Управлението на император Теодосий Велики


Категория на документа: История


Увод

Император Валент (364-378)

Въстание на готите
Първоначално византийската история е само нова епоха от римската история, а византийската държава - само усъвършенстване на старата Римска империя. Определението "византийски" е израз, роден в по-късни времена, който така наречените византийци не познавали. Себе си те наричали римляни, на царете си гледали като на римски владетели. (Острогорски 1999). Вследствие на религиозните борби и честите граждански войни, обезкръвяващи римската армия, стабилността на външното могъщество на империята е разклатена. Още по времето на Констанций се чувства силният превес на персите в месопотамската област. След трагичния завършек на похода на Юлиян Иовиан (363-364), ярък християнски последовател на последния езически римски владетел, сключва с персите мирен договор, според който империята се отказва от предишните си права в Армения и търпи чувствителни териториални загуби в Месопотамия.
С началото на преселението на народите пред империята израстват нови проблеми с необозрими последици. Северната граница на източната имперска половина също се превръща в арена на продължителни битки. Започва съсипваща борба на два фронта, която няма да бъде прекратена, докато съществува Византийската империя. От този момент нататък, в продължение на цялата своя история, Византия се намира в непрекъсната двойна битка с големите царства, раждащи се на изток и с все по-често вражески настроените народи на север и на запад. (Острогорски 1999)
Готите са нормани от епохата на преселение на народите. За кратко време преброждат цяла Европа от север на юг и от изток на запад, без да спират продължително никъде. Стигайки до южното море, те нападат крайбрежните страни на Европа и Азия, преминават на големи отряди в Мала Азия и опустошават римските градове.От първоначалните си местоживелища около Балтийско море в края на II в. (160-170) се придвижват на юг и предизвикват разместване сред народите на Източна Европа. Движението на готите от север на юг продължава най-много тридесет години: в началото на III в. те вече заемат Югоизточна Европа от Дунав до Дон; река Днестър ги разделя на две части - източна и западна. Не се знае дали се разделят на два клона в своята родина или по-късно на римската граница; през III в. вече срещаме остготи и вестготи. Първите се наричат на туземен език още грайтунги, управлявани от рода Амали; вторите се именуват тервинги, ръководени от рода Балти.Не може да става и дума за наследствена кралска власт и обединение, макар националният историк Йорнанд още преди Константин Велики да изброява четири готски крале. Даже в края на IV в. намираме двама отделни владетели - Атанарих и Фритигерн, и самостоятелното владение на Херманрих. Предполага се, че те са вождове на отделни колена, успели с личната си храброст да се издигнат над другите старейшини. Вече е доказано, че историците Касиодор и Йорнанд приписват на Херманрих голяма власт по политически съображения. Ниската достоверност на най-древната готска история добре се документира от писмото на остготския крал Аталарих до Римския сенат от 534 г. Кралят говори за заслугите на готския историк Касиодор така: "Той се потопи в миналото на нашия род и намери там това, което смътно се пазеше в паметта на нашите предци. Той изведе от мрака на забравата готските крале, възстановявайки блестящата слава на Лмалите, доказвайки, че ние сме седемнадесе-тото поколение на кралската династия. Началото на готската история той свърза с римската, съединявайки в един разкошен венец това, което бе разхвърляно из книгите. Помислете колко любов показа той към вас, хвалейки нас. Той разясни, че вие се намирате под властта на народ, чиито корени са покрити с чудна слава".Въпреки старанията на Йорнанд и Касиодор древната история на готите остава твърде тъмна. Наистина и най-отдалечени страни пострадват от техните набези, самият Рим неведнъж се намира в крайна опасност. (Успенски 2001).По време на управлението на Константин I (306-337 г.) отношенията с готите били първоначално твърде обтегнати: те продължавали да навлизат в империята, но претърпели няколко поражения. През 332 г. бил сключен мир, по силата на който готите се задължавали да пазят в качеството си на федерати дунавската граница, като получават в замяна на това известно годишно възнаграждение.Дългогодишното съседство на готите с Римската империя оказало значително влияние върху тях. Те възприели до известна степен придобивките на нейната култура. От средата на III в. сред тях започнало да прониква християнството. През средата на IV в. то получило вече голямо разпространение, и то под формата на арианство. Главен религиозен мисионер сред готските племена бил Улфила. Той живял известно време в Цариград, приел там арианството, ръкоположен бил за епископ и превел библията на готски език. Когато се върнал в родината си, той почнал да проповядва новата вяра, обаче тогавашният готски крал го подложил на гонение. Улфила с част от последователите си се принудил да търси подслон в империята и се заселил с разрешението на Констанций в околностите на Никополис ад Иструм (при днешното село Никюп).В резултат на настъпилия мир след 332 г. между готите и Римската империя се оживили стопанските връзки. Била водена, както личи от запазените извори, доста значителна търговия. От балканските земи били изнасяни за готите различни видове храни, сол, оръжие, облекло и пр., а готите от своя страна снабдявали римската аристокрация главно с роби.През 367 г. отношенията на готите и константинополското правителство станали отново враждебни във връзка с помощта, която била оказана от тях на узурпатора Прокопий. Започнала се война, която продължила до края на лятото на 369 г.Няколко години след това сред готските племена настъпило голямо раздвижване. Върху тях връхлетели ордите на хуните. Хуните, близки по произход на монголите, били изтласкани, както е известно, към средата на II в. от своите съседи китайците и се отправили в неспирен поход на запад към границите на Европа.През средата на IV в. те навлезли вече в областта на р. Волга и Каспийско море. Оттам, съединени с други тюркски и сарматски племена, те налетели върху аланите и остготите и ги разгромили напълно. Изплашени от приближаването на страшния враг, вестготите, които живеели в непосредствено съседство с Римската империя, решили да помолят правителството на Валент да преминат Дунав и да се заселят в провинция Мизия. Това станало през 376 г. Валент приел с готовност молбата на готите, тъй като по това време в Мизия имало много запустели земи поради честите войни и тежките данъци. На готите била обещана земя в Мизия и Тракия със задължението да служат като съюзници (федерати) в римската войска и да пазят границата. От Константннопол били изпратени специални военни отряди начело с чиновници, които да ръководят преминаването на готското население през Дунав.Още същата година огромно множество готи - мъже, жени и деца - било прекарано през реката и веднага след това недоразуменията започнали. Оказало се, че този грамаден брой хора не може да бъдат продоволствувани не само поради липса на храни, но и поради лошата организация, начело на която стоял Лупициан, главен началник на войската в Тракия. Между готите настъпил страшен глад и мнозина, за да не умрат, били принудени да продават себе си или децата си в робство. От друга страна, римските чиновници,натоварени с административна власт, се отнасяли крайно зле с бежанците и гледали да се обогатят за тяхна сметка.Изплашен от растящото брожение сред готските маси, Лупициан решил да избие с измама в град Марцианопол техните главни вождове начело с краля им Фритигерн. Това обаче не му се удало, а само турило началото на открита война срещу империята. Раздразнени, готите се организирали, напреднали на юг, преминали Балкана и подложили Тракия на опустошение. Към тях се присъединили готски полкове, които дотогава служели в римската войска. Присъединили се и техни единоплеменници, които били попаднали в робство чрез продажба или пък доброволно се били лишили от свобода по време на глада. Присъединили се и работници в рудниците, които не могли да понасят тежките данъци. "Приети от всички на драго сърце - отбелязва съвременникът Амиан Марцелин, - те били много полезни, когато готите минали през непознати места, понеже им показвали скритите складове с храни, скривалищата на хората и тайните им убежища." По такъв начин нахлуването на готите в балканските земи било придружено с ново надигане на най-низшите слоеве, предимно роби и колони, срещу римската власт. Притискани години наред от тази власт и останали разочаровани в своите надежди след смазването на бунта на узурпатора Прокопий, тези слоеве подхванали отново борбата, като преминали на страната на "варварите". За тях готите в дадения момент обективно представлявали съюзници срещу един общ враг.