Военните флотилии на България, Германия и Австро-Унгария по среден и долен Дунав 1914-1915 г.


Категория на документа: История


РЕФЕРАТ

По дисциплината:
Военна история на България в ново време

На тема:
Военните гфлотилии на България, Германия и Австро-Унгария по Среден и Долен Дунав 1914-1915 г.

Изготвила: Проверил:
Моника Петрова проф. дин. Велико Лечев
специалност: История
Фак. № 53566

Велико Търново
2013 г.

Внушителен брой изследвания и мемоарни труднове са посветен на темата за участието на България, Германия и Австро-Унгария в Първата световна война. Откроява се една група исторически съчинения, разглеждащи военно-политическата и стопанската роля на р.Дунав за трите държави в периода 1914-1918 г. По-голямата част от авторите поставят акцент върху планирането и провеждането на най-значимите операции в дунавския басейн, а много по-малко е проучено участието на българската, германската и австро-унгарската военни флотилии в първата световна война. Информацията е побрана предимно в мемоарни трудове, в повечето от които се отразява приносът на военните речни сили в операциите срещу Сърбия и Румъния главно на базата на лични впечаления, бегло се набляга на ролята на различни политически и икономически фактори, оказващи влияние върху кораболаването и военните действия по р.Дунав през 1914-1918 г. Авторите изпозват частично документите за дунавските флотилии, съхранявани във военните архиви на България, Германия и Австрия. Може да се каже, че изследването на военните флотилии на трите държави в р.Дунав е подценено и не може да бъде оправдано поради две съществено важни причини: през 1914-1918 г. военните флотилии воюват успешно срещу Сърбия и Румъния; използването на военни флотилии с военни цели в ново време е явление с изключителна рядкост и затова заслужава да бъде изследвано. Главните цели поставено в това изследване са: да се откроят специфичите задачи от военно естество, възлагани на българската, германската и австро-унгарската дунавска флотилии в периода декември 1914 - ноември 1915 г.; да се очертае взаимодействието на флотилиите със сухопътните съединения в операциите срещу Сърбия, както и подпомагането на австро-унгарския и германския търговски флот в условията на бушуващата война; да се изясни ролята на военните речни сили с оглед усилията на Германия и Австро-Унгария да утвърдят надмощието си по Среден и Долен Дунав.

За да се изясни Възможно най-пълно участието на военните флотилии на трите страни в операциите на Балканския фронт трябва да се вземе под внимание, че в продължение на столетия корабоплаването по р.Дунав играе важна за усилията на редица западноевропейски държави за стопанско и политическо проникване в югоизточната част на стария континент. Най-значими позиции през XVII - XIX в завоюва Хабсбургската монархия. Виенският императорски двор насочва своята експанзия главно към Блаканите, а предвид това Австро-Унгария отстоява твърдо своите позиции на собствено речно корабоплаване, като увърждаването и трябва да се вземе под внимание създаването на речна военна флотилия. Началото и през 1871 г., когато са пуснати по вода два монитора, след това постепенно се увеличава броят им - стига до девет. Деветте монитора са бронирани военни кораби, въоръжени с гаубици, оръдия и къртечници, което им дава възможност да поразяват вражески сухопътни подразделения, полева артилерия и кораби. В периода 1906-1916 г. са построени 12 патрулни катера. Те са защитени с лека броня, която ги брани от пушечния огън на противника. По-голяма част от тях са въоръжени с къртечници, а онези от тях, построени по времето на Първата световна война разполагат и с леки оръдия. Катерите се използват за разузнавателни цели, противодействие на противникови пехотни части и на леки павателни съдове. Към флотилията се числи минна част, 6 бронирани въоръжени парахода и болнични кораби, има готовнаст за бойни действия да бъдат пригодени и речни търговски кораби. Хабсбургската монархия има чувствително превъзходство над останалите дунавски държави и по отношеие на своя дунавски търговски флот.

В края на 1914 г. Германия не разполага със своя речна флотилия по р.Дунав. По дъщото време корпус от моторни лодки действа успешно срещу руските сухопътни части по р.Висла. Германското върховно командване планира при приемане на военна офанзива срещу Сърбия те да бъдат прехвърлени по среден Дунав. Германия притежава незначителен търговски флот и разчита повече на своя съюзник - Австро-Унгария.

