Византийската империя - развитие. Българската държава през Средновековието -развитие.


Категория на документа: История




КУРСОВА РАБОТА
НА ТЕМА: Византия и варварските държавно-политически образувания на Балканите

ПО ДИСЦИПЛИНА: Етнополитически стуктори на Балканите през Средновековието

ИЗГОТВИЛ: ПРОВЕРИЛ:

Михаела Манолова Румяна Комсалова

Съдържание:
1. Увод
2. Промените на Балканите и Европа през Ранното Средновековие
3. Приемственост между Източната Римска империя и Византийската империя
1. 3.1.История и начално развитие на Византия
2. 3.2.Юстиниановото управление
3. 3.3.Законодателството на Юстиниан
4. 3.4.управление на провинциите и украпване на границите
4. Нашествие на славяни,прабългари и други варварски племена на Балканите
5. Създаване на България
6. Отношения между Византия,България и другите новообразувани варварски държавно-политически образувания
7. Възход на България
8. Падането на България под византийска власт
9. Заключение

Великото преселение на народите, както и разделянето на римската империя на две части: западна и източна, ознаменуват края на Античността и раждането на среднове- ковната европеиска цивилизация. Периодът от края на IV век, слага началото наневиж-дано движение и разместване на варварските племена, известно като Великото пресе-ление на народите. Причините за него могат да се открият, в демографският ръст на вар-варските племена и привлекателността на плодородните земи на Римската империя. Началото на развитото Средновековие, е тема на спор между историците, но повечето са склонни да приемат за начало 476 г, когато Западната Римска империя, е разгломена от варварските германски племена. На неино място се равдат, нови варварски държави. За този период са характерни и други съществени промени, освен Великото преселение на народите и заселването им на Балканите. Друга промяна е разширяването на Византийската империя, която се явява естествен приемник на Източната Римска империя. Характерна промяна за този период, е постепенната смяна робовладелският строй с феодалния. Един от регионите на континента, кадето се чувства сблъсъкът между Старият свят и варварските племена, е Балканския полуостров.

През 395 г. император Теодосий I Велики разделя Римската империя на две части: Западна и Източна. Нашествията на вестготите, вандалите, хуните и други варварски племена, довеждат до края на Западната Римска империя. на неината територия възникват много варварски кралства.
Съдбата на Източната Римска империя, е доста по-различна. През 330 г. Константин I избира за нова столица, стария гръцки град Бизантион на Босфора, чието местоположение, е най-подходящо от стратегическа гледна точка. Там започва изграждането на нова имперска столица Константинопол или "Нов Рим".
С управлението на Юстиниан I Велики (527 - 565 г.), започва трансформациоята на късноантичната Източна Римска империя, в Ранносредновековна Византия. Някои историци смятат, че името Византия идва от старото гръцко име на столицата Константинопол, Бизантион или Византион. Териториите които включва Византия, за определен период са: Мала Азия, Балканите, Апенинският полуостров, Тунис, Киренайка, Либия, Египет, Палестина, Йордания, Сирия, Армения, Абхазия, Крим, големите средиземноморски острови, Кипър, Крит, Сицилия, Сардиния, Корсика, Балеарските острови, както и други части от северното краибрежие на Африка и югоизточното краибрежие на Испания.
Византийските поданици, са християни в мнозинството си и наследници на гръко-римската култура. Византииците наричат себе си ромеи или римляни, а държавата в която живеят Ромейска империя.
Изразите Византиици, в савременния му смисъл, се използват за първи път от Йероним Волф, през 1557 г, а се популяризират, след издаването на "Парижкия корпос", от Филип Лабе през 1645г- Corpus Buzantinae historiae
Византииската история може да се раздели на три периода условно: пържият е наричан романоезичен, латински или ранножизантииски- IV - VII в. Тогава официален език е бил латинския; Вторият период го наричат класически, гръцки или средно византийски период от VII в. До 1204г.; а третия е късно византийски период до 1453г. През втория и третия условен период, официален език е гръцкия.
От 610г. Византийската империя започва да издига за императори маже проислизащи главно от елинизираното население. От седми век императорите започват да модернизират империята, наблюдават се ноновъведения, които помагат на Византийската империя, да се развива и усъвършенаства. През 629г. император Ираклий заменя латинската си титла Август, с гръцката Василевс.
През първите си векове империята успява да запази господстващото си положение и превазходство над останалите околни варварски племена. Единствен по-сериозен противник, Византийската империя вийда в лицето на Персия.
Благодарение на благоприятното си геогравско положение Византийската империя, е водеща търговска сила между Изтока и Запада. Тя е и разпространител на християнството и културата си. Трите основи, на които се крепи византийското общество, са римската държавна уредба, елинската култура и християнската религия. Римското право продължава да бъде използвано за дърйавното и юридическото ръководство на дърйажата. Формата на държавно управление е монархия, блогословена от Бог. Така се обединяват императорската и църковна власт, а възприятията са, че василевса има власт в империята, подобна на небесната. Устроиството на Византийската империя, трябва да наподобява Божието царство. Византия се смята за господар на териториите принадлежащи на Римската империя, а императора за господар на християнския свят. Неговата власт е свещенна. В по ранния период, властта на империята ,е била ограничавана от сената, армията и народа, но с течение на времето василевса придобива все повече правомощия.Функциите а сената,все повече амалявали.Той имал голяма роля,при избирането и назначаването на императори,както и при други съдебни процеси.Сенатът е консултативен орган и ако е поканен от императора,взима участие във външно и вътрешнополитическите въпроси и тогава василевса трябва да се съобрази с взетите от него решения.Сенатътосновно се състои от граждани,военни сановници и едри земевладелци.Първоначално в сената влизат по право,византийци с висша имперска служба.От Vвек,броя им се увеличава,като се попълва от забогатели граждани.Византия разполага със силен ръководен център-столицата Константинопол,която е и седалище на императора.Там са и най-важните държавни служители.Един от тези служители,е префектът на града,а по-късно наричан с елинското наименувание епарх.Той стои малко по-ниско от василевса.Той се грижи за лагоустройството на града и е пазител на реда.Когато иператорът отсъства,епарха го замества,а при необходимост получава и неограничени права.Друга висшестояща длъжност,е тази на квестора,който също като епарха,има и съдебна власт.Той е съставител на законите,под които василевса се подписва, назначава държавни чиновници. Магистратите също са много важни, в йерархическата служебна стълбица на Византийската империя. Всеки отговаря за различни дела в полза на императора - за сигорността, главнокомандващи пехотата и конницата. Всички сановници, с излючение на сената, образуват така наречения consistorium sakrum или "свещен консисториум", който е прекия съвещателен орган на императора.
Префектите на претория, са също много вайни сановници. Функциите, им са от граждански характер. За да се ограничи съсредоточаването на цялата власт в рацете на императора се назначават все повече префекти, както и други сановници, чиито задължения са пряко свързани с двореца и императора. Иралия вече не се ползва с привилегии, разделена е на провинции и обложена с данъци, чиито брои непрекъснато расте. Ако преди Диоклециан са около 100, то през V в. са повече от 220. Въпроса с диоцезите, стои по същия начин - от 12 стават 14. При император Константин, Византия е разделена на префектурии, като всяка обхваща голям брои диоцезии, а ре от своя страна обхващат голям брои провинции.