Изненадан от развоя на събитията, Валент, който бил тогава в Сирия на война срещу персите, побързал да организира съпротива и да спре по-нататъшния ход на готите в Тракия. И действително за известно време положението се стабилизирало. През есента на 378 г. в подкрепа на застрашените области била изпратена и помощна войска от страна на западния император Грациан, който дошъл на престола след смъртта на Валентиниан. Върнал се в столицата и самият Валент. Между това готите под началството на своите вождове реорганизирали силите си и се готвели за нови действия. Без да дочака западните войски, Валент се отправил самоуверено срещу главната войска на готите, която била разположена около Адрианопол (Одрин). На 7 август 378 г. станала кървава битка, в която римските войски били напълно разбити и самият император загинал в боя.Окрилени от победата си, готите се опитали да превземат без успешно с щурм Адрианопол, след което се насочили към самата столица. Но и тук те претърпели поражение.(Ангелов 1976). Последиците от катастрофата са неизмерими. Цяло столетие занапред източната половина от империята се бори с германския проблем, излязъл на преден план след тези събития, съсипали напълно западната част. Да бъдат победени готите в бой изглежда безнадеждно. Единственият изход от отчайващото положение, в което е изпаднала империята, е мирното споразумение. (Острогорски 1999)
Управление на Теодосий I Велики
Религиозна политика
През 379 г. западният император Грациан провъзгласява своя пълководец Теодосий за август, т. е. привлича го към императорската власт и му поверява източната половина на империята. Оттогава съдбата на Изтока в политическо и църковно отношение се насочва към една цел и проведените в края на IV в. държавни и църковни реформи са свързани с името на Теодосий, наречен Велики.(Успенски 2001)
В църковно отношение дейността на Теодосий може да се разглежда двояко: 1) към древната римска религия; 2) към различните християнски секти и учения. Теодосий винаги поддържа религиозното единство и дава предимство на християнството спрямо езичеството, както и на Никейския символ спрямо арианството и др. В този смисъл неговите законодателни актове са ясни и определени. Пристигайки в Константинопол през 380 г., той се заема първо с църковните дела. Както споменахме, по това време във всички столични църкви господстват арианите, които държат и висшата църковна власт в лицето на епископ Димофил. Християнската община, изповядваща Никейския символ, макар и многобройна, заема принизено положение. Знаменитият Григорий Назианзин (св. Григорий Богослов, който я управлява, събира за богослужение своето паство в скромен частен дом, където е устроена домашна църква, наречена на Христовото Възкресение - известната "Св. Анастасия"). Идвайки в Константинопол, Теодосий веднага променя нещата радикално. През 381 г. издава своя знаменит едикт за църквата, с който забранява всички религиозни събрания освен на привържениците на Никейския символ. Обявявайки другите вероучения за еретически, Теодосий се изказва за арианството в този едикт твърде силно: "За отровното арианско кощунство да не се чуе и дума". Тези, които не се подчиняват на закона, са обявени извън църквата и изгубват право да се събират. Всички християнски църкви в столицата и империята са предадени на епископи, поддържащи никейското изповедание. С това е сложен край на арианското господство в църквата. Заедно с тези разпоредби, решително отговорили на настойчивите и отдаваашни въпроси, Теодосий веднага пристъпва към свикване на събор за обсъждане на църковните дела. Вторият вселенски събор се състои в Константинопол през май 381 г. Присъстват главните източни епископи, най-известни от които са: Мелетий Антиохийски, Тимотей Александрийски и Кирил Йерусалимски. Председателства Мелетий, след смъртта му - Григорий Назианзин, а после - Нектарий. Първият обсъден въпрос засяга епископската катедра в Константинопол подир отстраняването на арианския епископ. Според желанието на императора и на повечето съборни членове епископската катедра е дадена на Григорий Назианзин, но не задълго, защото той се отказва и предлага Нектарий. В догматично отношение съборът окончателно разрешава въпроса за третото лице на Светата Троица и редактира втората част на Символа на вярата, започвайки от осмия член. Съборните деяния са утвърдени от императора през юли 381 г. Освен това на Втория вселенски събор принадлежат няколко църковни канона, най-значим от които е третият, даващ на константинополския епископ право по чест веднага след римския епископ: Цариградският епископ да има предимство на чест подир римския епископ, понеже този град е Нови Рим.Също така настойчиво и неотклонно император Теодосий воюва със старите езически вярвания. Макар езическият култ с разпоредбите на Констанций да е лишен от държавна поддръжка и признат за неразумно суеверие, той се поддържа от консервативните елементи както в големите градове, така и в отдалечените и глухи провинции. Разбира се, не бива да мислим, че древната вяра отстъпва място на християнството без борба. Въпреки пропадането на опита на Юлиан да съживи езичеството, към християнския светоглед се присъединява огромен отломък от хилядолетна и горда с постиженията си култура и вяра, въплътила се в класическия свят, така че е трудно да се допусне, че езичеството ще се откаже лесно от надеждата за възстановяване.В течение на дълги столетия тук и там се срещат останали привърженици на езическия култ, но за изучаващия историята на културния поврат в края на IV в. е любопитно да вникне в настроенията на съвременниците, да се запознае с мотивите, ръководещи привържениците на старата вяра. За това най-показателен е случаят с жертвеника на Победата в Римския сенат във връзка с правителственото изискване да се отстрани от курията този символ на езическия култ. Въпросът възниква още при император Констанций, който поисква премахването на статуята на Победата от сената и прекратяването на езическия обичай да се принася жертва преди заседанията. При Юлиан разпоредбата на Констанций е отменена, така че до 383 г. римският сенат, може би наполовина съставен от езичници, запазва в заседателната зала символите на езическата религия. Император Грациан заповядва възстановяването на Констанциевата наредба, но сенатът изпраща сенатора Аврелий Симах като легат с молба императорът да я отмени. Грациан не приема мисията, с което сериозно оскърбява сената.През 384 г. за втори път сенатът ходатайства за жертвеника, този път пред приемника на Грациан - 14-годишния Валентиниан. Тълкувател на сенатското желание е сенаторът и префект Аврелий Симах, чиито записки са от голямо значение, защото хвърлят обилна светлина върху нагласата на езическата партия от това време. И наистина - не може без вълнение да се слуша тази последна песен на умиращото езичество, което плахо и жално проси милост от младия император в полза на религията, на която неговите предци дължат своята слава, а Рим - своето величие.Едиктите на Теодосий първоначално са предназначени за източната половина на империята, но от 388 г. започват да се прилагат и на Запад. През 391 г. е обнародван прочутият Милански едикт, забраняващ всякакви жертвоприношения, и всички религиозни обреди в езическите храмове са обявени за престъпления против императора, за които се налага парична глоба и конфискация на имуществото. През 393 г. за последен път са празнувани Олимпийските игри и скоро след това е пренесена в Константинопол статуята на Зевс Олимпийски - знаменитото произведение на Фидий. Действията на Теодосий нанасят окончателно поражение на езическата партия, а на приемниците му остава да приложат издадените от него закони. От всички източни градове Александрия отдавна представлява център на науката и религиозно-философските системи. Въпреки че християнският елемент е твърде разпространен и александрийският епископ дори на Запад се ползва с голямо уважение като стълб на православието, езичеството има тук много привърженици. Това отчасти се дължи на източния подход към вярата в боговете, който не се задоволява с неосъзнато приемане и предаване на старите традиции, а се стреми да ги преработи в религиозно-философска доктрина и да примири старата вяра с изискванията на новата на базата на научната и логическата мисъл. Езическата култура през IV в. с успех се брани от християнските повеи в Египет и известният храм на Серапис в Александрия - Серапион, остава център на езическия култ. Той притежава голяма библиотека. Просветени езичници и хиляди пилигрими идват тук по религиозни подбуди за дискусии. Християнският епископ на Александрия не може да гледа с безразличие езическото светилище. През 391 г. това е известният борец за православие Теофил. Този войнстващ княз на църквата в съюз с монасите, за които Серапионът е трън в очите, получава от императора позволение да построи на мястото на рушащия се храм на Бакх християнска църква и по този повод устройва процесия със статуи на боговете. В града започва бунт, езичниците се вдигат против християните. Редът е възстановен с големи усилия, когато императорът с рескрипт, издаден в Аквилея, нарежда да се разруши Серапионът и забранява практикуването на езическия култ. Любопитно е, че върху строителния материал са намерени кръстни знаци, което християните тълкуват като предвестник за последвалото унищожение на светилището на Серапис. Без разрешение на императора християните разрушават храмове във Финикия, както и знаменития такъв в Осроена, който Теодосий иска да пощади като произведение на изкуството. Със заповед от 8 ноември 392 г. се забранява на префекта на претория Руфин практикуването на езическия култ както публично, така и частно.