Унифицирани ли са културните индустрии?


Категория на документа: История


Софийски Университет
Св. Климент Охридски

Философски факултет

Курсова работа

по
Теория на Културата

Тема:
Унифицирани ли са културните индустрии

Изготвил: Преподавател:
Лилия Антонова Дончева доц. Д. Колева
І курс, културология, 0943 Гл.ас.др. В.Георгиева

София, 2007

Проблемът за масовата култура и обществото, тяхната взаимовръзка и влияние на едното върху другото, не само, че не е решен до днес, а става все по актуален от написване на " Диалектика на Просвещението" от Макс Хоркхаймер и Теодор Адорно през 1944 година.

Теодор Адорно е немски философ и социолог. Роден е на 11 септември 1903 година във Франкфурт на Майн, следвал философия, социлогия, психология и музикознание. Макс Хоркхаймер е роден на 14 февруари 1895 година в Щутгарт в еврейско семейство. Получил висше икономическо образование, но още като студент преориентирал интересите си към философия и социология.

Авторите принадлежът към Франкфурската културна школа, тяхното разбиране за културата като мода, спорт, обичаи, изкуство, научно наследство, религия, закони, обществено мнение, развлеченията и различните стилове на живот, същевременно критикува потребителски ценности, произлизащи от горното определение. Франкфурстката школа критикува културата от гледна точка на капитализма. За нейните представители съществува тясна връзка между културата, икономиката и жизнения стандарт на хората.

Идеите им, критикуват на страниците на " Културната индустрия" ( част от Диалектика на Просвещението), съвременната култура и пазарите, които тя формира. За тях културата е средство, чрез което малцинството на управляващите налага идеите си на пасивните потребители. За това способства интензивното развитие на културната индустрия и културния пазар. Последното води до уеднаквеяване на очакванията на консуматорите на тази култура, от което следва спад на качеството на продукта.

Във философски план, след рационализацията на света вследствие на идеите на Просвещението, олицетворявана от схващенето на позитивистите за света, според което всички теории, които не могат да бъдат операционализирани са фикции, а дисквалифицирането на останалите теории води до загуба на ресурс от страна на социалната критика и различните проекти на съществуване. Следователно човек не се стреми към понятието за истина, към това, което е отвъд нещо друго, към идеята зад това, което се вижда. Културната индустрия е криво огледало на лозунга на Просвещението човек да си служи със собствения разум, защото масовата култура задава еднакви модели за всички, тя унифицира индивида, превръща го в част от масата на консуматорите, в част от масовото общество.

Според авторите Просвещението като епоха е оставило погрешни схващания за света на бъдещите поколения. Идеите на Просвещението са се изродили в митология, която по - късно става част от културата на обществото. Тя прозира от екрана под формата на киното и рекламата, които използват практичните митове от Просвещението( напримвер, че светът трябва да е подреден според хващането на позитивистите) като пазарна стратегия.

В " Диалектика на Просвещението" главата разглеждаща подробно този проблем е "Културната индустрия" с подзаглавие " Просвещението като масова измама". Проблемът за масовата култура е проблемът на превръщането на културата в система, съставена от ценности и модели, олицетворени от филмовата индустрия, списанията и журналите, радиостанциите. Клтурата и изкуството се превръщат в бизнес, светът от битие на метафизичната идея се превръща в пространство на образа. Този образ, производителите на култура в модерното общество превръщат в господстваща идеология.

Културната политика е превърната в културна икономика. Потребителския интерес прави възможен клтурният пазар, формиран на принципа на търсенето и предлагането. Духовният живот се измества от центъра на обществото и на негово място идва забавлението и развлечението чрез различни продукти на културата, което омаловажава тяхната стойност. Образци на класическото изкуство на Новото време като творчеството на Бетовен и романите на Толстой биват нерелевантно интерпретирани от масмедиите и по този начин приравнявани със стандарта, който държи масовата култура - да удовлетвори конкретни потребности на човека от работещата средна класа.

Въпросът за превземането на обществото от масовата култура се обяснява с манипулативният затворен кръг на желанията на потребителите и представянето на стандартни и еднакви стоки, като чрез една стока се отговаря на множество потребности.

Бързият просперитет в развитието на културната индустрия според Макс Хоркхаймер и Теодор Адорно се дължи на развитието на техниката и нейното масово навлизане в обществото. Господството на техниката в културата е господство на икономически силните в обществото.

Тази теза се доказва чрез развитието на киното ( кинематографията) и рекламата.

