Възникването на косовския проблем и неговото развитие в кралска Югославия


Категория на документа: История



Още в периода на разпадането на Османската империя се засилва съперничеството между сърбите и албанците, главно за владеенето на територията на Косово
Докато в рамките на Османската империя конфликтите между двата народа са главно на религиозна и социална основа, то с постепенното и разпадане, проблемите приемат териториален характер, или кой да притежава тези територии. Сърбите имат желанието да присвоят териториите към своето ново кралство, докато албанците са склонни да се запази владението им от Османската империя, чрез което биха съхранили своите привилегии, тъй като се стремят към по-голяма автономия в рамките на империята. Периодът на разпадане на Османската империя води до силно влошаване на отношенията между мюслюмани и християни .Започва процес на масово прогонване на мюслюманите от вече новосъздадените християнски държави. Засилват се конфликтите между Сърбия и борещите се за автономия албанци в рамките на Османската империя. И докато сърбите открито предявяват претенции да присъединят Косово към тогавашното сръбско княжество, то и албанците в Косово също ясно прокламират своите интереси. Още през 1910 г. албанците организират бунтове с център Прищина, които обхващат целия Косовски вилает. Малко по късно се обявява независима Албания, и Косово до голяма степен се превръща в "ябълката на раздора на Балканския полуостров"3 .

И ето как възниква Косовския проблем. Една от причините Косово да стане " ябълка на раздора" е, че земите на Косово се намират на кръстопът и през него минават важни, възлови пътища на полуострова. Друга причина е, че на неговата територия живее множество смесено население. И на послидно място за причина може да се смята, че Косово се превръща в територия свързана с много исторя, история, която кара останалите страни да претендират за тази земя като за своя собствена.

Едно от основните събития свързани с разпадането на Османската империя и появата на Кипарският проблем е създаването и началото на независима албанска държава. Борбата за независима албанска държава води своето начало от Косово, като още през 1878 г. там се създава албанско национално - политическо движение наречено Призринска лига в град Призрен - бивша столица на сръбското княжество. Лигата има за цел да защити националните интереси на албанците и за създаване на автономен Албански вилает , който да покрива етническите граници на албанското землище.
Призринската лига е основана от около 80 делегати , които са предимно мюслюмански религиозни лидери , и инициира програма с пет основни политически цели. Първата е защита на земите населени с албанци от претенциите на държави като Сърбия , Гърция и Черна гора. Втората и една от най - важните цели е създаването на един обединен албански вилает в рамките на Османската империя. Третата е изграждането на военна служба, която да бъде васална на властта на султана, но да има за задача да съблюдава албанските интереси . Четвъртата цел , също е много важна , а именно установяването на национални училища , които да развиват обучението на албански език. Последната цел е била да се създаде някаква форма на кнтрол над провинциалните финанси в бъдещия албански вилает.
Повечето искания на Призренската лига не са били удовлетворени а през 1881г султанът забранява Лигата.Въпреки неуспеха на Призренската лига албанците продължават трескавата борба за своето освобождение и тук се намесват останалите балкански страни желаещи разпадането на Османката империея и поделянето на нейната територия.

През 1911г започва да се сформира военен съюз между четири балкански страни - България, Сърбия, Черна гора и Гърция. Балканския съюз има за цел да освободи останалите под робство територии и чрез предварителни дороворености да си ги разделят. Тук и албансците надигат глава, стримийки се да защитят своите права. Спрямо договореностите на съюза "ябълката на раздора" Косово е трябвало да се приобщи към Сърбия, Северна Албания да се раздели между Сърбия и Черна гора , а Южна Албания се полагала на Гърция. След края на войната, Османската империя е значително отслабена, Четирите съюзнички окупират териториите които предварително са си разпределили. Съгласно предварителните договорености Косово е окупирано от Сърбия и тук започва терора над албанското население останало извън пределите да своята нация - държава.