Посочените кръстове върху строителния материал първоначално ми изглеждаха като фантазия на египетски мистици, но когато сам обиколих Египет и се запознах с древните паметници на място и в музеите, ми хрумна друга мисъл. Християнски емблеми и орнаменти, близки до кръста, както и други мистични образи, като крилат змей, тъй често се срещат върху древноегипетските паметници, че слабоизяснената им връзка с християнството събужда любопитство и днес. (Успенски 2001). Поради изключителната важност на църковната политика на Теодосий Велики трябва да изясним нейното влияние върху църковните отношения във Византийската империя. Неговата дейност е насочена главно към установяване на религиозно единство в империята и в това отношение той може да бъде приравнен с равноапостолния Константин. Теодосий не само продължава да издава закони против езичеството, но и последователно с юридически и административни средства постига окончателна и абсолютна забрана на езическия култ на обществени и частни места. Закон от 392 г. предвижда обвинения в принасяне на жертва или в гадаене по вътрешности на животни да бъде осъден за оскърбяване на величеството и конфискация на имуществото; небрежността на чиновниците към този закон се наказва с високи глоби. В края на IV и началото на V в. много по-сериозен е въпросът за отпадналите от църквата и еретиците, което пречи на религиозното единство. Теодосий установява принцип, превърнал се в един от устоите на империята:" Всички са длъжни да вярват така, както е заповядал Петър - върховният апостол, както са правели римският епископ Дамас и александрийският - Петър. Само тези, които изповядват равночестната Божествена Троица, се наричат католици; тези, които изповядват друго, се наричат еретици". Този принцип довежда до тържество и господство на Никейския символ. Политическо значение, особено на Изток, имат възникналите вследствие това множество мнения и учения, отстъпващи от Никейския символ и заставащи следователно в опозиция на държавното вероучение и на поддържащото го светско правителство. Така се създават затруднения за провеждането на религиозното единство. В самия Константинопол е използвана военна сила за отстраняване на арианския епископ Димофил и за възстановяване на православния.Под заплаха от жестоки наказания и конфискации езичници и еретици в крайна сметка са принудени да отстъпят, т. е. външно да се присъединят към господстващата църква. Но тя не печели от това, напротив - губи твърде много от вътрешната си сила. Накрая ще обърнем внимание върху факта, че Теодосий доста рязко подчинява църковната организация на държавните изисквания. Ако църквата е превърната в средство за постигане на държавни цели, с това е пожертвано най-същественото и ценно в религията - свободата на съвестта. Става дума не само, че победоносното и тържествуващо християнство се отказва от висшите си принципи, провъзгласени по време на гоненията, но и за опасността за самата държава да се постави в зависимост от верското единство. Историята дава ясни доказателства, че такъв тесен съюз между църква и държава като установения във Византия не е полезен за нито една от двете страни.
Разбира се, с пренасянето на столицата в Константинопол Рим не изгубва древните си политически и морални привилегии. Но като имперска столица и резиденция на императора Константинопол започва да претендира за първенство на Изток и проявява известно съперничество към Рим още през IV и V в., когато императорите заради безопасността си се пренасят в Милано, Равена и други градове на Италия. Но високият авторитет, с който се ползва римският епископ на Запад, не е разклатен от обстоятелството, че с времето славата на Рим помръква и даже попада под властта на варварите, така че в църковно отношение самостоятелността на източната църква не е предрешена с разделянето на империята и основаването на Константинопол. И първите стъпки за това прави Теодосий. Намерението му ясно се изразява в свикването на Константинополския събор през 381 г. само с източни епископи и в прочутото правило за привилегията по право на константинополския епископ след римския. Любопитно е, че на запад следващата година е свикан събор в Аквилея, на който не присъстват източни епископи, макар че там се разглеждат въпроси, отнасящи се до източната църква. Най-влиятелният тогавашен епископ - Амвросий Медиолански, не пропуска да се обърне към Теодосий с писмо по този повод, посочвайки установения обичай за църковните дела да се иска мнението на римската църква, но писмото остава без резултат. Може да се предполага, че по църковните въпроси Теодосий се ръководи от идеята за самостоятелността на Изток. На неговия авторитет и настойчивост източната църква дължи първите опити да се управлява независимо от римския епископ. Към края на IV в. в Римската империя започва процес, имащ за историческата еволюция най-голямо значение след християнството. Това е имиграцията на нови народи, които ту с оръжие в ръка, ту като мирни колонисти заселват римските провинции. Най-значими в това преселение на народите са готите - едно от най-надарените германски племена. (Успенски 2001)
Мир с Готите
Докато император Теодосий пребивавал в Солун, мнозина се стичали отвред при него поради общи и частни нужди и като получавали това, на което имали право, си отивали. В това време големи пълчища от отвъддунавските скити, т. е. готи, тайфали и други народи, които по-рано живеели заедно с тях, преминавали реката и били принудени да безпокоят подвластните на римляните градове, понеже голям брой хуни завзели населяваните от тях земи. Поради това Теодосий се готвел за война с цялата си войска. Цяла Тракия била вече завзета от казаните народи, и тези, които били на гарнизон в градовете и тамошните крепости, не се осмелявали да излизат дори на малко разстояние извън стените, за да не би някак да завържат сражение на открито. Тогава Модарис - който произлизал от царския род на скитите, бил преминал неотдавна към римляните и бил назначен за военачалник заради показаната от него вярност - изкачил войниците си на една височина, равна, некамениста, продълговата и с просторни полета под нея. Той извършил това скришом от варварите. След като узнал от съгледвачи, че всички неприятели, които били в полетата под височината, лежали пияни, понеже били злоупотребили с храната и питието, които намерили в полетата и неукрепените села, той заповядал на войниците си безшумно да вземат със себе си само мечове и щитове, без голямото или тежкото въоръжение и без обичайните си сгъстени редици, и така да нападнат варварите, които поради невъздържаността си се били вече отпуснали. Войниците изпълнили заповедта и нападнали през деня бързо варварите и ги избили всички: едни не почувствували нищо, други били прободени, докато още били на себе си, а трети били погубени по друг начин. Когато не останал нито един мъж, почнали да обират убитите, а когато се отправили към жените и децата, те взели четири хиляди коли заедно с толкова пленници, колкото намерили върху тях, като не се смятали ония, които следвали колите пешком и си почивали върху тях на смени, както имали обичай да правят. След като войската използувала по този начин това, което съдбата й поднесла, работите в Тракия, които заплашвали да вземат крайно гибелен край, известно време вървели въпреки всяка надежда спокойно, понеже там варварите били унищожени. . (Гръцки извори за българската история 1954).