Възход и упадък на Епир. Никейска победа.


Категория на документа: История


 Възход и упадък на Епир. Никеиска победа

Залезът на Солунското кралство лишава Латинската империя от нейната най-важна ленна държава. Ограничена върху граничещите с Константинопол територии, откъсната от френските княжества в Гърция, отслабнала вътрешно и лишена от водачи, империята на Константинопол също изглежда узряла за своя упадък. Могъществото на византийците се намирало в бурен възход както в Мала Азия, така и на Балканите. Голям подем преживявало и българското царство. Липсата на единство у противниците обаче - съперничеството между двете гръцки империи и вклиняването на България - удължава съществуването на обезкръвеното вече латинско господство.

Императорският трон на Никея е завещан от основателя на държавата Тодор I Ласкарис на неговия зет Йоан Дука Ватаци, съпруг на умната и образована Ирина. Йоан III Батаци (1222-1254) без съмнение е най-великият държавник от никейския период и един от най-значимите владетели във византийската история. Той по забележителен начин гради делото на своите предшественици във вътрешно- и външнополитически аспект; притиснатата в провинцията империя той превръща в превъзхождаща врага сила. Наистина задачата му се улеснява от слабостта на Латинската империя и от грешките на неговите гръцки и български съперници.

Още през първите години на управлението му съотношението на силите в Мала Азия се променя решително в полза на Никея. Издигането на братята на Тодор I, които с латинска подкрепа се стремят да му отнемат короната, се превръща в предимство за императора и неговата империя. При Пиманинон, където преди двайсет години Тодор Ласкарис е победен от латинците, Йоан Ватаци извоюва победа над латинските военни части, след която в ръцете му пада почти цялата латинска собственост в Мала Азия. С мира от 1225 г. латинците си запазват в азиатската част само брега срещу Константинопол с околностите на Никомедия1. Същевременно никейската флота завзема Лесбос, Хиос, Самос и Икария; по-късно и Родос е принуден да признае върховенството на императора. Така Никейската империя укрепва позициите си по суша и по море и скоро се насочва и към европейската територия. Един зов от страна на населението на Адрианопол дава на Ватаци подтик да изпрати военни части към Тракия. Никейската армия завзема множество крайбрежни градове и влиза, без да срещне съпротива, в Адрианопол. Възстановяването на византийската власт в Константинопол изглеждало съвсем скоро осъществимо. От страна на Латинската империя не би могла да се очаква сериозна съпротива. Срещу никейския император обаче се изпречва за- падногръцкият съперник.

Тодор Ангел върви от победа към победа. Освен територията на някогашното кралство Солун той междувременно завзема и част от Тракия, след което се отправя срещу Ад- рианопол и принуждава частите на никейския император да се оттеглят. Убеден в победата си, той бърза към Константинопол. Успял е да се доближи да великата цел още повече, отколкото никейският император. Към същата цел обаче се стреми и българският цар Иван Асен II. Епохата на Иван Асен II (1218-1241), син на Асен I, бележи връхната точка на Второто българско царство. Както Симеон по свое време, така и Иван Асен II не желае нищо друго освен създаване на българо-византийска империя с център в Константинопол и за известно време той се намира непосредствено пред постигането на тази своя цел. През 1228 г. умира латинският император Робер дьо Куртене и императорската корона се пада на неговия непълнолетен брат Балдуин II. В тази ситуация на липса на водач и нарастващи трудности отвън в Константинопол се взема решение регентството да се даде на българския владетел, защото единствено той изглеждал в състояние да спаси империята от нахлуването на византийците. Връзката на Иван Асен II със семейството Куртене, произтичаща от общото роднинство на двете страни с унгарското кралско семейство, трябвало да бъде укрепена чрез годежа на младия латински император с царската дъщеря Елена. Този брачен проект, изглежда, дава на плановете на Асен солидна основа. Както някога Симеон, така сега Иван Асен се вижда като бъдещ тъст на непълнолетния император и с гарантирана власт над Константинопол.

