Увод в тракийската археология


Категория на документа: История


1. Развитие на тракийските градове

"Преди VIв. Пр. Хр. Във вътрешността на Тракия се забелязват "градове", т.е. поселения от типа "бриа", укрепени племенни селища"(БАН:149). Хекатай изброява в свойте писания, че отвъд Балкана има "полиси", това нещо подсказва, че тракийските племенни селища еволюират. В края на VIв. пр. Хр. в Тракия в подем са животновъдството, земеделието и занаятчийството, развива се вносно-износната търговия в резултат на което възникват много селища по гъстата пътна мрежа на Тракия.

В края на Vв. и през IVв. пр. Хр. сведенията за тях се увеличават и се появяват нови имена - Кабиле, Мастейра, Дронгилон, Севтополис и Филипопол.

Свидетелства за материалния бит и култура на траките имаме от археологически разкопки и писмени сведения от гръцки и римски автори.

"Основният вид селища в Тракия се състояли от 10-15 къщи, всяка от които била оградена с дървен плет."(БАН:217). Селата нямали планировка и между оградените дворове се оставяли свободни пространства за движение. Къщите били примитивни, изградени от преплетени пръти и измазани с глина. В двора имало и други постройки - за съхранение на зърно, за подслон на добитъка и за земеделския инвентар. Планът на жилищата и на стопанските постройки бил прост, предпочитаната форма бил правоъгълникат. Правоъгълникът бил предпочитана форма, но още от IIхил. пр. Хр. става известна апсидалната форма с вход откъм правата къса страна.

Социалната характеристика - къща с ограден двор се запазила и по-късно в селищата, където къщите вече били градено от камък и спойка кал или само от камък, били защитени със стени. "Така било градено и тракийското селище градено край село Драгойново, Първомай, където са открити останки от жилища с обикновен правоъгълен план и вход от късата южна страна"(БАН:217).

Укрепителната система на различните видове селища до сега е слабо проучена. В Западна, Централна и Източна Тракия засега са само отбелязани в литературата или в най - добрия случай снабдени с първоначална документация укрепени селища. По правило в края на VI и началото на Vв. пр. Хр. стените се изграждали от ломени камъни без спойка, но тази практика пордължава и в по-късно време.

Особен белег на старожелязната епоха бил стремежът на строителя да гради с големи грубо обработени камъни, в ъглите така оформени, че ръбовете им добре прилягали и образували внушително съоръжение. Най - добър пример е тракийската крепост от м. Платото край Перник.

След Vв. пр. Хр. в Тракия проникват елински архитектурни влияния, като най-ясно се очертават в напредналите градове, един от тях е Севтополис. Появява се развито градоустройство - в строежа на крепостни стени, канализация, водоснабдяване и в плана на постройките.

Същинската стойност на тракийската архитектура се появила в надгробните съоръжения. Най - старите гробници в страната са по течението на Арда в Източните Родопи. Те показват разнообразие, независимо от тяхната простота, която се диктува от материала. Най-развитата им форма е фунообразната, която в някои случаи достига дълбочина над 2м. Според по-скорошни проучвания се твърди, че в тези грабници се наблюдава култ към слънцето.

2. Севтополис

Най - добре проученият засега тракийски град е Севтополис на левият бряг на Тунджа. "Разположен на малък полуостров с равна повърхност, леко наклонен на юг към реката. Тунджа тук прави голям завой и опасва от юг и запад високи 4-5м. стръмно изрязани брегове. От изток местността се огражда от притока на Тунджа - Голяма Варовица. Естествено защитен от три страни с вода, градът бил здраво укрепен и с крепостни стени, от които се запазили каменните основи. Крепостта, която е следвала формата на полуострова, има формата на разностарнен петоъгълник."(Чичикова:10)

На северозападната и югозападната стена били разположени градските порти. От тях към вътрешността на града водели две главни, взаимно перпендикулярни улици, които в центъра на града се пресичали и затваряли от юг и изток обширен градски площад. Агората имала почти квадратна форма (42 x 46м.). На агората се издигал олтар посветен на Дионис. Издигала се и цитадела в югоизточния край на града, тя била резиденция на Севт, но при походът на Филип II била разрушена и опожарена, за да бъде отново построенна в включена в общия план на новосъздадения град. Цитаделата включвала голям двор, в дъното на който се издигал монументален архитектурен ансамбъл - личната резиденция на Севт III. "За външната декорация на сградата можен да съдим по големия брой антефикси с релефни палмети вероятно вносни, с които е завършвала стрехата на покрива. Особено разкошна била обаче вътрешната украса на голямата зала. Стените й били измазани с 4 пласта хоросанова мазилка, върху която е била положена финна цветна мазилка с блясък на полиран мрамор."(Чичикова:12). Типична елинистическа система за вътрешна декорация е използвана и в украсата на голямата зала на двореца. Архитектурно - планировъчното решение на сградата също почива на антична традиция. Там бил й храмът на Великите тракийски богове - Кабирите.