Новият император с изключително умение изпълнява своята задача: издигайки военната дисциплина и избягвайки големи сражения с готите, той принуждава варварите да прекратят опустошенията; значително го улеснява обстоятелството, че тогава умира Фритигерн. Политиката на Теодосий успокоява към 382 г. вестготите, които се заселват из Тракия като съюзен народ. За да предотврати нови размирици, Теодосий поканва и Атанарих да се засели на римска земя: така осигурява равновесие между готите ариани и готите езичници. Варварите постъпват на римска служба, разхвърлени в различни региони; повечето остават на заетата земя и започват да се занимават със земеделие. Получили свобода да се самоуправляват, са освободени за известно време и от данъци. Но са лишени от право да си избират висша военна власт, задължени са да доставят спомагателни отряди на римска служба. Пръскайки се по отредената им земя, германите са в мирни отношення ;римляните, усвояват обичаите им, но в голяма степен им предават своите. В началотона V в. вече се чуват разобличения против варварската мода в облеклото, против боядисването на косите и др. Германски отряди постъпват като почетна част на придворна служба. Способни германи усвояват римските военни обичаи и изучават римската политика; варварският елемент е силно застъпен в дворцовата и военната служба..Дворовете на Констанций в Милано и на Теодосий Велики в Константинопол се изпълват с германи. Но империята явно е далеч от мисълта, че германският елемент може да стане опасен, а още по-малко римските държавници предвиждат, че скоро германите ще се разпореждат със съдбините на Западната и Източната империя. Тъй като преходът на вестготите отвъд Дунав е първостепенен факт за преобразуването на Източната империя във Византийска, трябва да оценим значението му и да разгледаме неговите последствия Постепенното проникване на германските народи в пределите на Римската империя води до големи последствия както за външната политика, така и за вътрешното развитие на Западната и Източната империя. Политиката на императорите, често насочвана от обстоятелства, против които е невъзможно да се борят, често съзнателно подканяща и поощряваща германската имиграция, до голяма степен намира оправдание в това, че навсякъде и главно по границите има спад на населението, че съществува потребност от попълване на оределите земеделци, от увеличаване на данъкоплатците, осигуряващи средства и попълнения за легионите. Германите удовлетворяват тези изисквания и големи маси от тях идват през III и IV в. в империята като военнопленници или доброволно зависимо население. (Успенски 2001)
Вътрешна политика
Римската политика спрямо германите добива ясни очертания при Теодосий Велики в края на IV в. Истина е, че тогава германският въпрос след придвижването отвъд Дунав на готите и утвърждаването в Югоизточна Европа на хуните има вече важно политическо значение за империята, докато преди това е бил само от икономическо и социално значение. Император Теодосий - предприемайки редица мерки за успокояване на готите и отстранявайки непосредствената опасност от невнимателното допускане в пределите на Източната империя на неколкостотинхиляден въоръжен свободолюбив народ, твърдо поставя и невъзвратимо решава принципния въпрос за отношението на империята към германите. В действията на Теодосий трябва да се търси изясняването на ролята, която германският елемент играе в империята в края на IV и през V в. Теодосий идва до окончателния извод, че за гръкоримския свят не е по силите борбата с прииждащите непрестанно вълни от Североизточна Европа и че е безнадеждно да се поддържа упоритото противопоставяне римския свят на варварския. Решавайки това, Теодосий замисля да превърне самите тези варвари в опора срещу разпада на империята. За това е било нужно да ги привлече за римските държавни интереси, да ги обвърже със законите, институциите и културните блага на Рим. Като най-добро средство за това Теодосий смята браковете, съединяващи германи и римляни, и масовото им допускане до военни и граждански чинове. Затова Теодосий прави значителни религиозни отстъпки, допускайки на служба дори привърженици на езическия култ. Неговият двор е изпълнен със забележителни личности от всякакви националности и религии, на които не се е колебаел да раздава висши титли и длъжности. Такива са Рихомер, Саул, Стилихон, Арбогаст, Гайна и др. Високите постове, заемани от тези германи, почестите, на които се радват в империята, са решителен стимул за други германи отвъд Дунав и Рейн да изоставят родина и потърсят щастие и късмет в Римската империя. Дълбоки промени правят германите във войската, където не само числено започват да преобладават спрямо местните, но и предизвикват промени в самата военна организация. Изключително интересно е да се изследват промените, съпътстващи проникването на варварите в империята. Очевидно все още никой не се съмнява в превъзходството на римския свят, никой не мисли, че на варварите принадлежи близкото бъдеще; напротив, мнозинството вижда в заливането на империята от германи странно недоразумение, което все още може да бъде отстранено, и е на мнение, че твърдата политика на сина на Теодосий може да победи злото, докато в действителност от края на IV в. германският елемент се утвърждава трайно и подготвя преврата, завършил в Западната империя с основаването на германски държави и прекъсване линиите на римските императори. След смъртта на Теодосии във Византия има три политически партии. Германската несъмнсно е главна и най-влиятелна; оглавява я Гайна - главнокомандващ източните войски, като около него се групират не само германи на служба, но и значителна част от ромеите, поддържащи политическите възгледи на Теодосий. Силата на тази партия е в поддръжката, която й оказват Стилихон - наместник на западния император, и съпругата на покойния император Евдоксия, която е от франкски произход. Слабост на тази група е религиозното разединение: част от готите са ариани, част изповядват езичеството, някои са православни. Значителна партия, която е могла да се противопостави на германите, е тази на Евтропий. Тя не обединява обаче патриотически настроени лица; около Евтропий се групират единствено негови при върженици, честолюбци и търсачи на лични облаги; гръцката аристокрация и народът не харесват парвенюто Евтропий и не го поддържат дори тогава, когато той рязко застава срещу германите. Трета партия съставят местните аристократи - сенатори и патриции, представители на опозицията срещу варварското влияние и могъществото на евнуха. За тази партия е непоносимо и това, че главните военни постове са в ръцете на германски генерали (Стилихон в Италия, Аларих в Илирик, Гайна - на изток), както и фактът, че фаворитът Евтропий е обявен за консул през 399 г., а след това става патриций. Влиянието на тези партии и борбата между тях са предмет на литературни произведения от епохата.Без съмнение германският фактор играе водеща роля в съдбините на Източната империя от края на IV в , а внимателното разглеждане на военните и гражданските условия, в които се намират германите, е достойно за изучаване Въпреки оскъдните данни в гръко-римските известия донякъде имаме възможност да посочим значението на промените, предизвикани от германската имиграция в империята Тези промени предоставят любопитни данни. с които новите народи учудват съвременните гърци и римляни. Участието на готи в съдбините на империята е най-изразително във военно отношение, а и самият готски народ се отличава с военни качества. Тенденциозната гледна точка в съчиненията на Йорнанд представя политическата съдба на империята, нейното военно могъщество и слабост като напълно зависими от готите. Ако договорите с тях са спазени, това обезпечава границите; ако те се нарушават, империята търпи поражения и загуби. Йорнард се изразява категорично : "Без помощта на готите римската войска не би имала успех срещу който и да е враг; те помогнаха на Константин във войната с Лициний и благодарение на тях последният бе затворен и убит в Тесалоники; готите помогнаха на Константин и при основаването на знаменития негов град; сключвайки с тях съюз те доставиха 40-хиляден отряд срещу враждебните племена; готският корпус и военната му служба и до днес са запазени в империята под името федерати. Федерати са известни в Римската империя и преди готите. От основаването на римската държава има обичай защитата на границите да се поверява на независими съседни на Рим народи, с които се сключва foedus, който ги задължава да осигуряват спомагателен отряд за защита. Така републиката е пазела своите африкански владения посредством съюз с царя на Нумидия; така Август е охранявал Ефрат с помощта на кападокийските царе. Основа на подобни отношения е foedus, т. е. договор за братство по оръжие; в политически план всички варвари, встъпили с Рим в такъв съюз, се задължават да доставят спомагателен военен отряд, оставайки или напълно независими във вътрешно отношение, или с известни ограничения, зависещи от получаването на римски титли и парично възнаграждение.
