Управлението на Стефан Стамболов (1887-1894)


Категория на документа: История


Българската политическа емиграция също не е единна. Между гражданската емиграция и офицерите-емигранти не съществуват конкретни връзки за съвместни действия, нито пък определени планове за сваляне на правителството. След неуспеха на бунтовете в Силистра и Русе през февруари 1887 г. и след пълния разгром на нахлулите в края на 1887 г. чети от Турция на кап. П. Боянов и на кап. П. Набаков офицерите-емигранти постепенно се оттеглят в Русия и голяма част от тях постъпват на служба в руската армия, а други започват да опражняват граждански професии. Официалното съобщение на руското правителство от февруари 1888 г., че Русия повече не се интересува от събитията в България окончателно погребват надеждите на офицерите-емигранти за изгонване на княз Фердинанд и сваляне правителството на Стамболов чрез въстание на българската войска при активна подкрепа на царското правителство.

Независимо от липсата на добре организирана опозиция правителството на Стамболов взема мерки против проявата на всяко недоволство и неподчинение на следваната политика. Целта е да се унищожат в зародиш огнищата на русофилската опозиция. Предизборната кампания на Пето обикновено народно събрание е съпроводена с първите сериозни мерки против опозицията. В предизборната кампания е спрян органът на привържениците на д-р Радославов в. "Народна воля", а бруталността на изпълнителната власт води до спиране органът на привържениците на Каравелов в. "Търновска конституция". Насилия има и в изборния ден. В Кутловица (дн. Монтана), Горна Оряховица, Плевен и др. места има сериозни инциденти, довели и до човешки жертви.

Като последица на взетите от властите предварителни мерки съставът на Петото обикновено народно събрание е преди всичко от привърженици на правителството. Това позволява на кабинета лесно да прокара през събранието такива закони и решения, които да узаконят съществуващото положение в страната. Още на първата сесия на Петото обикновено народно събрание е приет Закон за изтребление на разбойничеството. Този закон е насочен както против разбойничеството, така и против политическите противници на режима. Член 13 на този закон гласи, че на военнополеви съдилища са подсъдни и лицата, вдигнали бунт против държавата, т.е. против властта. Член 12 пък предвижда екзекуции по решение на Министерски съвет на села, укриващи разбойници или пък оказващи им съдействие. На практика това означава, че в провинените села се настанява войскова част за определен период от време на пълна издръжка на селяните.
По принцип законът за изтребление на разбойничеството означава запазване на военното положение в страната.

На 13 декември 1887 г. Пето обикновено народно събрание приема, а на 16 декември княз Фердинанд утвърждава Закон за печата. Този закон означава цензура и е средство за недопускане на политически прояви на опозиционните сили чрез печата и ликвидиране нормалния политически живот в страната. Под ударите на този закон попадат всички печатни издания, които нарушават вътрешната или външната безопасност на държавата или личната безопасност на княза, които подстрекават непослушност или неизпълнение на разпорежданията на властта. Критиките против властта или неприкосновеността на княза също се наказват строго.

Законът за изтребление на разбойничеството и Законът за печата са ограничителни и имат антиконституционен смисъл понеже противоречат на прокламираните в Търновската конституция права и свободи на гражданите. Наложените с тези закони ограничения са много тежки. Много скоро всички опозиционни вестници са принудени да прекратят съществуването си. Единствено формацията на привържениците на д-р Радославов остава с печатен орган - в. "Народни права".

Успоредно с разправата с опозицията министър председателя Стамболов се стреми да елиминира авторитетни и популярни личности в страната, в лицето на които вижда потенциални конкуренти. Жертва на тази политика е майор Христо Г. Попов - герой от сръбско-българската война и виден деец на контра преврата. При подчертан натиск на Стамболов и полк. Муткуров майор Попов е осъден и уволнен от армията. Процесът внася тревога, смут и несигурност сред част от офицерите, отчуждава ги от Стамболов и ги прави много по-податливи на ухажванията на княза. Освен това процесът дава повод на някои видни привърженици на министър-председателя да се оттеглят от него. Между тях са и министрите Начович и д-р Стоилов, които през декември 1888 г. напускат кабинета и са заместени съответно от Иван Салабашев като министър на финансите и Димитър Тончев като министър на правосъдието.