България е единствената дунавска държава на Балканите, която проявява склонност да се присъедини към Тройният съюз. Нейната флотилия обаче е миниатюрна и не може да помогне решително евентуални мащабни действия на сухопътни съединения по поречието на Среден и Долен Дунав. Състои се от два парни кратера и два миноносеца, въоръжени само с къртечници. При евентуално влизане на България във войната се предвижда да бъдат пленени вражески кораби, чуето управление да бъде поето веднага от моряци на флотилията. Като допълнителна мярка се приема да бъдат мобилизирани и използвани за военни нужди няколкото български влекача, собственост на частни лица. Специално внимание към българските военни сили проявяв секция "Флот" при австро-унгарското военно министерство. Но към края на 1914 г. Австро-Унгария не може да разчита на съдействие от страна на военните речни сили на Гермаия и България. Като благопериятен се смята фактът, че главният противник на двуединната монархия на Балканите - Сърбия, не притежава своя речна флотилия. По-голяма заплаха са сръбските батареи, разположени по южните брегове на Дунав и Сава.

Като най-сериозен противник на Австро-Унгария се оказва Румъния, за разлика от България и Сърбия тя създава немалък речен флот още в кря на XIX в. През 1893 г. е основано Дунавското параходно дужество , което в навечерието на световната война наброява 54 влекача и 130 шлепа. Успоредно с изграждането на търговски флот започва сформирането на военна флотилия, която въпреки, че в основната си част е съставена от остарели образци кораби е сериозна военна сила.

Флотилията на Австро-Унгария превъзхожда чувствително военните речни сили на останалите дунавски държави и оказва неоценима помощ на сухопътните войски при форсирането на реките Дунав и Сава през август, септември и ноември-декември 1914 г. В края на 1914 г. рухват и последните надежди на Централните сили за реализиране на идеята за светкавична война Антантата. Загубата на инициативата на Западния фронт, претърпените поражения в Галиция и на Блаканите изправят Германия и Австро-унгария пред угрозата от продължителна и тецка война с вероятен фатален изход за тях. В стремежа си да противодейства успешно на Италия, чието присъединяване към Антантата е очаквано, австро-унгарското върховно командване снема от Блаканите 15 и 16 корпуси и ги насочва срещу тази държава. Подобно на тях 8-ми и Сборният корпус са прехвърлени в Галиция, където през пролетта на 1915 се предвжда да бъде предприета офанзива срещу руските войски.

В края на 1914 Блаканският фронт заема второстепенно място в плановете на Австро-Унгария. Това се вижда от факта, че на мястото на горепосочените елтни войскови съединения са дислоцирани опълченски части, на които е отдадена заповед да охраняват границата на Хабсбургската монархия със Сърбия. Очертаващата се в близко бъдеще позиционна война на Блаканите дава възможност на командира на дунавската флотилия - капитан първи ранг Карл Лукич , да планира ремонт на повредените плавателни съдове. Още в края на декември същата година по-голяма част от корабите, учавствали активно във военните действия срещу Сърбия, отплават за корабостроителницата в Будапеща. Съглашенските държави изпозват настъпилото затишие на Блаканския фронт, за да предприемат конретни стъпки в помощ на своя същзник Сърбия. Англия изпраща в Солон 120 матроси, а Франция - отряд от 70 души. Двата отряда и тяхното въоръжение са превозени на р. Дунав със сръбски етапен железопътен транспорт. Съществена помощ на Сърбия оказва Русия.

Помоща, оказана на Сърбия от Антантата, преследва две основни цели: да не се допусне отваряне на дунавския воден път, по който Германия и Австро-Унгария биха могли да доставят безпрепятствено военни материали на Турция и България; да се постави бариера пред Австро-Германското политическо влияние в Румъния и осбено в България, доколкото р.Дунав в продължение на столетия е трансмисия, която способства за негово отвърждаване.

Към началото на 1915 г. Германия и Австро-Унгария започват да чувстват все по-осезаемо нуждата от отваряне на дунавския воден път. Преграждането на р. Дунав от Сърбия изолира допълнително двете държави от външния свят и поставя пред тях редица трудно разрешими въпроси от икономически характер.