Киното лишава зрителя от способността да си представя нещата. Като изкуство и продукт на културата то не допуска участие на публиката. Киното изгражда механични рефлекси за разпознаване и класифиициране на показаните образи и сцени и отнасянетио и към подобни или недотам подобни ситуации от всекидневния живот. В такъв случай човек съвсем не се замисля зя необходимата техника направила възможна реализацията на крайният филмов продукт : " Онзи, който така е абсорбиран от космоса на филма, от жеста, образа и словото в него, че не е в състояние да добави нищо от себе си, което тепърва би превърнало филма в космос, няма нужда в момента на представлението по необходимост да е обсебен напълно от особените постижения на машинарията." ( Диалектика на Просвещението, Културната индустрия, Просвещението като масова измама, стр 159). Според авторовата представа филмът се превръща в космос едва тогава, когато към него допринесе и чуждо външно участие. Светът на една филмова творба става истински едва тогава, когато остава място и за лично участие и интерпретиране, за което е нужно по- дълбоко вникване в съдържанието му - нещо, което според Макс Хоркхаймер и Теодор Адорно съвремената култура не предлага.

Филмът, като изразно средство на модерната култура, е средство за забавление на масите, което вменява на индивидите представата, че реалността на екрана се припокрива с реалността от живота; той затваря очите на масите, замазва истинскита политическа, социална и културна подредба на света. Той е отдушник на проблемите на по - беднните слоеве от обществото.

Разглеждайки проблема за културната индустрия доказателствата в главата " Културната индустрия - Просвещението като масова измама" застъпват тезата на Карл Маркс, че трудът се превръща в стока ( културният продукт) и отношенията между производителите ( между различните компании) са отношения между стоки. В контакта си хората отговорни за пускането на културния продукт на пазара общуват едни с други, чрез същия този продукт и чрез цифрите дошли в резултат на неговият успех и неговата продажба. Компанните отговотни за това даден културен продукт да бъде пуснат на пазара са очуждени от самият продукт, от естетическата и художественната му стойност, защото той е създаден единствено с цел - печалба.

За да бъде индивидът консуматор на модерната култура не се изисква философско съсредоточаване, за да се проникне в света на идеите. Тя може да бъде освоена лесно, защото в нея моделите, лицата и образите са предзададени предварително типове. В обществото на филма и рекламата, акцентът в разбирането за култура се премества от " високата култура - изящните и авангардните изкуства" към опростения, ясен, сведен до лесно разпознаваема формула, вариант - джаз вариант на музиката на Моцарт, едни и същи лица пресъздават главните действащи роли на екрана, предлагат се еднакво ненужни стоки за потребление. Светът е борба на противоположности - сръхзадоволения индивид иска неща, който не са пряко нужни за съществуването му.
Унифицирането на индивида се извършва най - пълно чрез налагането на еднакъв стил в медийното производство. Той задава общ стандарт, към който трябва да се придържа публиката. По такъв начин културната индустрия нормира своя продукт, а оттук и потребителя, затова тя в " Диалектика на Просвещението" е наречена унифицирана. Културата е монополизирана от предлагания продукт : " Свободен си да не мислиш като мен, можеш да запазаиш живота си, благата си и всичко друго, но от днес насетне ще си чужденец сред нас." ( Диалектика на Просвещението, Културната индустрия, Просвещението като масова измама, стр 166.) Различно мислещия, е чужденец в този тип културна индустрия , защото не изплзва еднакво задавани модели за възприемане на превърнатото в продукт, изкуство.

За разпространението на общия за всички стил има заслуга развитието на рекламата. Тя е синоним на културния монопол. Благодарение на нея на потребителите е наложено към кой продукт на модерната култура трябва да се обърнат за развлечение. Рекламата съчетава икономическите и културните амбиции за хегемония на поредица от много и взаимно заменяеми продукти. Съществуването на рекламата е резултат от частните икономически интереси на системата, подчиняваща културната индустрия. Рекламата се противопоставя на индивидуалните и общи ценностни съждения, което води до тяхното деградиране и превръщането им в реклама. Рекламата пропагандира фалшиви обещания, заедно с изразните средства на киното - обещаните обекти в истинския си вид не съответсват на рекламния образ и не винаги са реално приложими към стандарта на живот на масовия потребител. Рекламата, и културната индустрия като цяло, превръщат субектите в обекти; те не придават индивидуалност на своте продукти, а я отнемат, като обективират пред публиката несъществуваща реалност.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Унифицирани ли са културните индустрии? 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.