След потушаване на бунтовете през 1887-1888 г. и след кабинетната реконструкция в края на 1888 г. се получава впечатление за стабилизиране на управлението и за доказана жизненост на кабинета на Стамболов. Това впечатление се налага и от обстоятелството, че вътрешната опозиция е подавена, а политическата емиграция разколебана и неспособна да изгони княза и свали правителството без откритата намеса на Русия. След официалното руско съобщение по българските събития намалява напрежението между Великите сили и непосредствената опасност от избухване на война е избегната. Правителството на Стамболов съумява да използва тези фактори и да демонстрира способност за запазване на реда в Княжеството, а това води до благоразположение на европейската дипломация и на европейското обществено мнение към управляващия екип в България.

В действителност вътрешните проблеми пред кабинета съвсем не са преодолени и не се изчерпват с подавянето на политическата опозиция. Вътрешно успокоение не е настъпило и на преден план изпъква съпротивата на църквата, а се забелязва недоволство и сред част от офицерите. Правителството се справя безкомпромисно с непокорното висше духовенство - събраният в София на заседание Свети синод на Българската православна църква е разгонен, а членовете му насила са въдворени в епархиите си. Екзархийският наместник митрополит Климент е сменен от митрополит Григорий Доростолочервенски. Правителството не разрешава редовното свикване на Светия синод под предлог, че се занимава с политически, а не с църковни дела. Екзарх Йосиф е заплашван многократно, че ще се спре субсидията за Българската екзархия, ако църквата проявява политически пристрастия. Постепенно напрежението между църквата и изпълнителната власт намалява, без обаче да се постигне необходимият синхрон между тях.

Войската в България представлява, от една страна, най-сигурната опора на правителството на Стамболов, но същевременно и най-голямата опасност. Постоянните подозрения за заговор сред офицерството против княз Фердинанд и управлението на Стамболов се оправдават със заговора против майор Коста Паница, обхващащ много от действащите офицери във войската. Съзаклятието е разкрито през февруари 1890 г. Делото се води под прякото ръководство на министър-председателя Стамболов, но широки разследвания и арести не са извършени. Причината за това поведение на правителството се крие в стремежа да не се компрометира войската чрез поставяне на голяма част от офицерите на подсъдимата скамейка. Направено е всичко възможно подсъден да е само ръководителят на заговора, и то като се наблегне на връзките му с руската дипломация и българските емигрантски кръгове. Майор Паница е съден за политическите му убеждение, а не според фактите. Направено е всичко възможно чрез процеса да се компрометира руската политика към България и българската политическа емиграция, като по този начин се докаже пред света, че външни фактори са причина за бунтовете и безредиците в страната, за смутовете и нарушаването на обществения ред. Процесът е използван много умело за дискредитирането на тези външни фактори и за компрометирането им пред европейското обществено мнение. Тази линия в поведението на правителството на Стамболов е постоянна в периода на управлението му.

Майор Паница е осъден на смърт и разстрелян през лятото на 1890 г. С убийството му правителството си спечелва гнева на част от офицерите, у които отново се събужда чувството за несигурност. Лица свързани с македонските дружества и комитети също недоволстват, тъй като майор Паница е тясно свързан с дейността им. Обект на недоволството е не княз Фердинанд, а министър-председателя Стамболов, и що се отнася до нескритото съперничество между двамата за влияние във войската, това наклонява везните към първия. В борбата за ръководното място в страната княз Фердинанд печели все повече и повече терен пред амбициите на министър-председателя.

С разстрела на майор Паница се променя формата на съпротива на недоволните от управлението на Стамболов. След провала на опитите за повдигане на въстание отвън и след неуспеха на заговора вътре в страната се пристъпва към отделни терористични актове, чиито обекти са министър-председателя и отделни привърженици на управлението. На 15 март 1891 г. с предназначен за Стамболов куршум е убит министърът на финансите Хр. Белчев. Това убийство е използвано от правителството за окончателна разправа с противниците си. То привлича под съдебна отговорност останалите в България политици и общественици, в чиято лоялност към кабинета се съмнява - П. Каравелов, Тр. Китанчев и др. Те са обвинени като интелектуални убийци на финансовия министър и са привлечени под съдебна отговорност, независимо че не са намерени доказателства за участието им в терористичния акт. Каравелов е осъден на 5 г. затвор, а Тр. Китанчев - на 3 г. На смърт чрез обесване са осъден четирима души, между които известният журналист и писател Светослав Миларов.