Като нов момент в развитието на флотилията трябва да се изтъкне придаването към нея на пионерно подразделение от няколко моторни лодки и екипажи, командвани от капитан 3 ранг Деметер Рудман. За да се постигне сработване на това подразделение с частите на флотилията, в района на Земун - Белград са проведени военни учения, в хода на които сръбската столица е обстрелвана отново.

В стремежа си да поддържа напрежение на Блаканския фронт, френското върховно командване предоставя на своята мисия в Белград военни смаолети. Те започват да извършват ежедневни полети над базата на Австро-Унгарската флотиялия в пристанище Земун. Мониторите са подложени на системни бомбандировки. Само "Енс" и "Ин" са въоръжени допълнително със скорострелни оръдия, които са пригодени за борба със самолети. Екипажите на двата монитора боравят успешно с новото въоръжение и респектират френските пилоти. В ожесточените престрелки, водещи се в района на Земун, сръбската артилерия не учавства активно главно поради липсата на достатъчно боеприпаси.

Започналият активен политически диалог през юни-юли 1915 г. на България с Германия, Австро-Унгария и Турция за влизане във войната на тяхна страна не променя автоматично военно-оперативната обстановка на сръбския фронт. Белградската крепостна артилерия продължава да обстрелва пристанище Земун.След подписването на военната конвенция между България, Германия и Австро-Унгария (6.09.1915) започва усилена подготовка за решително настъпление срещу Сърбия.

Генерал - фелдмаршал А. фон Макензен не възнамерява да използва пряко българската военна флотилия в предстоящата операция. На нея е възложено да охранява дунавската ни граница в тясно взаимодействие с военни подразделения на 3та армия. Мобилизацията на запасните чинове от флотилията се извършва през периода 11-13 септември 1915 г. На 6-ти октомври 1915 3та Австро-Унгарска армия форсира р. Сава на 3 места. Форсирането на р. Дунав при Дунадонбо - Костолак от 4-ти германски резервен корпус започва на 7ми октомври същата година. Форсирането на Сава и Дунав от австро-унгарска и германска армия създава сравнително благоприятни условия за превземането на Белград от съюзните войски. Защитниците на Белград съсредоточават силите си върху мониторите съответо австро-унгарските баталъони успяват да заемат по-удобни позиции. На 8ми октомври поради падналата гъста мъгла австро-унгарската тецка артилерия не може да обстре;ва сръбската столица и разчита на помоща на дунавската флотилия. Всеки опит за доближаване до Белград е последван от сртилерийски огън от сръбска страна, в тази неравна битка са уцелени много австро-унгарски монитори и са дадени много жертви. Междувремено през ноща на 8ми октомври сръбската столица е атакувана от югозапад. На 9ти октомври австро-унгарските войски предприемат масирано настъпление срещу Белград и принуждават столичният гарнизон да го напусне. Заедно с него отстъпват и съглашенските военни мисии. Превземането на сръбската столица би било трудно осъществимо без помоща на военните речни сили. След намесата на България във войната на 14ти октомври 1915 г. рухват и последните надежди на сръбското върховно командване да спре настъплението на съюзните армии. Овладяването на отсечката Белград-Оршава е повратен момент в развитието на военните действия на Балканския фронт . Най-после съобщението на Германия и Австро-Унгария с България и Турция по р. Дунав става възможно.

С участието си в операциите на Балканския фронт през периода декември 1914 - ноември 1915 г. българската, германската и австро-унгарскатавоенни флотилии показват, че са подготвени за суровите изпитания на войната. Техният личен състав притежава висок професионализъм, позволил им да се справят успешно с поставените специфични задачи, както в офанзивен така и в дефанзивен план.Взаимодействието със сухопътните части се извършва при сложно оперативни условия, в които най-ефективно действа добре комплектуваната и силна флотилия на Двуединната монархия. През разглеждания период флотилията се утвърждава като едно от най-надежднитподразделения на съюзните войски на Балканите и натрупва солиден опит. От този опит заимстват воените речни сили на България и Германия, воювали успешно заедно с Австро-Унгарските военни кораби до края на Първата световна война.

Библиография:

Лечев, В., 2002 "Военните флотилии на България, Германия и Австро-Унгария по Среден и Долен Дунав 1914-1915", сп. Исторически преглед, кн. 5,6
??

??




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Военните флотилии на България, Германия и Австро-Унгария по среден и долен Дунав 1914-1915 г. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.