Съществена промяна в тези отношения през IV в. е, че федерати започват да се наричат не само варварски народи, живеещи извън границите, но и заселени в имперски области, т. е. получили поземлени участъци с условие да защитават империята. По стар обичай федеративният народ се възнаграждава с премахване или намаляване на трибута; сега става нормално охраняващите границата варварски вождове да претендират за паричното възнаграждение, с което империята издържа своите погранични войски. Тези суми се превръщат в съществен дял от договорите между германските предводители на племена или отделни военни дружини и империята. Съответно на сумата вождовете се задължават да поддържат определен въоръжен отряд, чиято численост зависи от годишното възнаграждение, осигурявано от правителството.Тази политическа тенденция се забелязва при Теодосий и отчасти се обяснява с предпочитането на този император към варварите. . У Евнапий четем следното: "Когато предводителите на скитските дружини, знатни по чест и произход, дойдоха при ромеите, бидейки обласкани от царска милост и виждайки, не всичко се прекланя пред тях, те се разделиха на партии: едната поддържаше, че трябва да се задоволят с благоприятното положение, получено в империя та, другата - движена от германски патриотизъм и позовавайки се па тайна клетва, се стремяха всякак да вредят на гърците и се възползваха от всеки случай да завладяват тяхната страна". Тук вече става дума не за религиозно разделение между готите - на ариани и православни, а пряко се споменава политически принцип. Начело на гръкофилската партия е езичникът фравита, женен със съгласието на императора за гъркиня; германофилската партия се организира около друг вожд на име Ериулф. Същата политическа измяна е отбелязана и от други писатели. Зосима, говорейки за привлечените от Теодосий в армията значителни германски отряди, отбелязва, че те са таели скрит замисъл - когато получат числено преимущество, да завладеят империята и да отстранят гърците. (Успенски 2001)
Външна политика
Когато египтяните дошли в Македония и били зачислени в тамошните отреди, всред войската не съществувал никакъв ред, нито разлика между ромеи и варвари, но всички живеели смесено, понеже още нямало списък на тези, които принадлежели към войнишките полкове. Позволено било на варварите-пришълци, зачислени вече в отредите, да се завръщат в отечеството си и да пращат други на мястото си, а когато намерят за добре, отново да служат като войници у ромеите. Варварите, като виждали какво безредие царува всред войнишките отреди - те узнавали всичко както от пришълци, така и чрез широкото си общуване [с ромеите] - сметнали, че е дошло време, удобно за нападение, понеже работите в държавата се намирали в толкова голямо разстройство. Те преминали реката без никакво усилие и достигнали дори до Македония, понеже никой не ги възпирал, а особено пришълците-варвари не им пречели да преминават безпрепятствено там, където искат. Понеже узнали, че императорът идва да ги посрещне с цялата си войска, те когато видели късно през нощта, че гори голям огън, заключили, че при запаления огън се намирал императорът със своята свита. А когато узнали от дошлите при тях пришълци, че това е така, спуснали се тичешком към палатката на императора, насочвайки се по огъня. Понеже и пришълците-варвари преминали на тяхна страна, противопоставили им се само римляните и тези пришълци-варвари, които им останали верни. Но те били малцина, та не били достатъчно силни срещу по-големия брой неприятели, затова дали възможност на императора да избяга, а те самите паднали всички, като се сражавали храбро и избили несметно множество варвари. Ако варварите бяха използували победата си и бяха преследвали бягащите заедно с императора, те са щели да завладеят изцяло всичко при първото си нападение. Но те се задоволили с победата си и станали господари на незащитената от никого Македония и Тесалия, а оставили градовете, без да им сторят никаква пакост, като се надявали да получат някакъв данък от тях. А императорът, когато узнал, че варварите поради това се оттеглили и прибрали в родината си, подсигурил с гарнизон крепостите и защитените със стени градове, а сам потеглил за Константинопол и изпратил писмо до император Грациан, с което му съобщавал за случилото се и изтъквал, че трябва да дойде на помощ с най-голяма бързина поради влошеното положение на държавата. Той изпратил писмоносците с тези съобщения, а сам наредил държавните бирници да съберат дължимия данък с голяма взискателност, като че ли нищо лошо не се било случило с градовете на Македония и Тесалия.Тогава могло да се види, как се изнася оттам и това, което било изоставено поради човеколюбието на варварите. Не само пари, но и женски накити и всякакви дрехи, дори, така да се каже, и дрехата, която покривала срамните части, била давана за [изплащане на] определените данъци. И всеки град и всяко селище се изпълнили с плач и ридание, като всички призовавали варварите и дирели помощ от тях.
И тъй докато тесалийците и македонците се намирали в такова тежко положение, император Теодосий влязъл бляскаво в Константинопол като триумфатор, който бил спечелил някаква славна победа. Той не казал нито дума за нещастията на държавата, но заедно с бързия растеж на града увеличавал и прекомерния му разкош. Император Грациан, обезпокоен твърде много от известията, изпратил достатъчна войска под началството на стратега Баудон, заедно с когото изпратил и Арбогаст. И двама били по род франки, които били силно привързани към римляните, никак не се подкупвали с пари и се отличавали с разум и храброст във военните действия. След като те пристигнали заедно с войските си в Македония и Тесалия, скитите, които се разпореждали с тамошните работи, почувствували от самото начало ума и решителността им. Те напуснали веднага тези места и се завърнали в Тракия, която била опустошена по-рано от тях. И понеже не знаели, какво да правят, прибягнали до измама, подобна на по-раншната, и се опитали да подведат по същия начин император Теодосий. Те изпращали при него най-незначителни пришълци-варвари, които му обещавали да бъдат благосклонни, да влязат в съюз с него и да изпълнят всичко, каквото заповяда. А той, като повярвал на техните думи, ги приел. Понеже не бил извлякъл достатъчно поука от по-раншния опит, последвали и други [пришълци], и той приемал всички. И отново, поради глупостта на императора, държавата зависела от пришълците-варвари. Атанарих избягал при император Теодосий, който току-що бил оздравял от болест, която била поставила живота му в опасност. Той го приел любезно заедно с придружаващите го варвари, като го посрещнал доста далеч от Константинопол. А когато Атанарих умрял наскоро, императорът го погребал царски. Погребението било извършено с такова великолепие, че всички варвари се смаяли от прекомерния разкош. Скитите се завърнали по домовете си и повече не безпокоели ромеите, като се възхищавали от благородството на императора. А всички онези, които били дошли заедно с починали, дълго време залягали да пазят брега и възпирали нападенията срещу ромеите. През същото време щастието дало на Теодосий и други придобивки. Той отблъснал размесените с хуни скири и карпадоки и като ги победил в сражение, принудил ги да се оттеглят отвъд Истър и да се отправят за своите селища. Поради това войниците се насърчавали отново и изглеждало, че се съвзели малко от сполетелите ги по-рано нещастия. И земеделците се възвърнали да обработват земята, а впрегнатият добитък и домашните животни могли без страх да пасат. Император Теодосий мислел как да поправи щетите. Промот, стратегът на пехотните войски в Тракия, присрещнал с пехота и речни кораби Одотея, който бил събрал голяма войска не само от живущите край Истър, но и от далечните и неизвестни племена. С тая войска Одотей дошъл при реката и преминал. Промот обаче извършил такова голямо клане, че дори реката се изпълнила с трупове, а падналите на земята не могли лесно да се преброят