Тежките наказания не стабилизират положението, а водят до нова терористична дейност. През февруари 1892 г. е убит българският дипломатически агент в Цариград д-р Г. Вълкович, един от най-верните поддръжници на управлението на Стамболов. Това води до голяма несигурност в българското общество, най-вече сред управляващите кръгове, характерни черти на които стават подозрителността и шпиономанията. Все по открито правителството пристъпва към насилие и терор.
Уморено от постоянното напрежение, населението също намалява политическата си активност, което плаши идеолозите на режима особено преди избори. През лятото на 1890 г. предстоят парламентарни избори за Шесто обикновено народно събрание, което съвпада с процеса на майор К. Паница. Пред опасността от организиране на опозицията и провал на правителството в изборите са направени стъпки за създаване на правителствена партия от непоколебимо верни на режима лица, която да изкове изборния успех. За основа на организационната структура на Народно-либерална партия служат дружинките "България за себе си". Ролята на пръв председател изпълнява Д. Петков, но фактическият и ръководител е Ст. Стамболов. Правителството спечелва парламентарните избори през 1890 г., както и през 1893 г., но това става с цената на упражнен силен натиск над избирателите.

През есента на 1892 г. в страната възниква голямо напрежение по причина на усилията на министър-председателя Стамболов да създаде династия чрез женитба на княз Фердинанд. За улесняване изпълнението на тази задача е необходимо де се изменят някои членове на Конституцията, особено член 38, отнасящ се до вероизповеданието на бъдещия престолонаследник. През ноември 1892 г. Стамболов внася в Шестото обикновено народно събрание проект за изменение на някои членове на Конституцията, между които и член 38 и 86. Промените на тези два члена предизвикват брожение сред обществото. Член 38 се променя така, че не задължава престолонаследника да изповядва източноправославна вяра, а новата редакция на член 86 предвижда един народен представител да се избира на 20 000 избиратели, а не на 10 000, както предвижда Търновската конституция. Проектът на Стамболов е одобрен от Шестото обикновено народно събрание на 7 декември 1892 г. Промяната на член 38 е приета с открита враждебност от страна на Българската православна църква. Екзарх Йосиф се обявява против тази промяна. Съпротивата на екзарха е преодоляна със заплахи за спиране на субсидията за Българската екзархия и средства за българското църковно-училищно дело в Македония и Одринско.

През пролетта на 1893 г. се провеждат избори за Четвърто велико народно събрание, което да приеме измененията в Конституцията. Още преди неговото свикване княз Фердинанд се венчава в Пиноре (Италия) през април 1893 г. за Мария-Луиза, дъщеря на Прамския дук Роберт. През юни 1893 г. княжеската двойка е посрещната в София. Министър-председателят Стамболов постига успех със задомяването на княза, но той се оказва последен, тъй като в страната се засилва все повече дейността на т. нар. "Съединена опозиция", чиято цел е свалянето на правителството.

Стопанска политика

В първите години от управлението си правителството на Стамболов подпомага развитието на българската икономика по капиталистически път, но няма изработена последователна икономическа програма, която да насърчава и покровителства местната индустрия и изобщо националното производство. Кабинета и Народното събрание отпуска безлихвени заеми на отделни собственици на индустриални предприятия, като принципът е да се подпомагат и насърчават привърженици на правителството. Чрез Народното събрание кабинетът дава и концесии на редица фабриканти, които се освобождават за определен срок от държавни данъци и такси. Те не плащат данъци при внос на необходими за фабриките им машини, съоръжения, ползват намаления от установените тарифи при пренасяне на материалите по държавните железници и др. привилегии.
На принципа на отдаване на концесии са и приетите Закон за рудниците, каменоломните и минералогичните заведения (приет през 1888 г.), Закон за мините и кариерите (1891), Закон за топлите и студените минерални извори (1891) и др.

Много трудно се развива минното дело, тъй като изисква големи капиталовложения, които много бавно се възстановяват. По тази причина първите частни каменовъглени мини дават продукция едва през 1892 г.
За да проучи икономическото състояние на страната и се набележат мерки за по-нататъшното и развитие, през 1888 г. кабинетът на Стамболов създава към Министерството на народното просвещение специална Индустриална комисия.