Пътят му обаче се кръстосва с този на Тодор Ангел, който също вярва, че собствеността му в Константинопол е сигурна. Тодор разваля сключения с Асен срещу Йоан Ватаци съюз и без да се колебае, обявява война на българския владетел. Смелостта му обаче се оказва съдбоносна за него. При Клокотница на р. Марица през пролетта на 1230 г. войската му е унищожително сразена от българите. Самият той е пленен и по-късно ослепен. Бързо избуялото му могъщество се срива изведнъж.

Наистина първоначално брат му Мануил, наследил го на трона в Солун, запазва властта в самия Солун, в Тесалия и Епир. Това обаче е само бледа сянка от някогашното могъщество на Тодор. Като кандидат за Константинопол западната империя отпада. Наскоро завладените от Тодор области на Тракия и Македония, както и една част от Албания, без съпротива падат в ръцете на Асен II. Също и Сърбия, където до този момент е доминирало влиянието на солунския император, попада под влиянието на българския владетел. Зетят на Тодор Радослав е свален, властта поема неговият брат Владислав, който се оженва за една от дъщерите на Асен II. С основателна гордост Асен II твърди в един надпис, че е завладял всички земи от Адрианопол до Драч. Единствено Константинопол и близките до него градове, казва той, са останали в ръцете на франките. "Но и те, продължава българският цар, намеквайки за непълнолетието на латинския император и за регентския проект, се подчиниха на моята сила, защото нямаха друг император освен мен и живееха според моята воля, както Бог пожела."2

С битката при Клокотница, която слага край на възхода на западногръцката империя, изгрява звездата на българското царство. Неоспоримо изглежда върховенството на Асен II на Балканския полуостров. Но ако се вгледаме по-добре, ще видим, че не българският цар, а умно държащият се никейс- ки император извлича най-голяма полза от битката при Клокотница. Победата на Асен над Тодор освобождава Никея от нейния западногръцки съперник. Голямата победа на българския цар всъщност не го доближава до крайната му цел. Напротив, за латински Константинопол мисълта за регентст- во на Асен загубва своята притегателна сила, след като е отпаднала заплахата от страна на Тодор Ангел. Опасните страни на плана обаче започват да се проявяват все по-ясно с нарастването на могъществото на България, така че за император е избран възрастният вече Йоан дьо Бриан, титула- рен крал на Йерусалим. Резултатът бил пълна промяна в позициите на Асен II, който започва да замисля военен сблъсък с латински Константинопол. Той влиза във връзка с Йоан Ватаци и се обединява с него около споразумението за гръцко-български съюз, насочен срещу Латинската империя. Към съюза се присъединява и Мануил от Солун, който наистина можел да играе само второстепенна роля.

Промяната в политическите позиции на Асен II изисквала и нова църковна ориентация. Наистина сключената от Калоян уния с римската църква не успява да пусне в България корени. Но дори и формалното подчинение на римската църква вече става непоносимо за Асен II като инициатор на антилатинския съюз на ортодоксалните владетели. Трябвало да бъде създадена собствена ортодоксална патриаршия в Търново, като се получи съгласие за това от Никея и от източните патриарси. След продължителни преговори църковното и държавното ръководство на Никея решава да одобри създаването на българска патриаршия. Българското царство постига църковна самостоятелност, но също както автокефалната сръбска архиепископия, така и Българската патриаршия първоначално признава върховенството на патриаршията в Никея, тъй като в църковните си служби е трябвало да споменава името на византийския патриарх и да му изплаща суми. През пролетта на 1235 г. в наскоро завладения от Ватаци Галиполи е подписан договор за съюз и след това при голяма тържественост в Лампсак се осъществява сватбата на императорския син Тодор (II) Ласкарис с обещаната някога на Балдуин II дъщеря на българския цар. Тук със съгласието на източната патриаршия е обявена и новата длъжност на българския църковен водач3.