По същото време отвъд Истър се появило някакво скитско племе, съвсем непознато на тамошните жители. Местните варвари ги наричали гротинги. И тъй, понеже били многобройни, въоръжени както трябва и при това много силни, те се спуснали много лесно през варварските земи, дошли до самия бряг на Истър и помолили да им се позволи да преминат реката. Промот, комуто било поверено командването на тамошните войски, разположил тия войски по брега на реката на голямо протежение и така попречил на варварите да преминат. При това той намислил да направи следното. След като повикал неколцина, които разбирали езика на варварите и на които най-много се доверявал, че могат да свършат такива неща, той ги изпратил да направят на тези варвари предложение за предателство, като им поискал голямо възнаграждение, за да предадат ромейския стратег заедно с войската му. А когато варварите казали, че размерът на възнаграждението надвишава техните възможности, изпратените от стратега лица, за да вдъхнат доверие в думите си, настоявали на първоначалното си предложение, като не се съгласявали да намалят с нещо печалбата си. След като и двете страни се спогодили за размера на сумата, те сключили тайно договор за предателство и решили предателите веднага да получат една част от възнаграждението, а останалата да им се запази за времето, когато варварите победят. След като определили, как трябва да бъде даден знакът, както и времето, когато трябвало да се проведе на дело предателството, те съобщили на стратега уговореното и го осведомили, че при настъпването на нощта варварите щели да се заловят за работа и щели да преминат реката срещу ромейската войска. Тогава варварите натоварили най-силната част от войската си на многобройни еднодръвки, като й заповядали да премине най-напред и да нападне войниците, докато още спят. После натоварили по-слабите, за да подкрепят първите, които били започнали вече нападението, а след тях - всички негодни за бой, които щели да се кичат с извършените вече подвизи. А пък стратегът Промот предварително бил научил всичко това от ония, които бил изпратил уж да извършат предателство, и се приготвил съобразно с плановете на враговете. Той поставил корабите обърнати с носовете си едни срещу други и запълнил дълбочината с по три по-малки кораба. А като се стремял да има колкото може по-дълъг фронт, той завзел до двадесет стадии от брега на реката. Тъй той щял да спре преминаването на неприятелите, а ония, които се опитват вече да преминат с еднодръвки и които пресрещне, щял да потопи. Тъй като нощта била безлунна, и варварите не знаели за приготовленията на ромеите, те се заловили за работа и се качили на еднодръвките с голямо мълчание и тишина, като мислели, че ромеите не знаят нищо за техните намерения. Когато знакът бил даден, устроителите на предателството предупредили стратега за всичко, и ромеите се нагодили според приготовленията на неприятелите. Техните големи кораби заплували с най-голяма бързина срещу варварите и потопявали всичко, каквото срещнели. Никой от скочилите във водата не могъл да се спаси поради тежкото си въоръжение. Някои еднодръвки се изплъзнали от ромеите, които плували около тях с корабите, но те се натъкнали на наредените по протежение на брега по-малки кораби, били удряни οт всеки, който им се изпречвал, и загивали с целия си екипаж, без да може някой да премине преградата на ромейските кораби. Така станала голяма сеч, каквато по-рано не се била случвала при сражение с кораби, реката се изпълнила с трупове и оръжия, които били направени от такъв материал, че могли да плуват над водата. Ако някои успявали някак да преминат с плаване, те попадали на наредените около брега на реката войници и така загивали. Когато бил погубен цветът на варварската войска, войниците се втурнали да плячкосват, като отвеждали деца и жени и завладявали багажа на варварите. Тогава именно и стратегът Промот повикал императора Теодосий, който се намирал някъде недалеч, и го направил свидетел на подвига си. А той, като видял големия брой пленници и грамадната плячка, оставил пленниците неоковани и се отнесъл към тях благосклонно, като им давал подаръци и с такова човеколюбие ги подбуждал да минат доброволно към него и изобщо да му помагат във войната срещу Максим. И тъй Промот останал началник на гарнизоните в Тракия и бил тайно приготвен за тази война.В Скития, която граничи с Тракия, се намира град, наречен Томевс. Началник на тамошния гарнизон бил Геронтий, който се отличавал с телесна сила и бил годен за всякаква военна служба. Пред този град имало знатни варвари, оставени от императора, които се отличавали с красотата си и превъзхождали другите с голямата си храброст. Ако и да били удостоявани от императора с храна и други подаръци повече отколкото останалите войници, те не мислели да се отплатят с оказаната чест с преданост, но се отнасяли с пренебрежение към началника си и с високомерие към ромейските войници. Когато забелязъл това тяхно държание и намерението им да нападнат града и да смутят установения ред, Геронтий съобщил на ония от войниците, които най-много се отличавали от другите с благоразумие, че желае да накаже необуздаността и надменността на варварите. А като забелязъл, че те се колебаят поради страх и се боят именно от това раздвижване на варварите, той грабнал оръжието си и с много малък брой телохранители се опълчил срещу цялото множество варвари. Той разтворил вратите и се отправил срещу тях. А през това време едни от войниците или още спели или били сковани от страх, а други от тях се изкачили на стените и наблюдавали това, което ставало. Варварите започнали да се смеят на безумието на Геронтий и като мислели, че този човек си търси смъртта, изпратили срещу него най-силните помежду си. Той се счепкал с първия нападател и бързо му хванал щита. Той се сражавал храбро, докато един от телохранителите, като видял, че са се вплели един в друг, отсякъл с меча си рамото на варварина и го смъкнал от коня. Тъй като варварите се уплашили от неговата храброст и смелост, пък и Геронтий същевременно нападнал и други от неприятелите, тези, които наблюдавали от стените действията на своя началник, си спомнили, че са ромеи, излезли вън от стените и избили уплашените вече нападатели. А ония варвари, които избягали, намерили убежище в почитаната от християните сграда, която се смятала за неприкосновено убежище. Геронтий очаквал награда от императора, понеже освободил Скития от опасностите, които я заплашвали, и надвил разбунтувалите се там варвари с необикновена храброст и душевно величие. Император Теодосий обаче много негодувал за това, че били избити варвари, удостоени с толкова голяма чест от него, ако и да били нанасяли вреди на държавата Той веднага уловил Геронтий и му поискал сметка за действията му в защита на ромеите. Когато Геронтий ги обвинявал за бунта им срещу ромеите и разказвал за грабежите им и за избиванията на жителите, императорът не обърнал внимание нито на едно от тези неща, но настоявал, че Геронтий бил действал не с оглед на общата полза, но от желание да присвои дадените им от императора подаръци и бил поискал да ги премахне, за да не бъде изобличен, че е взел тези подаръци за себе си. Когато Геронтий казал, че след избиването на варварите подаръците бил изпратил в държавната хазна (това били златни огърлици, дадени им от императора за украшение), той едва можал да се избави от опасността, която го заплашвала, и то след като раздал на евнусите имота, който имал, и заплатил награда достойна за предаността си към ромеите.Когато Теодосий се завърнал в Солун, той намерил положението в Македония твърде забъркано. Всички варвари, които се били спасили от по-раншното нападение на ромеите, се били скрили в блатата и в горите около езерата. Като се възползвали от обстоятелството, че император Теодосий бил зает с междуособната война, те ограбвали земите на македонците и тесалийците, без да им се противопостави никой. Но когато им било съобщено за победата и за завръщането нa императора, те отново се скрили в блатата. Оттам като се надигали тайно през нощта, грабели и откарвали каквото им попадало, а когато денят настъпвал, те се оттегляли в обичайните си места. Така императорът могъл да помисли, че нападателите са по-скоро призраци, отколкото люде. Затова той бил в недоумение и не съобщил това, което щял да направи. Взел със себе си пет конника и на всекиго от тях казал да води за юздите три или четири коня, та когато язденият кон се умори от ездата, конникът да се премества върху друг и по този начин конете да издържат всякакви напрежения в замисленото начинание. След това той обикалял полето, като никой от тия, които го виждали, не можел да се усъмни, че е император. Ако той и тия, които го придружавали, се нуждаели от някаква храна, изисквали я от селяните. Така той попаднал на една незначителна хижа, обитавана от някаква стара жена, и я помолил да му даде подслон. След като бабата го приела любезно и му дала вино и каквото друго случайно имала, той поискал да преспи там, тъй като било вече нощ. След като старицата се съгласила и на това, императорът, както лежал, забелязал в един кът на помещението един човек, който нищо не говорел и като че ли искал да се укрие. Учуден от това, той повикал бабата и я попитал, кой е и откъде е този човек. Тя казала, че не знае кой е и по каква работа е дошъл, но знае, че откак било съобщено, че император Теодосий се завърнал с войската си, той заживял при нея, плащал всеки ден храната си, през целия ден отсъствувал от къщата и ходел където искал, а когато нощта настъпвала, завръщал се като от работа, нахранвал се и си лягал по забелязания начин. Когато чул това, императорът се досетил, че не трябва да остави непроверени думите на старицата, уловил човека и настоявал да каже кой е. Тъй като той се въздържал въобще да каже нещо, подложил го на бичуване. Но когато и това не го заставило да проговори, императорът заповядал на конниците да го мушкат с мечове, като прибавил, че той е император Теодосий. Тогава човекът казал, че бил съгледвач на скрилите се в блатата варвари, на които съобщавал къде и кои места и люде трябва да нападат. Императорът му отсякъл веднага главата и като отишъл при войската, която била разположена наблизо, завел войниците там, гдето, както узнал, пребивавали варварите. Той ги нападнал с войниците си и ги погубил всички до един, като едни от скрилите се в блатата измъкнал навън, а други убил във водите, така че била извършена голяма сеч над варварите.