Първите предложения за развитието на националната промишленост чрез предпазване от ударите на западноевропейската конкуренция са направени в края на 1887 г., когато депутатът Хр. Дюкмеджиев внася в първата редовна сесия на Петото обикновено народно събрание "Предложение за повдигане на местната народна промишленост". Този документ предлага някои категории държавни служители да се обличат и обуват с произведения на местната промишленост, а на българските производители да се правят редица отстъпки при построяване на фабрики, внос на машини, сключване на договори за готова продукция и т. н.
Едва през 1891 г. Народното събрание приема специален закон за снабдяване на армията с материали за въоръжаване, облекло, храна и др., като се дава предимство на домашното производство.

Постиженията в икономическото развитие на България се илюстрират на организираното през 1892 г. в Пловдив Първо българско земеделско-промишлено изложение, на което са представени всички отрасли на селското стопанство и промишлеността. Изложението представя състоянието на земеделието, занаятите и индустрията в България, за да се насърчат местните производители за подобряване на производството и да се подпомогне развитието на търговията в страната. В този смисъл изложението представлява поредна крачка по пътя на насърчаване на местното производство. Изложението е открито на 15 август 1892 г.
По време на изложението в Пловдив е свикан Първия български земеделческо-промишлен събор с участието на значителен брой индустриалци, търговци, предприемачи и други стопански дейци. Под председателството на Иван Евстр. Гешов съборът изработва и приема основни пунктове на подготвен закон за насърчаване и покровителстване на националната индустрия, за усъвършенстване на данъчната система, за ветеринарното дело и т. н. По такъв начин за пръв път в историята на следосвобожденска България съборът прави опит да формулира цялостната икономическа политика на държавата.
Правителството на Стамболов внася в Народното събрание през 1892 г. специален Закон за насърчаване на местната промишленост. На практика това е предложеният от събора законопроект и в него се предвиждат облекчения и насърчаване на индустриалците - освобождаване на построени фабрики за определен срок от някои данъци и вносни мита, предпочитания за продукцията на местната промишленост при доставки за държавата, отпускане на места за строеж на фабрики и др. Приемането на този законопроект става през есента на 1894 г. от Осмото обикновено народно събрание при управлението на правителството на Народната партия начело с д-р Константин Стоилов. Дотогава в страната остава в сила непълният протекционистки Закон за подпомагане на местната индустрия от 1883 г., допълнен със Закона от 1891 г. за снабдяването на войската с местни материали и производства.

Върху развитието на българската индустрия роля играе наложеният на България по Берлинския договор капитулационен режим, според който българските правителства не могат да увеличават вносните мита и да защитават българските произведения от чуждестранната конкуренция. Правителството на Стамболов прави опит да защити местното производство при сключването на първите търговски спогодби след изтичането на неравноправните търговски договори, наложени на Турция през 1860-1861 г. и останали в сила и за Княжество България по Берлинския договор. След продължителни преговори, на 14 ноември 1889 г. кабинетът на Стамболов сключва първата самостоятелна търговска спогодба с Англия, съгласно която внасяните в България стоки се облагат с 10,5% мито върху стойността. Спогодбата е временна, впоследствие подновявана ежегодно до 1894 г. и влиза в сила от 1 януари 1890 г. През 1890-1891 г. аналогични спогодби са сключени с Германия, Швейцария, Франция, Италия, Белгия и Австро-Унгария.

Развитието на националната индустрията се затруднява и от липсата на значителни капитали. Държавата има нужда от капитали не само за изграждането на модерно въоръжена войска и полиция, но и за строителство на пристанища, жп линии, шосета, обществени сгради с национално значение и т. н. Необходимите средства не могат да се намерят в Княжеството и кабинетът на Стамболов е принуден да търси външни заеми, широко прилагана практика от по-слабо развитите страни в Европа в края на XIX и началото на XX в.

Първият външен заем е сключен в Лондон на 5 октомври 1888 г. и е свързан със споразумението за откупуването на жп линията Русе-Варна. Това е първият външен заем на България и е в размер на 46 777 500 лева номинални при 6% годишна лихва, погасим за 3 години. Този заем е необходима финансова операция на държавата за откупуването на линията Русе-Варна.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Управлението на Стефан Стамболов (1887-1894) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.