В началото е командирован на Кавказкия фронт. Планира атаката на Авлиар-Аладжакската позиция на турската армия, превзета след интензивни боеве през септеври - октомври 1877 година.От 1 ноември е в Главната квартира на действащата дунавска руска армия. Участва във вземането на стратегическите решения заедно с император Александър II, военния министър генерал-адютант Дмитрий Милютин и началника на щаба генерала от пехотата Артур Непокойчицки. На 14 ноември 1877 година е решено войната да продължи след превземането на Плевен по плана на генерал-лейтенант Обручев и Руската армия да настъпи незабавно на юг от Стара планина.За участието си във войната е награден с Орден "Свети Георги" III ст. и повишен във военно звание генерал-адютант през 1878 година. Началник е на Генералния щаб през1881-1897 година и генерал от пехотата през 1887 година. Награден с най-високия руски орден "Свети Андрей Первозванний". Излиза в оставка през 1897година. Умира на 25 юни 1904 година.

Дмитрий Алексеевич Милютин

Роденият през 1816 година в Москва Дмитрий Алексеевич Милютин е руски граф, офицер - генерал-фелдмаршал. Посвещава се на военното поприще. Дмитрий Милютин е офицер от 1833 година. Учи във Висшата военна академия от 1835 до 1836година. След успешното и завършване е зачислен в щаба на Гвардейския корпус. Участва във военните действия в Кавказ през1839година. През 1860 г. е назначен за заместник военен министър.Той е военен министър на Русия от 1861 до 1881година. Участник е в подготовката, организацията и провеждането на Руско-турската освободителна война.. Автор и ръководител на военните реформи в Русия. Структурата на руската армия, създадена от него, просъществува 150 години. Като военен министър непосредствено организира подготовката и провеждането на Руско-турската война от 1877-1878 година, довела до освобождението на България от османско иго. Милютин подписва заповедта за създаване на Българското опълчение. В продължение на 7 месеца през 1877 година е с Действащата руска армия в България и пряко участва във войната. Умира на 25 януари 1912 година.

Тази година се честват 135 години от освобождението на България. Благодарение на гореспоменатите личности и разбира се и на много други руски генерали, офицери, командири и войници се е стигнало до страха на Османската империя и молбите и за мир. На 3март 1878 година се подписва Санстефанският мирен договор, който слага край на Руско-турската война и урежда, макар и неокончателно, обособяване на трета българска държава след близо пет века османско владичество в България.

Използвана литература:
1) Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник
2) ДИ "П. Берон"
3) Снимки: Wikipedia

Изготвил:
Симона Руменова Райкова
ученичка от 11 "д" клас на 'СОУЕЕ "Св. Константин-Кирил Философ",
гр. Русе
адрес: гр. Русе, бул. "Христо Ботев" 34А
e-mail: [email protected]
тел: 0885115330

Научен ръководител:
Мария Стефанова Кьосева,
учител по История в ''СОУЕЕ Св. Константин-Кирил Философ'',
гр. Русе





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Участието на руски генерали и други изтъкнати личности на руската империя във войната 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.