Стратегът Тимасий, който бил възхитен от храбростта на императора, го помолил да позволи на войниците, които били гладни и не могли повече да издържат несгодите в блатата, да получат храна. Тръбата засвирила отбой, понеже императорът се съгласил, и войниците прекратили военните действия срещу варварите. Те се оттеглили да ядат, нахранили се до насита и овладени от виното и умората, отдали се на най-дълбок сън. Когато уцелелите варвари забелязали това, грабнали оръжието си, втурнали се върху обзетите от сън и пиянство войници и ги пробождали с копия, мечове и с всяко нещо, което носело смърт. Заедно с цялата войска щял да бъде убит и самият император, ако някои от тези, които още не били взели участие в угощението, не се затекли при палатката на императора и не му съобщили за станалото. Императорът и свитата му, смутени от това, решили да се избавят чрез бягство от надвисналата над тях опасност. Обаче както бягали, срещнал ги Промот (той случайно бил повикан преди това от императора), който поискал от императора да му позволи да спаси него и свитата му. Той щял да се погрижи да наложи на варварите заслужено наказание за безумието им. Той веднага потеглил и като заварил варварите, че още избиват заспалите войници, нападнал ги с голям устрем. Той избил толкова много варвари, че почти никой не се спасил, с изключение на малцината, които избягали в блатата. (Гръцки извори за българската история 1954)Запознавайки се с историята на германския елемент в Източната империя в самия край на IV в., действително виждаме смелия опит на германеца Гайна да извърши преврат в полза на своя народ. Подобни опити се повтарят през целия V в. Причината те да не успеят е в това, че Теодосий е имал насреща не племена, а отделни дружини, при това не така многочислени, както сочат източниците.Германската и въобще варварската имиграция в империята са изключително важни за оценяване явленията, извършващи се през V в. и даващи насока на последващото европейско развитие. От многобройните факти трябва да посочим преди всичко преврата в системата на военните набори и замяната на националната армия с военни отряди или федерати. Съвременни автори, от една страна, посочват като редовен състав на армията 645 000 души. Между тях като национална войска - не повече от 150 000; останалото се попълва от чуждестранни дружини, тъй като империята не е могла да остане без защита.Църковният историк Сократ (IV, 34) очевидно правилно оценява политиката на Теодосий, пишейки: "Давайки на пришълците Тракия, императорът смята това за благоприятно за империята обстоятелство, тъй като мисли, че получава в лицето на варварите готова и прекрасна войска. Надявайки се, че варварите ще бъдат добри стражи на ромейската земя, той не се грижи за умножаването на римската армия, а заменя военната повинност за пари". Трудно е да се определи броят на федератите, тъй като е вероятно не всички германски заселници да постъпват в тази група. Така част от варварите получава местна военна организация и служи с приходите от получената земя, друга част е записана и разпределена по легиони и разквартирувана според тяхното месторазположение. Накрая самите федерати в течение на времето усядат и се подчиняват на местните условия, преминавайки в селско съсловие. Най-издигнатите германски предводители на колена и началници на дружини се преселват в големите градове или в столицата, усвояват навиците и обичаите на образованото общество, научават езика и бързо се асимилират от господстващото население. Във висшата военна и гражданска администрация срещаме и по-късно варварски имена; предците на знатните генерали от V в. преди петдесет години са били свободни германи - водачи на дружини.Германите разбират своето положение в империята и се отнасят презрително към правителството и изнежените представители на висшите класи. Вождовете на дружини, заемащи в империята важни военни постове, не можели да не стигнат до мисълта за лесното изменение на съществуващия ред и за замяната на местното правителство с германско. Такъв е случаят скоро след смъртта на Теодосий, когато пълководецът Райна заема Константинопол и внася смут в източните войски, замисляйки да завладее - както казва съвременникът, самото царство. Той разполага с всички средства за това, тъй като в качеството си на главнокомандващ източните войски назначава начело на легионите предани хора от готска народност. В същото време германският елемент заявява претенции и за религиозна свобода и разширяване на църковните права на готите в Константинопол. Тогавашният епископ Йоан Златоуст излиза в защита на господстващата църква с авторитет и достойнство и отива в лагера на бунтовника, когото убеждава да ограничи честолюбивите си домогвания.В самия край на IV в. - в първите години след смъртта на Теодосий, в Константинопол попада епископът на египетска Птолемаида - Синесий, по катедрени дела. Остава в Константинопол три години и добре опознава положението, което описва в записка, предадена на император Аркадий, или даже лично прочетена. Този документ е забележителен по съдържание, отразяващо времето, по благородство на изказаните смели мисли, по горещия патриотизъм и като литературна форма. Няма друг паметник, така добре описващ политическото състояние в империята през 397-398 г., и който така ясно и открито да изразява желанията на антигерманската партия в Константинопол.Ще цитираме тази част, която се отнася до външната политика:
"Благоразположеният към царя философ - с какви по произход воини ще го посъветва да извършва воински упражнения и да живее съвместно в палатка? Не с тези ли, които са естествени защитници на полята и градовете и на цялата принадлежаща на царството зелгя и които са определени да бъдат стражи на държавата и законите, дали им възпитание и образование? Това са тези, които Платон сравнява с кучета пазачи. Но както овчарят не може да остави заедно с кучетата вълци, които като видят слаба бдителност, веднага ще нападнат тях, стадото и овчарите; по подобие и законодателят няма да разреши да се даде оръжие на тези, които не са родени и не са възпитани според закона, тъй като за тяхното благоразположение няма никаква гаранция. И не може да не изпитваш страх при вида на отряди млади войни, възпитани е чужди нам нрави, живеещи по свой обичай и замислящи враждебни планове. Или трябва всички тях да признаем за философи, или - отхвърляйки тази мисъл, да се съгласим, че над държавата е надвиснала скалата на Тантал. Те ще ни нападнат тогава, когато сметнат това за удобно. Вече се забелязват някои предвестници. Вече са видни тумори върху тялото на империята, от навлезлите в него чужди елементи то не е в състояние да запази своето здраве. Преди да се наемат на военна служба скити, би трябвало да се събере набор от тези, които се занимават със земеделие; на тях да се повери неговата защита, а също да се извикат на военна служба и философът от неговия кабинет, и занаятчията от неговата работилница, и търговецът от пазара, и тези от празноглавия демос, които пред работата предпочитат театъра. Както в частния дом, така и в държавата външната защита принадлежи на мъжкия пол, а грижата за вътрешния порядък - на жената. Как така ние предоставяме на чужденци занятието, свойствено на мъжкия пол? Според мен дори ако те спече.