Видин – Средновековна българска столица през 13-15 век


Категория на документа: История


Софийски университет "Св. Климент Охридски"
Исторически факултет
Областно-поселищна система на Средновековната българска държава

КУРСОВА РАБОТА
на тема:
Видин - средновековна българска столица (XIII-XIV век)

Диляна Иванова Главшина
III курс, I-ва група, ф. № 24331

София 2011

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

1. УВОД
* Преглед на публикациите за града
* Извори
2. Изложение
* Видин - форма, транскрипция и етимология на селището
* Географско положение на града
* Политическата история на града
* Стопанска история
* Църковна история
* Материална и духовна култура
3. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
* Мястото и ролята на града в поселищния живот на областта

България сама по себе си е голямо царство. Столицата на това царство е Видин, голям град. Впрочем царете на това царство се наричат Шишмановци. Земята му е много обширна, богата и хубава; тя се напоява от десет плавателни реки, обрасла е с живописни гори и дъбрави и е богата на жито, месо, риба, сребро и злато и много други стоки и най-вече восък и коприна. Прочее в нея има множество сребърни рудници, а всички реки влачат пясък, примесен със злато, откъдето по заповед на царя постоянно се извлича и добавя злато, През средата на това царство протича река Дунав.1
Описание на България от 1308.

Историята на северозападните български земи и в частност тази на град Видин е разглеждана от редица изследователи, които се занимават с българо-унгарските или българо-сръбските отношения. Преди Освобождението градът е споменат от Феликс Каниц, К. Иречек пише за Видин в "Пътувания по България"; А. Радославов пише за видинската крепост. Като голям труд, посветен единствено на историята на град Видин, може да се посочи книгата на Д. Цухлев "История на град Видин и неговата околност". Тя излиза през 1932 и обхваща историята на града от създаването му до написването на труда. Друг автор, който засяга частица от историята на града е П. Ников "История на Видинското княжество до 1323 година". Този труд излиза през 1922г. и обхваща историята на град Видин в един отрязък от време (от управлението на Яков Светослав до избирането на Михаил Шишман за български цар). В друг труд на същия автор "Българо-унгарски отношения т 1257 до 1277 година" историята на града може да се проследи на фона на сблъсъците между България и Унгария. По подобен начин стоят нещата и с труда на Христо Димитров "Българо-унгарски отношения през Средновековието", който излиза през 1998 Христо Коларов разглежда българо-сръбските отношения от гледната точка на житието на Данило, в него се проследява сблъсъкът между видинския деспот Шишман и сръбския крал Стефан Милутин. През 1981 излиза сборникът "Български средновековни градове и крепости. Т. 1 Градове и крепости по Дунав и Черно море", където своето място заема и разглеждания град. Като най-нов труд, касаещи българските средновековни столици може да се посочи този на В. Гюзелев "Столици, резиденции и дворцова култура в средновековна България (От номадския стан към царския двор)", който излиза през 2000 и разглежда българските столици от създаването на държавата, включително и Видин.

За историята на града могат да се приведат редица извори с различен произход - български, сръбски, гръцки, унгарски, турски. От българските могат да се посочат житието на Ромил Видински и "Разказ за пренасянето на мощите на св. Петка от Търново във Видин и Сърбия", Бориловия синодик, писмото на българските митрополити до папа Инокентий III. От сръбските извори, за историята на северозападния български град, изпъква "Жития на сръбските крале и архиепископи" от Данило. Гръцките хронисти не пропускат да отбележат Видин в съчиненията си (Никита Хониат, Мануил Фил, Йоан Кантакузин). От западните извори унгарските са най-красноречиви за историята на Бдин през XIII-XIV век (Симон де Кеза, Унгарска илюстрована хроника, хроника от Буда, Дубницка Хроника, Позонийска хронка, Йоан де Туроц, Антониус де Бенфинис, Блазий де Злака). Много от тях преповтарят казаното от предните буквално.

През Античността град Видин носи името Бонония. Градът последва съдбата на другите антични селища в Северна България. През първата половина на VII в. той е обезлюден и разрушен. Последното споменаване на Бонония е от Теофилакт Симоката през VII в. Средновековното име на града е Бъдин, Бдин, което вероятно идва от Бонония. Това навежда на мисълта, че при заселването си славяните са заварили някакво коренно население, което да им каже името на града. Първото споменаване на Видин в българската история е във връзка със събития от X в.

Гръцките летописци в своите средновековни хроники изписват името Видин като Βυδίνην, което се различава от античното Βονπία. За разлика от хронистите във Византия, западните хронисти отбелязват името на средновековния български град по много разнообразни начини: Pudeyn2, eudein3, Budinensis4, Bydinensis5, Widin6, Budun7, Budunum8, Wuden9, Bodon10, Biдinio11, Budum12, Budomium13, Budinum14, Bodoni15. Прави впечатление, че различните хронисти в различни части на своите трудове изписват името на града с различни транскрипции. Това може да се отдаде на изписването на името в хрониките, които те са използвали за основа на своите.

Град Видин средновековния и днешния е разположен на десния бряг на река Дунав, който от тази страна нисък и равен.16

След възобновяването на българската държава градът остава за кратко във византийски ръце. Никита Хониат пише за проект за съвместен византийско-унгарски поход срещу неукрепналата българска държава, около 1195. Унгарските войски трябва да минат през Видин, вероятно по това време още владение на Източната империя. Само след няколко години, когато цар Калоян (1197-1207) се възкачва на престола северозападният български град отново се присъединява към границите на България. Вероятно това се случва около 1202.17

Като част от новата българска държава Видин се превръща във важна крепост за отбраната на царството. Тези български територии се населяват от будно население, което изразява недоволството си от дадено управление и вдига бунт срещу владетеля или му се отблагодарява с покорство и вярност. Населението се надига на бунт срещу цар Борил (1207-1278), според една унгарска грамота. Въстанието, подпомогнато от куманите, придобива големи размери и стига до р. Огоста, като крайната цел е Търново.18 За да потуши бунта, цар Борил моли за помощ унгарския крал Андрея II (1205-1235). С помощта на унгарските войски реда е върнат. Видин остава под властта на българската корона, но царят отстъпва Белград и Браничево на унгарците.19

По време на управлението на Иван Асен II (1218-1241) градът отново благоденства. Той е превърнат във важен икономически и църковен център в северозападните български земи. Пряко доказателство за важното икономическо значение на дунавския град е Дубровнишката грамота на владетеля от 1230. В нея се казва търговците да минават през Видин, Белград и Браничево, за да стигат до Търново.20

След скъсването на унията с Рим под внушение на папа Григорий IX унгарците нападат българските северозападни земи и обсаждат град Видин, но са отблъснати от севастократор Александър, брат на българския цар.21

След смъртта на Иван Асен II за българската държава настъпват тежки години. Над нея надвисва татарската заплаха, която стига до грубо вмешателство във вътрешните дела на Второто българско царство. Малолетните царе и неспособността на техните регенти да удържат силна централна власт води до загуба на български територии по всички краища на държавата.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Видин – Средновековна българска столица през 13-15 век 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.