Възпитава ли ислямския мистицизъм нагласа към социално-политически радикализъм?


Категория на документа: История




ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ

"Св.Св.Кирил и Методий"

Р Е Ф Е Р А Т

по Увод в историята на религиите

на тема:

"Възпитава ли ислямския мистицизъм нагласа към социално-политически радикализъм"

Съставил: Стоян Пенев Михайлов Проверил: доц. Стефан Йорданов
Специалност: История
I-ви курс - редовно обучение
Фак.№ 53414

Общоприета е теория, че според религиозните си разбирания мюсюлманите се делят на две враждуващи мпомежду си групи - сунити и шиити, но във мюсюлманския свят съществува една интересна сплав, която обединява религиозните вярвания и на двете групи, а именно мистичните религиозни вярвания. Главното мистично учение на мюсюлманите е т.нар. суфизъм. С думата "Суфи" се представя на трите основни езика на исляма (арабски, персийски и турски) понятието "мистично". Според друга версия на изследователя Нюлдеке, "суфизъм" идва от арабската дума "суф" (вълна) и се отнася до мюсюлманските аскети, които подобно на християнските хермити са облечени в дрехи от груба вълна. Това се е правило в знак на покаяние и отрицание на светските суети. Дервишите свързват суфисткото учение с арабската дума "суфа" - чисти, това подсказва и основната цел на учението - достигане на пълно духовно пречистване, с което вярващият да се доближи до своя бог.

Най-вероятно ислямският мистицизъм се е зародил при досега на мюсюлманският свят с християнството и юдаизмът, така са се появили и останалите мистични мюсюлмански движения. Мистиците в мюсюлманският свят оформят общности или братства, членовете на които се отдават на аксетичен начин на живот. Тези братства се наричат още и ордени, като онези от духовните им водачи, които постигнат земното съвършенство остават името си на ордена.

Един от най-изявените суфистки философи шейх Ахмед Зарук пише в "Принципите на суфизма", че "Суфизма е наука, чиято цел е да се поправи сърцето и да се отдаде изцяло на Бог"

Сред най-значимите суфистки мислители бил иранският поет Джалал-ал-дин Руми. Тленните му останки и днес се пазят в манастира-мавзолей Мевлана в град Коня. Там са съхранени и някои от ръкописите му. Всяка година през декември, в деня на смъртта му се сабират суфисти край гробницата му в Коня и празнуват "неговото напускане на света и съединяването му с Аллах. Заради ефектните танци които изпълняват по време на ритуала, суфистите са наречени "пеещи дервиши". Въпреки официалната забрана на този култ, те са една от културните символи на Турция. Чрез специфичния танц който изпълняват, при него танцуваики в кръг сочейки с лява ръка небето - т.е. приемат божияр воля, а дясната земята - симвлон на разпостранението на правата вяра сред хората, тези "пеещи дервиши" символизират прераждането на душата и тялото.

При първоначалното завоевание на Балканският полуостров, задачата да се разпострание исляма е дадена именно на суфистките братства.

Личната гвардия на султана - еничарският корпус също може да се представи като затворена група мюсюлмани мистици, което обяснява силаната им привързаност към султана. Това е друга черта на ислямския мистицизъм - отношенията към военните задължения.

Ислямският мистицизъм съществува и до днес ( в България например към това учение се причисляват казаубашите). Неговият характер на сакрално и тайно учение сред света на ислямския духовен живот му отрежда едно специфично място в мюсюлманският свят. Съчетаващ в себе си двете враждуващи страни шиити и сунити, суфизма изгражда един по различен мироглед към исляма. Невъзможноста да се оспори авторитета и властта на висвестоящият (духовен водач или държавен глава) води след себе си и неименното сляпо следване на думите му. Най-възвишената и сакровенна цел е постигането на сливането с бог, т.е. изчистването на душата и нейното извисяване до бога. Като всяко друго мистично учение в света суфизма намира свои последователи и противници, начина на живот, ценностната систама и религиозен живот в някои аспекти се противопоставят в известни граници на Корана, но не и напълно. Суфистко учение също така се явява и обединяващ фактор, всеки негов член е свързан с ордена и следва предначертаният път по който би следвало да стигне до спасението на своята душа. Отделянето на суфистките общости във отделна част на обществената прослойка със свои специфични традиции и ритуали е предпоставка за разглейдането им като социално-политическа група с голяма власт. Властта им произлиза от факта, че те са едновременно обидиняващ страната фактор, разкъсвана от борбата между сунити и шиити, а от друга те ярко контрастиерат на останалата част от обществото. Суфистите се приемат като звенното което изповядва единната мюсюлманска вяра, без разделение на отделни групи(сунити и шиити), но това същевременно ги превръща в трета, различна група от останалите в ислямският свят. Тяхната роля в историко-политическият живот на Османската империя, в утвърждаването на исляма на територията на Балканският полуостров (Например Албания където са преселени компакни групи ислямски мистици) и в религиозният живот на мюсюлманският свят е силно застъпена в тяхната религиозна доктрина. Силно повлияна от християнство, юдаизъм ; идеологията на суфизма съчетава в себе си още една специфична черта - спасението на душата е за избранните. Това създава предпоставки за разграничаване на общността на членове на ордена и неприсъстващи в неговите редици, на водачи и последователи, а съшо така и на достойни за спасение на душата - нейното пълно пречистване и извисяване, достигането до пълното съвършенство и извисяването до бог.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Възпитава ли ислямския мистицизъм нагласа към социално-политически радикализъм? 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.