Съюзниците веднага пристъпват към работа и се заемат с обсадата на Константинопол по суша и море. Прекъснатите поради наближаващата зима враждебни отношения се подновяват през 1236 г. Обсаденият град устоява, подкрепян от флотската сила на Венеция. Положението на латинците обаче е толкова критично, че младият Балдуин II напуска Константинопол и се отправя бързо на Запад, търсейки помощ. Латински Константинопол е спасен благодарение на липсата на единство сред нападателите. Българският цар отново променя посоката на своята политика, изхождайки от закъснялото, но безспорно правилно схващане, че гибелта на латинската власт би била от полза преди всичко на Никейската империя, която ще се окаже за него много по-опасен съсед, отколкото изтощената Латинска империя. Той скъсва с Ватаци, съюзява се с латинците и съвместно с тях и с настъпващите на Балканите кумани отваря война на своя някогашен съюзник. Цурулум, главна опорна точка на никейската власт в Тракия, е обсаден от българи, латинци и кумани. В този момент в променливата политика на Асен II настъпва нов и последен обрат, този път продиктуван от тежкото душевно сътресение. В Търново избухва епидемия: внезапната смърт на неговата съпруга, на един от синовете му и на българския патриарх царят приема^ като знак за Божия гняв заради нарушената вярност към Йоан Ватаци. Той се завръща от Цурулум и сключва мир с никейския император (края на 1237 г.)'. Това, че латинско-куманските части все още временно владеят Цурулум, вече не може да промени нищо в настъпилия благоприятен обрат за Никейската империя. През 1241 г. Иван Асен II умира и малко по-късно с нахлуването на монголите започва упадъкът на българското могъщество.

За Йоан Ватаци нямало вече сериозен съперник. Безразсъдните и стигащи до крайност завоевателни амбиции на дръзкия император от Солун са разбити; силният, но непостоянен стремеж към власт на българския цар претърпява провал; Латинската империя отдавна е станала обект на политиката на граничещите с нея сили и живеела само благодарение на разприте между нейните противници. Настъпил моментът никейският император да обере плодовете на своята умна търпеливост и държавническо превъзходство. Още през 1242 г. той предприема поход срещу Солун, където по това време повелява с подкрепата на освободения от Асен II Тодор Ангел неговият син Йоан. С бърз победен ход той се приближава към западногръцката столица, когато нахлуването на монголците в Мала Азия го принуждава към отстъпление и сключване на мир. Макар и прекратен преждевременно, този военен поход донася немаловажен резултат. Западногръцката империя се отказва под всякаква форма от каквото и да било по-нататъшно съперничество спрямо превъзхождащата я Никейска империя: владетелят на Солун сваля отличителните императорски знаци от себе си и признава върховенството на никейския император, срещу което пък той му оставя титлата деспот4.

Монголският щурм донася за цяла Източна Европа и предна Азия дълбок кипеж. Руското царство пада, сразено от завоевателите, и остава за повече от два века под робството на татарите, които създават по долното течение на Волга и на Дон т. нар. Златна орда. Полша, Силезия, Бохемия и Моравия, Унгария и цялата дунавска област са опустошени, монголите проникват чак до бреговете на Адриатическо море. По обратния си път, минавайки през Балканския полуостров, те опустошават южнославянските страни и принуждават българите да поемат трибутни задължения. Успоредно с това обаче със същата неудържима мощ те нахлуват и в предна Азия. Източният съсед на Никейската империя, Рум- ският султанат, и малката Трапезундска империя са със застрашено съществуване, а и Никея е разтреперана за живота си. За отбрана срещу общата опасност Йоан Ватаци сключва съюз със султана на Иконион (1243)5. Дребните малоазиатски държави обаче не могли сериозно да се противопоставят на врага, чиято сила се разпростирала от Тихия океан до Централна Европа. Сразен унищожително от монголите, трапезундският император става техен трибутен васал, а султанът на Иконион също се задължил да им плаща трибутни суми. На тази цена им се разрешима да продължават мизерното си съществуване, тъй като по-велики начинания отклоняват вниманието на монголите от Мала Азия. Никейската империя обаче остава невредима и дори извлича чувствителна полза от отслабването на своите източни съсели.,