шт за нас редица победи, и тогава трябва да се срамуваме да се възползваме от това. И ако упоменатите мъжки и женски пол не се намират в родство, нито са едноплеменни, то и при най-малък повод ще станат повелители на гражданите, а другите, отвикнали от военно дело, ще трябва да се сражават с хора, привикнали да воюват според изкуството. И тъй - за да не се стигне дотам, ние сме длъжни да развиваме в себе си римския боен дух и да се научим да използваме победите и не само да не допуснем сближаване, но и от всяка институция да отстраним варварите. И преди всичко трябва от тях да очистим администрацията и сената, за които те са позор и унижение. При сегашното положение мъдрата Темида и богът на военното изкуство биха скрили лице от срам, съзирайки как облечен в кожух варварин командва ромеите или как варварин, снемайки овчата кожа и нахлузвайки тога, се захваща да разсъждава заедно с римските мъже за държавата, седейки по-високо от консула и опитния законовед. Но в тога им е неудобно и излизайки от заседание, те веднага надяват овчата кожа, в която по-свободно боравят с меч. Удивително е колко сме невнимателни. Във всеки що- годе заможен дом ще намерим роб скит; те служат като готвачи, виночерпци, скити са и тези, които ходят със столчета на рамо и ги предлагат на желаещите да отдъхнат на улицата. Навсякъде скити, като че ли те са от древността обречен и от самата природа назначен на римска служба народ! Достойно за учудване е, че тези руси варвари, носещи по еврейски разпуснати коси, спрямо едни и същи лица в частния живот са слуги, а в политиката началници. Струва ми се, че по природа всеки роб е враг на своя господар, когато има надежда да го насили. Вождовете на въстания от робски произход (по-горе става дума за въстанията на Крикс и Спартак), намирайки се начело на големи, жадни за убийства отряди, са и в племенно родство с нашите роби. За нещастие на римската държава те са сред нас, имайки начело стратези, заемащи важни длъжности в империята. Стига да поискат, към тях веднага ще се присъединят нашите роби, които ще бъдат решителни и смели воини и с желание ще се погаврят със своите господари. И така, трябва да унищожим тази защита и да отстраним външната причина за болестта, преди да се пръсне гнойният цирей, преди да се разкрие враждебността на заселниците. Ако болестта се установи в началото, може да бъде овладяна. Нека бъде прочистена войската като куп пшеница; трябва да отделим плявата и плевелите, които развалят истинското зърно. Ако на тебе, царю, моите съвети се сторят неподходящи, си припомни над какви хора властваш и за кой народ ходатайст ва.н. Римляните и там, където са се родили, и там, където се е ри зпростряла славата на тяхното име, навсякъде и над всички заповядват с оръжие и ум. Що се отнася до тези скити, факти свидетелства Херодот и както сами виждаме, те си обхванати от болезнен страх. И сега са дошли при нас не като завоеватели, а като просители, напуснали стари обиталища. Запознавайки се с римляните, които се оказват по-слаби от тях не по оръжие, а по обичаи, този груб народ започна да мечтае и заплати благодеянието с неблагодарност. Наказани за това от своя баща, те отново дойдоха с жените си като просители. Той - като победител във войната, бе победен от състрадание. Изправи на крака тези, които се бяха навели, даде им звание на съюзници, награди ги с граждански права, удостои ги с почести и раздаде на тези кръвожадни люде парчета римска земя. Но варварите не разбират милосърдието. Оттогава те издевателстват над нас, помнейки какви бяха и как ги възвисихме. Мълвата за това дойде и до нас чрез техните съседи. И прииждат чуждоземни конни стрелци към гостоприемните хора и молят благоразположение, позовавайки се на примери от миналото. Ако ме послушаш, от това трудно положение има лесен изход. Ти люже да попълниш недостигащото на империята с умножаване на полковете, възпитаването им във военен дух и развитието на национални войска. Против тези хора е нужна настойчивост. Нека обработват кротко земята или да се люхат по пътя, по който дойдоха, и нека заявят на живеещите отвъд реката, че у римляните изчезна прежната слабост и над тях властва благороден юноша!"Тази лъхаща на патриотизъм реч не могла да се приложи на практика. Тя е твърде далеч от действителността и планът на Синесий е трудно осъществим. Именно затова император Теодосий се решава да създаде от германите военна сила, тъй като собствени средства нямало, нямало откъде да почерпи бойния дух, за който говори египетският епископ. Военният набор в съседните народи става система, от която правителството не може да отстъпи, а да изгони германите е невъзможно, тъй като по време иа произнасянето на речта Константинопол се намира в пълната власт на варварските вождове. Бъдещето на империята не може да се определя според теоретични съображения, откъснати от съдбовната действителност. Напротив, в края на IV в. нещата изцяло зависят от новите народи, чиято роля в съдбините на имп
рията е разбрана и невъзвратимо решена от разпоредбите на Теодосий Велики. (Успенски 2001)След дълга гражданска война в западната половина на империята Теодосий успява малко преди смъртта си да обедини още веднъж цялата империя под своя скиптър. От смъртното си ложе обаче той разпорежда ново деление на обединената с толкова мъки земя. При това императорът, сам произхождащ от далечния Запад, дава недвусмислено предпочитание на Изтока. Защото ако Константин Велики е предоставил на най-големия си син Британия, Галия и Испания, ако още Валентиниан I задържа за себе си западната имперска половина, а Изтока отстъпва на по-младия си брат, Теодосий през 395 г. дава на своя по-голям син Аркадий източната, а на по-младия, Хонорий - западната половина. Скоро след това спорните диоцези Дакия и Македония са признати на Изтока и присъединени към илирийската префектура с център в Солун. От илирийската собственост на Запада остава единствено панонският диоцез, най-често наричан в бъдеще диоцез Илирик. По този начин е прокарана историческата граница между Запада и Изтока, задълбочаваща се с времето като разделителна линия между западната - римска, и източната - византийска културна област..Предприетото от Теодосий разделение всъщност не е нищо ново. Важно е обаче, че след това деление и до залеза на западноримската империя цялата територия остава разделена на две части. Във всеки случай идеята за имперско единство продължава да съществува: налице са не две империи а само две части на една и съща империя, която е под властта на двама императори. Все по-често от тяхно общо име се издават закони, а подписаните от единия император важели за територията на цялата империя, след като бъдат изпратени на другия за потвърждение. При отстраняване на единия император от трона другият има правото да посочи кой ще бъде наследникът. Фактически обаче зависимостта и връзката между двете имперски половини стават все по-слаби. Още повече след като взаимоотношенията между Изтока и Запада се оказват неравностойно поставени, а връзките между двете правителства могат да се определят като всичко друго, но не и като приятелски. Още при синовете на Теодосий е налице продължително съперничество между бързо сменящите се източни регенти, водещи управленските дела вместо слабия Аркадий, и могъщия германец Стилихон, който властва над западната половина повече от десетилетие от името на младия Хонорий. (Острогорски 1999)
Летописите за Теодосий I Велики
Относно личността на Теодосий Велики, източниците споменават че в различните моменти поведението му се колебае от решителна деятелност до слабоволева вялост, между простия живот на войник и удоволствията на двореца. Според свидетелствата на древните автори, външостта на Теодосий е образец на римска елегантност, макар че няма запазени статуи с негово изображение. Умеел да се държи с достойнство и възвишена сдържаност, но проявявал склонност към внезапен гняв и бързо отсъждал сурови наказания, които понякога след това отменял.Езическият историк Зосим обвинява Теодосий в алчност, ленивост и слабост към разкоша и развлеченията. Друг античен автор, Аврелий Виктор, възхвалява императора за неговата честност, великодушие и щедрост. Теодосий притежавал вродени по природа качества, които другите развивали едва след упорити усилия. Въпреки че образованието му е съвсем посредствено, той покровителства учените и интелектуалците, интересува се от история и изкуства. Теодосий винаги демонстрирал скромност и милосърдие, бил общителен и добронамерен, приветствал еднакво както простодушните хора, така и учените и изтъкнатите. Сам твърдял че се отличава от останалите само по облеклото си на император.В Константинопол на площад ат-Мейдан - на Хиподрома, се издига египетски обелиск, докаран през 381 г. от Теодосий Велики. Неговият пиедестал е с релефи в лошо състояние, които се отнасят до времето на Теодосий и изобразяват различни исторически събития, между които игри на хиподрома и цялото царско семейство: Теодосий, императрица флакцинила и синовете им Аркадий и Хонорий. На западната страна императорът със семейството си приема победените готи, а на другите - сцени от придворния живот. (Успенски 2001)
Заключение...
Император Теодосий I Велики, издигнат като август на 19 Януари 379 от Грациан, наследникът на Валентиниан I, определено ще остане във Византийската история и съзнание като един "Велик" император!





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Управлението на император Теодосий Велики 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.