Новата империя се формира при управлението на Юстиниан I (527-565г.). При него се формират трите основни символа - императора или василевса, столицата Константинопол и названието на основния църковен глава - патриарх. Роден е през 483г. и е много способен и далновиден император. С помоща на добри съветници и военаччалници, постига завидни резултати и във вътрешно и във външно политически план. Влиянието на латинската култура и език,в живота на Юстиниан от самото му раждане,е огромно и точно поради тази причина,през ялото си упрвление,той се стреми да обедини Римската империя в предишните й граници.За целта си служи с дипломация и разум и постига голямо териториално разширение,но след неговата смърт и при появилите се новообразувани варварски държави,в съседство на Византия,неговите наследници бързо разпиляват Юстиниановите териториални придобвки.

Един от най-важните извори за обществено-икономическото развитие на Византия,в периода на разлагане на робовладелския строй,е Юстиниановото законодателство.Състои се от Кодекс Юстинианус,Пандекти или Диести,институции и Новели.Кодекса е излязал през 533г. и в него има всички императорски закони и наредби от времето на Хадриан(117-138г.),до Константиновото управление.Пандектите са решения или мнения на видни римски и византийски юристи и с течение на времето,те се превърнали в закони.Институциите са ръководство за изучаване на правото и са насочени главно към студентите,а Новелите са 164 и са заоните и наредбите,създадени от самия Юстиниан,по време на неговото управление.Законодателството било издадено на латински език,официалния по това време в импеията,само някои от новелите били създадени на гръцки език.Тези документи в своята цялост,представляват историята на ювизантия,през цели й период на развитие.

От IV до VII век,Византия била световна господстваща сила,без конкуренция между останалите държави,кралства и обединения,но с течение на не много време,става ясно,че това е само временен период,след който византийското общество се разтърсва от класови борби и било тормозено от нашествията на славяни,перси и други варварски племена.Във Византия все още господстват робовладелските отношения,но вече изживяли времето си и даващи път на феодалните отношения.През цялото това време,в което Византия притежава огромни територии,по които живеят много и различни в степента си на развитие народи,тя залага на максимата "Разделяй и владей",което се вижда и в бъдещото и управление на империята и политиката си спрямо суседките си.
В периода VI-IXвек,славяните се заселват окончателно на Балканите.Арабския халифат завзема богатите византийски провинции Азия и Африка,Вместо роби и колони,в производството вземат участие свободните селяни,организирани в своите общини.Започват да се развиват ранно-феодалните отношения,но с течение на времето,това довежда до вътрешни противоречия,появява се и павликянството,започва периода на бунтове,недоволство срещу господстващия слой,заражда се и се развива иконоборството.Всичките тези събития,взети заедно разклщат устоите на неплоклатимата Византия,но тя все пак успва да се справи със създалато се положение.
В периода от X до XIIв.,започва да се наблюдава развития и установен феодализъм. Засилва се зависимостта на салячеството, за сметка на господстващото положение на феодалната аристокрация. Византия започва да води по засилена и успешна военна политика спрямо саседите си. Наблюдава се икономически разцвет, но в същото време класовата борба се изостря и се разпространяват павликянството и богомилството, което е естествен резултат от водената и ватрешна политика. Постепенно тя започва да губи територия и престиш, което довейда и до неиния край.
Един от наи важните моменти за Византия, в които тя е в пълния си блясъки показващ цялата и сила, е управлението на Юстиниан I. Със своето законодателство тои успява да ваведе ред във византийското общество. Създава закони задължителни за всички, а които не ги спазва бива наказван. В Юстиниановия кодекс, се наблюдава регламентация и контрол над поставката и търговията с зърнени и други храни. Бива следено положението на робите и техните деца. Ето някои от кодексите:

Значение на доставката на храни за държавата

(Cod.Iust.,XI.2,1,p.428)



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Византийската империя - развитие. Българската държава през Средновековието -развитие. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.