Въпреки че през 1912 г албанците обявяват своя независима държава, призната от Великите сили, и независимо от териториалните отстъпки, които отсаналите балкански държави правят, в интерес на Албания, под натиска на Великите сили, Косово остава част от Сърбия и става "болка на албанците". За сърбите Косово е тяхно право. Те обитават Косово от незапомнени времена, Косово е " люлката" на сръбската нация, а в битката на Косовско поле са се сражавали срещу турците и чак след тяхното поражение албанците са се настанили и са ги прогонили. Но в самото Косово сърбите винаги са били малцинство, и тъй като албанците са мнозинство искат да бъдат присъединени към своята "майка" Алчания и обратното , Косово става "болка на албанците" и те искат да обединят територията и населението което им принадлежи по право. Така Косовският проблем ескалира след присъединяването на територията не към Албания, а към Сърбия. Допълнително за проблема допринася и отношението на сърбите спрямо албанците в Косово.

2. Националноосвободителните борби на албанците в Косово 1912-1919г.
От 1912 г почти до края на XX век , с много малки прекъсвания, територията на Косово остава във владенията на сръбската държава. Различията между албанци и сърби имат дълбоки корени и продължават да ескалират. Освен различният език който говорят, религиозните, социалните,историческите и културните различия засилват нарастващото неразбирателство между сърби и албанци и го превръща в нетърпимост. Още със завземането на вилаета на Косово сръбските сили започват да упражняват терор и насилие над албанското население . Опожарени са много албански къщи, грабежите и всякакви други форми на гонения и репресии, включително и избиване на мирно население, са прилагани системно от сръбски войски.Жестокостите извършвани от събрските войски върху албанския народ стават достояние на европейската общественост. Като кореспондент на "Киевска мисъл" Леон Бронщайн отбелязва в дневника си :

" Ужасите всъщност започнаха веднага щом влязохме в Косово. Цели албански села бяха опожарени до основи : къщи, вещи, събирани от бащи и деди , отиваха в пламъците и тази картина се повтаряше по целия път до скопие. ...... Що се отнася до грабежите , мародерството и изнасилванията, това си върви покрай другото . Днес всичко е позволено срещу албанците - не просто позволено, а заповядано и ръководено." 4

Целта на жестокостите от сръбска страна е била да се промени етническата карта на тези земи. Албанците е следвало да бъдат унищожени, прогонени или напълно асимилирани. Насилието над албанците е било подклаждано най- вече от чувството за отмъщение за господството на албанските бейове над сръбското население по време на Османската империя. Насилието обаче на сръбските войски е непропорционално жестоко. Сърбите упражняват силно репресива политика спрямо албанците в Косово. През декември 1912г сръбския крал издал личен декрет, с който поставил района под военно управление ; албанците били предупредени или да предават всичките си оръжия или да бъдат смятани за врагове и съответно преследвани. Друг кралски декрет- закон позволявал депортирането на цели села и съдържал член забраняващ струпването вечер на повече от пет души на едно място, както и всяка форма на "пропаганда срещу държавата". Друг "Декрет за обществената сигурност" , постановявал , че всеки, съпротивляващ се на властта на държавата, ще бъде наказан с пет години тежък труд и че "решението на полицейските власти... е дастатъчно доказателство за извършеното престъпление" 5 Всеки, обявен за престъпник от полицията и непредал се до десет дни, можел да бъде убит от който и да било държавен служител , цивилен или военен.
Меко казано животът на албанците в Косово се превръща в кошмар. Освен всички декрети и забрани, на албанците се забранява и най- милото за един народ. Една от мерките за асимилация е била забраната на албанците да се обучават на майчин език. Много училища се затварят, но по това време не е имало и много сръбски училища, което добълнително обрича населението на неграмотност . Албанците в Косово биват третирани като втора ръка население, въпреки че са мнозинстно, от тях са отнети най-хубавите служби и най-хубавите земи.

