Васил Воденичарски


Категория на документа: История


90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПОЕТА НА РАВНИНАТА ВАСИЛ ГЕОРГИЕВ ВОДЕНИЧАРСКИ

Роден на 12.01.1918 г. в с.Хайредин,Оряховско,в средно заможно ,но будно селско семейство.Той расте като всички селски деца - в непосилен полски труд,но и волно,сред природата.Основно образование завършва в родното си село,проявява се като ученолюбиво и любознателно дете.Силно влияние на неговото възпитание оказват спомените които му разказват някои участници в Септемрийското въстание.Тези спомени събуждат у Воденичарски още в ранните му години чувство за обич към народа,на революционна романтика и той замечтава за борба и всеотдайност в името на народа.В Оряховската гимназия попада сред будни любознателни борци и скоро израства като един от най-активните прогресивни ученици в гимназията.Той се увлича в художествената литература и неуморно чете,взема дейно участие във всички напредничави начинания - реферати,спорове,дискусии.Участва и във всички акции на свободолюбивите ученици срещу реакционното и полицейско учителство.
През 1934 г. той е изключен от гимназията,но и в родното си село не стои спокойно.На другата учебна година е допуснат в гимназията в Лом,но още в началото отново го изключват.Баща му намира влиятелни хора и пак го приемат.Тук е пръв между първите прогресивни ученици,като не изоставя и своето самообразование.
След редица изключвания от Оряховската гимназия и чрез постоянен надзор от полицията и училищните власти

завършва гимназия,като в последните години прави първите си литературни опити.

През 1937 г. Васката,както го наричат приятелите му постъпва в Педагогическия факултет на Софийския университет,където е отговорник и член на централното ръководство на БОНСС / Български общ народен студентски съюз /.В София Воденичарски започва и активната си литературна дейност.Свързва се с прогресивната литературна общественост,пише репортажи,в които отразява живота на селската и градската трудова младеж.Отличава се с изключителна работоспособност,трудолюбие,всеотдайност на делото,с чудна изобретателност да намира различни форми на работа.През периода 1937 - 1941 г. той се проявява като талантлив и надежден млад писател.Започнал своята литературна дейност като публицист - със статии и дописки за различните инициативи в гимназията,за живота на селските младежи и техните прояви в читалища,младежки кооперативни групи и др. , той преминава към репортажа,а след това и към разказа.
На 2.09.1941 г. в София се извършват масови арести на хора и са заточени в новооткрития концлагер Еникьой,сред които е бил Васил Воденичарски.Настъпват тежки дни на пълна изолираност от външния свят,принудителен физически труд под полицейска охрана,оскъдна храна и т.н.Маларията в лагара не отминава и него.Слабото му изнемощяло тяло се радва,че след като премине пристъпа ще може завит под одеялото да поработи върху своите ръкописи.
След близо две години и половина престой в лагера,на 18.10.1943 г., е освободен и се завръща в родното си село.Там е поставен под полицейски контрол,заставен да се разписва в общината всеки ден. Дошло е време за онова,за което той толкова години бе мечтал и готвел младежта от своя край.На 6.11.1943 г. минава в нелегалност,защото има опастност да бъде отвлечен и убит.Задачата му е да успокои хората и да изведе застрашените от арестуване.Групата му прави опит да се установи на лагер край р.Огоста,но са предадени и проследени от полицията.В избухналата престрелка Васката и още двама от другарите му са ранени,но той успява да закрие следите им.На 28.04.1944 г. се добират до с.Липница и се укриват в скривалището на ятака Цоло Върбанов,в лозята.Но полицията е предприела и там арести и между арестуваните е и този ятак.След тежък побой,той признава,че има скривалище и го пращат да провери празно ли е. За негова голяма изненада намира своите другари там и остава при тях,но полицията е окупирала мястото.След жестока престрелка Воденичарски и другарите му паднали безжизнени.Полицаите със страх ги приближили,след което ги разстреляли за последен път и били проснати на площада в с.Хайредин за назидание на народа.

Така Васил Воденичарски с неугасима вяра в победата положи своя прекрасен живот за свободата,за народа си,който обичаше повече от всичко.Неговият живот е ярък пример как трябва да се живее ,как самоотвержено и себепожертвувателно,безкористно и всеотдайно трябва да си бори човек за най-хуманните идеали на човечеството.
Духовният живот ,настроението и самочувствието на хайрединчени вярно и вълнуващо са отразени в разказите и репортажите на Васил Воденичарски.Литературното му творчество може да се раздели на два периода.Първият период - това са работите му от 1938 - 1941 г.,още
недостатъчно зрели в художествено отношение,а втория период -репортажите и разказите му ,писани през две годишното му престояване в концлагера Еникьой,които се отличават с повече творческа зрелост и дълбочина.Талантливият неспокоен син на с.Хайредин поднасяше на читателите си художествена летопис за живота,за трудовото ежедневие ,за радостите и възторзите а също и за несгодите на хората от равнината.Той възпяваше труда на своите съселяни,с обич и топло човешко чувство, описваше земята и плодородието на Златията.Сюжетите и хората от разказите и репортажите му са взети направо от живота,в тях е трудно да се разграничи художественото от документалното.На страниците им хората от село Хайредин познаваха своите близки и себе си,познаваха своя живот.Васил Воденичарски заема трайно място в сърцата и в съзнанието на хайрединци и на хората от Оряховския край.

Голяма,наистина голяма загуба претърпя българската художествена литература и българската духовност с неговата ранна гибел - 26 години.Със своето творчество Васката израства в съзнанието ни като талантлив писател,смел борец за светлото бъдеще на народа ни.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Васил Воденичарски 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.