Йоан Ватаци вече има възможност отново да се обърне към балканските страни и през 1246 г. извоюва с минимални разходи на сила решителна победа както над българите, така и над западногръцката империя. Българското царство - доскоро най-внушителната сила на Балканите, а сега три- бутно задължено на татарите, се намира в окаяно положение, представлявано от непълнолетните синове на Асен II. Внезапната смърт на дванайсетгодишния Коломан (1241- 1246), заместен на трона от своя още по-млад доведен брат Михаил (1246-1256) още повече засилва объркването. Без да се натъкне на съпротива, Ватаци завладява териториите, които някога Иван Асен II е откъснал от западногръцката империя, разпростира властта си върху Тракия чак до горното течение на Марица и върху Македония до Вардар. После със същия решителен успех той се насочва срещу Солун, където върху нестабилния трон на ослепения Тодор се сменят като мними владетели неговите слаби наследници. Опирайки се на една силна опозиция, породена от идването му, Ватаци влиза без бой в Солун през 1246 г. Тодор е обезщетен със собственост при Воден, а неговият син Димитър, последният владетел на Солун (1244-1246) е отведен в Мала Азия като пленник. От този момент нататък Солун става резиденция на Андроник Палеолог като наместник на европейските владения на Никейската империя; неговият син и по-сетнешен император Михаил Палеолог ръководи командването в Се- рес и Мелник.

Някогашната сърцевинна територия на западногръцкото могъщество, Епир, скоро след поражението при Клокотница се отделя от Солун и запазва заедно с Тесалия независимост при деспот Михаил II, действителен син на Михаил I Ангел. За да предотврати по-нататъшни сътресения, Ватаци сключва с него договор за приятелство и сгодява своята внучка Мария за епирския престолонаследник Никифор (1249). Под влияние на Тодор обаче, чийто неспокоен дух не се спирал пред нищо, Михаил нарушава споразумението и завзема в Македония множество градове на никейския император. По този начин той създава предпоставки за военно стълкновение, което придобива за него нерадостен развой - налага му се да приеме условията за мир, диктувани му в Лариса от императорските пратеници и отстъпва на никейския император не само наскоро завладените градове, но и завоюваната от българите западномакедонска област заедно с албанска Кроя, като освен това му изпраща и своя син Никифор (1252). Срещу признаването върховенството на никейския император баща и син получават от него титлата деспот6. Тодор Ангел обаче е екстрадиран и завършва своя бурен житейски път в никейски затвор.

Йоан Ватаци поддържа оживени контакти с двете решаващи сили на Западна Европа - папата и германския император. Особено приятелско било неговото отношение към Фридрих П Хохенщауфен. Тъй като единият от тях се намира в борба с папския институт, а другият - с Латинската империя, между двамата владетели настъпва сближаване, което ги прави съюзници. Съюзът е скрепен с това, че Йоан Ватаци след смъртта на своята първа съпруга Ирина Ласкарис се оженва за младата дъщеря на Фридрих Констанца. От писмата на Фридрих до Йоан Ватаци лъха искрена симпатия и възхищение към гърците, които "се осмеляват да охулят по безсрамен начин като еретик този така наречен висш духовник (т. е. папата), от които обаче е произлязла християнската вяра, достигнала най-далечните граници на света"7. Осезаеми последици от този съюз няма, но без съмнение той повишава авторитета на Никейската империя.

Както почти всеки византийски император от последните столетия, Йоан Ватаци води преговори за уния с римската църква. Като предпоставка за унията той изисква от папския институт да изостави Латинската империя. Първоначално преговорите се развиват също толкова безрезултатно, както и всички предишни разговори около унията, като утежняващо се отразявало и сближаването между гръцкия император и Фридрих II. При папа Инокентий IV обаче и по-точно след смъртта на Фридрих II преговорите взимат много обещаващ обрат. Като политик с остър поглед Инокентий IV не можел да не дооцени, че спечелването на издигащата се византийска империя от Никея би било по-полезно за римската кауза, отколкото запазването на линеещата Латинска империя. Както гръцкият император бил готов да жертва самостоятелността на своята църква с цената на това да си върне отново Константинопол, така и папата бил готов да изостави Латинската империя заради цената на гръцката уния8. Двете страни сякаш се били доближили както никога досега. И този път обаче последната стъпка не е направена. Свързаната с големи концесии подкрепа на Рим става ненужна: дните на латински Константинопол и без друго са преброени, тъй като благодарение на големите победи на Ватаци възстановяването на Византийската империя на Босфора е само въпрос на време.

