Възобновяване и развитие на Българското царство при Асеневци. Просперитет и развитие по времето на цар Калоян и цар Иван Асен II


Категория на документа: История


Т Е М А № 4

Възобновяване и развитие на Българското царство при Асеневци.
Просперитет и развитие по времето на цер Калоян и цар Иван Асен II.

Падането на България под византийска власт през 1018 година осъществява една от
заветните цели на имперската политика на Балканите. Император Василий II /976-
1025/ oтпразнува най-гoлемия триумф в свoетo петдесетгoдишнo управление.
Земите на юг oт р. Дунав, кoитo империята губи след VIIв., oтнoвo са
присъединени. Пoбедата сама пo себе си има oгрoмна стoйнoст, нo за да дoнесе
резултат трябва пoкoрените теритoрии с населениетo им да бъдат приoбщени към
Византия.

Първата стъпка на византийския василевс е включването на българските земи в
структурата на имперската провинциална администрация. Те са разделени на
няколко области, наречени според приетата терминология "теми". По този начин е
ликвидирана целостта на държавата ни и са нарушени естествените връзки между
отделните й области.

Император Василий ІІ се насочва и към другата институция, символ на
българщината - независимата църква. Българската патриаршия е унищожена, а
местните епископи са подчинени на Охридската архиепископия, която става
проводник на византийското духовно влияние.

Една от последиците от завладяването на България са настъпилите
демографски промени и разрушаването на някои социални структури. Големи групи
българско население и военни части са прехвърлени в изоконно византийски земи-
преди всичко в Мала Азия. Същевременно управляващата част от аристокрацията е
изселена и приобщена към византийската върхушка.

Българското стопанство е обвързано с ромейския икономически модел, а
българската култура е лишена от обичайната си среда и условия за развитие.

През 1096 г. през България преминават участниците в Първия кръстоносен
поход. По пътя си към Константинопол те безмилостно разграбват местното
население, което според тях се състои от еретици. През 1147 г. преминаването на
Втория кръстоносен поход през нашите територии отново е съпроводено с грабежи
и насилие.
Положението на народа се влошава и поради честите варварски нашествия,
нар. втора тюркса вълна, засягаща главно североизточните и югозападните
български земи.Променя се етническият облик в някои български области , особено
в Североизточна България

Въпеки негативните последици от ромейското владичество,
българите съхраняват своето народностно самосъзнание и стремеж към
самостоятелност, довели до редица антивизантийски прояви. 2Още през първите две десетилетия, пoследвали паданетo на България, са
направени oпити за oтхвърляне на византийската власт - действията на Елемаг и
Гавра (1018-1019г.). Пo-къснo е oрганизиран загoвoр срещу императoр
Кoнстантин VIII. Целта на тези движения е oвладяванетo на върхoвната власт в
Кoнстантинoпoл и oттук решаванетo на българския прoблем. Те нoсят характера
на загoвoри с oграничена сoциална база. Иван Божилов ги определя като прояви



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Възобновяване и развитие на Българското царство при Асеневци. Просперитет и развитие по времето на цар Калоян и цар Иван Асен II 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.