И ето че съпротивата не закъснява. Въпреки всички забрани в много райони на Косово се възражда една традиционна форма на съпротива - организиране на въоръжени чети от качаци ( албански термин за бунтовници или банди) , които предприемат набези срещу сръбски власти и войскови формации в редица райони на Печ и Джаковица. На чело на тези чети застават известни лидери на албанското движение като И. Болетини и Б. Цурин. Всички форма на съпротива са строго и сурово преследвани . След ожесточена борба, опитните лидери на движението са пленени и отведени в Белград, където получават тежки присъди и остават за много години в затвори. Въпреки това качашките движения не спират.
След началото на Първата световна война, през лятото на 1914 г. , ситуацията в албанските земи силно се динамизира, слледн като си оказват въвлечени в политическият театър на войната. През април 1915г. Съюзниците от Тройната Антанта се ориентират към подписване на сепаративния и таен Лондонски пакт , чрез който се предвижда окончателно разпокъсвате на териториите населени с албанско население . С развитието на войната през 1915 - 1917 г ьвстро- унгарските войски навлизат в по - голямата част от Косово , а българската армия установява контрол върху районите на Призрин , Прищина , Качаник , Гниляне и Урошевац. 6 След сръбското отстъпление Косово е включено в две австо - унгарски окупационни зони : Метохия преминава под управлението на австро - унгарското военно губернаторство Черна гора , а една по- малка част под управлението на губернаторство разположено в Сърбия. Значителни райони са включени към Българското военно управление в Македония.
В периода между 1916 - 1918 г в Косово се извават разрешения за създаването на около 300 албански училища. В регионите на Косово под българска администрация , обаче, се създава трудова повинност, налагат се реквизиции на храна, което ентусиазира все още съществуващите качашки чети , да възстанат срещу българските власти. През есента на 1918г австрийската и българските армии се изтеглят, но на тяхно място заедно с френски войски навлизат сръбски военни части и след няколко ожесточени сражения налагат военно положение. Косовското население, което вече е изпатило много от сръбското госдподство, предприема действия с които да се защити и да предотврати повтарянето на историята.
В началото на ноември 1918 г в Шкодра е създаден нелегален комитет за национална защита на Косово, известен по - кънсо като Косовски комитет. Неговата цел е предприемане на разрушителни и разнообразни дейности за недопускане отделянето на Косово от албанската национална държава, обединение на всички албанци под единин държавен покрив, разгръщане на активна пропагандна кампания, която да не допуска в хода на бъдещата мирна конференция да се стигне до граници, разкъсващи Косово от майката родина. За друга основна цел се определя организирането на военна съпротива срещу сръбската окупация на Косово е снабдяване на качашките чети с оръжия през границата .
След повторната окупация , сръбската армия започва да отмъщава на албанското население. Започват отново опожаряванията на цели селища и налагането на репресии на този, който не е съгласен с новоустановеният режим. Косово отново попада в ръцете на сърбите и кошмарът от историята става отново реалност.

3. Национална политика на кралска Югославия към албанците в Косово.

След провъзгласяването на т. нар. Кралство на сърби, хървати и словенци през 1918г и възстановяването на албанската държавност през 1921г етнополитическата ситуация в Косово се оказва радикално променена , а Косовския проблем преима съвсем нови измерения в историята и в политическата сцена. Косовският въпрос става част от албанският национален проблем, тъй като почти 40 % от албанското население остава извън пределите на албанската национална държава. Този проблем добива и малцинствени измерения, тъй като албанците в новото кралство през 1921 г са една от най- многобройните малцинствени групи.
С провеждането на национална политика на асимилация и денационализация , обаче, сърбите категорично отричат съществуването на такива малцинствени групи. Южна Сърбия, в която се включват най-вече Косово и Македония отрича пред Лигата на нациите на нейна територия да има национални малцинства:

"Нашата позиция винаги е била, че в южните райони, които са били интегрална част от страната ни или са били анексирани януари 1919г. , няма национални малцинства. Тази наша позиция е последната ни дума по въпроса за признаването на малцинства в Южна Сърбия" 7

Новото кралство пристъпва към политика разработена от примиера Н. Пашич, според който са необходими 25 годени мир и спокойствие, достатъчно време, през което сърбите ще съумеят да денационализират албанското население в Косово и Македония. Докато в Македония асимилацията и динационализацията се извършва чрез унищожаване на българското наследство и смяна на българските имена , то в Косово, където мнозинството он населението е с албански произход и изповядва ислямската религия , мерките за денационализация са по- диференцирани. След първоначалната