Ватаци удвоява размерите на Никейската империя. Собствеността му в Мала Азия е укрепена, по-голямата част от Балканския полуостров се намира под неговия скиптър. Някогашните съперници на Никейската империя са отстранени или обезсилени. А Латинската империя се ограничава върху околностите на Константинопол и е оградена от владенията на никейския император. Положението й било толкова окаяно, че Балдуин II дава единствения си син Филип в залог на венецианските търговци, за да получи от тях заем9. Нужно било още едно, последно напрягане на силите, за да се завърши реставрационното дело посредством завземане на имперския град. Този последен триумф се пада другиму. Всички предпоставки за него обаче създава Йоан Ватаци и заслугата за възстановяването на Византийската империя принадлежи преди всичко на него.

Не по-малко значима от външнополитическото му дело е вътрешнополитическата дейност на Йоан Ватаци. Той полага усилия за подобряване на правораздаването и се бори срещу обичайните злоупотреби в управлението. Подкрепян от своята съпруга Ирина Ласкарис, той се опитва да намали нищетата на най-бедните народни слоеве, нарежда изграждане на многобройни болници и благотворителни институти'. Импозантни църковни строежи се издигат с цел подкрепа на византийската религиозност, а за военните нужди се градят укрепления в пограничните области. В унисон с най- добрите традиции на византийската държава Йоан Ватаци възражда войнишките имоти и укрепва армейския състав чрез заселване на изтласканите от монголите кумани като стратиоти в граничните територии - в Тракия и Македония, от една страна, в долината на р. Меандър и Фригия - от друга10. Така именно е възстановена на изток системата на граничната отбрана и в това един византийски историограф от следващото поколение с право съзира едно от най- важните постижения на Никейската държава11. Едновременно с този процес в Никейската империя се раздават многобройни пронийни ленове12, като вероятно Йоан Ватаци съществено е стимулирал раздаването на пронийни имоти в скромни размери за военната дребна аристокрация13.

Особено внимание заслужават стопанските мерки, предприети от Йоан Ватаци, довели до благоденствие, каквото Византийската империя отдавна не познава14. Императорът най-вече се грижел за възхода на селското стопанство и животновъдството и давал личен пример в това отношение. Императорските имоти трябвало да служат като образец и да показват на поданиците какви резултати може да дава грижливото водене на стопанството и разумното му управление в земеделието и лозарството, както и в животновъдството. На своята съпруга императорът подарява корона, украсена с перли и скъпоценни камъни, купени с доходите от произведените и продадени от неговото имение яйца. Тази яйчена корона, както самият император я нарича, представлявала за него цяла програма. Защото висшият принцип в неговата стопанска политика бил стремежът към самозадоволяване на страната. Той се старае да освободи империята от вноса на чужди стоки, а по този начин и от стопанското надмощие на италийските градове. Абсолютно строго той забранява на поданиците си да купуват чуждестранни луксозни стоки. Всеки трябвало да се задоволява с това, "което римската земя ражда и римските ръце произвеждат". Етнически обоснован, този протекционизъм без съмнение е насочен срещу Венеция. Митнически мерки срещу венецианския внос биха предизвикали сериозни сътресения, тъй като са в нарушение на търговските споразумения, носещи подписите на множество византийски императори - от Алексий I Комнин чак до Тодор I Ласкарис; правото обаче на императора да забрани на поданиците си прекомерния лукс никой не би могъл да оспори. От съседния султанат на Иконион към империята пристигат благородни метали и ценни тъкани в големи количества. Монголската инвазия, преминала покрай Никейската империя, но нанесла тежки опустошения на съседните държави, е стопански добре дошла за Византия. Турците купуват от Никейската империя хранителни продукти и плащат висока цена в злато и стоки. Така в Никея въпреки честите войни не се чувства паричен недостиг. Финансовите и стопанските взаимоотношения в никейската държава по времето на Йоан Ватаци са далеч по-здравословни, в сравнение с тези при късните Комнини и при Ангелите. Много по-здрава е и самата държава, а това показва, че жизнената сила на византийците още не е изтощена и едно регенериране на Византийската империя е възможно.

