Уйлям Насау Сеньор (1790 - 1864)


Категория на документа: История


Уйлям Насау Сеньор
(1790-1864)

Живот и дейност

Уйлям Насау Сеньор е роден през 1790г. в семейството на селски свещеник. През 1815г. завършва правния факултет на Оксфордския университет и получава званието магистър по хуманитарните науки. По-късно през 1228г. е избран за професор и оглавява катедрата по политическа икономия в Оксфордския университет до 1830г. през 1830г. прекъсва професорската си дейност и в периода до 1847г. се отдава на практическа висша държавна дейност като председател на Върховния съд на Англия и като участник в най-различни кралски и парламентарни комисии, решаващи отговорни държавно-икономически и политически въпроси. Той е привърженик на икономическия либерализъм. Обявява се против работническите коалиции, които според него нарушават принципите на икономическата свобода. През 1843г. Уйлям Насау Сеньор е избран за член на Френската академия на науките а, през 1847г. отново заема професорско място в Оксфордския университет, където изнася лекции по политическа икономия. Засилената му реформена дейност през 30-те и 40-те години на ХIХ в. се проявява в следните по-важни насоки: поправка в съществуващия закон за бедните от 1834г.; законово договаряне при извършване на различни видове дейности, регламентиране на икономическото и социалното положение на работниците - тъкачи; въвеждането на редица промени в съществуващите начини на обучение на широките маси от населението.

По-важни негови теоретико-практически разработки са:
* "Очерци по политическа икономия" (1836г.)
* "Писма за фабричното законодателство" (1837г.)
* "Доклад за подобряване на условията на труд на ръчните тъкачи" (1841г.)

Икономически възгледи

В своя труд "Очерци по политическа икономия". Уйлям Насау Сеньор се опитва да определи предмета на политическа икономия и свежда този предмет до изучаването на природата, производството и разпределението на богатството в дадена страна. Той представя богатството като съвкупност от вещи, той е твърдо убеден, че за да изпълняват ролята на богатство, вещите трябва да притежават някои характерни особености и белези като:
1. Да отговарят на потребностите на членовете на обществото и да могат да задоволяват определени техни нужди, т.е. за да бъдат богатство на обществото, те трябва да са полезни в определена степен. Понятието полезност тук е употребено като доставяне на удоволствие от всякакъв род. Като говори за намаляваща полезност, той пише: "Нашите желания не целят толкова количество, колкото разнообразие. Не само е ограничено удоволствието, което стоките от даден клас могат да доставят, но то намалява светкавично далеч преди тези граници да са достигнати. Две неща от един вид рядко ще доставят двойно по-голямо удоволствие";
2. Да бъдат в ограничено количество, а не да са общодостъпни;
3. Да могат да се отчуждават, т.е. да сменят своя собственик;

Според него източници на богатство в едно общество могат да бъдат както трудът, така и капиталът. Трудът е източник на богатство, защото работникът жертва свободното си време за да създаде определени материални блага, но капиталистът също прави жертва, като се лишава от личното си потребление, за да осигури необходимите средства за производство и обръщение. В резултат на това участие работникът получава работна заплата, която е възнаграждение за неговия труд, а капиталистът - печалба, която е също възнаграждение, но на възнаграждението от негова страна от непроизводително потребление.

Уйлям Насау Сеньор разпада печалбата на предприемачески доход и лихвен процент и представя тези две нейни проявления като напълно независими помежду си форми на капиталистически доход (въпреки че и двете са форми на проявление на принадената стойност), за да докаже, че те имат съвършено различни източници, а именно: за предприемаческия доход източник е труда, а за лихвата - възнаграждението.

Привърженик е на частната собственост, като особено силно изразява своята защита на едрата поземлена собственост. Но като привърженик на промишлената буржоазия той отправя призив към земевладелците да не злоупотребяват с монопола върху земята, с което могат да окажат негативно влияние върху развитието на промишлеността. В периода на прекъсване на научно-преподавателската си дейност той става изразител на интересите на манчестърските индустриалци, в резултат на което се появява теорията му за създаване на печалбата в "последния час". Това негово откритие е много добре изразено в "Писма за фабричното законодателство" (1837г.).

Според Йозеф Шумпетер Сеньор е първият икономист, който се опитва да изгради аналитичен апарат, известен като икономическа теория. Той обаче отъждествява тази теория с политическата икономия. В основата на този аналитичен апарат той поставя няколко т.нар. от него постулати:
1. Всеки човек желае да придобие допълнително богатство с колкото може по-малко жертви и лишения от негова страна;
2. Броят на населението в света е ограничен от недостига на такива богатства, с които са тясно свързани неговите навици, неговото съществуване;
3. Получените материални блага в земеделско производство невинаги са пропорционални на нарастването на труда, вложен за тяхното производство;
4. Трудът и другите възможни средства, използвани за получаване на богатства, могат неопределено да се увеличат и да служат като база за развитието на по-нататъшно производство;
5. Парите като абстрактна форма на богатство, доставят най-голямо удоволствие сравнение с някои други носители на богатство в обществото. Според него това е "основен фактор, пред който всички други заключения и обобщения са просто една илюзия";
??

??

??

??





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Уйлям Насау Сеньор (1790 - 1864) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.