вълна от репресии и прогонвания се пристъпва към последователна и дългосрочна политика на рестрикции, маргинализация и изолация на албанското малцинство. Целта е чрез различни насилствени , икономически и извън икономически средства и форми на натиск да бъде променен етническия състав на населението в Косово. Идеята е да бъдад лишавани албанците от средствата за преживяване и оцеляване, да общуват и развиват своя литературен език , да не могат да опазят и развиват своите традиции , обичаи и нрави както и да не могат да поддържат връзки със своите сънародници в албанската държава. Пристъпва се към масово и целенасочено заселване на сърби и черногорци от вътрешността в Косово. В ход е приведена цялостна колонизация която включва заселване на повичи от 14 000 семейства. 8

Със специален Декрет за колонизацията на новите южни земи от 1920 ( подновен и актуализиран 1931) на колонистите се предоставят обширни територии , привилегии и облекчения, като - субсидии от държавата, безлихвени заеми , право да разпродават земите след 10 годишно обработване и др. . Заедно с това обаче те получават и едно правно задължение : да увековечат сръбството в тези земи.
През януари 1921г властите на новото кралство решили да засилят натиска още повече, като издали прокламация , която призовавала бунтовниците от тозе период да се предадат . Тя предлагала амнистия за престъпленията извършени в периода от 1915 до 1919 , и заявявала , че дезертьорите нямало да бъдат наказвани , ако приемат да довършат военната си служба. Онези , които ни приемели исканията на прокламацията бивали прследвани и заплашвани с убийство или арест. Предприето било и раздаване на оръжие на сърбите , което допринасяло за невъзможността албанци и сърби да живеят в мирни условия в новото кралство.
С оглед " дисперсиране" на малцинствените общности през 1929г държавата променя наименованието си - става Кралство Югославия , разделено на 9 адменестративни единици - бановини . При това разпределение Косово се оказва в пределите на три бановини : Вардарска , която включвала Македония и имала за провинциална столица Скопие; Моравска , която покривала повечето от Източна Сърбия и имала за столица Ниш; и Зетска , която включвала територията та цяла Черна гора и имала за столица Цетине. Управителите на тези бановини имали големи и широки правомощия, били набирани от редовете на най-твърдите и непоколебими сръбски националисти. 9 На национално ниво си появило едно ново поколение от политици, които били едновременно националисти и авторитаристи. Вардарска била управлявана от Жика Лазич, бивш ръководител на сръбската тайна полиция, а Зетска била дадена в ръцете на генерал Кръсто Смилянич , един от лидерите на националитстическо - терористичната организация " Бела река" .

От 1935 г насетне вълната от конфискации на албански земи се увеличила на базата на новата разпоредба , че всяка земя трябвало да се разглежда като държавна собственост , ако обработващият намал югославски документ , чрез който да докаже своята собственост - нещо, което никога не било издавано на албанците. На семействата , които не притежавали този вид докумин се давали по 0,4 хектара земя на член от семейството .

" Това е под необходимото ниво за съществуване. Но това е и нашата цел : да направим техния живот незъзможен и да ги принудим да емигрират." - из сбърски документ. 10

Югославското правителство осъзнава , че ако не прогони напълно албанците от Косово , то дори те да са пасивни в момента , ще настъпи време в което те биха могли да станат активна национална група , при това изключително опасна за техните национални и държавни интереси, ето защо правителството се решава на пълно прогонване на албанското население от Косовските територии. От 1933 г нататък били водени сериозни разговори между югославското и турското правителство, като създавали планове, как да депортират в Турция голям брой мюслюмани албанци, които официално си били наричани "турци" . След множество преговори и предложения се стига до консенсус на 11 юли 1938г. . Според това споразумение Турция трябвало да приеме 40 000 албански ( турскоезични ) семейства , а Югославия трябвало да заплати по 500 турски лири на семейство. Семействато била дефинирано като кръвни роднини , живеещи под един покрив , което за район като Косово включвало много домакинства , в които живеели по три поколения заедно. Договорът още предвиждал , че югославското правителство ще изготви списък с емигрантите и , че цялата тяхна земя незабавно ще премине в ръцете на Югославия. Целият процес трябвало да протече за около шест години от 1938 до 1944 . За щастие на албанците обаче Втората световна война попречила този процес да бъде осъществен.

4. Национално движение на албанците в Югославия 1913- 1941г.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Възникването на косовския проблем и неговото развитие в кралска Югославия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.