Йоан Ватаци, който през последните години от своя живот страда от тежки епилептични припадъци, умира на 3 ноември 1254 г.15 Невероятните му заслуги получават и необикновено признание: половин век след смъртта си той е провъзгласен за светец и до най-ново време от този момент нататък в построената от него църква в Магнезия, мястото на последния му сън, както и в Нимфеон, любимата му резиденция, ежегодно се чества паметта на св. император Йоан Състрадателния16.

1 Вж. Ьопдпоп, Етрйе 1а1т 161.
2 Надпис на Асен II в черквата "Св. 40 мъченици" в Търново: репродукция при Успенский, ИРЛИК 7 (1901) табл. 5. Вж. също привилегията на Асен II за Дубровник, изд. Г. Илинский, 1Ь1б. 25. Ив. Дуйчев, Из старата българска книжнина II, 42.
3 Вж. В. Василевский, Обновление Болгарского патриаршества при царе Йо- ане Асене II в 1235 г., ЖМНП 238 (1885) 1-56, 206-224. П. Ников, Църковната политика на Иван Асен II, Бълг. истор. библ. 3 (1930) 65-111. Според изложенията на Василевски ми изглежда сигурно, че инициативата за съюз идва от Асен II - въпреки мнението на Об1§ег, Яед. 1730. Вж. съшо Златарски, История III, 379. Съгласието на източните патриарси за създаването на Българска патриаршия 81. 8^апо^еV^с, 8у. 8ауа " ргод1а5 ЬидагБке ра1гуап>уе, 01аз Зфзке Кга1]. Акаб. 156 (1933) 173 и сл., приписва на посредничеството на св. Сава, който през 1233-34 г. - за втори път - предприема пътуване до светите места и посещава Йерусалим, Александрия и Антиохия, а на връщане се отправя към Търново, където умира на 14 януари 1235 г. Вж. също N. Набоде, 8уе1| 8ауа, ОосШпрса (1935) 46.
4 За хронологията: Оо1уег, Кец. 1758.
5 0б1еег, Яее- 1776.
6 Вж. Рефпб1б, Пезрой 63 и сл.
7 Ье 1ейеге дгесЬе сН Ребеп^о II, еб. Рез1а, стр. 22.
8 Вж. Иогбеп, РарзИшп ипб Вугапг 359 и сл.
9 Вж. Я. Ь. Уо1ГГ, МоПуауе апб Кебетриоп оГап Етрегог'$ 8оп: СазШе апб гЬе ЬаПп Етрпе оГСоп&1ап1тор1е, 8реси1ит 29 (1954) 45 и сл.
10 №к. Огедогаз I, 37. За поселенията на куманите на Изток също Акгоро1кез 65 (еб. Не^зепЬсгй). Това селище на куманите визира Тодор Ласкарис, когато в похвалното слово на своя баща казва: "Защото ти пресели скита от западните области и направи от неговия род един служещ народ на Изток и като го постави на мястото на синовете на персийците, укроти непрестанния му стремеж към Запада..." Вж. цитата при Успенский, К истории крестианского земевладения, ЖМНП 225 (1883) 339. Също и Мутафчиев, Войнишки земи 76, бел. 2.
11 РасЬутегез I, 16 и сл. Вж. също добрите заключения за значението на гра- нично-зашитната система на Миек, МеШезсЬе 9 и сл.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Възход и упадък на Епир. Никейска победа. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.