Широкият размах на строителство в Севтополис, което изисквало големи средства, свидетелства за разцвета на Севтовата столица и за нейното нараснало политическо значение. Севтополис бил изграден по градоустройствена схема, добила широко приложение в елинистическата епоха.

"Севт нe остава настрана от модата на своето време и при изграждането на своята столица възприема не само принципите на античното градоустройство, но по примера на другите елинистически владетели я назовава на свое име"(Чичикова:13)

В града веднага се открояват правилно планираните квартали и перпендикулярни улици. Повечето от жилищата принадлежът към пастадния тип жилища - обширни с много помещения наредени около централен вътрешен двор.
Основите на къщите са изградени от камък и кал. Нагоре конструкцията била по-лека - кирпичени стени със скелет от дъски и пълнеж от глина. За покрива са употребявани широки плоски керемиди - тегули и извити керемиди - имбрицес. Постройките в Севтополис показват тясна връзка с елинистическите градоустройствени и строителни традиции, които обаче са съобразени с тракийската действителност.

Една характерна особеност на севтополската къща е наличието на глинобитни полщадки с квадратна или правоъгълна форма върху пода, в средата на главното помещение. Повърхността им е много добре огладена, плътна със сив цвят, напомнящ цимент. Вътрешността им представлява изпечена до червено глина, обилно примесена с пясък. Едни от площадките отгоре са гладки, а други имат кръгла вдлъбнатина в центъра, около която е разположена богата украса. Тези площадки не представляват обикновени огнища, а са били есхари - домашни огнища олтари, свързани с култа.

"В Севтополис бе разкрита и водоснабдителна и канализационна система, с каквато са били снабдени всички елинистически градове. Водоснабдяването е ставало с кладенци, изградени от речни или ломени камъни. Канализационната мержа се състояла от домашни канали, изградени от камъни, от глинени тръби или от похлупени една върху друга извити керемиди. Те са отвеждали начистата вода в уличните канали, разположени обикновено по средата на улиците, с наклон на юг, и оттам чрез нарочно направени отвори (улеи) в крепостните стени се изливали в реката."(Чичикова:16)

Разкопките в Севтополис не само разкриват нови страни в тракийската култура и връзката й с елинистическата, но разкриват и разширяват познанията в тракийската гробищна архитектура и погребалните обичаи. В могила N1 от некропола на Севтополис е открито погребение на млада тракийка от знатен род, извършено чрез изгаряне/кремация. Край умрялата са поставени скъпи дарове, състоящи се от златни накити и позлатени бронзови съдове, внесени в Севтополис от някой прочут античен бронзолеярски център, глинена лампа и арибаловиден лекит от антически произход, няколко амфори и глинена статуйка на младо момиче - теракота от танагрейски тип.

3. Севтополис и неговата гибел

Севтополис преживял смъртта на основателя си, но все пак бил разрушен. Има три датировки кога всъщност е станало това.

Първата предложена е на Д.П.Димитров, тя дава по-дълъг живот на града и е свързана с обсада от Деметрий Полиоркет (239-229), пише М. Тачева.

Втората определяща гибелта на Севтополис през 275г. пр. Хр., е предложена от К. Димитров... в доклад пред II конгрес по тракология в Букурещ (1976г.). Оттогава е цитирана по повод на различни теми и влиза стабилно в историографията въпреки ред оборващи я факти. (Тачева, 2000:27)

Третата датировка е предложена от проф. Д-р М. Тачева през 1986г. Тази датировка е въз основа на нови нумизматични данни за Кабиле и преди всичко на една контрамаркирана монета на Адей, открита в Кабиле. "Дотогава от Севтополис бе известна само една монета на Антиох II, както и 14 емисии на Адей без контрамарки. Връзката на събитията подсказваше, че градът не е съществувал само до 275г., а и по-късно, както твърдеше Д.П.Димитров, но - до похода на Антиох II в Югоизточна Тракия през 252г. пр. Хр. Очакванията ми, че проучването на Кабиле и на неговото монетосечене ще потвърдят моето становище, се сбъднаха. Публикациите през последните 15 години промениха датирането и на археологическите находки, и на монетите, открити в Севтополис. Предложената от мене трета датировка, първоначално отхвърляна безапелационно, бе възприета в нумизматичната литература по проблема."(Тачева. 2000:27)

4. Заключение




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Увод в тракийската археология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.