Управлението на Стефан Стамболов (1887-1894)


Категория на документа: История


Семената на краха на правителството на Стамболов са заложени още в началото на неговото управление, чиято ерозия и деградация се развива паралелно с постиженията му. Деградацията е постъпателна и се усилва особено след 1892 г., когато съотношението на политическите сили в страната започва да се променя в неблагоприятна за кабинета посока. Стамболов се стреми да намира мярката между средствата на терора и мирните средства главно за успокоение на селячеството и на широките градски слоеве. След 1892 г. това съотношение е нарушено и властта все по-често се налага чрез средствата на терора. Този нарушен баланс откъсва селячеството от правителството и го лишава от широката опора на масите.
Буржоазната класа също постепенно започва да оттегля поддръжката си за управлението. Опитите на кабинета да смаже русофилската опозиция вътре в страната не носят блестящи резултати. Буржоазията е недоволна и от твърдо провеждания русофобски курс, който не е съобразен с измененията в отношенията между Великите сили и който предизвиква политическа несигурност в страната.
Недоволство има и поради отделянето на големи бюджетни и извънбюджетни средства за поддържане на полицейски и шпионски апарат, поради ограничаване на възможността за свободна изява на идеи.

В суровите условия на управлението на Стамболов интелигенцията няма възможност да развива интелектуалните си способности, тъй като в много отношения хората се ценят не по професионализма им, а по предаността им към правителствената политика. По тази причина и по-голямата част от големите български културни дейци са в опозиция на правителството.

Неблагоприятно за Стамболов и управлението му се развиват и отношенията между княз Фердинанд и министър-председателят. В съперничеството за осигуряване на решаваща роля в управлението на страната князът използва всяко недобре обмислено действие на министър-председателя и печели все повече и повече терен сред ония фактори в страната, които могат да осигурят и да гарантират властта, а това е войската и нейното командване. С назначаването на полк. Р.Петров за военен министър през април 1894 г. позицията на княза се усилва много.

По невъзможността да се свали правителството на Стамболов по парламентарен път княз Фердинанд се оказва решаващ фактор за осъществяване на тази задача и това много добре се осъзнава от опозиционните политически сили. За тях князът се оказва ключова фигура при осъществяване на стремежа им да свалят Стамболов от власт.

Князът избягва да демонстрира публично симпатии и подкрепа за оформящата се през есента на 1892 г. съединена легална опозиция, но в действителност нарастващата и активност се насърчава от двореца.

Най-голям неуспех в областта на външната политика Стамболов регистрира по въпроса за признаването на княза в международен план. Министър-председателя не успява да осъзнае промените в динамиката на международните отношения и продължава да разчита твърдо на Англия в антируския си политически курс. Тази политика не само че не води до международно признаване на княз Фердинанд, но постепенно започва да губи безусловната подкрепа на британската дипломация.

Съединената легална опозиция започва политическата си дейност през втората половина на 1892 г., когато са смекчени мерките против инакомислещите. Обект на критиката на опозицията е вътрешната политика на правителството.

Тактиката на опозицията започва на принципа разделяне на държавния глава от министър-председателя. Тази тактика се поддържа от княза, отрупан от искания да смени министър-председателя. На активността на опозицията Стамболов отговаря с все по-груби мерки. Населението все по-открито излиза от състоянието на пасивност.

След скандала между министър-председателя и военния министър полк. М. Савов през април 1894 г. последният си подава оставката. Скандалът и отношението на княза към него принуждават в средата на май 1894 г. и Стамболов да си подаде поредната оставка. Княз Фердинанд не бърза да я приеме и взема решение след като се уверява, че войската, ръководена от новия военен министър полк. Р. Петров, ще бъде на негова страна при евентуално противодействие на Стамболов и привържениците му. Така на 18 май 1894 г. е сложен край на близо 8-годишното управление на Стамболов. Мандатът за образуване на следващото правителство е възложен на Д. Греков, а след неговия отказ на д-р К. Стоилов.

Стефан Стамболов е презрял йезуитските условности на демокрацията като демагогия и разбира истинските, стойностни възможности на българския народ.
Той е уважаван и почитан не само у нас, но и в чужбина.
Стамболов притежава нещо което може да бъде развито и култивирано, но не може да бъде изкуствено създадено - политическа дарба - нея или я имаш, или не! Подплатена с любов и преданост към отечеството.

Стефан Стамболов е като пирамидите - колкото по-отдалеч ги наблюдаваш като дистанция и обхват, толкова по-осезателно и стъписващо е тяхното величие!

Използвана литература:

1. История на България (681-1944) - том втори.
2. Андрей Пантев, "За Стефан Стамболов в часа на България", София, 1995.
3. Енчо Матеев, "Държавникът Стефан Стамболов", София, 1992.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Управлението на Стефан Стамболов (1887-1894) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.